Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мечът на истината (13)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Confessor, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 68 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2008)

Издание:

ИК „Прозорец“, 2008

Първо издание

Превод: Невена Кръстева

Редактор: Марта Владова

Художник на корицата: Буян Филчев

Коректор: Станка Митрополитска

Компютърен дизайн: Силвия Янева

Печат: Инвестпрес АД

ISBN-978-954-733-567-7

История

  1. — Добавяне

Шейсет и първа глава

РИЧАРД ГЛЕДАШЕ как златистата светлина от кутията на Орден издига седемте Сестри.

При вида на тази гледка Калан го стисна здраво. Останалите в помещението наблюдаваха едновременно със страхопочитание и ужас. Никой не беше виждал подобно нещо досега, а нямаше и да види занапред.

Ричард погледна Ничи. Дори тя беше вцепенена от блестящата светлина, която обвиваше Сестрите. До нея Джаганг се смееше. Ричард видя металната яка на врата му. Императорът знаеше, че неговите хора ще владеят силата на Орден дори той да не е жив да види това с очите си. За него единствено това имаше значение. Той вярваше в своята кауза.

Сестрите, облени в златистата светлина, бяха изпълнени с възхита пред могъщата сила на Орден.

Но това бе за кратко.

Докато ги издигаше във въздуха, светлината започна да отслабва и накрая ги насочи към потъмняващото море от магьоснически пясък. Носещите се във въздуха Сестри се спуснаха плавно над земята. Започнаха да се въртят безпомощно в искрящата кехлибарена светлина. Помещението се смрачи, във въздуха затрещяха мълнии. Някои от Сестрите завикаха. Надигна се глух тътен. Песъчинките от магьосническия пясък се завихриха в танц със светлината. Искрите се съединиха с мълниите, при което самите Сестри като че засияха.

— Какво става! — изпищя Сестра Улиция.

Ричард пусна ръката на Калан и мина през тревата до ръба на магьосническия пясък, който бавно потъмняваше от медено-кехлибарен към жълто-кафяв. Разнесе се мирис на изгоряло.

— Какво става! — отново изкрещя Сестра Улиция, когато изплашеният й поглед срещна неговия.

— Прочетохте ли „Книгата на живота“? — спокойно я попита той.

— Разбира се! За да вкараш кутиите на Орден в играта, трябва да използваш „Книгата на живота“. Всички я прочетохме! Следвахме точно всяка формула и заклинание!

— Може да сте следвали инструкциите в книгата, но не сте схванали значението им. Прочели сте това, което сте искали да прочетете — формулите и заклинанията.

Някои от Сестрите изпищяха, когато една светкавица разцепи въздуха и гръмотевицата се разби почти в лицата им.

— Какво говориш! — Сестра Улиция беше бясна.

Ричард сложи ръце на кръста си.

— В самото начало на книгата има един параграф, още на първата страница. Това не е нито формула, нито заклинание, но е първото нещо, което се казва в „Книгата на живота“. Има много важна причина този текст да е там, на видно място. В своята дързост и лакомия да получите това, което искате, вие сте го пренебрегнали. Въвеждащите думи към „Книгата на живота“ са предупреждение към всеки, който използва книгата. Те гласят: „Този, който идва с омраза, няма да пребъде, понеже с омразата си изменя на самия себе си.“

— Какви ги говориш? — попита една от другите Сестри, която не се интересуваше от скучни афоризми.

— Говоря за книга с инструкции как да се използва силата на Орден. „Книгата на живота“ е първото условие, за да се използва тази сила. Магията на Орден е безкрайно опасна. Този, който я е създал, е искал да я защити. Повечето опасни магии се пазят от щитове и предпазни системи. Силата на Орден е създадена да се противопоставя на лавинния огън. Тя е много мощна и това я прави много опасна. Създателите й са разработили предпазна система, която е удивително проста и ефективна. „Този, който идва с омраза, няма да пребъде, понеже с омразата си изменя на самия себе си.“

— И какво от това! — изкрещя Сестра Улиция.

— Това предупреждение крие в себе си много смисъл. То напомня, че омразата задейства смъртоносна реакция в силата на Орден. Ако искаш да използваш Орден за разрушение, значи си човек, изпълнен с омраза. Защото само онзи, който носи омраза в сърцето си, би използвал такава сила, за да навреди другиму.

— Значи и ти не би могъл да я използваш — извика Улиция. Ти ни мразиш!

— Бъркаш омразата с въздаване на справедливост — поклати глава Ричард. — Да елиминираш такива като теб, които нараняват невинни хора, не означава да изпитваш омраза. Напротив, това е проява на любов към онези, които не са сторили нищо лошо, но биват измъчвани и убивани. Това е любов и почит към живота.

— Но ние не мразим никого! — извика друга Сестра. — Просто искаме да унищожим езичниците, грешниците и егоистите.

— Не — отвърна Ричард, — вие мразите онези, на които завиждате. Мразите ги, защото те са щастливи.

— Но ние използвахме и „Книгата на преброените сенки“ — отчаяно извика Сестра Улиция. — Следвахме точно предписанията на оригинала.

Ричард пристъпи към потъмняващия магьоснически пясък.

— Освен, че пренебрегнахте предупреждението в „Книгата на живота“, допуснахте и втора грешка, като приехте, че „Книгата на преброените сенки“ може да ви помогне.

— Но това е истинската книга! Оригиналът!

Ричард се усмихна и поклати глава.

— Това е оригиналът на още една предпазна система. Прочетохте ли встъпителните думи? И тук се започва с важно предупреждение.

— Какво предупреждение!

— Предупреждение да се използва Изповедник.

— Но ние разполагахме с оригинала! Нямахме нужда от Изповедник!

— Предупреждението не е за това, дали имате нужда от Изповедник. То е самото споменаване на такъв.

Зед, неспособен да се сдържи, повдигна ръка.

— Ричард, какви ги говориш?

Ричард се усмихна на дядо си.

— Кой е първият Изповедник?

— Магда Сеарус.

— Съпругата на Баракус — кимна Ричард. — Живели са по време на Голямата война. След като Великата бариера била вдигната и войната свършила, магьосниците открили, че прокурорът по делото за Храма на ветровете, Лотаин, е предател. За да разберат как ги е предал, магьосник Мерит превърнал Магда Сеарус в Изповедник.

— Да, така е — потвърди Зед. — И какво от това?

— Кутиите на Орден са създадени по време на Голямата война. Първият Изповедник е създаден много след войната. Как може „Книгата на преброените сенки“ да бъде ключът към отварянето на кутиите, след като никой дори не е подозирал, че един ден ще бъдат създадени Изповедници?

— „Книгата на преброените сенки“ не може да е ключът към отварянето на кутиите на Орден? — Зед примигна от изненада.

— Точно така — продължи Ричард. — Книгата е използвана като предпазно средство срещу употребяването на силата на Орден за порочни цели. Нито оригиналът, нито копията са ключът към силата на Орден.

Ричард се обърна към надигащия се тътнеж от създания на мрака. Пара, пушек, сенки и светлина се завихриха с пронизителен шум. Земята се разтресе. Магьосническият пясък, сега чер като катран, бе засмукан във вихрушката. Всичко се завъртя над отворилата се бездна. Гласове от света на живота и писъци от Отвъдния свят се смесиха в страховит вой.

Сестрите се завъртяха в безформения вихър, ръце и крака стърчаха от всички посоки, виковете им се губеха в оглушителна глъч.

Заслепяваща светлина се възпламени в центъра на въртящата се маса. Лъчи бяла, топла светлина се стрелваха нагоре към прозорците на тавана и надолу към черната бездна. Въздухът мержелееше, нагорещен.

С оглушителен вой в черния пясък под Сестрите се отвори пропаст, от която се стрелна морава светлина и погълна ужасените жени. Завихрящата се светлина, черен пясък и мълнии се събраха в едно.

Без помощта на своя водач Сестрите се спуснаха надолу към света на мъртвите. Те все още бяха живи. Бяха погълнати, пищейки.

Светкавици изпълниха всичко с ослепителна светлина, след което настъпи тишина и всичко стана черно като смъртта.

Докато светлината постепенно се разстилаше наново, в Градината на живота се възцари тишина. Дупката в земята изчезна. Магьосническия пясък го нямаше. Сестрите ги нямаше.

Личните телохранителни на Джаганг, които пазеха в Градината на живота, също ги нямаше. Присъствието им в помещението, където се развихри силата на Орден, се оказа фатално и за тях, както за Сестрите.

Джаганг, с яката на врата, под контрола на Ничи, беше все още там; още по-яростен, ако изобщо беше възможно.

Мъже от Елитната гвардия нахлуха през двойните врати в Градината на живота, за да защитават Ричард.

— Затворете и залостете вратите — нареди той. Мъжете се втурнаха да изпълнят заповедта.

Ричард пристъпи към олтара и затвори капака на отворената кутия на Орден.

— Може и да ти провървя — каза Джаганг подигравателно, но това не означава нищо. Това не променя нищо.

— Остави го да говори, Ничи — вдигна към нея ръка Ричард, когато Джаганг спря, задушен от силна болка.

Тя подкара императора напред.

— Императорският орден все пак ще проникне тук и ще унищожи това място и всички вас, нещастни хора — продължи Джаганг. — Те нямат нужда от мен, за да следват справедливата кауза, за която се борим. Орденът ще освободи човечеството от бича на себичните. Нашата кауза не е само морална, но и висша. Създателят е на наша страна. Нашата вяра е доказателството за това.

— Застъпниците на истината търсят разбиране — отвърна Ричард. — Покварените идеи се поддържат от фанатици, които се опитват да приложат своите убеждения чрез заплахи и жестокост… чрез вяра. Жестокостта е покорен слуга на вярата. Апокалиптичното насилие може само да бъде рожба на вярата, защото здравият разум по своята природа обезоръжава безсмислената жестокост. Единствено вярата счита, че трябва да бъде оправдана.

Лицето на Джаганг почервеня.

— Ние служим на Създателя! Искрената вяра в Създателя е единственият правилен и морален път в този живот. Строгото спазване на нашите религиозни задължения ще ни донесе спасение и вечен живот! Кръвта на неверници като твоя народ ни издига и доближава до самия Създател.

Ричард направи гримаса.

— В това няма никакъв смисъл.

— Ти си глупак! Само нашата вяра доказва, че сме прави! Само ние ще бъдем възнаградени с живот след смъртта поради нашата почит към него. Ние сме неговите деца и ще живеем завинаги в неговата светлина.

— Винаги ми е било трудно да повярвам, че зрял човек може да вярва в тези глупости. — Ричард въздъхна и отметна глава.

— Подложи ме на твоите изтезания! — Джаганг изскърца със зъби в яда си. — Приемам твоята омраза към мен, защото аз изпълних своя дълг към човечеството.

— Няма да заемеш предно място на сцената на живота — отвърна Ничи. — Няма да бъдеш показан окован. Няма да бъдеш превърнат в мъченик.

Джаганг се опита да нанесе удар на Ричард, но яката, която Ничи управляваше, го задържа.

— Ти претендираш, че си по-добър от нас, но не си. Ти не си нищо повече от едно нищожество, което Създателят е поставил в този покварен свят. Ти не си по-различен от нас, като изключим твоя отказ да се разкаеш и да почетеш него. Това е омразата. Всичко това е тя. Така ти даваш воля на омразата си към Ордена.

Ричард постави лявата си ръка на ефеса на меча си.

— Справедливостта не е проява на омраза, тя е тържество на цивилизацията.

— Не можеш просто…

Ричард даде сигнал на Ничи да задейства яката. Усещайки как смъртта изпълва празната му душа, черните очи на Джаганг се облещиха. Той се срути възнак на земята.

Ничи махна на няколко мъже от Елитната гвардия.

— Сигурна съм, че скоро ще има още много мъртви. Хвърлете този труп в масовия гроб при другите.

Ричард изпрати с поглед императора, сполетян от прозаична и безславна смърт. Лишена от слава. Заплахата за разумните и мислещи хора беше премахната — единствено това имаше значение. Смъртта на Джаганг изпълни предназначението си.