Робърт Лъдлъм
Наследството на Скарлати (19)

Глава 18

На капитанската маса в първокласната столова на „Калпурния“ Елизабет с лека изненада установи, че мястото от дясната й страна бе заето от мъж на не повече от трийсет години. Обичайната практика при самостоятелните й пътувания бе корабът да й намери за компания някой застаряващ дипломат, пенсиониран брокер или добър картоиграч, изобщо някой, с когото да има нещо общо.

Да търси нечия вина, все пак, тя не можеше. Предварително бе проверила капитанския списък — нещо, на което тя винаги настояваше, за да избягва потенциални делови конфликти — и бе забелязала, че някой си Матю Кенфийлд бе в ръководството на фирма за спортни артикули със силно развит пазар в Англия. Човек с връзки в обществото, бе предположила тя.

Във всеки случай се бе оказал приятен. Млад мъж с добри обноски, доста повърхностен, помисли си тя, и сигурно — добър търговец, какъвто той с готовност бе потвърдил, че е.

Към края на вечерята, един от дежурните офицери се доближи до нейния стол — имаше радиограма за нея.

— Донесете я тук, ако обичате — каза Елизабет с раздразнение.

Офицерът й отговори тихо на ухо.

— Добре — каза тя и се надигна от стола.

— Мога ли да ви бъда полезен с нещо, мадам Скарлати? — запита Матю Кенфийлд, ставайки на крака заедно с останалите на масата.

— Не, благодаря ви.

— Напълно ли сте сигурна в това?

— Напълно, благодаря — отговори тя и последва дежурния офицер извън залата.

В радиовъзела Елизабет бе поканена да седне на една маса зад гишето, след което й подадоха радиограмата. Тя прочете инструкциите в началото:

Спешно — осигурете присъствието на получателя за незабавен отговор.

Тя погледна към дежурния офицер, който я изчакваше от другата страна на гишето, за да я придружи обратно до залата.

— Моите извинения. Изпълнявали сте нареждания.

После прочете и останалата част от радиограмата.

МАДАМ ЕЛИЗАБЕТ СКАРЛАТИ: КОРАБ НА НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КАЛПУРНИЯ, ОТКРИТО МОРЕ ВИЦЕПРЕЗИДЕНТЪТ ДЖЕФЕРСЪН КАРТРАЙТ МЪРТЪВ ТОЧКА ПРИЧИНАТА ЗА СМЪРТТА НЕЯСНА ТОЧКА ВЛАСТИТЕ НАМИРАТ ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПОДОЗРИТЕЛНИ ТОЧКА ПРЕДИ СМЪРТТА КАРТРАЙТ Е ОГЛАСИЛ СВОЙ ПОСТ ОТ ЗНАЧИТЕЛЕН РАНГ ВЪВ ФОНДАЦИЯ СКАРУИК ТОЧКА НЯМА ЗАПИСАНО ПОДОБНО НАЗНАЧЕНИЕ ГЛАСИ ИНФОРМАЦИЯ ОТ СИГУРНИ ИЗТОЧНИЦИ ТОЧКА С ОГЛЕД НА ГОРНОТО ЖЕЛАЕТЕ ЛИ ДА КОМЕНТИРАТЕ ИЛИ ДА ДАДЕТЕ НЯКАКВИ ИНСТРУКЦИИ ТОЧКА СЛУЧАЯТ ТРАГИЧЕН И КРАЙНО НЕБЛАГОПРИЯТЕН ЗА КЛИЕНТИТЕ НА УОТЪРМАН ТОЧКА НЯМАХМЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪМНИТЕЛНИТЕ ДЕЙСТВИЯ ОТ СТРАНА НА ВИЦЕПРЕЗИДЕНТА КАРТРАЙТ ТОЧКА ОЧАКВАМЕ ОТГОВОР ТОЧКА ХОРЪС БУТИЕР ПРЕЗИДЕНТ УОТЪРМАН ТРЪСТ КЪМПАНИ

Елизабет бе зашеметена. В радиограмата си до мистър Бутиер минута по-късно тя посочи, че всички нужни изявления от страна на „Скарлати индъстрис“ ще бъдат направени от Ченсълър Дрю Скарлет до една седмица. Дотогава случаят остава без коментар.

До Ченсълър Дрю тя изпрати втора радиограма.

Ч. Д. СКАРЛЕТ, ШЕЙСЕТ И ВТОРА УЛИЦА ИЗТОК 129, НЮ ЙОРК ОТНОСНО ДЖЕФЕРСЪН КАРТРАЙТ НИКАКВИ ИЗЯВЛЕНИЯ ПОВТАРЯМ НИКАКВИ ИЗЯВЛЕНИЯ ЧАСТНИ ИЛИ ПУБЛИЧНИ ПОВТАРЯМ ЧАСТНИ ИЛИ ПУБЛИЧНИ ПРЕДИ ДА ВЛЕЗЕМ ВЪВ ВРЪЗКА ОТ АНГЛИЯ ТОЧКА ПОВТАРЯМ НИКАКВИ ИЗЯВЛЕНИЯ ТОЧКА

С ОБИЧ МАЙКА

Елизабет реши, че би трябвало да се върне на масата, ако не по друга причина, поне за да не придаде твърде голямо значение на случилото се. Но докато вървеше бавно по тесните коридори с дежурния офицер, тя осъзна с нарастваща тревога, че случилото се всъщност бе предупреждение. Тя веднага изключи възможността „съмнителните действия“ на Картрайт да са били причината за смъртта му. Той бе смешна фигура.

Това, за което Елизабет трябваше да се подготви, бе разкриването на договора й с Картрайт. Можеха да се дадат няколко обяснения, които тя щеше да поднесе без подробности. Разбира се, независимо от това какво би казала, единодушният извод щеше да бъде, че годините й най-сетне си казват своето. Подобен договор с човек като Джеферсън Картрайт бе доказателство за ексцентричност, и то в степен, която поставяше под въпрос нейната компетентност. Елизабет Скарлати не се тревожеше за това. Тя не бе подвластна на чужди мнения.

Това обаче, което я тревожеше, и то дълбоко, бе фундаменталният извор на страховете й: фактът, че договорът можеше и да не бъде открит.

Отново на капитанската маса тя извини отсъствието си с кратките и откровени думи, че един от доверените й управители, когото доста е ценяла, е починал. Тъй като тя очевидно не желаеше да се разпростира по темата, спътниците й от масата изказаха съболезнованията си и след прилична пауза в разговорите си, ги възобновиха отново. Капитанът на „Калпурния“, дебел англичанин с буйни вежди, огромна челюст и двойна брадичка, философски отбеляза наум, че загубата на добър директор в бизнеса трябва да съответства на преместването на добре обучен първи помощник.

Младежът до Елизабет се наведе към нея и каза тихо:

— Изваден направо от Джилбърт и Съливан, нали?

Старицата се усмихна приятно заговорнически. Под смесицата от разговори тя му отвърна тихо:

— Монархът на океаните. Представяте ли си го да дава заповеди за вдигане на платната?

— Не — отговори младежът, — но мога да си го представя как излиза от ваната си. По-интересно е.

— Лошо момче. Ако се ударим в айсберг, ще гледам да съм далеч от вас.

— Невъзможно. Ще бъда в първата спасителна лодка, а някой от хората тук със сигурност ще е резервирал там и едно място за вас — усмихна се подкупващо той.

Елизабет се засмя. Този млад мъж бе забавен, а освен това й действаше ободряващо да се отнасят към нея с малко по-дръзка доброжелателност. Последва приятен разговор за предстоящите им маршрути в Европа. Бе интересно, защото, макар и непринудени, никой от тях не смяташе да каже нещо важно на другия.

След вечеря групата важни пасажери от капитанската маса се оттегли в игралната зала и започна да формира двойките за бридж.

— Предполагам, че с картите сте ужасно зле — каза Кенфийлд, усмихвайки се на Елизабет, — но тъй като аз съм много изкусен, ще ви изваждам.

— Трудно е да откажеш на тъй ласкава покана.

В този момент той реши да се поинтересува:

— Кой почина? Дали бих могъл да го познавам?

— Съмнявам се, млади момко.

— Кой знае. За кого става дума?

— Кажете ми, откъде бихте могли да познавате един скромен директор в банката ми?

— Стори ми се, че е доста важен човек.

— Сигурно някои са го смятали за такъв.

— Е, ако поне беше достатъчно богат, бих се опитал да му продам един тенискорт.

— Наистина, мистър Кенфийлд, просто нямате мяра — засмя се Елизабет, докато влизаха в залата.

По време на играта Елизабет забеляза, че макар у младия Кенфийлд да се спотайваше нюхът на първокласен бриджор, играта му всъщност не бе особено добра. В един момент, напълно ненужно, според Елизабет, той се остави да бъде надигран, но тя го отдаде на форма на любезност към противника. После запита стюарда на залата дали имат точно определен вид пури и когато му бяха предложени други, се извини и каза, че ще си вземе от запасите в каютата.

Елизабет си спомни, че заедно с кафето в края на вечерята очарователният мистър Кенфийлд бе отворил нова кутия пури.

Няколко минути по-късно се завърна на масата, след като ръката бе изиграна, и се извини, обяснявайки, че е помогнал на някакъв възрастен джентълмен, на когото морето изглежда не му понасяло, да стигне до каютата си.

Партньорите от отсрещната страна промърмориха нужните похвални фрази, но Елизабет не пророни и дума. Тя просто се вгледа в младия мъж и с известно задоволство, но и с тревога забеляза, че той отбягна погледа й.

Играта привърши рано — издигането и спускането на „Калпурния“ бе станало твърде притеснително. Кенфийлд придружи Елизабет Скарлати до апартамента й.

— Бяхте очарователен — каза тя. — А сега ви освобождавам, за да посветите вниманието си на по-младото поколение.

Кенфийлд се усмихна и й подаде ключовете.

— Щом като настоявате. Но така ми отреждате една скучна вечер. Знаете това.

— Времената наистина се променят, а може би и младежите.

— Може би.

На Елизабет й се струваше, че той силно желае да си отиде.

— Е, тогава, една стара жена ви благодари за вечерта.

— И един не толкова млад мъж — на вас. Лека нощ, мадам Скарлати.

Тя се обърна след него:

— Още ли ви интересува кой бе починалият мъж?

— Стори ми се, че не искахте да ми кажете. Не, не е важно. Лека нощ.

— Казваше се Картрайт. Джеферсън Картрайт. Познавахте ли го? — запита Елизабет, като следеше внимателно очите му.

— Не, съжалявам, не сме се срещали. — Видът му бе спокоен и напълно невинен. — Лека нощ.

— Лека нощ, млади момко — тя влезе в апартамента си и затвори вратата след себе си. Чу как стъпките му отекнаха надолу по външния коридор, докато затихнаха напълно. Бяха стъпки на бързащ човек.

Елизабет свали норката си и влезе в просторната, комфортна спалня с мебел, изцяло прикрепена към пода. Включи лампата, пристегната за нощното шкафче, и седна на ръба на леглото. Опита се да си спомни какво точно бе казал капитанът на „Калпурния“ за младежа, когато й бе представил списъка на хората от масата за нейно одобрение.

— А това е един момък с доста важни познати, бих добавил, на име Кенфийлд.

Елизабет не бе обърнала внимание на кратките данни за него повече отколкото за останалите.

— Работи в концерн за производство на спортни стоки и пресича Атлантика доста често. Уимбълдън, струва ми се.

А после, ако паметта на Елизабет не й изневеряваше, капитанът бе добавил:

— Идва със специална препоръка от параходството. Сигурно — нечий син. Колежанска вратовръзка и тъй нататък. Наложи се да отстраня д-р Барстоу заради него.

Елизабет се бе съгласила на компанията, без да задава въпроси.

Значи младежът бе дошъл със специална препоръка за място на капитанската маса от собствениците на английска параходна компания. И раболепният капитан, привикнал на чести срещи с висшето общество от два континента, се бе почувствал задължен да отстрани от масата си един високоуважаван хирург в полза на Кенфийлд.

Ако не за друго, то поне за да усмири неизтощимата си фантазия, Елизабет вдигна телефона и поиска да я свържат с радиовъзела.

— Радиовъзел „Калпурния“, добър вечер — британският акцент сведе думата вечер до почти непонятен единичен звук.

— Обажда се Елизабет Скарлати, апартамент А, три. Може ли да говоря с дежурния офицер, ако обичате?

— На телефона дежурен офицер Питърс. С какво мога да ви бъда полезен?

— Вие ли бяхте дежурен и по-рано тази вечер?

— Да, госпожо. Радиограмите ви за Ню Йорк бяха изпратени веднага. Би трябвало да са пристигнали в рамките на един час.

— Благодаря ви. Но, не за това се обаждам… Боя се, че изпуснах една своя среща в радиовъзела. Търсил ли ме е някой там? — Елизабет наостри слух за следа и от мигновено колебание. Такова нямаше.

— Не, госпожо, никой не е питал за вас.

— Да, той може би се е почувствал неудобно. Вината е изцяло моя.

— Съжалявам, мадам Скарлати. Освен вас бяхме посетени само от трима други пътници тази вечер. Първа вечер на борда, сама разбирате.

— След като са били само трима, ще ви затрудня ли много, ако ви помоля да ми ги опишете?

— Не, съвсем не… Ами, първо дойде една възрастна двойка туристи, а след това един господин, боя се, леко пийнал, който искаше да види графика на редовната връзка.

— Какъв график?

— За радиовръзките, госпожо. За първа класа имаме по три сеанса дневно. В десет, дванайсет и два часа. Приятен човек. Само лекичко прекалил с бирата.

— Не беше ли млад? Сигурно, на не повече от трийсет? Със смокинг?

— Описанието ви съвпада, госпожо.

— Благодаря ви, офицер Питърс. Не става въпрос за нещо важно, но бих се радвала, ако този разговор остане между нас.

— Разбира се.

Елизабет стана и отиде в дневната. Партньорът й в бриджа може и да не беше особено умел картоиграч, но без съмнение бе превъзходен актьор.