Робърт Лъдлъм
Наследството на Скарлати (15)

Глава 14

Елизабет трудно можеше да заспи. Постоянно сядаше в леглото, за да записва всичко, което й идваше наум. Записваше факти, предположения, малко вероятни възможности, както и съвсем невъзможни неща. Имената, местата и датите ограждаше в малки квадрати, между които се мъчеше да открие връзка, за да ги свърже с линия. Към три часа сутринта, тя бе свела целия низ от събития до следното:

Април, 1925 г., Ълстър и Джанет се женят само три седмици след годежа си. Защо?… Ълстър и Джанет отплават с „Канърд лайн“ до Саутхемптън. Резервациите за кораба са направени от Ълстър още през февруари. Как би могъл да предвиди всичко още тогава?

Май — декември, 1925 г. Близо $800 000 преведени от Уотърман тръст до шестнайсет банки в Англия, Франция, Германия, Австрия, Холандия, Италия, Испания и Алжир.

Януари — март, 1926 г. Облигации на стойност близо $270 милиона са изнесени от Уотърман. Еквивалентна стойност при незаконна разпродажба — между $150 и 200 милиона. Всички сметки и разходи, направени на името на Ълстър й Джанет, са уредени изцяло до февруари, 1926 г. През месец март, държанието на Ълстър се променя значително. Става затворен.

Април, 1926 г. Ражда се Ендрю. Кръщава се Ендрю. Ълстър изчезва.

Юли, 1926 г. Всичките четиринайсет европейски банки потвърждават, че преведените суми са изтеглени по-рано изцяло. Средно до четири седмици след получаването им. Две банки, от Лондон и Хага, съобщават, че все още съхраняват суми от по съответно $26 000 и $19 000.

Това бяха събитията, свързани с изчезването на Ълстър, в техния хронологичен ред. План бе съществувал. Предварителният замисъл в разиграването на цялата ситуация бе очебиен: резервациите, направени през февруари; краткият годеж; пътешествието от медения месец; постоянните банкови преводи и бързото изтегляне на депозираните суми; изнасянето на ценните книжа и изобщо самото изчезване на Ълстър. От февруари 1925 г. до април 1926 г. План, замислян в продължение на четиринайсет месеца и изпълнен с невероятна прецизност, чак дотам, че да се гарантира бременност, ако можеше да се вярва на Джанет. Нима Ълстър бе способен на подобна изобретателност? Това Елизабет не знаеше. Всъщност тя знаеше много малко за него, а безкрайните доклади успяваха само да замъглят още повече представата за него. Защото човекът, когото тези разследвания анализираха, изглежда бе способен единствено да дава воля на собствените си желания и апетити, и да ги задоволява.

Тя знаеше, че има само едно място, откъдето можеше да започне издирването си. Европа. Банките. Не всички, отсъди тя; а няколко от тях. Защото, все пак, независимо от сложния процес на разрастване и прекалената разностранност, настъпила в тяхната дейност, основната същност на банковото дело си оставаше непроменена от времето на фараоните досега. На тях се даваха и от тях се вземаха пари. И дали по необходимост или за удоволствие, изтеглените пари отиваха на някое друго място. Тъкмо това място, или тези места искаше да открие Елизабет. Защото, именно тези пари, парите, преведени от Уотърман тръст до шестнайсетте европейски банки щяха да бъдат използвани, докато настъпеше моментът, когато облигациите биха могли да донесат своите пари.

В девет без десет, икономът отвори външната врата пред най-новия Втори вицепрезидент на компанията Уотърман тръст, Джеферсън Картрайт. Картрайт бе въведен в библиотеката, където зад бюрото седеше Елизабет с неизменната чаша кафе в ръка.

Джеферсън Картрайт седна на малкия стол пред бюрото, давайки си сметка, че размерът на стола ласкаво подчертава неговите собствени пропорции. На земята до себе си остави куфарчето си.

— Донесохте ли документите?

— С мен са, мадам Скарлати — отговори банкерът, като постави куфарчето на скута си и го отвори. — Мога ли да се възползвам от тази възможност, за да ви благодаря за вашите любезни отзиви по мой адрес пред ръководството. Бе изключително щедро от ваша страна.

— Благодаря. Както разбирам, били сте повишен във Втори вицепрезидент.

— Точно така, мадам, и съм убеден, че вашите добри думи за мен са дали възможност за това. Още веднъж, благодаря — каза той и подаде документите на Елизабет.

Тя ги пое и започна да прехвърля през погледа си началните страници. Както изглеждаше, бяха в ред. Всъщност, бяха отлични.

Картрайт проговори тихо.

— Документите ви дават право да получавате всяка информация във връзка с транзакциите, осъществени от вашия син, Ълстър Стюарт Скарлет, по различните банки. Влогове, теглене, преводи. Отправя се молба за достъп до съдържанието на всеки сейф, ако такъв е бил ангажиран. До всяка банка е изпратено и препотвърждаващо писмо, включващо и фотография на подписа ви. Документите са подписани от мен, в качеството ми на носител на колективното право на Уотърман тръст като пълномощник на мистър Скарлет. И, разбира се, поех значителен риск, извършвайки това.

— Моите поздравления.

— Просто е невероятно — каза тихо банкерът. — Ценни книжа на стойност над двеста и седемдесет милиона долара — да липсват, изчезнали безследно. Ей така, просто да се подвяват от вятъра някъде. И кой знае къде? Дори и най-големите банкови групировки с мъка биха могли да съберат такъв капитал… О, мадам, това е истинска криза! Още повече, при толкова спекулативен пазар. Искрено ви казвам, не зная какво да правя.

— Възможно е, ако продължите да споделяте тези проблеми само със себе си, да прекарате още много години, получавайки забележително възнаграждение срещу съвсем малко усилия. Обратно, възможно е също така…

— Мисля, че се досещам каква е другата възможност — прекъсна я Джеферсън Картрайт. — Както виждам, вие търсите информация относно изчезването на вашето дете. Може и да я намерите, ако такава съществува. Но може и да не успеете. И в двата случая, остават дванайсет месеца, преди да се установи първата липса на облигации. Дванайсет месеца. По Божията воля някои от нас може и да не са на този свят дотогава. Други пък, биха били изправени пред разорение.

— Нима предвещавате моята кончина?

— Надеждите ми са определено на страната на противното. Но собственото ми положение е крайно деликатно. Измених на политиката на моята компания и наруших някои основни етични правила в банковото дело. В качеството си на съветник на вашия син ще изникне и въпросът за конфликт на интересите…

— И бихте се чувствали по-добре, ако се извърши глобално разплащане, така ли? — Елизабет остави документите на масата, ядосана на неблагодарния южняк. — Подкупвам ви и вие продължавате да ме изнудвате на основата на моя подкуп. Хитра стратегия. Колко?

— Съжалявам, че се налага да оставям толкова лошо впечатление. Не желая глобално разплащане. Това би било унизително.

— Какво искате тогава? — Елизабет започваше да излиза извън кожата си.

— Подготвил съм една декларация. С три оригинала. Един за вас, един за фондацията Скаруик и един, разбира се, за адвоката ми. Бих се радвал, ако я прегледате за подпис.

Картрайт извади документите от куфарчето си и ги положи пред Елизабет. Тя взе първия оригинал и видя, че това бе договор, адресиран до фондацията Скаруик.

Настоящето потвърждава споразумението между мистър Джеферсън Картрайт и мен, мисис Елизабет Уикъм Скарлати, в качеството ми на Председател на Управителния съвет на фондация Скаруик, Пето авеню 525, Ню Йорк, Ню Йорк.

Поради това, че мистър Картрайт посвети щедро своето време и професионални услуги в моя полза и в полза на фондация Скаруик, се договорихме той да получи поста на съветник-консултант към фондацията с годишна заплата от петдесет хиляди долара ($50 000), като въпросния пост той запази до края на живота си. Въпросният пост влиза в сила от гореупоменатата дата.

Поради това, че мистър Джеферсън Картрайт е действал често в моя полза и в полза на фондация Скаруик противно на собствената си преценка и желания, и, поради това, че мистър Картрайт е предоставял своите услуги по начин, който аз, неговият клиент, твърдо вярваше, че ще води до напредъка на фондация Скаруик, това той вършеше, без да предугажда последствията от своите действия, а често и без да разполага с пълна информация за транзакциите.

По силата на гореупоменатото, се договорихме, в случай че някога в бъдеще срещу мистър Картрайт се предявят каквито и да е искания за глоби, обезщетения или наказания, всички, произтичащи от това разходи да бъдат заплатени в пълен размер от моите лични сметки.

Трябва да се добави, че подобни действия не се очакват, но тъй като фондация Скаруик има интереси в международен мащаб, търсената от нея помощ е огромна, а решенията — често зависещи единствено от моята оценка, включването на подобна клауза се смята за подходящо.

Трябва да се отбележи, че изключително полезните услуги, извършени от мистър Картрайт в моя полза, се изпълняваха през последните месеци поверително, но от гореупомената, днешна дата насетне, нямам възражения срещу публичното огласяване на поста му към фондация Скаруик.

Отдясно имаше две линии за подписите на страните, а отляво — трета за свидетел. Елизабет отсъди, че документът бе дело на професионалист. Не казваше нищо, но прикриваше всичко.

— Не мислите сериозно, че бих подписала това?

— Искрено се надявам, че ще го сторите. Защото, видите ли, ако откажете, нахалното ми чувство за отговорност ще ме принуди да се обърна директно към властите. По-точно, към канцеларията на главния прокурор с информация по изчезването на мистър Скарлет… Можете ли да си представите международния отзвук, който това ще предизвика? Самият факт, че прочутата мадам Скарлати ще разпитва банките, с които синът й е работил…

— Ще отрека всичко.

— За нещастие няма да можете да опровергаете липсата на облигациите. Това няма да може да се потвърди до година, но тях все пак ги няма.

Елизабет изгледа продължително южняка, разбирайки, че бе победена. Седна и тихо взе химикал. Подписа документите, като той на свой ред също сложи подписа върху всеки от тях.