Серия
Семейство Райд (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Heir, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 219 гласа)
Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?
Сканиране
Ralna (2009)
Допълнителна корекция
hrUssI (2012)

Издание:

Джоана Линдзи. Наследникът

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2001

Редактор: Саша Попова

ISBN: 954-585-271-2


Глава 29

— Ще се омъжиш ли за мен, Сабрина?

Реши, че бе изчакал започването на танца, преди да изрече този шокиращ въпрос, за да не й даде възможност да му обърне гръб. Тя спря, пропусна една стъпка и се препъна. Казаното не й се стори ни най-малко забавно. Бракът не беше тема за шеги, поне не по такъв директен начин.

— Не говори такива абсурдни неща — отвърна най-сетне тя. — Много добре знаеш, че двамата с теб не си подхождаме. Нито пък твоето семейство ще одобри, както знаеш много добре, така че не виждам защо трябва да ти го напомням.

— Ако това са единствените възражения, тогава можем да определим датата на венчавката.

Сабрина завъртя очи. Той се шегуваше. Искаше й се и на нея това да й е толкова забавно. Съвсем друг въпрос щеше да бъде, ако той говореше сериозно. Тогава щеше да се почувства силно поласкана. Но тя бе реалистка, знаеше, че съвсем не е подходяща партия за него, дори името й да не се свързваше с никакъв скандал. Но поради тази причина повечето семейства, особено онези от тях, които се гордееха с безупречното си минало, биха я зачеркнали незабавно от списъка с евентуални съпруги за своите наследници.

Освен това днес бе решила да не се омъжва никога, тъй като бе достигнала до тъжното заключение, че обича мъж, когото няма да може да има никога. Нямаше да бъде справедливо да се ожени за някой друг, дори за Рейфиъл Лок, който може би заслужаваше подобна съдба, задето се отнасяше така фриволно към тази тема.

— Защо не ми вярваш? — попита Рейфиъл Лок, след като мълчанието й продължи доста дълго.

— Не съм сляпа, Рейф — отвърна смутено тя.

Без да обръща внимание на намека, относно външността й, той отвърна:

— Ти си прекрасна. Предпочитам съпруга, с която ми е наистина приятно да бъда, отколкото някоя надута красавица, която прекарва цялото си време пред огледалото.

Сабрина се засмя.

— Е, трябва да призная, че не си падам особено по огледалата. Но дори и да ти вярвах, отговорът ми щеше да бъде „не“.

— Защо?

Как да отговори, без да обясни наистина? Реши изобщо да не опитва и вместо това да насочи вниманието към него.

— Отказът ми не те разстрои ни най-малко и това доказва, че не си влюбен в мен.

— Е, така е, но те харесвам достатъчно и изобщо не се съмнявам, че любовта ще разцъфти в най-скоро време.

— Защо да се надяваме, че ще стане така, когато можем просто да изчакаме първо да се случи и след това да действаме в по-естествен ред? Защо ти е да се жениш толкова млад, след като нито ти се налага да го правиш, нито си влюбен?

Той я изгледа наранено.

— Нима не мислиш, че можеш да ме обикнеш?

— След като не проявявам ни най-малък интерес, не ти ли идва наум, че чувствата ми са насочени другаде?

— Аха! Да не би сега да се готвим да споделим, че обичаме някой друг?

Сабрина премигна. Той й се стори прекалено триумфиращ от това предположение.

— Ти очакваш някое велико признание, което…

— Хайде, хайде, не казвай нещо, за което после да съжаляваме и двамата. Не, просто се надявам двама човека, които харесвам, най-после да се пробудят и да видят това, което е пред тях, преди да е станало прекалено късно.

В Рейфиъл Лок все пак имаше и нещо друго и сега тя го бе забелязала. То го правеше наистина много по-привлекателен, отколкото обичайната му шеговитост.

— И за кои двама човека става дума? — присви подозрително очи тя.

— За теб, разбира се, и за червенокосия шотландец — отвърна простичко младият мъж.

Събеседницата му силно се изчерви. Мили боже, как бе успял да отгатне чувствата й, след като тя самата едва наскоро ги бе осъзнала? Толкова очевидно ли беше? Може би се взираше прекалено дълго в Дънкан? И то по недопустим начин? Какво унижение. Или пък изводът бе направен само защото предишната вечер бе прекарала толкова много време в неговата компания? Ако случаят бе такъв, тогава Рейфиъл само се опитваше да отгатне и тя нямаше да му даде повод да възкликне отново „Аха!“.

— Грешиш — заяви тя. — С Дънкан сме само приятели.

Звукът, който издаде лорд Лок не беше точно пръхтене, но изразяваше не по-малко категоричен скептицизъм. Той обаче не направи никакъв коментар и настана мълчание. Тя се видя принудена да продължи да разсъждава в тази посока. Той очевидно продължаваше да храни неверни предположения… поне относно Дънкан. Нейните собствени чувства нямаха почти никакво значение, след като не им отвръщаха.

— Не мога да си представя откъде ти е дошла тази глупава идея. Дънкан дори обсъжда с мен своя проблем — колко трудно е да си избере съпруга от събраните тук момичета. Ще му препоръчам твоята сестра. Това ще ти достави удоволствие, след като, както твърдиш, го харесваш.

Този път младият мъж се засмя.

— Проблемът е там, че харесвам него, следователно не бих искал да се ожени за сестра ми, тъй като само след един месец тя ще го побърка.

Девойката го погледна намръщено.

— Глупости! Ти обожаваш сестра си. И как да не я обожаваш, след като е толкова очарователна? Може би, именно защото я дразниш непрестанно, я принуждаваш да се държи по начин, който не ти се нрави.

Рейфиъл се усмихна.

— Възможно е, но не там е въпросът. Той може би танцува точно с нея сега. — Поспря за момент, докато открие другата двойка сред тълпата на дансинга. — Слушай човека, който познава признаците, скъпа. Той не се интересува ни най-малко от малката ми сестричка.

— А какво, ако смея да попитам, те кара да мислиш, че се интересува от мен по този начин?

— Вероятно защото те търси с поглед, когато не си с него. Вероятно защото вече ме изгледа на два пъти намръщено само защото танцувам с теб. Може би защото лейди Офелия е тук, след като не трябваше да се мярка изобщо насам и е тук единствено, защото му е непоносимо да се лиши от твоето присъствие.

Сабрина го изгледа занемяла, докато съзнаваше смисъла на последното му изречение.

— Изтълкувал си напълно погрешно реакциите на Дънкан, но това е напълно обяснимо, тъй като не си наясно с всички обстоятелства — въздъхна тя.

— И които са те?

— Най-вече ефекта, който оказвам на някои хора. Напълно съм наясно с него. И работя усърдно върху това.

Този път младият мъж се намръщи.

— За какво говориш? Какъв ефект?

— Аз карам хората да се чувстват спокойни и непринудени, Рейф. Каквото и да ги измъчва — недоволство, безпомощност, истински гняв — аз успявам с някоя и друга дребна забележка и малко смях да им помогна да забравят поне временно за тях. Смайващо е колко полезно нещо е такава дреболия като смеха. Дънкан беше прекалено напрегнат от всички отрицателни емоции около пристигането си тук, тъй като той всъщност изобщо не е искал да идва. Освен това и двамата му дядовци продължават да го измъчват с настояванията си да се задоми колкото се може по-скоро. А, честно казано — гласът й премина в шепот — не мисля, че харесва лорд Невил. Не бих и помислила да го питам за причината, но от няколко негови забележки достигнах до този извод.

— И каква е твоята роля във всичко това?

Девойката завъртя отново очи.

— Много добре ме разбра. Той е непрестанно ядосан, притеснен или нещо от този род, и аз успявам да му помогна да забрави за малко неприятностите си, това е всичко. Ти не би ли потърсил някой, който ще ти помогне да забравиш поне за момент, че утре сутринта те чака гилотината?

Тези думи искрено го разсмяха.

— Предавам се. Знаеш ли, ще ми се да ти приготвя багажа и да те отведа със себе си у дома.

Сабрина се усмихна.

— Е, на Дънкан не му се налага да стига дотам, тъй като аз живея в съседство. И знае много добре, че винаги може да ми дойде на гости, когато има нужда да му повдигна духа.

— Но само ако смята, че ще бъдеш винаги на негово разположение. А какво ще стане, ако се омъжиш и отидеш да живееш другаде? Според теб мислил ли е по този въпрос?

— Защо ще мисля, когато по всяка вероятност ще последвам примера на лелите си и никога няма да се омъжа?

— Мили боже, каква загуба! — възкликна с преувеличено възмущение той, след което додаде по-сериозно: — Нали не вярваш наистина, че един глупав скандал като вашия би спрял мъжа, който би искал действително да се ожени за теб?

— Знам, че ще го спре и ти също го знаеш, след като причината за повечето бракове е осигуряването на наследници. А ако се вярва на „нашия глупав скандал“, аз не бих живяла достатъчно дълго, за да създам желаните наследници.

Този път сумтенето на Рейфиъл бе особено шумно.

— Ти си напълно наясно, че никога не би си окачила умишлено примката на врата и всеки, който има поне капка разум, би го осъзнал също, тъй като кипиш от жизнерадост. В цялото ти същество няма и капка меланхолия, скъпа.

Девойката го изгледа ококорено.

— Да, така е действително, но откъде ти дойде тази идея, че ако някой има достатъчно разум… освен нас двамата, разбира се?

Бъдещият херцог се засмя от сърце.

— О, ако се погледне на проблема от тази страна, май имаш право. Разбира се, ако се съгласиш да се омъжиш за мен — не в действителност, а само, ъъъ… само да се престориш, така да се каже — каква ще бъде според теб реакцията на Дънкан?

— Според мен той ще бъде първият, който ще ме поздрави и ще ми пожелае щастие, ако е убеден, че това е моето желание.

Рейфиъл зацъка.

— Не съм съгласен. Смятам, че ще открие сериозен повод за ревност, ако вече не го е направил и това ще обясни защо не може да ме гледа как танцувам с теб. Искаш ли да опиташ, за да разбереш?

— Отново се държиш смехотворно и определено разсъждаваш едностранчиво. Приятелите също могат да ревнуват от други приятели. Или все още не ти се е случвало най-добрият ти приятел да не ти обръща много-много внимание и да се забавлява с други? Ревността невинаги е свързана единствено с любовта. Ни най-малко. Завистта също приема най-различни форми.

— Да, да — отвърна раздразнено младият мъж. — Но защо все пак не опитаме? Това няма да навреди нито на твоята, нито на моята репутация, ако по-късно откажеш под предлог, че си размислила и не желаеш да се омъжваш за мен.

— Е, съществува вероятност някой, друг от присъстващите тук млади мъже да ме забележи и сериозно да ми предложи да се оженим, но да не го направи, ако се преструвам, че вече съм сгодена за теб. Не че очаквам да се случи подобно нещо, но ако въпреки всичко се случи, ще изгубя шанса си заради проявената глупост.

Рейфиъл я поведе с въздишка извън дансинга.

— Помисли за това, Сабрина. Знаеш, че то няма да навреди никому, а резултатите може приятно да те изненадат.