Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
The Turing Option, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Xesiona (2008)
Корекция
Mandor (2008)
Допълнителна корекция
hammster (2014)
Допълнителна корекция
NomaD (2014)

Издание:

Хари Харисън, Марвин Мински. Опцията на Тюринг I

Роман

Издателска къща „Галактика“ — Варна, 1995

Библиотека „Галактика“, №117

Преводачи: Ема Гилева, Тинко Трифонов, Юрий Лучев

Редактор: Жана Кръстева

Художник: Петьо Маринов

Художествен редактор: Илко Бърдаров

Американска, първо издание

Излязла от печат април 1995. Формат 70/100/32

Издателски №2426. Печатни коли 13. Цена 60 лв.

ISBN 954-418-072-9 (ч. 1)

Издателска къща „Галактика“

ДФ „Абагар“ — Велико Търново

 

© Ема Гилева, Тинко Трифонов, Юрий Лучев — преводачи, 1995

© Петьо Маринов — рисунка на корицата, 1995

© ИК „Галактика“, 1995

 

Harry Harrison, Marvin Minski. The Turing Option

Copyright © Harry Harrison and Marvin Minski, 1992

All Rights Reserved. Viking, 1992

 

 

Издание:

Хари Харисън, Марвин Мински. Опцията на Тюринг I

Роман

Издателска къща „Галактика“ — Варна, 1995

Библиотека „Галактика“, №117

Преводачи: Ема Гилева, Тинко Трифонов, Юрий Лучев

Редактор: Жана Кръстева

Художник: Петьо Маринов

Художествен редактор: Илко Бърдаров

Американска, първо издание

Излязла от печат април 1995. Формат 70/100/32

Издателски №2426. Печатни коли 13. Цена 60 лв.

ISBN 954-418-072-9 (ч. 1)

Издателска къща „Галактика“

ДФ „Абагар“ — Велико Търново

 

© Ема Гилева, Тинко Трифонов, Юрий Лучев — преводачи, 1995

© Петьо Маринов — рисунка на корицата, 1995

© ИК „Галактика“, 1995

 

Harry Harrison, Marvin Minski. The Turing Option

Copyright © Harry Harrison and Marvin Minski, 1992

All Rights Reserved. Viking, 1992

 

 

Издание:

Хари Харисън, Марвин Мински. Опцията на Тюринг II

Роман

Издателска къща „Галактика“ — Варна, 1995

Библиотека „Галактика“, №118

Преводач: Тинко Трифонов

Редактор: Жана Кръстева

Художник: Петьо Маринов

Художествен редактор: Илко Бърдаров

Американска, първо издание

Излязла от печат май 1995. Формат 70/100/32

Издателски №2429. Печатни коли 17,5. Цена 95 лв.

ISBN 954-418-073-7 (ч. 2)

Издателска къща „Галактика“

ДФ „Абагар“, Велико Търново

 

© Тинко Трифонов — преводач, 1995

© Петьо Маринов — рисунка на корицата, 1995

© ИК „Галактика“, 1995

 

Harry Harrison, Marvin Minski. The Turing Option

Copyright © Harry Harrison and Marvin Minski, 1992

All Rights Reserved. Viking, 1992

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от GoroSoft)
  3. — Корекция от hammster и NomaD

24.

22 февруари 2024

 

— Това вече е от моята компетенция — рече генерал Шорхт, в очите му блесна решителност, а в тона му прозвуча хладен гняв. — Тот. Алекс Тот. Военен пилот!

— Много добре — съгласи се Бен. — Това си е ваша територия и разполагате с организацията да се справите. Ние разбира се ще продължим разследването по наша линия. Предлагам да се свързваме с полковник Дейвис поне веднъж дневно, а ако се наложи — и по-често. Трябва да се информираме изцяло за постигнатото. Това задоволява ли ви, генерале?

— Задоволява ме. Свободни сте.

Двамата офицери скочиха на крака и застанаха мирно, след това последваха генерала и излязоха.

— И приятен ден, генерале — извика Брайън към изчезващите изправени гърбове. — Ти служил ли си в армията, Бен?

— За щастие, не.

— Разбираш ли мисленето на военните?

— За съжаление, да. Но не искам да бъда груб в присъствието на действащ офицер. — Бен забеляза мрачното изражение на Шели и смекчи думите си с усмивка. — Беше само шега, Шели. Може би лоша, извинявай.

— Няма за какво — рече тя, отвръщайки му също с усмивка. — Не виждам защо трябва да защищавам военните. Постъпих в армията, за да мога да си платя за колежа. След това — във ВВС, за да уча в университета. Родителите ми имаха зеленчуков щанд на Селския пазар в Л.А. За всички други това би означавало златна мина. Баща ми е чудесен тълкувател на Талмуда, но е наистина калпав бизнесмен. ВВС ми дадоха възможността да правя онова, което наистина исках.

— А то неумолимо продължава до следващото поколение — рече Брайън. — Накъде ще върви разследването оттук нататък?

— Ще проследя всички нишки, които водят от разкритото участие на вертолета — отвърна Бен. — Що се отнася до експертната програма, нашия детектив-чудо Дик Трейси, то оставям това на теб, Шели. Какво следва?

Тя си наля чаша вода от гарафата на заседателната маса; така си спечели време да помисли.

— Програмата Дик Трейси продължава да работи. Но не очаквам да открие нещо, докато не въведем нови данни.

— Така ти остава свободно време, значи ще можеш да работиш изцяло за ИИ с мен — каза Брайън. — Защото онова, което свършим, евентуално ще бъде въведено в програмата Дик Трейси.

Бен се изненада.

— Я го кажи пак.

— Помисли малко. Сега подходът към разследването е само от една гледна точка — на извършеното престъпление. Добре, надявам се, че ще успееш, преди да са ме атакували отново. Инак съм за мустака. Но би трябвало да възприемем и втори подход. Мислил ли си за това какво точно е откраднато?

— То е очевидно — твоята машина ИИ.

— Не, не е само това. Те се опитаха да убият всички, които знаеха нещо за ИИ, да откраднат или унищожат съществуващата документация. И все още се опитват да ме убият. Това прави едно нещо съвършено ясно.

— Разбира се! — рече Бен. — Трябваше да се сетя. Те не само са искали да се сдобият с ИИ, но са искали да имат и пълен монопол върху него в света. И сега навярно ще се опитат да го изкарат на пазара. Ще искат да го използват за търговия и да спечелят. Но тъй като са извършили убийства и кражба, съвсем ясно е, че не биха искали да бъдат разкрити. Ще трябва да прикрият факта, че го използват, значи трябва да го употребят по такъв начин, че никой да не може да се сети за тях.

— Разбирам какво имаш предвид — рече Шели. — След като го пуснат в действие, ИИ може да бъде използван практически за всякаква цел. Да управлява механични процеси, може би да пише програмни продукти, да следва нови изследователски тенденции, да подпомага производството — би могъл да се използва почти за всичко.

Беникоф тържествено кимна.

— И тъкмо поради това е трудно да бъдат открити. Ще трябва да сме нащрек, да търсим не нещо определено, а буквално всякакъв вид програма или машина, която изглежда необичайно усъвършенствана.

— Прекалено общо е, за да може моята програма да се справи — рече Шели. — Дик Трейси може да работи само с внимателно подбрани бази данни. Програмата просто не притежава достатъчно познания или здрав разум, за да ни помогне при проблем с толкова широки граници.

— Тогава ще трябва да я подобрим — каза Брайън. — Точно към това съм се насочил. Сега е абсолютно ясно какво трябва да сторим. Първо ще направим Дик Трейси по-умен, ще го снабдим с повече общи познания.

— Искаш да кажеш, че ще го превърнеш в ИИ? — попита Беникоф. — И ще го използваш да открие другите ИИ. Все едно да накараш крадец да залови друг крадец.

— Това е половината от задачата. Другата е работата ми по робота Робин. Искам да го приближа до онзи ИИ от записките ми. Ако успея, тогава ще научим повече за онова, на което е способна откраднатата машина. А то ще ни помогне да ограничим кръга на търсенето.

— Особено, ако можем да заложим същите способности в Дик Трейси — добави Шели. — Тогава програмата наистина ще научи какво да търси!

Тримата се спогледаха, но изглежда нямаше повече за казване. За всеки от тях бе ясно какво да предприемат.

Надигнаха се да си вървят, но Бен ги спря.

— Трябва да обсъдим още един важен въпрос: къде да живее Шели.

— Съжалявам, но ти засегна темата — рече Шели. — Мислех си, че ще получа едно хубаво апартаментче. Но в последния момент сделката пропадна.

Бен се почувства неловко.

— Съжалявам, но… да си призная, това бе мое дело. Като си мислих за нападенията срещу Брайън, стигнах до заключението, че сега и ти се превръщаш в мишена. След като започнеш работа по ИИ, то убийците ще поискат… не е лесно да се каже, но покрай Брайън ще поискат да убият и теб. Съгласна ли си с този извод?

Шели с неохота кимна утвърдително.

— А това означава, че ще трябва да живееш при същата степен на безопасност като Брайън. Тук, в „Мегалоуб“.

— Ако се наложи да живея в онази бизнесменска спалня, може да се докарам до самоубийство.

— Изобщо не става въпрос за нея! Много добре я знам, защото самият аз съм прекарал не една жалка нощ там. Мога ли сега да направя едно предложение? В казармата има няколко помещения, предназначени за военнослужещи — жени. Ако съединим няколко стаи и ги обзаведем като малък апартамент, ще имаш ли нещо против да живееш там?

— Но искам да имам думата при обзавеждането.

— Ти ще си го подбереш, ние ще платим сметката. Електронизирана кухня, вана якуци[1] — всичко, което пожелаеш. Военните от инженерните войски ще го монтират.

— Предложението се приема. Кога ще получа каталозите?

— Вече са в кабинета ми.

— Бен, ти си ужасен. Откъде беше сигурен, че ще приема този план?

— Не бях, само се надявах. Но ако човек огледа проблема от всички страни, ще се убеди, че това е единственият изход от гледна точка на безопасността.

— Мога ли сега да разгледам каталозите?

— Разбира се. Те са в тази сграда, стая 412. Ще се обадя на помощничката ми и ще й кажа да ги изрови.

Шели тръгна към вратата, но се спря и се обърна.

— Извинявай, Брайън. Би трябвало първо да попитам теб дали имаш нужда от помощта ми.

— Намирам идеята за страхотна. Във всеки случай днес имам да свърша някои неща извън лабораторията. Какво ще кажеш, ако се срещнем там утре в девет и половина сутринта?

— Добре.

Брайън изчака, докато тя затвори вратата, след което се обърна към Бен, но преди да заговори, прехапа устна.

— Още не съм й казал за присадения в мозъка ми процесор. А тя не ме попита за онова съвещание, когато именно той изнамери уликата за кражбата. Споменавала ли ти е нещо?

— Не, и мисля, че няма да го направи. Шели е доста саможива и смятам, че уважава правото на уединение и на останалите. Това важно ли е?

— Само за мен. Нали вече ти казах, че се чувствам като ненормалник?

— Не си такъв и сам добре го знаеш. Съмнявам се, че тази тема изобщо ще бъде повдигната отново.

— Някой ден ще й кажа. Но просто не сега. Особено след като съм си уредил няколко дълги сеанса с д-р Снеърсбрук. — Той погледна часовника си. — Първият започва след малко. Основната причина за това е, че съм решен да ускоря работата си по ИИ.

— Как?

— Искам да усъвършенствам подхода си в изследователската работа. Всичко, което сега правя, е да мина материала от бекъпа, който взехме от банката данни в Мексико. Ала това са в голямата си част бележки и въпроси относно текущата работа. Онова, от което се нуждая, е да открия истинските спомени и резултатите от изследването, които се основават върху тях. Засега това е бавен и мъчителен процес.

— В какъв смисъл?

— Аз бях, съм, сме… — усмихна се мрачно Брайън, — май няма подходящи думи да го изразя. — Смятам, че онова мое аз, което е писало бележките, е било доста небрежен писач. Нали знаеш, когато човек пише бележки за себе си, той в повечето случаи просто надрасква няколко думи, които да му припомнят по-късно цялата идея. Затова започнах съвместно с д-р Снеърсбрук работа по това да установим дали присаденият процесор ще може да съвмести бележките с някои несвързани още спомени, които си съществуват в съзнанието ми. Първият път ми бяха необходими десет години, за да създам ИИ, боя се, че ще ми трябват още толкова, ако не получа известна помощ. Трябва да си върна изгубената памет.

— Има ли някакви резултати?

— Все още сме в началото. Още се опитваме да намерим начин да направим тези връзки, които бих могъл при желание да активирам със сигурност. Централният процесор е машина — а аз не съм — и в повечето случаи интерфейсът помежду ни действа лошо. Това е като калпавите телефонни връзки преди години. Нали ти е ясно — все едно двама души да говорят едновременно и нищо да не се разбира. Или просто не мога да схвана какво става. Трябва да спра и да се върна към А и Б. Мога да те уверя, че е отчайващо. Но ще го преодолея. Нещата могат само да се подобрят, в това ми е надеждата.

Бен изпрати Брайън до клиниката в „Мегалоуб“ и го остави пред кабинета на д-р Снеърсбрук. Видя го да влиза, след което постоя малко пред вратата, дълбоко замислен. Имаше доста неща за обмисляне.

 

 

Сеансът мина добре. Брайън вече можеше, когато си поиска, да получава достъп до процесора и да го използва за възстановяването на конкретни спомени. Системата функционираше по-добре, макар че понякога възкресяваше частици познание, които му бе трудно да осмисли. Те се зараждаха сякаш като предложения на някой друг, а не като възстановени негови спомени. От време на време, когато получеше достъп до паметта на предишното си, по-възрастно „аз“, той изгубваше дирята на мислите си. Когато отново си възвърнеше самообладанието, му бе трудно да си спомни какво бе почувствал. Колко странно, мислеше си той. Нима притежавам две самоличности? Може ли в едно съзнание да има място за две самоличности едновременно — една стара и една нова?

Това сондиране спестяваше много време в изследванията на Брайън, а когато той свикна с новостта на процеса, мислите му се върнаха към най-сериозните проблеми, които още възпрепятстваха работата му по ИИ — всички онези дефекти, при които машината би отишла в поведението си към една или друга крайност.

— Брайън, чуваш ли ме?

— Какво?

— Добре дошъл отново. Задавам ти този въпрос за трети път. Рееше се някъде в мислите си, нали?

— Извинявай. Беше толкова неразбираемо, а и в бележките ми нямаше нищо, което да ми помогне. Нужно ми е част от съзнанието ми да наблюдава останалата част, без тя да разбере това. Нещо, което да помогне веригата на системата да бъде уравновесена. Това не е особено трудно, когато самата система е стабилна, не се променя или не трупа нови познания; но нищо не помага, когато усвоява нови начини да се самообучава. Това, което ми трябва, е някаква система, някакъв вид отделно подсъзнание, което да упражнява известен контрол.

— Звучи много фройдистки.

— Моля?

— Като теориите на Зигмунд Фройд.

— Не си спомням това име в изследванията си за ИИ.

— Не е трудно да се сетим защо. Той е бил психиатър, работил е през 90-те години на XIX век, когато изобщо не са съществували компютри. Като изложил за пръв път теориите си, че съзнанието се състои от известен брой различни агенции, той им дал имена като „същност“, „его“, „суперего“, „цензор“ и т.н. Става ясно, че всяка нормална личност непрекъснато си има работа с всякакви видове конфликти, противоречия, с несъвместими цели. Затова си мислех, че би ти помогнало, ако изучиш Фройдовите теории за съзнанието.

— Струва ми се полезно. Давай да го направим сега, запиши всички Фройдови теории в паметта ми.

Снеърсбрук усети безпокойство. Като учен тя все още се отнасяше към използването на имплантиран компютър като към експеримент, докато Брайън вече го бе приел като естествена част от начина си на живот. За него вече не съществуваше главоболието да изчита маса печатни текстове. Вкарваш всичко в паметта само за един миг и после му търсиш колая.

Той не си отиде, а остана да се разхожда из стаята, докато умът му проучваше първо един текст, после втори, осъществяваше връзки, променяше ги; изведнъж той ахна силно.

— Това трябва да е! Наистина! Теория, която напълно пасва на моя проблем. Суперегото изглежда е някакъв механизъм за определяне на целите, който навярно е възникнал на базата на породилите се по-рано механизми на възприемане. Нали разбираш, системите, открити от Конрад Лоренц, чрез които мнозинството млади животни се придържат в безопасната сфера на отглеждане и защита. Те предизвикват относително постоянна, устойчива ценностна система у децата. След като у детето се изгради образът на майката или бащата, тази структура може да съществува през целия му останал живот. Но как мога да снабдя моя ИИ със суперего? Помисли си само — би трябвало да можем да му заредим действащо суперего, ако успеем по някакъв начин да му прехвърлим достатъчно подробности от моята подсъзнателна ценностна система. И защо не? Да активираме всички мои К-линии, немеси и сетива и да запишем емоционалните стойности, свързани с тях. Ще използваме тези данни, за да изградим първо представа за моята съзнателна самоличност. Сетне ще добавим идеала — това, което суперегото смята, че би трябвало да представлявам. Ако можем да му заредим цялата тази информация, бихме постигнали голям напредък по въпроса за стабилизирането и регулирането на нашия машинен интелект.

— Да го направим — рече Снеърсбрук. — Нищо, че никой досега не е доказал съществуването на подобно нещо. Просто ще приемем, че то съществува в съзнанието ти. И ние сме първите хора, които имат възможността да го открият. Погледни какво направихме през последните месеци: откривахме и записвахме матриците на твоите спомени и мисловни процеси. А сега бихме могли да идем и по-далеч — само че назад, а не напред във времето. Можем да се поровим още в паметта за детството ти, за да видим дали бихме открили още немеси и свързани с тях спомени, които биха съответствали на най-ранните ти ценностни системи.

— Мислиш ли, че бихме могли да го направим?

— Не виждам защо не. Освен ако не търсим нещо, което просто не съществува. Във всеки случай това търсене навярно ще доведе до откриването на още няколко стотици хиляди стари К-линии и немеси. Би могло да съществува и известна опасност от това, че ще получиш достъп до толкова дълбоко заровени мисловни дейности. Бих искала първо да отработим „технологията“ с външния компютър, като изключим за известно време имплантирания процесор. По този начин ще успеем да запишем откритите структури и да ги използваме евентуално при усъвършенстването на Робин. Така, докато не бъдем съвсем сигурни, експериментите няма да имат някакъв страничен ефект върху съзнанието ти.

— Ами, давай тогава, да опитаме.

Бележки

[1] Разбира се, става въпрос за „джакузи“. Бел.Mandor.