Александър Мирер
Домът на скитащите (56)

„Затворените“

Командорът на Пътя умееше да печели и не щадеше загубилите. Затова пък, когато той губеше, не молеше за пощада, не изпадаше в паника и Сьовка се оправяше с него по-лесно, отколкото с Глор. Трябваше само да се настрои към новото тяло — ниско, широко, отпуснато. Измениха се разстоянията. Таванът се повдигна нагоре. Нурра-Глор се извисяваше над Сьовка като кула. Сулверш, който по-рано му изглеждаше балог със среден ръст, сега беше огромен, макар че се търкаляше на пода. До него се търкаляха и всекидневните ръкавици с едър, отпечатан със злато номер ТВ–003. Сьовка ги вдигна, ослушвайки се в мислите на командора на Пътя. „Проклетият мбира Нул — мислеше Джал. — Главоного насекомо, завистник! С мене е свършено, ама ще имам време и тебе да те премахна, дръвник, лениво блатно изчадие! Измяна в десанта — това няма да ти се размине!…“

„Ето какво било“ — помисли Сьовка и направи усилие, с което вече беше свикнал — вкара мислите на командора в своите. Прекъсна раздвоението. Сега вече знаеше третия раздел на ИП, а там се казваше: „Подчинените разуми се стремят да запазят автономия на мисленето си, като раздвояват обединеното съзнание. Следва да се присвоява информацията на подчинения разум, което предотвратява раздвояването.“

И така, измяна в десанта. Следователно Иван Кузмич е един от Десантниците, който е прехвърлил тук Сьовка и Машка с изменническа цел. И разбира се, виновен за измяната е Нул — Великия Десантник, — тъй като той отговаря за всичко, което става в кастата на Десантниците.

Това беше интересно. И все пак, като прекъсна раздвояването, Сьовка-Джал отхвърли мислите за Учителя и най-вече за Нул. Земята е далеч. Земята е на много деветки светлинни години оттук, а Машка е съвсем наблизо, но също така недостъпна като Земята. За да намери Машка, трябва да хване Светлоокия, Джерф, и да се подготви за борба с покровителите му. Светлоокия играеше голяма игра, много голяма… И покровителите му сигурно не са дребни риби. Сьовка с цялата злоба и целенасоченост на Джал се залови с издирването на тези негодници. Първо трябваше да свършат с прехвърлянията. Сулверш за втори път се търкаляше, лишен от Мислещ.

Командорът на Пътя сложи едната от всекидневните си ръкавици. Разбира се, тя си остана здрава. Нурра с възхищение ахна:

— Ър-роу! Не се късат, кълна се в бялата мълния!

— Добре, добре… Вдигай го, аз ще прехвърлям — измърмори Джал. — И си сложи здрави ръкавици, вземи от комбинезона, под закопчалките.

Бързо направиха всичко необходимо. „Глор“ си сложи парадните ръкавици — същите, заради които Сьовка се върна в каютата и изпусна Светлоокия. Поставиха офицера от Стражата до входа — както си стоеше преди началото на събитията. Командорът на Пътя доближи „посредника“ до каската му, за да върне разума на Сулверш на законното му място. И изведнъж Нурра проговори:

— Стой… Не мога да чакам! Ти си чуждопланетянин, комонс. Как дойде тук? Отговаряй, в името на покоя на Мислещите ти!

— И аз бих искал да зная как! Според мен по чудо.

„Глор“ пристъпваше с огромните си обувки. Нерешително, шепнешком попита:

— Там… откъдето си дошъл, там Пътя ли е?

— Там са Десантниците с операция — „Вирус“. Ама какво си се разбързал, дръвник!

Вместо отговор Нурра запя: „Ке-клеги-ке, ге-глаги-ге, ра-гру! га-клу! ка-глу-у-ки!“ Пееше с благовъзпитания баритон на Глор и подскачаше, а тялото на Сулверш се мяташе в такт с подскоците му. Като завърши номера си, провъзгласи със страшен шепот:

— Това е работа на Затворените, благодетелю! Наистина дочаках!

Ако беше заговорил за Светлоокия, Сьовка щеше да го изслуша. Но бившият Десантник искаше да каже, че Учителя принадлежи към Затворените — метежници и бунтовници, нищо повече. А сега Сьовка не се интересуваше от Учителя.

— После ще поговорим. Прехвърлям — каза командорът на Пътя.