Хари Харисън, Марвин Мински
Опцията на Тюринг (27)

27.

 

Когато се събуди, Бен намери съобщение, записано от телефонния апарат. Беше гласът на Брайън:

Бен, сега е четири сутринта и най-сетне успяхме! Информацията, въведена в Робин, е почти достатъчна, а д-р Снеърсбрук завърши работата си по разшифрирането на още материал от мозъка ми. Беше ужасно, но успяхме да се справим. И така, сега теоретично Робин притежава копие от моето суперего, а аз пуснах компютъра да реасемблира всички програми на Робин и да се опита да интегрира старите неща с новите. Трябва да поспя малко. Ако имаш възможност, ела моля те следобед в лабораторията за демонстрация. Край, лека нощ.

— Направихме го — рече Брайън, когато се срещнаха в лабораторията. — Информацията, която заредихме у Робин, е почти достатъчна. Д-р Снеърсбрук доведе работата до успешен край, добави му нещо, което бихме могли да наречем шаблон, „маска“ — копие от моето суперего. Би могло да се каже и копие на това как действат най-висшите управленски функции на мозъка ми. Цялата памет, която не бе свързана с управлението, бе отстранена, докато не получихме модела на функциониращия интелект. Сетне възникна големият проблем да интегрираме тези програми с вече действащите програми на ИИ. Не беше лесно, но се справихме. Ала докато успеем, имахме и няколко зрелищни провала — за някои от тях вече знаеш.

— Като катастрофата в лабораторията миналата седмица.

— И във вторник. Но всичко това е вече минало. Свен е вече кротка писанка.

— Свен ли?

— Всъщност, това е Робин номер седем; последният, след като установихме, че Робин-6.9 не можеше да получи достъп до всичката памет, която ни бе нужна. Шели му е кръстницата. Тя твърди, че като изговарям „севън“, звучало по-скоро като „свен“. Издебна ме и му програмира шведски акцент. Така името Свен му прилегна.

— Искам да чуя как говори вашият шведски ИИ!

— Съжалявам, наложи се да му махнем акцента. Много шум, а малък ефект.

— Добре. Кога ще се срещна с вашия ИИ?

— Веднага. Но първо трябва да събудя Свен — Брайън посочи неподвижния телеробот.

— Да го събудиш ли? — попита Бен.

— Компютърът е включен постоянно, разбира се. Но тази нова схема за управление на паметта се оказа много сходна на човешкия сън. Подрежда спомените от деня, за да реши всички конфликти и да изтрие излишното. Няма смисъл да се хаби памет за неща, които човек вече знае. — Брайън повиши тон. — Свен, можеш да се събудиш.

Капаците на трите лещи се отвориха, краката се размърдаха и Свен се обърна към тях.

— Добър ден, Брайън и Шели. И на теб, непознати.

— Това е Бен.

— Приятно ми е да се запознаем, Бен. Това малкото ти име ли е или фамилното?

— Умалено. — Робин отново бе забравил за него — за трети път — след промяната в паметта му. — Пълното ми име е Алфред Джей Беникоф.

— Много ми е приятно мис или мистър Беникоф.

Бен вдигна въпросително вежди, а Брайън се разсмя.

— Свен още не е интегрирал всичките социални познания, необходими за да открие разликите в пола. Всъщност, до голяма степен той започва от нулата, с напълно нови приоритети. Главното сега е в целостта. Искам Свен да получи добре развитата интелигентност на едно растящо дете. И точно сега, досущ като дете, искам да го науча да пресича безопасно улиците. Ще излезем на разходка, искаш ли да дойдеш?

Бен погледна към трополящата електронна машина и веждите му отново се повдигнаха. Брайън се разсмя на изражението му и посочи към другия край на лабораторията.

— Виртуална, мнима реалност. Просто не мога да повярвам в напредъка през последните десет години. Ние ще влезем в тези симулационни костюми, а Свен ще се присъедини към нас по електронен път. Шели ще управлява симулаторите.

Костюмите се отвориха отзад; Брайън и Бен се събуха и влязоха в тях. Бяха прикрепени към кръста, така че да могат да се обръщат и извиват, докато „вървят“. Двуизмерните автомати на пода им даваха възможност да движат ходилата си във всички посоки, докато други симулационни механизми имитираха формите и фактурата на терена, по който „вървяха“. Съвсем леките шлемове се въртяха ведно с главите им, а на екраните се пресъздаваше компютърно генерираната картина. Бен вдигна очи и видя паметника на Вашингтон да се издига над короните на дърветата.

— Намираме се във Вашингтон — рече той.

— Защо не? Подробностите за града са в паметта на компютъра, а така Свен ще може да се справи с калпавите шофьори от Окръга^[1].

Илюзията бе почти съвършена. Свен стоеше изправен до тях и въртеше очи на всички посоки. Бен се обърна към изображението на Брайън. Само че това не беше той.

— Брайън… — ти си момиче… чернокожо момиче!

— Защо не? Моето изображение тук е виртуална реалност, създадена от компютъра, тъй че мога да бъда каквото и да е. Така Свен получава като допълнителна „премия“ възможността да се среща с нови хора, с жени, с представители на малцинствата, с когото и да е. Да се поразходим ли?

Закрачиха из парка, чуха далечния шум на автомобилно движение, в дърветата над тях гукаха гълъби. Насреща им се зададе двойка, мина покрай тях, говореха си и изобщо не обърнаха внимание на тътрещия се дървовиден робот.

— Още не сме се опитвали да пресичаме улици — рече Брайън, — защо да не опитаме сега. Направи го малко по-простичко, като за първи път, Шели.

Шели сигурно бутна нещо по управлението, защото оживеният трафик по улицата пред тях започна да намалява. Виждаха как преминават все по-малко и по-малко коли, и когато стигнаха до бордюра, в полезрението им нямаше нито една. Дори и паркираните бяха изчезнали, а всички пешеходци завиха зад ъглите и повече не се появиха.

— Искам да бъде колкото е възможно по-просто. По-късно можем да опитаме с коли и с хора — обясни Брайън. — Свен, мисля, че можеш да слезеш от бордюра.

— Да.

— Добре. Да пресичаме ли?

Бен и Брайън тръгнаха към платното.

— Не — рече Свен.

Брайън се обърна към непомръдващата фигура.

— Хайде, няма нищо страшно.

— Ти ми каза, че трябва да пресичам, само ако съм сигурен, че не идва кола.

— Ами огледай се в двете посоки. Не се вижда нищо, хайде да вървим.

Свен не помръдна.

— Не съм сигурен.

— Но нали се огледа?

— Да, тогава нямаше кола. Но сега си е сега.

Бен се засмя.

— Възприемаш много буквално, Свен. Наистина няма нищо страшно. Можеш да се огледаш в двете посоки на километър разстояние. Дори иззад ъгъла да се появи кола със сто километра в час, пак ще успеем да пресечем.

— Но ако се движи с петстотин километра в час, ще ни удари.

— Добре, Свен, достатъчно за днес — рече Брайън. — Изключи.

Улицата изчезна, екранът изгасна; костюмите се отвориха отзад.

— Какво беше това? — попита Бен, измъкна се заднешком и се наведе да вземе обувките си.

— Проблем, с който се сблъскахме и преди. Свен все още не знае кога да спре да разсъждава, да престане да мисли толкова логично. В реалния живот не можем никога да бъдем сто процента сигурни за каквото и да е, затова използваме толкова познание и толкова разсъдък, колкото е подходящо за дадената ситуация. А за да се вземе решение, е необходимо да се стигне до момент, в който мисленето да престане. Ала за да се постигне това, са необходими умения да си заповядаш да спреш. Мисля, че причината, поради която Свен зацикли, е, че неговото суперего не му позволи да използва тези умения.

— Искаш да кажеш, че то изключи самия процес, който би трябвало да възпрепятства изключването? Звучи ми съмнително, направо като парадокс. Колко време ще е необходимо това да се поправи?

— Надявам се, че изобщо няма да се налагат поправки. Свен би трябвало да може да се справи сам.

— Имаш предвид да се научи, като натрупва опит?

— Точно така. В крайна сметка няма нищо лошо в началото човек да е прекалено внимателен. За да можеш да се учиш, първо трябва да оцелееш. Може да отнеме известно време, но като се самообучава твърде предпазливо, Свен може би ще си създаде много солидна основа, върху която по-нататък ще напредва много по-бързо. Сега обаче има нещо много по-важно от вървенето. Преди няколко дни Шели интегрира „Дик Трейси“ с Робин. Те са вече доста свързани и работят по въпроса. Свен, Дик Трейси добави ли нови задачи в списъка на твоя ИИ?

— Да.

— Дай ни разпечатка.

Лазерният принтер зашумя и започна да бълва лист подир лист. Брайън взе първия от тях и го подаде на Бен; подредбата разбира се бе по азбучен ред.

— Абак-производство, абакус-култиватор, абакус-оператор^[2]… и още сума подобни — рече Бен. — Той погледна листовете, които продължаваха да се трупат, и поклати глава. — Би ли ми обяснил причината за всичко това?

— Смятах, че е ясно. Вашето разследване на престъплението изглежда стигна до мъртва точка…

— Съжалявам, ако наистина изглежда така, но броят на хората, които участват в него…

— Бен, знам това! Не те виня. Случаят е сложен за разплитане и ние се стремим единствено да ви помогнем — ако щеш дори поради лични, егоистични подбуди. Програмата на Шели „Дик Трейси“ продължава да работи, но изглежда напоследък парата й не достига. Затова сега въвлякох и Свен да разкрие престъплението!

— Аз вече съм тук, не е необходимо да бъда въвличан.

— Фигуративно казано, Свен. Ще има нови сведения. А сега можеш да спреш разпечатването.

— Стигнал съм само до буквата В. Не искаш ли пълна разпечатка?

— Не. Само няколко примера, които да погледнем. Върни вече отпечатаните листове обратно в контейнера.

Свен зашумоля, бързо прекоси стаята до принтера и прибра листовете вечна хартия от подноса им. Но не и както би го сторил човек — като един-единствен куп хартия. Вместо това той премести тежестта на корпуса си върху единия от трите си крака, протегна втория, сетне с едно бързо движение всяко от множеството миниатюрни пръстчета хванаха по един лист. Отнесоха ги до другия край на машината и ги мушнаха бързешком в контейнера, досущ като колода карти.

— Разпечатката — каза Брайън — бе само, за да добиеш представа за базата данни, които събираме. Идеята е да се направи списък на всички възможни човешки дейности, сетне да преценим какво би могъл да направи ИИ, за да ги улесни, а после да изхвърлим малко вероятните. Когато този списък бъде сведен до разумен обем, Свен ще анализира всички съществуващи данни за възможна следа. Ще търси следи за евентуални производствени процеси, за програмиращи системи, за каквото и да е ново производство, което би могло да бъде осъществено от нов, по-съвършен ИИ.

— Но всички тези професии и дейности в списъка изглеждат толкова непрактични, направо невероятни. Аз дори не знам какво би могло да означава абакус-култиватор.

— Разбира се, много от тях ще отпаднат. Но този ИИ не мисли като нас, поне засега. Ние имаме интуиция, която е усвоен процес на мислене, а той не може да бъде запомнен. В този момент е най-добре Свен да състави списък на всичко, което ИИ би могъл да стори. Когато списъкът е готов, той ще почне да отхвърля непостижимите и невъзможните. Когато в крайна сметка списъкът се сведе до разумен обем, Свен ще започне да търси следи и съвпадения.

— Задачата му не е от най-простите.

— Но Свен е сериозна машина — отвърна гордо Шели. — При наличието на програмата „Дик Трейси“ той ще свърши не само тази работа. Ако откраднатият ИИ е пуснат някъде в експлоатация, ние ще го открием чрез проследяване на произведения от него продукт.

— Убеден съм в това — рече Бен. — И ще ми съобщите веднага, след като намерите каквато и да е следа.

— Би могло да са само улики, няма как да бъдем съвсем сигурни.

— Разбира се, а аз ще ги проверя. Разполагам с голям екип от хора, който засега не е постигнал много. Ще ги накарам да поработят. Честно казано, включването на Свен в тази работа е единственият начин да открием хората, които извършиха всичко това.