Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
The Turing Option, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Xesiona (2008)
Корекция
Mandor (2008)
Допълнителна корекция
hammster (2014)
Допълнителна корекция
NomaD (2014)

Издание:

Хари Харисън, Марвин Мински. Опцията на Тюринг I

Роман

Издателска къща „Галактика“ — Варна, 1995

Библиотека „Галактика“, №117

Преводачи: Ема Гилева, Тинко Трифонов, Юрий Лучев

Редактор: Жана Кръстева

Художник: Петьо Маринов

Художествен редактор: Илко Бърдаров

Американска, първо издание

Излязла от печат април 1995. Формат 70/100/32

Издателски №2426. Печатни коли 13. Цена 60 лв.

ISBN 954-418-072-9 (ч. 1)

Издателска къща „Галактика“

ДФ „Абагар“ — Велико Търново

 

© Ема Гилева, Тинко Трифонов, Юрий Лучев — преводачи, 1995

© Петьо Маринов — рисунка на корицата, 1995

© ИК „Галактика“, 1995

 

Harry Harrison, Marvin Minski. The Turing Option

Copyright © Harry Harrison and Marvin Minski, 1992

All Rights Reserved. Viking, 1992

 

 

Издание:

Хари Харисън, Марвин Мински. Опцията на Тюринг I

Роман

Издателска къща „Галактика“ — Варна, 1995

Библиотека „Галактика“, №117

Преводачи: Ема Гилева, Тинко Трифонов, Юрий Лучев

Редактор: Жана Кръстева

Художник: Петьо Маринов

Художествен редактор: Илко Бърдаров

Американска, първо издание

Излязла от печат април 1995. Формат 70/100/32

Издателски №2426. Печатни коли 13. Цена 60 лв.

ISBN 954-418-072-9 (ч. 1)

Издателска къща „Галактика“

ДФ „Абагар“ — Велико Търново

 

© Ема Гилева, Тинко Трифонов, Юрий Лучев — преводачи, 1995

© Петьо Маринов — рисунка на корицата, 1995

© ИК „Галактика“, 1995

 

Harry Harrison, Marvin Minski. The Turing Option

Copyright © Harry Harrison and Marvin Minski, 1992

All Rights Reserved. Viking, 1992

 

 

Издание:

Хари Харисън, Марвин Мински. Опцията на Тюринг II

Роман

Издателска къща „Галактика“ — Варна, 1995

Библиотека „Галактика“, №118

Преводач: Тинко Трифонов

Редактор: Жана Кръстева

Художник: Петьо Маринов

Художествен редактор: Илко Бърдаров

Американска, първо издание

Излязла от печат май 1995. Формат 70/100/32

Издателски №2429. Печатни коли 17,5. Цена 95 лв.

ISBN 954-418-073-7 (ч. 2)

Издателска къща „Галактика“

ДФ „Абагар“, Велико Търново

 

© Тинко Трифонов — преводач, 1995

© Петьо Маринов — рисунка на корицата, 1995

© ИК „Галактика“, 1995

 

Harry Harrison, Marvin Minski. The Turing Option

Copyright © Harry Harrison and Marvin Minski, 1992

All Rights Reserved. Viking, 1992

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от GoroSoft)
  3. — Корекция от hammster и NomaD

29.

5 септември 2024

 

Беникоф излезе от завоя пред прелеза на Монтесума и забеляза камиона на „Федерал Експрес“ да се тътри нагоре по хълма. Позвъни на Брайън.

— Сега навлизам в Борего Спрингс, камионът с онова нещо е точно пред мен.

— Кажи му да побърза!

— Търпение, тези работи се правят най-добре полека. След няколко минути пристигаме.

Той натисна педала на газта, задмина камиона на равното и пристигна преди него пред портала на „Мегалоуб“. Майор Ууд изгледа с подозрение сандъка, който разтовариха на рампата.

— Сигурен ли си, че знаеш какво има в него?

— Бях там, когато го заковаха и сам го запечатах: числата от пломбата съвпадат.

— Може да си запечатал вътре и някоя бомба. Искам, преди някой да го отвори, това нещо да мине първо през скенера SQUID и през устройството за откриване на експлозиви.

— Да не мислиш, че някой се е качил в камиона на ход, отворил е сандъка и е заредил бомба в него, а сетне го е запечатал отново?

— Ставали са и по-необичайни работи. Обичам да имам подозрения. Така се намирам на работа, а и момчетата са винаги нащрек. В сандъка може да се съдържа всичко — включително и онова, което си сложил в него. Но въпреки това искам да бъде проверен.

Апаратът за откриване на експлозиви го „подуши“ и не откри нищо съмнително, същото стана и с протонния брояч на скенера. Беникоф отвори сандъка с кози крак, за да удостовери съдържанието му, затвори го отново, за да не се вижда Бъг-оф, след което сам го откара в лабораторията.

— Остави на мен — рече Брайън, още докато отваряше вратата. — Прочетох брошурата, която ми изпрати по факса, поне сто пъти. Мисля, че е вероятно да има капани, за да унищожи при опасност сам „мозъка“ си.

— Щеше да е по-подозрително, ако не бе така. След като няма издаден патент, всеки би могъл да го прекопира. А в залагането на устройства срещу промишления шпионаж няма нищо подозрително. Но ти можеш просто да го отвориш. Би трябвало да не последва нищо. Сапьорският отряд изключи всичките му капанчета.

— Дай да видим първо как работи — рече Брайън. — Трябва ли да се програмира?

— Не, само го включваш.

Металните ръце прошумоляха и се разпериха, множеството пръсти се протегнаха. Машината се завъртя бавно в кръг, изпиука нещастна и се самоизключи.

— Не се презори много — рече Шели.

Брайън се вгледа отблизо в едно от пръстчетата.

— Обзалагам се, че търси на определена вълна — навярно тази на хлорофила. Някой да има цвете в саксия?

— Нямам — отвърна Шели, — но в кабинета ми има ваза с цветя.

— Чудесно. Преди да го отворим, искам да видя как Бъг-оф ще излапа някоя и друга буболечка.

Този път машината бе по-отзивчива. Тя се приближи до вазата, започна от основата й и бързо си намери пътя към стъблата на цветята. След като си свърши работата, изпиука радостно и се изключи.

— А сега как ще видим буболечките? — попита Брайън.

— Ще ти покажа.

Бен разви долната част на всяка ръка и извади контейнерчетата, вградени в тях.

— Ще ги изсипя на лист хартия и ще разгледаме улова.

Той отвори капачетата и внимателно наклони контейнерите, за да изсипе съдържанието им върху хартията.

— И всичко това се е намирало по цветята ми? — рече ужасена Шели. — Паяци, мухи, дори и няколко мравки.

— И всичките — мъртви — рече възхитен Брайън. — Вижте колко чисто е отрязана главата на паяка! Това изисква голяма точност, огромна различителна способност. Чакайте да разгледам останалите остатъци с лупа. — Той се наведе и разбута умрелите буболечки с върха на молив. — Има няколко много дребни листни въшки и някакви други, още по-малки насекоми, досущ като прашинки — паразити или червейчета от някакъв вид. — Изправи се и се усмихна. — Мисля, че е невъзможно това да бъде постигнато с друга технология, освен с моя ИИ. Но мога и да греша. Дайте да видим какво има вътре и ще разберем.

Металният корпус бе свален с лекота, очевидно предназначението му бе само да защитава работните елементи. Брайън използва отвертката като показалка, за да проследи веригите.

— Ето го захранващият кабел, в червено, петволтов чифт. Стандартен. И една сигнална тръба за двустранен обмен с оптични влакна. Всичко дотук изглежда като купено направо от магазина. Стандартни преобразуватели на напрежението към интерфейсните чипове. Те са разкачени.

— Сигурно са го направили хората на ФБР — рече Бен. — Обзалагам се, че ще намериш контакта към онова, което би могло да бъде централният процесор.

— Ето го — каза Шели и посочи квадратна метална кутия, монтирана от едната страна на рамката.

Бен огледа кутията от всички страни, използвайки огледало и фенерче, за да погледне отдолу и отзад.

— Откакто се занимавам със сигурността в промишлеността, съм виждал подобни неща доста често. Запечатани, без да е предвидено да се отварят. Но каквото и да има вътре, то излъчва топлина — виж топлообменника ей там. Вентилаторът обаче охлажда ребрата му и няма нужда в самата кутия да има отвор. Виждаш ли този шев? Заварка с онези свръхслепващи електроди — тя е по-здрава, отколкото самия метал. Няма да успеем лесно да я отворим, затова да не се опитваме. Можем да открием още сума неща, без да се налага да я разрязваме. Но в крайна сметка сигурно ще трябва да я отворим — рече Бен.

— Може би, но засега да опитаме без да го правим. Вътре трябва да има резервна батерия, която да поддържа записаните в DRAM-а програми в случай, че бъде изключена основната батерия. Като знаем за останалите капани в машината, сигурно ще трябва да има и още един, който да задейства при опит да се отвори кутията на процесора.

— Който ще направи късо с резервната батерия? — попита Шели.

— Точно така. Но човек не определя степента на интелигентност, като прави дисекция на мозъка! Нека първо да направим „снимка“ на веригите и да видим как работи. Сетне можем да пуснем няколко предварително подготвени теста…

Брайън усети леко потупване по рамото и се обърна: зад гърба му стоеше ИИ.

— Това ли е машината Бъг-оф?

— Да, Свен. Искаш ли да я погледнеш?

— Да.

Той се хвана за плота на масата с един от дървовидните си манипулатори и се изкачи на повърхността с плавно движение. Стъбълцата на очите му се удължиха и се спуснаха към неподвижната машина. Огледът бе бърз, продължи само няколко мига.

— Хипотезата за ИИ-система и процесор сега е извън всякакво разумно съмнение.

— Точно това искахме да чуем — каза Брайън. — Остани тук, Свен, ти ще извършиш цялостния му преглед.

— Няма да ви преча — рече Бен. — Обадете ми се, щом откриете нещо. Ще бъда в кабинета си. Трябва да проведа сума телефонни разговори.

— Добре. Чакай да ти отворя.

Разследването на „Диджит Тек“ вървеше с пълна пара. Беникоф позвъни на агент Дейв Маниъс, който водеше следствието от страна на ФБР още от самото начало. Отговори му обаче друг агент.

— Съжалявам, мистър Беникоф, но не е тук. Каза, ако се обадите, да ви предам, че е тръгнал към вас.

— Благодаря.

Той затвори. Сигурно бе нещо важно, щом Маниъс не искаше да говори по телефона.

Когато Маниъс дойде, довършваше втората си чаша кафе и крачеше из кабинета си.

— Разказвай — рече Бен. — Откак получих съобщението ти, изтърках килима в тази стая.

— Нещата вървят добре. Ще ти разкажа всичко, а ти ми налей едно голямо кафе без мляко. Ти може и да си спал нощес, но твоят подопечен дори не е и помирисвал легло.

— Сърцето ме боли за теб — рече Бен без всякаква нотка на съчувствие. — Хайде, Дейв, стига го усуква. Какво стана? Ето.

— Благодаря — Маниъс се отпусна на дивана и засърба кафето. — Поставихме корпорацията „Диджит Тек“ под наблюдение, веднага щом получихме доклада ти. Не е кой знае колко голямо предприятие, има около сто и двайсет работници. Внедрихме свой агент сред тях.

— Толкова бързо? Поразен съм.

— Въпрос повече на късмет. Една от секретарките се разболя от грип. Тъй като вече имахме поставени подслушвателни устройства, засякохме обаждането, с което търсеха заместничка. Една от нашите агентки подаде молба. Тя е програмистка с богат опит в секретарската работа, а и е вършила подобна дейност и преди: наблюдение отвътре на търговски престъпления. Всичко е в документацията, стига да знаеш как и къде да търсиш, а тя знае. В тази машина Бъг-оф са инвестирани големи пари. Построено е било изцяло ново крило към старата фабрика, доставена е скъпа машинария.

— Тя успя ли вече да надникне в архива на компанията?

— В целия. Както винаги паролите за достъп се оказаха обикновени кодове, телефонни номера, името на съпругата — нали разбираш? А нещата се улесниха още повече от това, че главният счетоводител си държал паролите за достъп записани на картонче, залепено върху стената на чекмеджето на бюрото му. Ама наистина, не се шегувам!

— Добър, а може би и недотам добър знак. Ако имат нещо за криене, навярно щяха да го скрият много по-добре.

— Човек никога не знае. Повечето мошеници обикновено не са много умни. — Той постави на писалището един GRAM. — Във всеки случай тук е всичко, което сме постигнали досега. Архивът на компанията от момента на основаването й. Сега сме в процес на сдобиване с биографичен материал за по-важните ръководители. Ще го получиш веднага, щом го имаме.

— Някакви заключения?

— Прекалено е рано, Бен. Ако не ти се свиди, ще изпия още една чаша. Изглежда преди време са имали финансови затруднения, но са се преобразували в акционерно дружество и са набрали дори повече средства, отколкото са им трябвали.

— Искам да науча кой държи контролния пакет акции.

— Ще го узнаеш. Мислиш ли, че това са хората, които търсим?

— Скоро ще разберем. Ако продават ИИ с търговски цели, ще трябва да имат доста документация за това кой е извършил изследванията, как са го разработили. Ако тя им липсва, тогава ние ще извадим късмет, а те ще загазят.

 

 

След като Брайън не се обади до пет часа, Бен отиде сам в лабораторията. Външната врата бе почти изцяло скрита зад истинска джунгла от малки растения и дръвчета в саксии; наложи му се да ги прескача, за да стигне до вратата на лабораторията. Изглеждаше така, сякаш всички местни разсадници са били очистени до шушка. Той посегна и щракна с пръсти пред видеокамерата над вратата.

— Има ли някой вътре?

— Здрасти, Бен. Тъкмо щях да ти се обаждам. Тук стават интересни неща. Почакай само секунда.

И вътре в лабораторията, около работния тезгях, също имаше растения. Първото нещо, което Бен забеляза, бе, че Бъг-оф и ИИ очевидно бяха потънали в нежна прегръдка. ИИ стоеше съвсем близо до частично разглобената машина и многоклонестите му пръсти бяха обгърнали вътрешностите й.

— Любов от пръв поглед? — попита Бен.

— Ами! Просто проверяваме входовете и изходите за информация. Ако разгледаш тези удължения на пръстите му под увеличително стъкло, ще видиш, че са групирани в еднакви снопове. Всеки сноп съдържа троен подсноп, съставен от два обектива от оптично влакно и източник на осветление. Обективите са разположени на фиксирани разстояния един от друг. Това говори ли ти нещо?

— Да, устройство на бинокъл.

— Точно така. В добавка към това, което бихме могли да наречем очи, във всеки сноп има и четири механични манипулатора. Трите са с притъпени краища — за захващане, а единият е с острие — за изрязване. Той отсича главата на насекомото миг преди то да потъне във фунията. Сноповете работят независимо един от друг… е, почти независимо.

— Какво имаш предвид?

— Нека да ти пусна един видеозапис и сам ще разбереш.

Брайън мушна касетата във видеото и я превъртя до търсеното място.

— Заснехме го с висока скорост, а го пускаме забавен. Погледни.

Изображението бе ясно, с голяма контрастност и с неколкократно увеличение. Кръгли метални пръти бавно посягаха да уловят муха, дълга почти трийсет сантиметра. Крилете й се размахаха бавно и безуспешно, след което изчезна от екрана. Същото се повтори и с листна въшка.

— Ще го пусна отново — каза Брайън. — Този път обърни повече внимание на първото насекомо. Гледай. Виждаш ли снопа над него? Първо е неподвижен, а ето, сега задейства. Но мухата не помръдна, преди да бъде хваната. Разбираш ли за какво става дума?

— Видях го, но днес не ми е денят за съобразителност. Какво значение има това?

— Ръката не се опита да използва груба сила и скорост, за да улови мухата в полет. Вместо това роботът използва реално познание какво поведение би трябвало да очаква от всеки вид насекомо! Когато напада домашната муха, при приближаването си Бъг-оф отдръпва захващащото снопче, сякаш се оттегля, докато за насекомото стане късно да избяга. Сигурни сме, че не става въпрос за случайност. Бъг-оф изглежда познава поведението на всяко насекомо, описано в тази книга.

Брайън подаде на Бен голям том със заглавие „Наръчник по етология на насекомите“, издание 2018 г.

— Но как разбира Бъг-оф с какво насекомо си има работа? На мен всички ми изглеждат еднакви.

— Добър въпрос, след като моделът на разпознаването бе моето проклятие от първия ден, в който започнах работата си по ИИ. Промишлените роботи не могат да се справят добре с разпознаването и монтажа на отделни части, ако не са им представени по определен начин. А за да се види и в последствие да се разпознае човешко лице, е необходимо да бъдат приети хиляди сигнали. Ако напишеш програма за събиране на буболечки от храстите, ще трябва да програмираш всяка възможна буболечка на света, с размерите й, с начина й на движение и т.н. Една много голяма и сложна програма…

— И е трудно да бъде настроена?

— Колкото и да е странно, не е така. Но ти или аз — или някой човекоподобен ИИ — ще е много добър в събирането на буболечките. Целият процес по идентификация, по посягането и хващането е ужасно сложен, но и невидим за нас. Това са атрибутите, една от функциите на интелекта. Просто посягаш и улавяш. Без да използваш каквито и да е сложни програми. Тъкмо това става и тук — така поне мислим. Ако в машината има ИИ, то в даден момент той протяга един сноп и хваща. След като насекомото е уловено, той превключва към подпрограма, която го взема, докарва го до контейнера, откъсва му главата и го изхвърля; после отново се връща в изходна позиция, готов за ново действие. Междувременно ИИ е наредил на друг сноп да улови друго насекомо, после на още един и на още един; редувайки заповедите си толкова бързо, че не можем да забележим действието в реално време. Аз и ти можем да направим същото не по-зле.

— Говори само за себе си, Брайън. На мен ми се вижда много отегчително.

— Машините не се отегчават, поне засега. Всичко това обаче е все още косвена улика. А сега ще ти покажа нещо далеч по-добро. Виждаш ли как Свен се е включил към операционната система на Бъг-оф? Той чете всички данни, постъпващи от сензорите, както и обратните, командни съобщения. Сигурен съм, че знаеш, че „обществото“ на ума, независимо дали е човешки или изкуствен, се състои от съвсем малки единици, като никоя от тях не е интелигентна сама за себе си. Интелект наричаме съвкупността от дейността им. Ако можем да извлечем една такава единица и да я разгледаме, ще можем да разберем как действа.

— В човешкия ум?

— Почти невъзможно. Но при един ИИ в ранен стадий на разработка, тези единици могат да бъдат идентифицирани. След като анализирахме част от обратните връзки в Бъг-оф, открихме модел, нещо като програма, която може да бъде идентифицирана. Ето, нека ти я покажа.

Брайън извика програмата на екрана, въведе няколко команди, потърка доволно ръце и се усмихна радостно.

— После ще ти покажа още една програмка. Тя бе извлечена от банката данни в Мексико. Група команди, които дори и не си спомням — но навярно само аз бих могъл да ги напиша. Ето, сега ще разделя екрана на две и ще извикам и втората програмка.

Двете програми се появиха редом една до друга на екрана. Брайън ги пусна да текат бавно и едновременно. Бен погледна първо едната, после — другата и ахна.

— Господи, та те са съвсем еднакви.

— Така е. Тази съм я писал преди две години. Другата е в машината. Идентични са.

Бен неочаквано помрачня.

— Да не искаш да кажеш, че никъде на света няма данни за подобни програми? Че не се използвани с комерсиални цели в някоя друга програма?

— Точно това имам предвид. Аз съм я писал и съм направил бекъп-копие в Мексико. Оригиналът беше откраднат. Крадците навярно не са я схванали добре, затова просто са я преписали. А който я е откраднал, я е вградил в този ловец на буболечки. Хванахме ги!

— Да — рече съвсем тихо Бен. — Мисля, че ги хванахме.