Александър Беляев
Човекът-амфибия (26)

ГЕНИАЛНИЯТ БЕЗУМЕЦ

Съдебният процес не сломи доктор Салватор. В затвора той си оставаше спокоен, държеше се самоуверено, със следователите и вещите лица говореше с високомерна снизходителност — като възрастен с деца.

Неговата натура не понасяше бездействието. Той пишеше много и направи няколко блестящи операции в затворническата болница. В числото на пациентите му от затвора беше и жената на тъмничния надзирател. Злокачествен тумор заплашваше живота й. Салватор я спаси в същия момент, когато извиканите на консулт лекари отказаха да й помогнат, заявявайки, че медицината е безсилна в този случай.

Настъпи денят, в който трябваше да се разгледа делото.

Огромната съдебна зала не можеше да побере всички, които искаха да присъствуват на заседанието. Публиката се тълпеше в коридорите, изпълваше площада пред зданието на съда, надничаше през отворените прозорци. Мнозина любопитни се бяха покатерили по дърветата, които растяха пред зданието.

Салватор спокойно зае мястото си на подсъдимата скамейка. Той се държеше с такова достойнство, че хората, които не го познаваха, можеха да го помислят за съдия, а не за обвиняем. Салватор се отказа от защитник. Стотици жадни очи бяха вперени в него. Но малцина можеха да издържат втренчения поглед на Салватор.

Ихтиандър възбуждаше не по-малък интерес, но той не беше в залата.

Напоследък Ихтиандър се чувствуваше зле и почти цялото си време прекарваше във водния резервоар, криейки се от досадните погледи на любопитните. В процеса срещу Салватор Ихтиандър беше само свидетел на обвинението, по-скоро едно от веществените доказателства, както се изразяваше прокурорът.

Делото по обвинението в престъпна дейност на самия Ихтиандър трябваше да се разгледа отделно, след процеса на Салватор. Прокурорът бе принуден да постъпи така, защото епископът бързаше с делото на Салватор, а събирането на улики против Ихтиандър изискваше време.

Агенти на прокурора енергично, но внимателно вербуваха в пулкерията „Палма“ свидетели за бъдещия процес, в който Ихтиандър трябваше да бъде обвиняем. Епископът обаче не преставаше да намеква на прокурора, че най-добрият изход би бил бог да прибере нещастния Ихтиандър. Такава смърт щеше да бъде най-доброто доказателство, че ръката на човека е способна само да повреди създаденото от бога.

Тримата учени-експерти, професори от университета, бяха приготвили своя доклад. Съдебната аудитория се превърна в слух.

— По искане на съда — започна речта си немладият вече професор Шейн, главен съдебен експерт — ние прегледахме животните и младежа Ихтиандър, върху които професор Салватор е извършил операции в своите лаборатории. Обследвахме малките му, но прекрасно обзаведени лаборатории и операционни. Професор Салватор е използувал при своите операции не само последните усъвършенствувания на хирургическата техника, като електрически ножове, обеззаразяващи ултравиолетови лъчи и други подобни, но и такива инструменти, които са още неизвестни на хирурзите. По всяка вероятност те са били изработени по негови указания. Аз няма да говоря надълго за опитите на професор Салватор върху животните. Тези опити се свеждат до извънредно дръзки по замисъл и блестящи по изпълнение операции: присаждане на тъкани и цели органи, срастване на две животни, превръщане на двойнодишащи в еднодишащи и, обратно, превръщане на мъжки животни в женски, нови методи на подмладяване. В градините на Салватор намерихме деца и юноши на възраст от няколко месеца до четиринадесет години принадлежащи към различни индиански племена.

— В какво състояние намерихте децата? — попита прокурорът.

— Всички деца са здрави и жизнерадостни. Те лудуват из градината и играят на разни игри. На много от тях Салватор е спасил живота. Индианците са му вярвали и са му довеждали деца от най-отдалечени места — от Аляска до Огнена земя: ескимоси, ягани, ацахн, таулипанги, санапани, ботокуди, пано, арауканци.

В залата някой шумно въздъхна.

— Всички племена са носили децата си на Салватор.

Прокурорът започна да се безпокои. След разговора си с епископа, когато неговите мисли получиха нова насока, той не можеше да слуша спокойно тези похвали по адрес на Салватор и затова попита експерта:

— Нима мислите, че операциите на Салватор са били полезни и целесъобразни?

Председателят на съда обаче, белокос старец със сурово лице, се изплаши, че експертът може да отговори утвърдително, и побърза да се намеси:

— Съдът не се интересува от личното мнение на експерта по научни въпроси. Моля, продължавайте. Какво показа прегледът на младежа Ихтиандър от племето араукана?

— Неговото тяло беше покрито с изкуствена люспеста кожа — продължи експертът — от някакво неизвестно, еластично, но извънредно здраво вещество. Анализът на това вещество още не е завършен. Във водата Ихтиандър се е ползувал понякога от очила с особени стъкла от тежък флинтглас, чийто показател на пречупване на светлината е равен почти на две. Това му е давало възможност да вижда добре под водата. Когато снехме люспестата кожа на Ихтиандър, открихме под двете му плешки кръгли отверстия с диаметър десет сантиметра, закрити с по пет тънки пластинки, подобни на хрилете на акула.

В залата се чу сподавен вик на изненада.

— Да — продължи ученият, — това изглежда невероятно, но Ихтиандър притежава бели дробове на човек и едновременно с това хриле на акула. Ето защо той може да живее и на земята, и под водата.

— Човек-амфибия значи? — иронично попита прокурорът.

— Да, нещо като човек-амфибия, тоест двойнодишащо земноводно.

— Но откъде у Ихтиандър са се взели хриле на акула? — попита председателят.

Експертът разтвори широко ръце и отговори:

— Това е загадка, която може би ще пожелае да ни разясни самият професор Салватор. Нашето мнение беше такова: според биологичния закон на Хекел всяко живо същество при развитието си повтаря всички онези стадии, през които е минал даденият вид живо същество в течение на вековния му живот на земята. Може с увереност да се каже, че човекът е произлязъл от прадеди, които някога са дишали с хриле.

Прокурорът се надигна от стола си, но председателят го спря с жест.

— На двадесетия ден от развитието на човешкия зародиш се забелязват четири лежащи една зад друга хрилни гънчици. По-късно обаче хрилният апарат се видоизменя: първата хрилна дъга се превръща в слухов канал — със слухови костици и евстахиева тръба; долната част на хрилната дъга се развива в долна челюст; втората дъга става израстъци и тяло на подезичната кост; третата дъга — щитовиден хрущял на гръкляна. Ние не смятаме, че професор Салватор е успял да задържи развитието на Ихтиандър в неговия зародишен стадий. Науката наистина познава случаи, когато дори у съвсем възрастен човек остава незараснало хрилно отверстие на шията, под челюстта. Това са така наречените шийни фистули. Но с такива остатъци от хриле, разбира се, не е възможно да се живее под водата. При ненормално развитие на зародиша трябва да се получи едно от двете: или дихателни, или хриле ако са продължили да се развиват хрилете, но за сметка на развитието на слуховите органи и други анатомически изменения, което би превърнало Ихтиандър в чудовище с недоразвита глава на полуриба-получовек, или пък би победило нормалното развитие на човека, но за сметка на унищожаването на хрилете. Ихтиандър обаче е нормално развит младеж с добър слух, с напълно развита долна челюст и с нормални бели дробове, като освен това има и напълно сформирани хриле. Как именно функционират хрилете и белите дробове, в какво взаимоотношение се намират те, преминава ли водата през устата и дробовете в хрилете, или пък прониква в хрилете през малкото отверстие, което открихме върху тялото на Ихтиандър малко по-горе от кръглото хрилно отверстие — ние не знаем. Бихме могли да отговорим на тези въпроси, ако направим аутопсия. Това, повтарям, е загадка, чийто отговор трябва да ни даде самият професор Салватор. Професорът трябва да ни разясни и как са се появили кучетата, прилични на ягуари, странните необикновени животни и земноводните маймуни — тези двойници на Ихтиандър.

— Какво е вашето общо заключение? — попита председателят.

Професор Шейн, който сам се ползуваше с голяма известност като учен и хирург, отговори откровено:

— Признавам, че нищо не разбирам от всичко това. Мога да кажа със сигурност обаче, че онова, което е правил професор Салватор, е по силите само на един гений. Салватор вероятно е решил, че в изкуството си на хирург е достигнал такова съвършенство, което му позволява да разглобява, сглобява и приспособява тялото на животното и човека по свое желание. И макар че той в действителност е осъществявал блестящо всичко това, все пак неговата смелост и широта на замислите граничат с… безумие.

Салватор се усмихна презрително.

Той не знаеше, че експертите бяха решили да облекчат участта му и да поставят въпроса за неговата невменяемост, за да имат възможност да заменят затворническия му режим с болничен.

— Аз не твърдя, че той е безумен — продължи експертът, като забеляза усмивката на Салватор, — но във всеки случай според нас обвиняемият трябва да бъде настанен в санаториум за душевно болни и да бъде подложен на продължително наблюдение от страна на лекари и психиатри.

— Въпросът за невменяемостта на подсъдимия не е повдиган в съда. Съдът ще обсъди това ново обстоятелство — каза председателят. — Професор Салватор, желаете ли да дадете разяснение по някои въпроси на експертите и прокурора?

— Да — отговори Салватор. — Ще дам обяснения. Но нека това бъде счетено едновременно и като моя последна дума.