Серия
Фондацията (3)
Оригинално заглавие
Foundation, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 45 гласа)
Източник
sfbg.us

По-долу е показана статията за Фондация (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Фондация.

Фондация
Foundation
Автор Айзък Азимов
Първо издание 1951 г.
САЩ
Издателство Gnome Press
Жанр научна фантастика
Страници 255
Поредица Фондация
Следваща Фондация и Империя

Издателство в БГ Бард
ISBN ISBN 0-553-29335-4

"Фондация" (на английски: Foundation) е първата книга от поредицата на американския писател-фантаст Айзък Азимов, "Фондация". Книгата представлява сборник от пет кратки разказа, които заедно оформят цялостен сюжет. Разказите са публикувани за пръв път като една книга през 1951 г. в САЩ.

В България книгата е издадена за последно през 2008 година като част от цялостен сборник "Фондация Том Първи" от издателство Бард. [1]

Главни действащи лица

  • Ексел Горов: Търговец и агент на Фондацнията осъден на смърт на Аскон
  • Лимар Понйетс: Търговец и представител на Фондацията, освобождава Горов чрез подкуп

Сюжет

Психоисториците

(разказ публикуван за пръв път през 1951)

Първият разказ започва на Трантор, главната планета на дванадесет хиляди годишната Галактическата империя. Читателят е запознат с идеята за Психоисториятя и нейният създател Хари Селдън, през очите на математикът Гаал Дорник. Гаал Дорник, новопристигнал на планетата бива въвлечен в интригата между Селдън и Империята. Дорник става свидел на събитията които водят до официалното създаване на Фондацията.

Енциклопедистите

(разказ публикуван за пръв път през май 1942)

Петдесет години след събитята от първия разказ, Фондацията от енциклопедисти разработват научния си труд на планетата Терминус. Предвидените събития относно разпада на Галактическата империя започват да се сбъдват. Населението на Терминус се оказва обкръжено от агресивни съседни страни, които се откъсват от владението на Империята и започват да водят борба за надмощие помежду си. Безсилният кмет на Терминус Салвор Хардин, се сблъсква с научното ръководство на Фондацията в опита си да защити планетата от външна агресия. Разказът завършва с разкритието, че Хари Селдън е манипулирал събитията до момента, и че истинската цел на Фондацията е да създаде нова империя сред хаоса на бъдещите 1000 години.

Кметовете

(разказ публикуван за пръв път през юни 1942)

Осемдесет години след създаването на Фондацията, властта на планетата е напълно прехвърлена в ръцете на кмета Салвор Хардин. Технологичното превъзходство на Фондацията над съседните западащи цивилизации позволява на кмета да манипулира владетелите на "Четирите Кралства". Фондацията предоставя научна подкрепа на Кралствата под формата на религиозен орден. Поддръжката и създаването на напреднали технологии, като електрогенератори, осветление и космически кораби е кодифицирано в свещена религия сред населението на Кралствата.

Салвор Хардин е изправен пред нова криза, след като става ясно, че един от владетелите на съседните Кралства планува да нападне Фондацията с помощта на технологичните чудеса, които е получил от Хардин.

Терминус няма никакви средства за защита и планетата изглежда обречена до последния момент. Накрая на разказа Хари Селдън отново се появява под формата на запис и обяснява как психоисторията спасява Терминус.

Търговците

(разказ публикуван за пръв път през октомври 1944)

Събитията в този разказ се случват 135 години след създаването на Фондацията на планетата Терминус. Фондацията вече е истински център на политическа власт и използва търговия, вместо религия за да разпростира влиянието си.

Един от лицензираните търговци на Фондацията на име Ексел Горов е заловен и бива обвинен в нелегално разпространение на опасни предмети, на планета където наказанието за продажба на високи технологии е смърт.

Линмар Понйетес, независим търговец на Фондацията е изпратен на мисия да спаси Ексел Горов. Пристигайки на планетата той бързо осъзнава, че опасността затворникът да бъде екзекутиран е истинска. Понйетес започва преговори с местните лидери, и постепенно убеждава един от младшите членове, Консул Ферил да освободи затворника в замяна на подарък. Понйтес измайсторява машина способна да превръща желязо в злато и я предоставя на Ферил. Затворникът е освободен, а чрез подкупа Понйтес успява да създаде търговски отношения с планета, която досега се е противопоставяла на комерсиални контакти с Фондацията.

Търговците – принцове

(разказ публикуван за пръв път през август 1944)

155 години след създаването си, Фондацията се е превърнала в могъща сила на края на Галактиката. Технологичната и комерсиална власт на новата Империя с център Терминус се разпрострира далеч, но продължава да среща опозиция. Три космически кораба на Фондацията са изгубени в близост до Корелианската република, водейки до притеснения относно технологичните способности на западналата държава. Опитният търговец Хобер Малоу е изпратен на мисия да открие липсващите кораби и да разпознае положението на Корел.

След като пристига на Корел, Хобер Малоу веднага е поставен пред избор на живот и смърт.

Значимост

Първата книга от поредица, която впоследствие ще достигне седем книги и свързва другите поредици на Азимов (Галактическата империя и Роботи) в един сюжет.

Социално влияние

Учени, икономисти и бизнесмени твърдят, че книгата на Азимов е имала значително влияние върху тяхната кариера и живот. Награденият с Нобелова награда икономист Пол Кругман казва, че е избрал да учи икономика защото е най-близката съществуваща наука до Психоисторията.[2]

Предприемачът и международен бизнесмен Елон Мъск, също счита книгите за Фондацията за източник на вдъхновение. [3]

Психологът Мартин Селигман описва поредицата книги, като влиятелен фактор в професионалния си живот, заради използването в книгите на психология за предвиджане на социологични събития. Селигман твърди, че първото успешно предвиждане на социологични събития, изборите в САЩ през 1998, се дължи на психологични принципи. [4]

Източници

Външни препратки

Мега-ревю Фондация на Азимов

ЧАСТ I
ПСИХОИСТОРИЦИ

1.

Хари Селдън — …роден в 11968 г. от Галактическата ера, починал в 12069 г. Обикновено тези години се дават по текущото летеброене на ерата на Основанието: 79–1 г. от бъдещата ера (б. е. ). Роден на Хеликон, зоната на Арктур, където баща му, ако се вярва на една съмнителна легенда, се занимавал с отглеждане на тютюн на хидропонните плантации на планетата, и от малък проявил необикновени математически способности. Многобройните разкази за това, как се проявявали тези способности, са анекдотични и често противоречат един на друг. Казват, че на двегодишна възраст…

…Не подлежи на съмнение, че най-голям принос той е внесъл в областта на науката, наречена психоистория. Селдън изчислил полето като редица непонятни аксиоми, с което значително задълбочил и дал пълна картина на статистиката като наука…

…Най-добра и най-пълна негова автобиография е трудът на Гаал Дорник, който като съвсем млад още срещнал Селдън две години преди смъртта му. Разказът за тяхната среща…

 

Галактическата енциклопедия[1]

 

Наричаха го Гаал Дорник и той беше всичко на всичко обикновен провинциален хлапак, който досега нито веднъж не бе идвал на Трантор. Разбира се, той много пъти бе виждал планетата по хипервизията и понякога в колосалните тримерни вестникарски репортажи за коронацията на императора или за откриването на Галактическия Съвет. И макар че целия си живот той беше провел на планетата Синакс, въртяща се около звезда в струпването на Синята Мъглявина, той не беше откъснат от цивилизацията, пък и тогава това беше невъзможно никъде в Галактиката.

По това време Галактиката наброяваше около двадесет и пет милиона населени планети и всички те представляваха една империя с център на Трантор. За последния половин век мощността на Империята значително бе нараснала.

За Гаал без всякакво съмнение това пътешествие беше блестящ венец на неговата научна кариера. Той не за пръв път беше в космоса и полетът сам по себе си не означаваше за него кой знае какво. Наистина, преди пътешествията му не стигаха по-далеч от спътника на Синакс, където той получаваше необходимите му данни по механика на метеоритното плъзгане, но за космическо пътешествие нямаше голямо значение дали е половин милион мили или половин милион светлинни години.

Той се вълнуваше малко само преди скока през хиперкосмоса — това усещане беше невъзможно да се изпита при междупланетни полети. Хипер-скокът беше и по всичко излежда че завинаги ще си останеединственият практически начин за полет към звездите. В обикновеното пространство скоростта на звездолета не превишава скоростта на светлината(само тази част от отдавна вече забравени данни се е запазила от времето на забравеното начало на човешката история), а това значеше, че даже от една населена звездна система до най-близката й съседка се налага да се пътува дълги години. През нула-пространството, тази неизобразима област, която не представлява нито пространство, нито време, нито енергия, нещо, а може би и нищо, можеше да се прелети Галактиката от край до край за време, равняващо се на части от секундата.

Гаал очакваше първия скок, усещайки надигащо се гадене, но не стана нищо, освен едва уловимо колебание на въздуха, някакво смътно усещане и вътрешен тласък, който свърши, преди той да успее да го почувствува. Това беше всичко.

А след тово остана само звездолетът, голям и блестящ, найсъвършена продукция на дванадесетхилядигодишния прогрес на империята, и самият той, новоизпеченият доктор на математическите науки, получил покана на Трантор от самия велик Хари Селдън, за да вземе участие в някакъв загадъчен селдънски проект.

След разочарованието, получено при скока през хиперкосмоса, Гаал с нетърпение очакваше кога ще се появи Трантор. Той не напускаше стаята за общ обзор. Стоманените капаци на илюминаторите се плъзваха назад в зададеното време, и той веднага се хвърляше напред, вглеждайки се в ослепяващата твърдост на звездите, наслаждавайки се на разсипите им, подобни на бързащи към светлината мушички, неочаквано застинали на място. Когато капаците се отвориха за пореден път, той видя газово струпване на около пет светлинни години от звездолета: то се плъзна покрай илюминатора като плиснато мляко, изпълвайки стаята с леден звън, и изчезна от погледа след два часа, след поредния скок.

Отначало слънцето на Трантор се показа като мака твърда чертичка, изгубена сред мириадите други и отличаваща се от тях само благодарение на направлението на звездолета. В Галактическия Център струпванията на звезди бяха гъсти. Но с всеки скок една звездичка сияеше все по-ярко и по-ярко, заслонявайки останалите.

В стаята за обзор влезе един от офицерите на кораба и каза:

— Обсерваторията ще бъде затворена през останалата част от пътя. Пригответе се за кацане.

Гаал вървеше след него, хванал се за ръкава на бялата униформа с избродирано на нея изображение на звездолет и слънце.

— Може би все пак ще може да остана — каза той. — Много бих искал да видя Трантор.

Офицерът се усмихна и Гаал се изчерви. Мина му през ума, че говори с провинциален акцент.

— Ние ще се приземим на Трантор чак сутринта — каза офицерът.

— Не, бих искал да видя планетата от космоса.

— А-а. За съжаление това е невъзможно, момко. Ние не сме на космическа яхта и захождаме за кацане откъм слънчевата страна. Нали не искате да ослепеете, да изгорите и да получите смъртоносна доза радиация едновременно, а?

Гаал се обърна и без да каже нито дума си тръгна. Офицерът го повика.

— Трантор изглежда от космоса като кално-синкаво размазано петно. Така че не си заслужава да съжалявате. А когато кацнете на планетата си купете билет за космическа обиколка. Не струва скъпо.

— Благодаря ви много — отговори Гаал, обръщайки се към офицера.

Получавайки отказ, Гаал се почувствува съвсем мъничък, и въпреки че детството е съвсем естествено за възрастните, както и за децата, в гърлото му внезапно се надигна горчива буца. Той никога не бе виждал Трантор в цялата му необятна мощ, огромна като самия живот, и не искаше да забавя това зрелище нито с минута.

Бележки

[1] Всички цитати от Галактическата енциклопедия, приведени в тази книга, са взети от 116 издание, публикувано в 1020 г. от б.е. Галактическа корпорация, Терминус.