Александър Беляев
Човекът-амфибия (21)

ПЪЛЕН НАПРЕД

— Утре Салватор пристига. Треската ми попречи, а ние трябва да поговорим с тебе за много неща — рече Кристо, обръщайки се към Балтазар. Те бяха седнали в магазинчето на Балтазар. — Слушай, братко, слушай внимателно и не ме прекъсвай, за да не забравя какво трябва да ти кажа.

Кристо помълча малко, съсредоточи мислите си и продължи:

— Ние направихме много нещо за Зурита. Той е по-богат от нас двамата, но иска по богатство да надмине и себе си. Иска да хване „морския дявол“.

Балтазар направи някакво движение.

— Мълчи, братко, мълчи, иначе ще забравя какво щях да кажа. Зурита иска „морският дявол“ да му стане роб. А ти знаеш ли какво нещо е „морският дявол“? Това е съкровище. Това е неизчерпаемо богатство. „Морският дявол“ може да събира бисерни миди на морското дъно — безброй прекрасни бисери. Но „морският дявол“ може да вади от морското дъно не само бисери. На дъното има много потънали кораби и несметни богатства. Той може да ги изважда за нас. Аз казвам за нас, а не за Зурита. Знаеш ли ти, братко, че Ихтиандър обича Гутиере?

Балтазар се опита да каже нещо, но Кристо не го остави да продума.

— Мълчи и слушай. Не мога да говоря, когато ме прекъсват. Да, Ихтиандър обича Гутиере. От мене нищо не може да се скрие. Когато разбрах това, аз си рекох: „Добре. Нека Ихтиандър обикне още по-силно Гутиере. Той ще бъде по-добър съпруг и зет, отколкото този Зурита.“ И Гутиере обича Ихтиандър. Аз ги следих, без да преча на Ихтиандър. Нека се срещат.

Балтазар въздъхна, но не прекъсна брат си.

— И това, братко, още не е всичко. Слушай по-нататък. Искам да ти напомня нещо, което се случи преди много години. Аз придружавах твоята жена — оттогава има вече двадесет години, — когато тя се връщаше от домашните си. Помниш ли, беше ходила в планината за погребението на майка си. По пътя жена ти умря при раждане. Умря и детето. Тогава аз не ти казах всичко, не исках да те наскърбявам. Сега ще ти кажа. Жена ти умря по пътя, но детето беше още живо, макар и много слабичко. Това се случи в едно индианско селище. Една стара жена ми каза, че недалеч от тях живее велик чудотворец, богът Салватор…

Балтазар удвои вниманието си.

— И тя ме посъветва да занеса детето на Салватор, за да го спаси от смъртта. Аз послушах добрия съвет и занесох детето. „Спасете го!“ — казах аз. Салватор пое момченцето, поклати глава и рече: „Трудно е да се спаси.“ И го отнесе. Чаках до вечерта. Вечерта излезе един негър и ми каза: „Детето умря.“ Тогава си отидох. И така — продължи Кристо, — Салватор каза чрез негъра си, че детето е умряло. Аз бях забелязал у новороденото дете — твоя син — един червен белег. Помня добре каква форма имаше този белег. — Кристо направи малка пауза и продължи: — Немного отдавна някой беше наранил по шията Ихтиандър. Когато го превързвах, разтворих малко яката на люспестата му дреха и видях червен белег със същата форма, какъвто имаше твоят син.

Балтазар погледна Кристо с широко отворени очи и развълнуван попита:

— Ти да не мислиш, че Ихтиандър е моят син?

— Мълчи, братко, мълчи и слушай. Да, така мисля. Мисля, че Салватор не ми е казал истината. Твоят син не е умрял и Салватор е направил от него „морски дявол“.

— о-о! — избухна Балтазар. — Как е посмял! Ще го убия със собствените си ръце.

— Мълчи! Салватор е по-силен от теб. И после възможно е да се лъжа. Изминали са двадесет години. Белег от рождение може да има на шията си и друг човек. Може Ихтиандър да е твой син, а може и да не е. Трябва да бъдем предпазливи. Ти ще отидеш при Салватор и ще кажеш, че Ихтиандър е твоят син. Аз ще ти бъда свидетел. Ще поискаш от него да ти върне сина. Ако не го даде, ще го заплашиш, че ще се обърнеш към съда, загдето осакатява децата. Ще го дострашее. Ако обаче и това не помогне, ще го дадеш под съд. Ако и в съда не успеем да докажем, че Ихтиандър е твой син, то той ще се ожени за Гутиере; Гутиере не ти е родна дъщеря, а осиновена. Тогава ти скърбеше за жена си и детето си и аз ти намерих това сираче Гутиере…

Балтазар скочи от стола си. Той крачеше сега от единия до другия край на магазинчето, като разбутваше раците и черупките.

— Сине мой! Сине мой! Ах, какво нещастие!

— Но защо да е нещастие? — учуди се Кристо.

— Аз не те прекъсвах и те слушах внимателно, сега и ти ме изслушай. Докато ти беше болен от треска, Гутиере се омъжи за Педро Зурита.

Тази новина порази Кристо.

— А Ихтиандър… моят нещастен син… — Балтазар наведе глава. — Ихтиандър е в ръцете на Зурита.

— Не може да бъде! — възрази Кристо.

— Да, да. Ихтиандър е на борда на „Медуза“. Тази сутрин Зурита идва при мене. Той ни се присмиваше, подиграваше ни и ни ругаеше. Казваше, че сме го измамили. Помисли си — той сам, без наша помощ, е заловил Ихтиандър! Сега Зурита няма да ни плати нищо. Но аз самият и без това няма да взема пари от него. Та може ли човек да продаде собствения си син?

Балтазар беше в отчаяние. Кристо с неодобрение гледаше брат си. Сега трябваше да се действува решително. Балтазар обаче можеше по-скоро да навреди, отколкото да помогне. Самият Кристо не вярваше чак толкова много в родството на Ихтиандър с Балтазар. Наистина Кристо беше видял у новороденото червеникавия белег. Но нима това е неопровержимо доказателство? Когато видя белега на врата на Ихтиандър, Кристо реши да се възползува от тази прилика, за да спечели нещо. Но можеше ли да предполага, че Балтазар ще се отнесе така към неговия разказ? Затова пък чутите от Балтазар новини изплашиха Кристо.

— Сега не е време за сълзи. Трябва да се действува. Салватор пристига утре сутринта. Бъди мъж! Чакай ме при изгрев слънце на вълнолома. Трябва да спасим Ихтиандър. Но внимавай, не казвай на Салватор, че ти си баща на Ихтиандър. Накъде се отправи Зурита?

— Не ми каза, но мисля, че на север. Зурита отдавна се готвеше да иде към бреговете на Панама.

Кристо кимна.

— Запомни добре: утре сутринта, преди изгрев слънце, ти трябва да бъдеш на брега. Стой там и не си отивай дори ако трябва да чакаш до вечерта.

Кристо бързо си тръгна. През цялата нощ той мисли за предстоящата си среща със Салватор. Трябваше да се оправдае пред доктора.

Салватор пристигна на разсъмване. Кристо поздрави доктора и като си придаде израз на отчаяние и преданост, каза:

— Случи се нещастие… Аз много пъти предупреждавах Ихтиандър да не плува в залива…

— Какво е станало с него? — нетърпеливо попита Салватор.

— Похитиха го и го отвлякоха с една шхуна… Аз…

Салватор стисна силно рамото на Кристо и втренчено го погледна в очите. Това трая само един миг, но Кристо неволно промени лице под изпитателния му поглед. Салватор се намръщи, измърмори нещо и като отпусна рамото на Кристо, бързо каза:

— После ще ми разкажеш всичко подробно.

Салватор извика негъра, каза му няколко думи на непонятен за Кристо език и като се обърна към индианеца, му заповяда:

— Тръгвай след мене!

Без да си почине, без да се преоблече след пътуването, Салватор излезе от къщи и бързо закрачи към градината. Кристо едва успяваше да върви след него. До третата стена ги настигнаха двамата негри.

— Аз пазих Ихтиандър като вярно куче — каза Кристо, задъхан от бързия ход. — Не се отделях от него…

Но Салватор не го слушаше. Докторът стоеше вече край басейна и нетърпеливо тупаше с крак, докато водата се източваше в отворите.

— След мене! — заповяда отново Салватор и почна да се спуска по подземната стълба.

Кристо и двамата негри вървяха след него в пълен мрак. Салватор прескачаше по няколко стъпала изведнъж, като човек, който познава добре подземния лабиринт.

Когато слязоха на долната площадка, Салватор не щракна ключа както първия път, а затърси с ръка в мрака, отвори една врата в дясната стена и тръгна по тъмния коридор. Тук нямаше стъпала и Салватор вървеше още по-бързо. „Ами ако хлътна изведнъж в някой капан или потъна в кладенец?“ — мярна се в главата на Кристо, докато се мъчеше да не изостава от Салватор. Те вървяха дълго и най-после Кристо почувствува, че подът стръмно се спуска надолу. От време на време му се струваше, че чува слаб плясък на вода. Най-после пътешествието им завърши. Салватор, който беше избързал напред, се спря и щракна ключа. Кристо видя, че се намира в голяма и дълга, заляна от вода пещера с овален свод. В далечината този свод постепенно се снижаваше към водата. На повърхността й, до самия край на каменния под, на който те бяха застанали, Кристо видя една малка подводница. Салватор, Кристо и двамата негри влязоха вътре. Салватор запали лампата в каютата, един от негрите затръшна горния люк, а другият вече работеше край мотора. Кристо усети, че подводницата трепна, обърна се бавно, потопи се във водата и също така бавно тръгна напред. Изминаха не повече от две минути и тя изплува на повърхността. Салватор и Кристо излязоха на мостика. Кристо никога не бе се качвал на подводница. Но подводницата, която се плъзгаше сега по повърхността на океана, можеше да смае дори и един корабостроител. Тя имаше необичайна конструкция и моторът й безспорно притежаваше огромна мощност. Още преди да бъде пусната в пълен ход, тя вече се носеше бързо напред.

— В каква посока тръгнаха похитителите на Ихтиандър?

— Покрай брега, на север — отговори Кристо. — Бих се осмелил да ви предложа да вземем с нас и моя брат. Аз го предупредих и той ни чака на брега.

— Защо?

— Ихтиандър е отвлечен от ловеца на бисери Зурита.

— Ти откъде знаеш това? — подозрително попита Салватор.

— Аз описах на брат си шхуната, която отвлече Ихтиандър в залива, и брат ми позна в нея „Медуза“ на Педро Зурита. Зурита навярно е откраднал Ихтиандър, за да му лови бисери. А моят брат Балтазар познава добре местата за тоя лов. Той ще ни бъде полезен.

Салватор помисли малко.

— Добре. Ще вземем и брат ти!

Балтазар чакаше Кристо на вълнолома. Подводницата се насочи към брега. Балтазар гледаше намръщено отдалеч Салватор, който беше осакатил сина му. Обаче вежливо му се поклони и с плуване стигна до подводницата.

— Пълен напред! — заповяда Салватор. Той се беше изправил на капитанския мостик и зорко оглеждаше гладката океанска шир.