Дан Симънс
Кухият човек (48)

Защото твой животът е, защото твой е

По брега се задава девойка в тъмен, отеснял бански костюм. Тя е тичала по твърдия мокър пясък, но сега спира, за да наблюдава изгрева на слънцето над морето.

Вниманието й е приковано от вълните, които закачливо дразнят брега с плъзгащи се удари и бързо се оттеглят; тя се приближава към тях и започва да танцува с прибоя. Загорелите й крака я водят досами ръба на световния океан и после назад в мълчаливата, но съвършена хореография на нейния балет.

Внезапно я сепва звукът от изстрел.

Внезапно я сепва…

Внезапно я сепва крясъкът на чайка. Объркана, тя прекратява танца си и вълните заливат глезените й с хладния си триумф на победителки.

Над нея чайките се спускат и издигат, после отлитат на запад с проблясващи под лъчите на слънцето криле. Девойката се обръща, следейки ги с поглед, а солените пръски обсипват косата и лицето й. Примигва, търка очи внимателно, за да не попадне солта в тях, после забелязва три фигури, които се появяват иззад дюните нагоре по брега. Мъжът, жената и красивото дете помежду им като че са без бански, но са твърде далеч, а и очите й са замъглени от водните капчици, така че девойката не е съвсем сигурна. Но добре вижда, че се държат за ръце.

Тя подновява валса си с морето, а зад нея, примигвайки в ясната, остра утринна светлина, Джереми, Гейл и Роби наблюдават изгрева с току-що пробудили се очи.