Александър Мирер
Домът на скитащите (22)

Изпитанието

Глор попита:

— Условията на изпитанията?

Питът показа към екрана. Там вече светеха цифри и условни знакчета. „Изпитание по метода на обстрелването — четеше Глор, — скоростта на метеоритите е еди-каква си, тежестта, количеството…“ В името на Пътя! Те имат намерение да правят истинска проверка — сякаш фунията е напълно готова и даже вече е проверена от автоматите на контрола!

Доверието към Изчислителя беше толкова голямо, че Глор се спусна по въжето и надникна във фунията: да не би пък съвсем да се е побъркал и всички пластини да са си на мястото? Но чудо не стана. Сглобени са само горната част и средата. От двеста керамични бронирани пластини са монтирани около сто и осемдесет. Липсваше долната част на фунията. Около девет пластини се заваряваха, а на местата на останалите зееха дупки. В една от дупките висеше монтажник — оглеждаше краищата, преди да разреши поставянето на пластината. Целият разширен край беше осеян с автоматични заварчици, контрольори, шлифовчици… „В името на Пътя, какво става? Да съобщя ли на Първия? Ама той знае, как иначе?“

Потрепервайки от вълнение, Глор заповяда на монтажниците да наредят липсващите пластини, да ги прихванат със заварка и да извадят автоматите от фунията.

С Изчислителя не се спори…

Изпитание с обстрел — проверка на фунията в работни условия. Когато корабът се устреми в Космоса, и деветте фунии, насочени напред, ще ловят метеоритите — мънички камъни, блуждаещи в междузвездния вакуум. Метеоритите ще удрят краищата на фуниите. Ще се блъскат в бронята със същата скорост, с каквато се движи корабът. И бронята трябва да устои, и разширението трябва да бъде сглобено така точно и правилно, че всички камъни да отиват в реактора на захранването, като банички в стомаха на лакомник. Такова е предназначението на захранващите блокове. Те превръщат насрещните метеорити в чудовищно горещо вещество — плазма — и я впръскват в тяговия реактор. Колкото по-бързо се движи корабът, толкова повече прах и камъни попадат във фуниите и толкова повече плазма — в ГТР. И толкова по-силни са ударите на метеоритите по бронираното разширение.

Разбира се, на планетата фуниите не могат да се изпитват с пълната сила на ударите. Затова пък се взимат по-едри и тежки камъни. И ако фунията е сглобена лошо… „Ах и ах, тогава е зле! — мислеше си Глор. — Впрочем горните пояси на бронята са сглобени и шлифовани чудесно. А в гърлото метеоритите отиват вече с погасена след разширението скорост. Изчислителя май си знае работата.“

Изчислителите не грешат!

Монтажниците мъкнеха пластините и ги слагаха по местата им. Наложи се да махнат автоматите — те просто нямаше да разберат нареждането да монтират пластините временно. Глор се суетеше заедно с бригадата. Караше ги да бързат, подвикваше, между другото оглеждаше готовите шевове и постепенно се успокояваше. Заварката на широката част изглеждаше идеално.

Фунията се освети от ярка, треперлива светлина. Значи високо горе, над охлюва на генератора вече са заредили оръдието и са включили прожектора за димна светлина. Мъгливият виолетов конус закри разширения край на фунията, ограничавайки опасната зона.

Когато включиха прожектора, Глор остави помощника си да довърши работата и се върна на площадката. Питът вече бе отворил контейнера си, беше извадил скоростния видеопредавател и го бе насочил към края на разширението. Лицето на пита светеше в лъча с метален блясък.

— Вълнуваш ли се, монтажник Глор! — проговори бодър глас. — Първият изстрел по първата фуния, а?

На площадката скочи Тачч — бригадирът на съседния, осми захранващ блок. Стара монтажничка. Те с Глор бяха приятели — дотолкова, доколкото монтажниците могат да бъдат приятели.

— В името на Пътя, успех! Кога успяхте да дошлифовате дъното?

— Не сме успели — безгрижно отговори Глор. Тачч тихо и изумено щракна. Вгледа се в екрана и с неуловимо движение се гмурна в димния лъч, отблъсквайки се от бронята като топка, на зигзаг слезе във фунията и след секунда изплува. Потупа Глор по каската и каза:

— Добре е шлифовано. Само в третия ред има дефект. Да ти покажа ли?

Скочиха в разширението. Докато летяха, монтажничката прошепна, като здраво го държеше за рамото:

— Махни се от площадката при изстрела! Рикошети!

Глор загуби равновесие и се завъртя, потъвайки в проклетата фуния. Яростно се отблъсна, излетя нагоре, вкопчи се в креслото. На трийсет метра от него госпожа Тачч спокойно стоеше пред своя бригадирски пулт.

Под фунията с трясък се затвори капака на реактора. Всичко е готово. Сега ще произнесат уставното изречение: „Господин помощник на заместника, готови за изпитания“. И какво ще стане тогава?

Сега Глор вече знаеше какво ще стане. Метеоритите ще се ударят в шевовете на временните пластини. Ще се отразят от стиковете, ще се върнат обратно в разширението — в кърмовата стена — и ще рикошират точно тук, на площадката. Ето какво ще стане. Или камъните ще го пречукат и той ще се възнесе в Мислещ, или ще пробият тръбопроводите за течния хелий и той ще отиде на каторга. Да, той, защото Изчислителя не греши. Просто е невероятно с каква точност проклетите Мислещи са избрали времето. Именно тези пластини ще дадат рикошет към неговото работно място!

Друго е невероятното, рече си той. Колко покорно ослепя. Беше длъжен сам да изчислиш рикошетите, а не посмя. Е, Изчислителю… В името на Пътя, ще видим!

Помощникът му се изкачи от фунията. Глор изкомандува:

— Следвайте ме!

Те примъкнаха един брониран лист от главната обшивка. Закачиха го във въздуха пред работното място на бригадира, като закриха полезрението на представителя на Изчислителя. Питът затрака с магнитните си обувки, заобиколи листа, изтъпани се пред него с камерата си. А помощникът стана сив от страх — старшият проговори в гривната:

— Монтажната! Всеобщо оповестяване! Шести, седми, осми сектори, петнадесети и шестнадесети етажи! Напуснете секторите, изкачете се на ГГ!

В ефира настъпи напрегната тишина. После заместникът на Първия се обади от оръдието:

— Седми захранващ блок, какво става при вас?

— Предприемам мерки срещу рикошети, господин заместник на Първия Диспечер! — рапортува Глор.

Пак тишина. Впрочем вече беше късно да се говори. Етажите пустееха. Прозвучаваха кратки доклади: „Шести готов! Осми готов!“ Пронизително зави сирената. Удари изстрелът. Двукратно гръмнаха камъните — първо във въздуха, после в бронята на фунията. От този гръм монтажниците не чуха рикошетните удари. Само бронираният лист, който ги закриваше от метеоритите, трепна, заплува към пулта. Глор вдигна ръце към бузите си — над бронята се издигна злополучният пит и бавно закръжи в лъча на прожектора. Два камъка бяха пробили Първокачественото Изкуствено Тяло.