Хари Харисън, Марвин Мински
Опцията на Тюринг (33)

33.

— Ти направо вкара вълка в кошарата — рече Беникоф, след като Брайън го пусна в лабораторията. — Твоята информацийка за изливането на онази плоча веднага след обира в „Мегалоуб“ накара ФБР да се мята в кръг и да си гони опашката, да си скубе косите и да търси съдебни разрешения по нощите. Приятно бе да ги наблюдава човек. Струва ми се, че откакто им хвърли своята бомба, още никой не си е лягал.

— А тези тъмни кръгове под очите ти означават, че същото се отнася и за теб.

— Така е и не ми предлагай повече кафе. Потта ми се състои почти изцяло от кофеин. — Той погледна към отворената врата, към празното работно място. — Къде е Шели?

— В жилището си. Тази сутрин й се обадиха, че баща й получил инфаркт и че са го отнесли в болница. Седи на телефона цял ден. Семейството изглежда е доста сплотено и тя е много притеснена, че не може да се измъкне оттук. Генерал Шорхт е взел нещата в свои ръце, досущ както ги взе и когато аз поисках да изляза през уикенда. Пред нея засега се издига каменна стена; по-късно щял да й се обади, така съобщили от канцеларията му. Абсолютно гадно копеле!

— Даже и по-гаден е, но сега не мога да намеря точното определение. Както ти е известно от докладите, нещата в „Диджит Тек“ се поуспокоиха. Изглежда никой от служителите не е участвал в грабежа, макар все още да разпитват някои от лаборантите. Всички са пуснати в отпуск, с уговорката, че няма да напускат Остин, докато не се реши съдбата на компанията.

— Решена е. Участвах в заседание на борда на директорите тук. Знаеш ли, че утвърдиха Кайл Рохарт за управляващ директор? Е, сега вече той е председател на борда. Всички активи на „Диджит Тек“ са предадени в ръцете на приемника. Акционерният капитал е на практика без стойност, след като основните акционери са се измъкнали, веднага щом е станало ясно, че компанията няма правата да продава основния си продукт — моя ИИ. Успя ли да разбереш кои са те?

— Не се и съмнявам дали изобщо ще успеем. Това са предимно офшорни компании^[1], следата към тях е съвсем тъничка и обикновено накрая се къса.

— Но тук става въпрос за криминално престъпление, а не за финансови нарушения. Капиталът на компанията се е изпарил минути след убийството на Томсън. Това е доказателство, че убийците и акционерите са съучастници.

— Това е подозрение, Брайън, а не доказателство и то няма да издържи пред никой съд. Във всеки случай не е достатъчно, за да бъдат нарушени правилата за банковата тайна в десетина страни. Ще продължим да търсим, но се съмнявам дали изобщо ще разберем кои са били акционерите. Във всеки случай те загубиха доста, след като срещу всеки вложен долар получиха жалки грошове.

— Съчувствам им. Както и да е, изглежда „Мегалоуб“ ще получи разрешение да изкупи активите на „Диджит Тек“. По този начин ще бъде избегнат щекотливият юридически проблем да се доказва, че техният ИИ и моят са едно и също нещо. Сега моят адвокат и адвокатите на „Мегалоуб“ са в лют спор да решат дали би трябвало да получа дял от печалбите от Бъг-оф, след като по стария си договор просто трябва да пия една студена вода. Голям майтап. А теб какво те води насам?

— Телевизионен мост. Дай да се обадя на ФБР. Те работиха цяла нощ в Остин на прожектори — стотина агенти. Всичко от лабораторията е изнесено, ама буквално всичко — включително и плочките на пода. Знаеш какво следва оттук нататък…

— С плочата ли ще се заемат?

— Точно така. Всички са безкрайно любопитни да узнаят има ли нещо погребано под нея. А сега чакай да установя връзката.

Брайън включи телевизора, докато Бен говореше по телефона. Апаратът бе програмиран да записва всички новинарски програми, в които се съобщаваше за разследването. На екрана се появи заводът на „Диджит Тек“ — бе сниман поне от половин миля разстояние, защото трептеше на маранята на жаркото тексаско слънце. Вариото на телеобектива наби едър план, мина покрай охраната и се спря върху голата стена на сградата.

— … има десетки предположения относно случилото се в тази фабрика. В официалното съобщение само се казва, че се води криминално разследване, свързано с извършени тази година кражби от компания в Калифорния. Разследването се занимава и с експлозията в завода преди три дни, при която загинаха двама и бе ранен един човек, за който се смята, че е агент на ФБР. Властите обещаха пълни сведения по-късно.

— Можем да получим доста повече от това — рече Бен и заговори по телефона. — Дейв, ти ли си? Да, готови сме да приемаме. Кой канал? Разбрано, деветдесет и първи.

Брайън натисна един бутон върху дистанционното и агент Маниъс се появи на екрана с телефон в ръка.

— Чуваме те ясно и високо.

— Добре, ще ви осветля по хода на събитията в Остин.

Изображението трепна и се смени с интериора на празна сграда. Хората се трудеха под ярката светлина на прожектори. Чу се пронизителният вой на пробивна машина, работеща с вода под свръхвисоко налягане. При налягане от два милиона атмосфери водният стълб можеше да пробие буквално всичко, с изключение на струйника си, направен от диамант-12. Звукът на телевизора бе рязко намален. Камерата се отмести към далечната стена, където водата срязваше пода. Парче от плочата бе изрязано и вдигнато, после го отместиха встрани; под него се откри пясъчният фундамент. Отрязани и отместени бяха още парчета, за да се разкрие голям отвор. Агенти с тънки, стоманени шишове се спуснаха долу и започнаха внимателно да ги забиват в пясъка. В същото време продължаваше разчистването на бетонната плоча.

Няколко минути по-късно един от агентите извика нещо, което не можаха да схванат. Пробивната машина спря и тогава гласът му се чу ясно.

— Тук е заровено нещо. Дайте лопати.

Без да се усетят, Брайън и Бен се бяха привели по-близо до екрана, не по-малко напрегнати от агентите, които наблюдаваха. Видяха как дупката се разшири, един от агентите остави лопатата, клекна и издърпа нещо с ръка в ръкавица.

— Куче! — рече Брайън.

— Немска овчарка — каза Бен. — В нощта, когато те простреляха, изчезнаха четири такива кучета.

Всички бяха там. Четирите кучета-пазачи. Загърнаха ги внимателно в дебели найлонови пликове и ги изнесоха.

Те не бяха единствените трупове в ямата. Откриха и пет човешки тела.

Бен грабна телефона и набра някакъв номер.

— Дейв, ти там ли си, на самото място? Добре. Обади се веднага, щом установите със сигурност самоличността на тези трупове. Ясно, разбрах, всички са мъже.

Когато донесоха чувалите за труповете, Брайън изключи телевизора.

— Достатъчно. Не мога повече да издържам на тази гледка. Не забравяй, че и аз почти…

Не можа да довърши изречението си, покри лице с длани.

— Брайън, добре ли си?

— Не особено. Бен дай ми, моля те, вода.

Изпи почти пълна чаша и с изненада установи, че се бе разплакал. Извади носната си кърпа и се опита да се засмее.

— Никога не съм си мислил, че ще плача на собственото си погребение. — В тона му обаче нямаше и капчица хумор. — Ние знаем кои са тези мъже, нали, Бен?

— Не знаем още, но с голяма доза сигурност можем да отгатнем. Изчезналите пазачи са сто на сто сред тях.

— Но кой още? Онази нощ на смяна бяха само трима пазачи. Кои са другите?

— Няма смисъл да се измъчваме, Брайън. Ще разберем съвсем скоро.

— Има смисъл! — Брайън с изненада установи, че бе изкрещял; сетне сниши глас, скочи на крака и закрачи напред-назад, топката в стомаха му бе почти непоносима. — И смисълът е в това, че и аз можех да бъда под тази плоча, да споделя тази ужасяваща, черна неподвижност на вечността там, долу.

— Но не си, Брайън, и това е най-важното. Ти оцеля благодарение на себе си и на умението на д-р Снеърсбрук. Ти си жив и единствено това е от значение.

Брайън сведе поглед към стиснатите си юмруци, разтвори ги и протегна пръстите си в напрегнато усилие да си възвърне самообладанието. Минаха обаче няколко секунди, преди да бъде в състояние да заговори отново.

— Прав си, разбира се. — Той въздъхна тежко, усети как по тялото му неочаквано пробягаха студени тръпки и се отпусна на стола. — Хайде да пийнем нещо, но този път по-силно от вода. Мислех да отказвам алкохола, но няма да е точно сега. Някъде в онзи шкаф трябва да има бутилка ирландско уиски, остана след празненството. Намери ли я? За мен чисто, ако нямаш нищо против, само с няколко капки вода. Точно така, това се казва добър човек.

Уискито опари гърлото му, но свърши работа. Когато телефонът на Бен позвъни отново, Брайън вече се чувстваше доста по-добре. При иззвъняването подскочи и несъзнателно сключи пръсти, докато Бен отговори.

— Ясно. Да. Добре. Окей, аз ще му кажа. — Той остави телефона. — За пазачите се оказахме прави. И тримата са там. Маккрори — също, той отговаряше за лабораторията. Но има нещо, което изобщо не съм очаквал. Идентифицирали са трупа на Тот…

— Шефът на охраната!

— Същият. Човекът, който навярно е организирал целия обир. Би трябвало да е той, тъй като единствен бе в състояние да го направи. Тези хора са толкова безскрупулни, че чак не е за вярване. Не проста игра, а двойна игра. След като Тот е мъртъв, това несъмнено означава, че и брат му няма да е жив. Не е в масовия гроб, защото е трябвало онази нощ да върне вертолета. Онова, което най-много ме безпокои, обаче, е човекът, който не е в този гроб. Човек, когото познавах добре, за когото ми бе мъчно, когото до този момент всички смятахме за една от жертвите, разстреляни през онази нощ. Нали открихме кръвта му по пода — сигурна улика за убийство?

— Бен, какво, за бога, говориш?

— Извинявай. Говоря за Джей Джей Бекуърт, председателят на „Мегалоуб Индъстрис“.

— Но той сигурно е бил убит с останалите. Може да са го погребали другаде.

Бен ядно и рязко поклати глава.

— Не е възможно. Всичко е било планирано толкова грижливо, до най-дребната подробност, почти до частица от секундата. Когато камионът е пристигнал, гробът е бил вече изкопан и труповете са били хвърлени в него. Ако Бекуърт не е там, с останалите, това означава, че той е още жив. Той бе страхотен администратор, винаги е планирал щателно нещата. Затова ми се струва много вероятно той да е човекът, организирал обира и наредил убийствата. Може никога да не узнаем кой те е прострелял, Брайън, но знам едно: можем да бъдем съвсем сигурни кой е организирал покушението.