Александър Мирер
Домът на скитащите (47)

„Посредникът“

Ник дълго скуча край горивния автомат. Нямаше какво да прави. Важните възрастни настройчици прослушваха, опипваха, измерваха. Жужаха контролните роботи. Автоматът тананикаше приятната песничка на студения режим, на бронята на реактора се бе разположила да вечеря госпожа Диспечерката — дебела и петниста като блатен гущер. Тя ревниво поглеждаше към монтажничката от планетата.

Като се повъртя, Ник тръгна да подрежда каютата. Оттам ще се опита да се свърже с Глор — беше й домъчняло. Свикнала бе да работи близо до него. Отдаде чест на гущера — новата си началничка — и тъй като още не се ориентираше добре, тръгна в обратна посока. Трябваше да върви към кърмовия люк, през който се разрешаваше излизането с нейния пропуск, а тя тръгна „нагоре“, към охлюва на генератора. По същия път, по който преди половин час бе тръгнал Глор. И тя падна на ръце, и тя, както и Глор, разбра, че се провеждат изпитания на ГГ. После видя автомата-пазач и си спомни, че на нейния пропуск няма надпис „допуснат в трюма“. Разсеяно потраквайки с обувки, тя се помъкна по обширната празна площадка на охлюва. Изведнъж металният стражник задраска с лапи, измъкна се от люка и в охлюва скочи Светлоокия. Ник го позна. Изглеждаше много весел, свой човек, и погледна монтажничката с приветлива усмивка. Приклекна, усмихна се още по-очарователно…

— Вие сте госпожа Ник, приятелката на господин Глор. Не ми казвайте, не ми казвайте, че съм сбъркал!

— Нямам честта — за всеки случай студено отговори Ник.

— О, аз съм случаен познат на господин Глор! Джерф, обикновено ме наричат Светлоокия… Господин монтажникът не е ли споменавал за мене?

— Боя се, че паметта ми е лоша, господин инженер-физик.

Джерф весело махна с ръка.

— Дреболия, дреболия! Монтажниците са заети хора, не са като нас безделници… Наистина ли очите ми са толкова светли?

— Много — рече Ник. Тя видя, че роботът-стражник вдигна средния си телескоп и също се старае да надникне в необикновените очи на инженера. — Да, много светли. Знаете ли, изгубих се в готовия кораб. Ние пристигнахме днес…

— О, какъв късмет! — възхити се Джерф. — Аз, аз имам късмет! Търсех ви, госпожа Ник.

— Колко интересно — каза Ник. — И защо?

— Господин Глор не можа да го вземе сам и помоли вие да го вземете — прошепна Джерф и премести торбичката с възпроизвеждащия апарат на гърдите си. — Благоволете…

Ник любопитно се приближи до него. И замръзна. Светлоокия извади от торбичката някакъв предмет. Неизвестен, непонятен и отвратително познат. „Ето какво било“ — помисли си Ник.

Малкият кораб на Десантниците, жуженето на ходовия двигател, миниатюрният трюм, захватите за десантните „посредници“. И тя самата — курсант от Космическата Академия. Ник е дежурна в кораба. Тя — Мислещ в мъничко многокрако метално тяло — отваря „посредниците“, изважда ги от керамичните калъфи и ги оглежда. Пипалата й потрепват. В дупките на „посредника“ лежат червени сенки, гнездата за Мислещите са празни, внимателно почистени. До гнездата е нелепата на вид, като хиляди натъпкани, полусмачкани паяци, схема на „посредника“.

Джерф държеше в ръката си десантен „посредник“ без калъф. Вдлъбнатината на излъчвателя беше насочена към монтажничката, в празните гнезда се отразяваха сенки. Едно беше заето. Пет — свободни.

— Най-почтително ви каня, госпожа Ник! — издевателски проговори Светлоокия и дръпна конеца за приемане.

И настъпи безкрайна пустота.

Нещо ослепително блесна и в „посредника“ изкристализира втори Мислещ. Машка не можеше да го види — това бе нейното съзнание. Там отиде всичко, което тя помнеше за Земята, и онова, което обичаше на Земята и тук. Загорялото лице на Сьовка, шумът на нощните борове и твърдите удари на топката по корта. Всичко си отиде, Машка вече я нямаше. Ник, свита на кълбо, лежеше върху генератора.

Джерф съвсем не беше чхаг-дилетант. Той знаеше Инструкцията за прехвърляне наизуст още от дните, когато Глор и Ник са били ученици.

Обща част, параграф 17: „Ако от тялото на балог се изземе Мислещия, мозъкът на балога прекратява функциите си. Определеното тяло съхранява живота не повече от 1,18 часа. Поради това следва незабавно да се прехвърли в него предварително подготвеният Мислещ за смяна.“ И част III, параграф 6: „«Посредниците» ЛЛ са оборудвани със запомнящо устройство. По сигнала «предаване» автоматично се излъчва Мислещия, взет в хранилището преди другите Мислещи, налични в означеното хранилище.“

Като помнеше това, Джерф пусна конеца за приемане, бързо хвана конеца за предаване и се наведе над тялото на монтажничката, за да прехвърли подготвения Мислещ. И изведнъж с изненадан вик докосна ръкавицата й.

Ръкавиците бяха останали здрави. Дори не се бяха напукали, макар че, щом мозъкът престане да работи, те би трябвало да се разпаднат на прах. „Посредникът“ ли е повреден?

Джерф бързо погледна в хранилището — двама Мислещи. „Посредникът“ бе изправен. Значи… значи параграф 3: „С «посредник» ЛЛ, в това число и десантен, при максимално усилване на приемането могат да бъдат извлечени Мислещите на чуждопланетни същества. При отсъствие на такива или при вторична употреба — Мислещите на балозите.“

За по-сигурно Джерф бе настроил „посредника“ именно на максимално усилване на приемането… Но в името на Пътя, откъде се бе взел тук чуждопланетен Мислещ?

Той така се обърка, че застина, наведен над монтажничката. И пропусна момента. Ник се размърда, отблъсна го, стана. По лицето й личеше, че абсолютно нищо не помни. Но веднага забеляза „посредника“ в ръцете на непознатия и инстинктивно, като животно, с дълги скокове се втурна към края на охлюва. Още два скока и ще се скрие от другата страна, а там работят настройчиците… Джерф пъхна „посредника“ в торбичката и вдигна празните си ръце:

— Стойте, госпожа Ник!

— Оставете ме — каза Ник. Светлоокия дотича при нея:

— Слушайте и мълчете! Вие сте „губили себе си“, разбрахте ли? Аз ви освободих, няма да ви издам, пак вашето приятелче Глор е виновен!

— Не е вярно! — прошепна Ник.

— Повярвайте ми, повярвайте ми… Идете веднага в каютата си, той крие „посредник“, ще се убедите… Аз ви освободих, разбирате ли? Търсете! Намерете го! Ще взема от вас „посредника“ и край, ще скрия всичко! Вървете де!

Ник го погледна полуприпаднала. Скочи към края на генератора и падна — затъркаля се по охлюва. Джерф съобрази, че монтажничката не знае в кой кораб се намира. Мисли, че е в Монтажната, където няма притегляне! Чуждопланетният Мислещ я е завзел не в дока, а още на планетата… А тя не знае накъде да върви, а-ха-ха, късмет, късмет! — мислено изрева Светлоокия и се втурна да я догони.

— Чакайте! Слушайте! Вие не сте в Монтажната, а в Главния док… Не поздравявайте тези господа! Току-що говорихте с тях. Нашият изход е през кърмата… Моля… Мълчете, мълчете! Да-да, зная вашата каюта, да вървим…

Сега ще си разчисти сметките с Глор! Чия приятелка е „губила себе си“? Чуждопланетен! Мислещ! В Главния док! Ах-ха, късмет… Вместо рискованата замяна на Мислещия в госпожа Ник, излезе такова нещо! Ник ще му даде „посредника“ с Железния Рог, самата Ник, а не подменената…

— Това е вашата каюта. Търсете. Чакайте ме. И мълчете! Иначе сте загубена.

Той блъсна Ник през вратата на каютата и се понесе обратно към кораба, за да остави десантния „посредник“ на мястото му.