Дан Симънс
Кухият човек (34)

Очи

Роби Бъстъмънт умира. Глухото, сляпо и умствено изостанало момче ту изпада в кома, ту идва на себе си като някакво сляпо земноводно, което снове между водата и въздуха, без да намери храна в нито едната от двете стихии.

Детето е така ужасно и видимо пострадало, че някои от сестрите си измислят причини да не влизат в стаята му, други пък остават там и след работно време, — грижат се за него или просто се опитват да облекчат болките му с недоловимото си присъствие. В редките моменти, когато Роби почти идва в съзнание и мониторите над леглото му регистрират нещо различно от състоянието на трескав унес, той простенва, опипва завивката и дращи по чаршафите с ноктите на изкълчените си вдървени пръсти.

Тогава сестрите се скупчват около него, разтриват челото му или увеличават дозата на обезболяващото средство, но нищо не е в състояние да прекрати скимтенето и безумното дращене. Като че момчето търси нещо.

Роби търси нещо. Той отчаяно се мъчи да намери мечето, своя единствен другар през всичките тези години. Своя приятел. Своята утеха в безкрайната нощ, белязана единствено от болката.

Когато Роби е в полусъзнание, той се върти и дращи, търсейки мечето из завивките и влажните чаршафи. Понякога крещи насън и тънките пискливи стонове отекват по тъмните болнични коридори като викове на прокълнати души.

Мечето го няма. В нощта на заминаването си майка му и вуйчото са го захвърлили заедно с останалите неща на детето на задната седалка с намерението да се отърват от тях при първата кофа за боклук, покрай която минат.

Роби се мята, стене и дращи чаршафите в редките моменти, когато е в съзнание, търсейки мечето си, но тези моменти стават все по-редки и по-редки и накрая съвсем изчезват.