Серия
Семейство Райд (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Heir, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 219 гласа)
Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?
Сканиране
Ralna (2009)
Допълнителна корекция
hrUssI (2012)

Издание:

Джоана Линдзи. Наследникът

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2001

Редактор: Саша Попова

ISBN: 954-585-271-2


Глава 23

— Седни, Арчибалд, имаме проблем.

Шотландецът се настани на стола срещу писалището на своя сват в личната му приемна и го изгледа, присвил скептично очи. Не обичаше да го „призовават“, поне той така гледаше на поканата за разговор, още повече, че не беше закусвал, предишната нощ не бе спал добре и бе започнал да се поти веднага щом влезе в тази прекалено затоплена стая. Все проблеми. Нямаше нужда от тях.

— Ние ли го имаме? — попита той. — Нима е възможно да имаме проблем, след като единственото общо нещо между нас двамата е момчето, а то прави точно каквото го помолихме? Между другото, тук си събрал наистина много хубави девици. Ако знаех, че имате толкова много красавици, може би сам щях да дойда след смъртта на скъпата ми съпруга и да си намеря някоя, която да я замести.

— Да го беше направил. Тогава сега, може би, нямаше да се борим за наследниците на Дънкан — изсумтя Невил.

— Кой се бори? Аз бях готов да се закълна, че най-после се споразумяхме относно поделянето на наследниците.

— Решението изобщо не е задоволително, но не това исках да обсъдим. Може да не си забелязал, но снощи Дънкан покани само едно момиче — Сабрина Ламбърт, с която си загуби времето цяла вечер.

— Дребното едрогърдо момиче ли? Добре е оформено, но не може да се каже, че е красавица. Няма смисъл да се тревожиш заради нея, в крайна сметка той ще си избере някоя хубавица.

Маркизът въздъхна и заяви уморено:

— Иска ми се да не залагаше толкова много на повърхностните неща. Не хубавото лице прави добрата съпруга.

— Разбира се, че я прави — възпротиви се пламенно Арчибалд. — Мъжът не е длъжен да слуша съпругата си, може изобщо да не обръща внимание на приказките й, но няма как да не я вижда всеки ден, така че красивото й лице е по-важно от ума.

Невил завъртя очи, но отвърна:

— Дънкан явно не смята така, тъй като проявява подчертан интерес точно към това момиче. Е, може би просто компанията й му е приятна. Той сам го призна. Тя го забавлява. Но щом това е всичко, тогава няма проблем.

Тук бе ред на Арчи да се намръщи.

— В приказките ти няма никакъв смисъл, човече. Току-що каза, че не се интересува дали ще се ожени за красавица, какъв ти е тогава проблемът с това момиче? Да не би титлата й да не те задоволява?

Маркизът въздъхна отново.

— Външността на Сабрина Ламбърт няма нищо общо с моите притеснения. Всъщност аз дори смятам, че е доста хубава. Очите й са забележителни и това променя всичко.

— Красиви ли очи има? Не съм забелязал.

— Най-вероятно, защото гледаш само бюстовете и лицата, и поради това не обръщаш внимание на по-фините черти, които би могло да притежава едно момиче, да не говорим пък за наличието или отсъствието на интелигентност.

Шотландецът се усмихна, като чу киселия тон на своя сват.

— Просто още не съм се запознавал с момичето, така че не съм имал възможност да се приближа достатъчно, та да мога да видя очите му. В такъв случай сигурно те смущава произходът й?

— Не, прадядо й Ричард беше херцог, а дядо й — граф. Баща й също щеше да наследи тази титла, ако беше надживял своя баща. Тя няма нужда от титла, за да бъде подходяща, нещо повече — в това отношение тя надминава значително доста от поканените госпожици. Това, което ме смущава, е, че има две свадливи лели — стари моми…

Прекъсна го смехът на Арчи.

— Проблемът не е мой, а твой, мога да го заявя с удоволствие. След сватбата се прибирам вкъщи.

— И слава богу — отвърна с неприкрито облекчение неговият събеседник. — Но момичето е обременено и с един скандал с четиридесетгодишна давност, на който, както разбрах, отново била дадена гласност.

Веселието на шотландеца секна. Той се наклони и попита:

— И що за скандал е това?

— Аз самият не вярвам особено, тъй като по една случайност познавах лично Ричард Ламбърт и знаех колко е непохватен с оръжията. Веднъж едва не ми простреля крака, когато ловувахме заедно, така че е напълно възможно да се е прострелял по нещастна случайност, а не нарочно, както се твърди. Виж, със съпругата му положението беше съвсем друго — за нея не се съмнявам, че се е самоубила. Тя беше достатъчно лабилна, за да го направи, след като избухна скандалът по повод неговата смърт. Нямаше куража нито да оспори слуховете, нито да издържи осмиването.

— Това не ми прилича на скандал — отбеляза Арчи.

— Бих се съгласил, ако историята беше приключила, но има продължение. Дъщеря, която постъпи по същия начин, както и нейните дъщеря и зет — родителите на Сабрина. Нима все още не разбираш за какво става дума, Арчибалд? След като това, което ни интересува най-вече, е раждането на наследник, който да продължи и двете линии, заслужава ли си да рискуваме? Ами ако в тази тъжна история има някаква истина?

— Дънкан знае ли всичко това?

— Да не мислиш, че ми се доверява? Нямам представа дали е запознат, но най-вероятно е чул слуховете. Дали това би променило нещо за него?

Арчибалд се намръщи замислено.

— Най-вероятно не, и със сигурност не, ако ти подемеш този въпрос.

Маркизът присви устни при този намек.

— Нали вече говорихме по въпроса! Знам колко ти е приятно да мислиш, че момчето е твърдоглаво и готово да действа против здравия разум, само и само да ми направи напук, но аз имам по-голямо доверие в него. Във връзка с този въпрос обаче е по-вероятно да послуша теб, затова разбери дали знае и ако не знае, му дай да разбере, че това момиче просто не е за него.

Арчи като никога кимна в знак на съгласие и добави с надежда:

— Най-вероятно, както каза, това не е нищо повече от харесването на една приятна компания.

— Тогава няма да има проблем, но самият факт, че лейди Офелия Рийд тази сутрин се намира отново под моя покрив…

Шотландецът го прекъсна:

— Дяволите да го вземат, наистина!

Маркизът го прекъсна на свой ред.

— Само защото по една случайност в момента гостува на семейство Ламбърт и Дънкан ги е поканил въпреки всичко, говори много. Това означава или че той все пак е омаян от чара й — което би трябвало да те направи щастлив — и е решил да й прости обидите и да се ожени за нея, или има сериозни намерения към момичето на семейство Ламбърт. Избери, Арчибалд, но на мен и двата варианта не ми харесват.

— А на мен, да не би да ми харесват? Най-вероятно той самият ще остане изненадан като види кого са довели семейство Ламбърт. Вероятно не е имал представа коя е тяхната гостенка, когато ги е поканил. И че всеки момент ще се отърве от всички тях.

Този път Невил се засмя от сърце.

— Иска ти се, но този начин на мислене не е отвел никого далеч. Сабрина Ламбърт трябва да му е съобщила снощи. Семейството й може да е очернено от този скандал, но момичето в никакъв случай не е празноглаво и ще си даде много добре сметка какво би означавало да доведе бившата годеница на Дънкан на празненството, организирано специално с цел той да си намери съпруга.

— Оох! — изпъшка с досада Арчи и се изправи с намерение да излезе от стаята. — Ще го потърся веднага и ще разбера за какво става дума. От правенето на предположения с теб, Невил, само ме заболява главата.