Робърт Хайнлайн
Странник в странна страна (1)

Първа глава

Имало едно време марсианец, който се казвал Валънтайн Майкъл Смит.

Участниците в първата експедиция до Марс бяха подбрани според теорията, че най-голямата опасност за човека е самият човек. По онова време, осем земни години след основаването на първата човешка колония на Луната, такова междупланетно пътешествие можеше да се осъществи само по инерционни орбити — от Земята до Марс за двеста петдесет и осем денонощия, същият срок за обратния полет и още четиристотин петдесет и пет денонощия на Марс в очакване планетите да припълзят отново до взаимно положение, позволяващо най-благоприятната орбита.

„Посланик“ можеше да достигне целта си, само като дозареди с гориво в космическа станция. Добереше ли се до Марс, би могъл и да се завърне — ако не се разбиеше при кацането, ако екипажът откриеше вода за зареждане на реактора и ако не се случеха хиляди нежелани неща.

Събрани заедно за почти три земни години, осемте човека трябваше да поддържат отношения, много по-добри, отколкото обикновено постигат хората. Веднага се отказаха от идеята за изцяло мъжки екипаж заради вероятната му неустойчивост и нездравословна атмосфера. Сметнаха, че четири семейни двойки са оптималната възможност, стига да съчетаят в тях всички необходими специалности.

Като главен изпълнител на поръчката, Единбургският университет нае за подбора на екипажа Института за социални изследвания. След отхвърлянето на доброволци, неподходящи поради възраст, здравословно състояние, психическа нагласа, квалификация или нрав, в списъка на института останаха девет хиляди приемливи кандидати. Имаха нужда от астронавигатор, лекар, готвач, механик, командир на кораба, семантик, химически инженер, електронен инженер, физик, геолог, биохимик, биолог, атомен инженер, фотограф, хидропоник и инженер на ракетни системи. Имаше стотици възможни комбинации на доброволци, притежаващи тези умения. Подбраха само три семейни двойки… но и в трите случая специалистите по психодинамика, които оценяваха факторите на съвместимостта, просто се хванаха за главите от ужас. Главният изпълнител предложи да намалят изискванията си за съвместимост. Институтът веднага заяви, че е готов да върне символичното си заплащане, равно на един долар.

Компютрите продължаваха да обработват базата данни, променяща се заради смърт или отказ на доброволците, или пък появата на нови. Капитан Майкъл Брант, магистър по природни науки, комодор от запаса във федералните въоръжени сили, пилот и на тридесет години вече ветеран в полетите до Луната, имаше връзки в института. Неговият човек състави за него списък на неомъжените жени, които (заедно с капитана) биха могли да допълнят екипажа, после съчета името на Брайънт с всяка от тях и ги пусна през компютъра, за да определят допустимата комбинация. Вследствие на това капитанът отлетя за Австралия и предложи брак на доктор Уинифрид Кобърн — стара мома, по-възрастна от него с девет години.

Сигналните лампички примигваха, личните досиета се пресяваха и накрая бе съставен подходящ екипаж:

капитан Майкъл Брайънт, командир на кораба — пилот, астронавигатор, втори готвач, втори фотограф, инженер по ракетните системи;

д-р Уинифрид Кобърн Брант, на четиридесет и една години — семантик, квалифицирана медицинска сестра, отговорник по припасите, историк;

г-н Франсис Кс. Сийни, на двадесет и осем години — старши офицер, втори пилот, астронавигатор, астрофизик, фотограф;

д-р Олга Ковалич Сийни, на двадесет и девет години — готвач, биохимик, хидропоник;

д-р Уорд Смит, на четиридесет и пет години — лекар и хирург, биолог;

д-р Мери Джейн Лайл Смит, на двадесет и шест години — атомен инженер, техник по поддръжката на електронните и силовите системи;

г-н Сергей Римски, на тридесет и пет години — електронен инженер, химически инженер, механик, техник по поддръжката на криологичните системи;

г-жа Елеанора Алварес Римски, на тридесет и две години — геолог и селенолог, хидропоник.

Така екипажът имаше всички необходими умения, част от тях придобити в процеса на интензивно обучение през седмиците преди излитането на кораба. Но по-важно беше, че членовете на екипажа отговаряха на изискванията за съвместимост.

„Посланик“ отлетя. През първите седмици и радиолюбителите можеха да приемат предаванията му. С отслабването на сигналите започнаха да ги препредават изстреляни от Земята радиорелейни спътници. Изглежда хората на кораба се чувстваха здрави и доволни от живота. Доктор Смит нямаше по-сериозни проблеми — явно екипажът се приспособяваше към безтегловността и повече не опря до лекарствата срещу повръщане след първата седмица. И да имаше затруднения с дисциплината, капитан Брант не докладваше за тях.

„Посланик“ навлезе в постоянна орбита около Марс, малко по-ниска от тази на Фобос и прекара следващите две седмици във фотографиране и проучване на планетата от разстояние. После капитан Брант изпрати радиограма: „Утре в 12 часа стандартно време по Гринуич ще кацнем южно от Лакус Соли“.

Не получиха други съобщения от кораба.