Робърт Лъдлъм
Наследството на Скарлати (1)

Лъдлъм за Лъдлъм

Малко писатели са изкачвали стръмния път до популярността с шеметната бързина на Робърт Лъдлъм — всеки нов трилър бие рекордите на предходния. Тайната на неговия успех може и да се крие в следния коментар на Джон Ленърд в „Ню Йорк таймс“: „Мистър Лъдлъм струпва в романите си повече изненада от всеки други шестима автори на трилъри взети заедно.“

Някои твърдят, че в романите на Лъдлъм може да се открие информация, придобита от секретни източници. В една от книгите му основно място заемаше намесата на ЦРУ във вътрешното разузнаване. По онова време тази тема шокира мнозина. По-късно, разбира се, фактът бе потвърден. Други подозират, че самият Лъдлъм е бил агент, преди да започне да пише романи. Това не е така. Защото в продължение на близо двайсет години той работи в шоу бизнеса — като актьор, продуцент и „глас“ на десетки телевизионни реклами за всевъзможни стоки.

По време на „гласовата“ му кариера, съпругата на Лъдлъм го обяви за „Кралят на тоалетните чинии“. Самият той разказва: „Имаше един нов продукт, на име Плъндж. Всичко, което се искаше от мен, бе да прочета три думи: «Плъндж действа бързо.» Въпреки нехайното ми отношение, тези три думи, изговорени от мен, бяха използвани в над сто различни реклами. Със спечелените от това пари, децата ми си плащаха колежа в продължение на две години.“

Макар никой от романите на Лъдлъм да не е посветен на кариерата му в шоу бизнеса, всички отразяват различни подходи, заучени в театъра. Самият Лъдлъм казва: „Човекът в театъра знае, че трябва да завладее публиката. Той вниква в структурата повече от всеки друг — за да успее логично да преведе зрителя от една случка в друга, без да изгуби вниманието му. Защото, ако изгуби неговия интерес, събота вечер ще носи провал.“

„Увлекателността на четивото за мен е най-важна — признава Лъдлъм. — Но аз открих, че независимо дали се пише с търговска или драматична цел, в отправната си точка човек винаги намира нещо, което го безпокои или предизвиква. И това и правя. Признавам, че често бивам предизвикан — най-вече от злоупотребите с властта от страна на някои фанатици. Крайностите ме притесняват, независимо дали са от ляво или от дясно.“ Заедно с това той добавя: „Не одобрявам насилието и затова показвам болката, такава, каквато е. Когато мой образ бъде ударен, него го заболява; не се впуска обратно в действие като Джон Уейн.“