Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мечът на истината (13)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Confessor, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 68 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2008)

Издание:

ИК „Прозорец“, 2008

Първо издание

Превод: Невена Кръстева

Редактор: Марта Владова

Художник на корицата: Буян Филчев

Коректор: Станка Митрополитска

Компютърен дизайн: Силвия Янева

Печат: Инвестпрес АД

ISBN-978-954-733-567-7

История

  1. — Добавяне

Трийсет и трета глава

С НАТЕЖАЛО СЪРЦЕ КАЛАН ГЛЕДАШЕ КАК РИЧАРД КОЛЕНИЧИ до поваленото дясно крило. Рогът изсвири. Мъжете от отбора на Джаганг бързо зарязаха тялото на жертвата си, за да се върнат в своята половина и да се подготвят за защита.

— Мъртъв ли е? — попита Джилиан.

— Опасявам се, че да — обви ръка около раменете на момичето Калан и го притисна към себе си.

— Не мога да разбера как е възможно да го правят нарочно?

— Това е подходът на Ордена към тази игра. Убийството е пътят за постигане на целите им.

Калан виждаше сълзите в очите на Ричард, докато хората му го подхванаха под мишниците и го откъснаха насила от тялото. Ако не се върнеше веднага в игра, щяха да го изгонят за умишлено бавене. Страничните съдии мигом извлякоха безжизненото тяло на едрия мъж извън терена.

Калан чу Джаганг, който се намираше на пет-шест крачки по-напред, да се киска доволно.

Застаналата до него Ничи за момент извърна поглед през рамо. Калан не беше съвсем сигурна как да тълкува сълзите в сините й очи. Може би бе тъга заради Ричард, съчетана със сдържана ярост, а и предупреждение към Калан.

Тя успя да говори отново с Ничи след онази нощ, когато Джаганг я изнасили и преби почти до смърт. Откакто командир Карг се обзаложи с Джаганг, императорът бе непрестанно намусен и избухлив.

Предната вечер, докато Ничи чакаше в спалнята, а Калан в преддверието на шатрата, той се срещна отвън с някои от играчите си. Калан не успя да чуе всичко, но звучеше сякаш им заповядва да се погрижат нападателят на отбора на Карг да не им създава неприятности.

Калан бе прекарала безсънна нощ в тревога, че Ричард може да не доживее до сутринта. Каквото и да бе планирал, очевидно то бе причина за особената похот на Джаганг към Ничи. На Калан и Джилиан бе наредено да не мърдат от пода на преддверието. Искаше да е сам със своята Кралица на робите, както обичаше да я нарича.

Калан не знаеше какво й прави Джаганг. Но каквото и да бе, Ничи никога не викаше. Лежеше в леглото безчувствена, с невиждащи празни очи, докато той си вършеше работата. Калан я разбираше. Това бе единствената й защита. Оттегляше се вътре в себе си, а външната й апатичност я спасяваше от полудяване. Освен другото безразличието й вбесяваше Джаганг и често предизвикваше нов пристъп на насилие.

Калан се запита дали когато Джаганг се заеме с нея самата, тя ще успее да намери силата, която Ничи имаше.

Същата сутрин Калан се запита дали Сестрите пак ще бъдат привикани да спасяват Ничи. Когато обаче Джаганг излезе от спалнята, влачеше Ничи за косата. Захвърли я на пода, очевидно доволен от себе си и от нейната безпомощност. Макар Ничи да бе насинена и пребита, Калан почувства облекчение, че поне не изглежда да е сериозно ранена.

В този момент на терена отборът на Ричард се събра и се подготви за следващата атака. Калан се огледа, изумена от хилядите, които продължаваха да се радват на смъртта на играча. Други обаче ревяха гневно и размахваха юмруци срещу императорския отбор. Въздухът буквално пращеше от напрежението. Не след дълго играта се върна в релсите и тълпата се поуспокои.

Калан усещаше обаче, че настроението на зрителите се е променило. Първоначалното въодушевление, че мачът най-после ще продължи, бе изместено от безпокойство и дори заприличваше на недоволство. Промяната започна, когато Джаганг се намеси при последната отбелязана от Ричард точка. Императорът отхвърли решението на съдията и обяви, че точката е отбелязана след изсвирването на рога. Съдията се подчини и отмени резултата, но всички знаеха, че брока бе влязла във вратата преди това.

Това обаче нищо не променяше. Императорът имаше последната дума.

Червеният отбор изглеждаше решен да продължи играта, сякаш не бе загубил току-що най-здравия си играч. Пробиха пътя си със сила през редица блокери. Ричард умело избегна няколко опита да бъде хванат в капан. Неочаквано спря в зоната за безопасност — място, което рядко се използваше — и по този начин осуети намеренията на един от противниците. Беше същият, който счупи врата на Джонрок.

Калан нямаше представа какво е намислил Ричард. Докато стоеше в рамките на онзи квадрант, никой нямаше право да го атакува, но пък така се оказваше в капан и противниците бързо го наобиколиха. Макар да бе временно в безопасност, оттам не можеше да отбележи точка. Все някога щеше да се наложи да се размърда, но с всеки изминал миг пространството около него ставаше все по-неприязнено.

Нападателят им се обърна да се огледа за съотборниците си, които бързо приближаваха, и тогава Ричард извика нещо, за да привлече вниманието му. Онзи се обърна към него.

Както притискаше брока с две ръце силно към гърдите си, Ричард внезапно го хвърли с безумна сила. Тежката брока се заби право в лицето на мъжа, и то с такава сила, че отскочи и се върна в ръцете на Ричард.

Ударът бе толкова силен, че част от лицето на онзи се вдлъбна. С нос, забит дълбоко в черепа, мъжът забави движения и се стовари на земята.

Тълпата ахна от неочаквания развой на събитията.

Побеснял, друг противников играч отдясно се хвърли напред, макар Ричард да беше в зоната за безопасност. Съдията не изглеждаше склонен да отчете нарушение. Ричард претърколи брока под лявата си мишница и леко се приведе на същата страна. Обърна се така, че да е с лице към нападателя, и замахна с дясната ръка. Яката кост на предмишницата му буквално разсече гърлото на мъжа. Онзи се хвана за гърлото, отстъпи и се строполи. Единият му крак потръпваше конвулсивно, докато той се опитваше да си поеме дъх. Гръклянът му очевидно бе смачкан и лицето му постепенно започна да променя цвета си към мораво.

Без да се замисля, следващият огромен мъжага нападна отляво с вдигнат юмрук. Ричард се завъртя към него, хвърли се покрай юмрука директно в незащитената зона на мъжа и използва набраната инерция, за да се забие устремно там. Мощният удар бе концентриран във вътрешната част на дланта и уцели противника право в сърцето. Силата на удара го накара да отстъпи. Хвана се за гърдите със замаян и объркан поглед, после очите му внезапно побеляха и той се строполи на земята.

Без ничия помощ Ричард свали трима противникови играчи, които бяха значително по-едри от него. Калан вече разбираше защо около игрището са наредени толкова много насочени във всеки един момент към него стрели. Не й се мислеше какво би станало, ако в ръцете му някога попадне меч.

Ричард не губеше време. Измъкна се през пролуката, която току-що си бе изработил, и се впусна към вратите. Хората му не изглеждаха изненадани. Вече се бяха подредили по пътя му, готови да блокират всеки преследвач. Из цялото игрище мъже се блъскаха един в друг.

Калан виждаше как всички лица по склона отсреща се извръщат да проследят как Ричард бяга към противниковите врати, изплъзва се на няколко блокери, докато неговите отбиват преследвачите му от пътя.

Когато Ричард дотича до зоната за отбелязване на точки, вече нямаше нито един противник достатъчно близо, за да го свали. В освободеното пространство той хвърли брока в мрежата и отбеляза още една точка. Отборът му отново поведе.

Тълпата бе увлечена от драматизма на случващото се. Дори Джаганг се премести по-напред, свил юмрук от напрежение. Всичките му телохранители също се бяха привели да гледат, докато отборът на Ричард, на който оставаше още време, взе брока от съдията и се впусна в нова атака.

Още щом навлязоха във вражеската територия, Ричард сви вляво и веднага беше хванат. На Калан й се стори нарочно. Напомни й за първия път, когато се бе проснал в калта, за да не разпознаят лицето му.

Когато Ричард падна, брока изхвърча от ръцете му. Това също й се стори малко неестествено. Помисли, че е част от някакъв план. Лявото крило на отбора, който тичаше устремено напред, съвсем случайно се оказа на правилното място в правилния момент. Наведе се и прибра търкалящата се брока. За миг се озова в зоната за стрелба и хвърли. Понеже Ричард беше на земята, беше позволено крило да се опита да отбележи.

Брока попадна в мрежата и предизвика гръмогласно одобрение.

Мъжът вдигна ръце, радостен, че е отбелязал. На играчите по крилата рядко се удаваше подобна възможност и дори по-рядко успяваха да я използват. Калан знаеше, че е разрешено, но никога преди не беше го виждала на практика.

Рогът изсвири за края на тази част, Ричард настигна лявото крило и с горда усмивка го потупа по рамото. Съдейки по начина, по който мъжът погледна Ричард, Калан си помисли, че това признание означаваше за мъжа почти токова, колкото и отбелязаната точка.

Този мъж бе войник от Императорския орден, а не пленник като някои от другите играчи от отбора на Ричард. Калан се зачуди защо Ричард се държи толкова приятелски с войник от Ордена. Всеки път щом усетеше в нея да се надига увереност и надежда в този човек, се случваше нещо, което отново я караше да бъде предпазлива.

От последния мач, който гледаха, когато Ничи бе видяла мъжа на име Рубен и бе изрекла името Ричард, Калан знаеше, че това е истинското му име. Оттогава не бе имала възможност да размени дори една дума с Ничи и нямаше как да я попита, но подозираше, че той е всъщност Ричард Рал, Господарят Рал.

Не го знаеше със сигурност, но това би обяснило много неща, като например защо се хвърли в калта първия ден и защо бе изрисувал лицето си с безумни фигури, чиято цел бе да прикрият истинската му самоличност, а също и защо се представяше като Рубен.

От друга страна, изглеждаше толкова невероятно самият Господар Рал да е пленник на Императорския орден и да играе Джа’Ла срещу императорския отбор.

Най-много от всичко я тревожеше това, че я познава. Онзи първи ден бе извикал името й от клетката, в която бе затворен и докаран с каруца от пристигащия в лагера конвой с припаси. Предполагаше, че хората на Ордена не знаят кого всъщност са заловили. Чак такова съвпадение й се стори прекалено невероятно. Убедена беше, че тук се крие нещо повече. Може би Ричард нарочно се бе оставил да бъде заловен, за да бъде по-близо до нея. За да я спаси.

Тук вече си каза, че се държи като глупачка.

При все това продължаваше да се чуди защо самата тя непрекъснато се озоваваше в центъра на толкова много събития.

Щеше й се да има възможност отново да поговори с Ничи, за да я попита дали той е наистина Ричард Рал.

Но пък имайки предвид сълзите в очите й, когато го видя, нямаше какво да пита. Лицето й говореше достатъчно.

Това бе мъжът, когото Ничи обичаше.

С крайчеца на окото си Калан не изпускаше от полезрението си специалните пазачи, чието внимание бе непрестанно разделено между нея и терена за Джа’Ла. Когато тълпата изревава и размаха бурни юмруци във въздуха в развълнувано очакване, пазачите й започнаха да се накланят ту на една, ту на друга страна, за да се опитат да намерят пролука сред императорската охрана, през която да видят как в момента на терена императорският отбор взема брока за своята атака. Тримата техни играчи, които току-що бяха изнесени извън терена, бяха заменени от резерви. И тримата бяха мъртви. Ричард сам ги бе убил за броени секунди.

Калан знаеше, че това не е всичко.

Играчите на императора изглеждаха заслепени от ярост още в самото начало на атаката си. Събрани заедно, се насочиха директно към центъра, решени да премажат всеки, който им се изпречи на пътя. Отборът на Ричард се раздели да им стори път, след което играчите от двете страни бързо се преместиха зад групата и ги атакуваха, като започнаха да подсичат краката им изотзад. Противниковите играчи, които бягаха стремглаво напред, се препъваха и падаха по лице на земята.

Един от преследвачите бе толкова груб, че счупи глезена на императорски играч, който изрева от болка. Този вик за секунда разконцентрира нападателя — секунда, която даде възможност на двама преследвачи да се стоварят от двете му страни. Хвърлен бе толкова грубо на земята, че дъхът му спря, а зъбите изтракаха. Завърза се схватка за брока.

Императорският отбор се съвзе, успя със сила да разбута противника и да си върне брока. И отново се втурна в опит да преодолее защитниците. Няколко души от отбора на Ричард останаха да се въргалят от болка на земята. Зрителите ревяха лудо в подкрепа на императорския отбор. Нападателят им се стрелкаше насам-натам, заобикаляше едни, блъскаше други.

Подмамени от яростните викове, пазачите на Калан се преместиха по-напред да видят какво става. Така оставиха още малко празно пространство зад страничната линия, където се намираше Калан. От пресата на зрителите по склона, които се притискаха все по-напред към терена, пространството на императора бе под натиск и от двете страни. Отпред, където стоеше Джаганг, императорските телохранители удържаха подивялата тълпа от двете страни, но дори и те бяха увлечени от неистовата битка на терена и не внимаваха толкова за пространството отзад, което бавно се стопяваше.

Калан притисна Джилиан по-силно до себе си, за да я предпази, тъй като специалните им пазачи, които разполагаха с все по-малко място, постепенно се преместваха все по-напред, където имаше повече пространство в близост до играта. Пазачите отзад бяха вече съвсем близо и също неусетно се придвижваха напред покрай нея.

Ничи, която улисаният в играта император изцяло бе забравил, отстъпи крачка назад и освободи още малко място за пазачите. Изглеждаше съвсем естествено, сякаш просто не искаше да им пречи да гледат.

Джаганг викаше, недоволстваше, проклинаше и ревеше по адрес на отборите на терена като най-обикновен зрител. Отдавна се беше стъмнило и цялото събитие бе почти нереално. Наредените покрай терена факли хвърляха неравна светлина върху откритото пространство за игра, заобиколено от море от тъмнина. Между много от факлите зорко следяха стрелци с натегнати лъкове. Но дори и те повече се увличаха в емоциите на играта, отколкото да следят пленниците.

Калан имаше чувството, че се намира в центъра на врящ, кипящ, безумен ритуал за възхвала на насилието. Тълпата не само ревеше и насърчаваше този или онзи отбор, но започна и да пее, да тропа с крак в тон с песните, докато отборите препускаха по терена. Земята се тресеше под едновременния удар на стотици хиляди ботуши. В тази тъмна облачна нощ усещането бе за непрестанен тътен на мощна гръмотевица.

Беше омагьосващо. Дори Калан се поддаде.

Заедно с всички зрители тя имаше чувството, че е на терена и тича заедно с играчите. Сърцето й биеше лудо, докато гледаше как Ричард финтира преследвачите, навежда се под протегнатите пръсти и се изплъзва на косъм от хвърлящите се към него тела. Когато се сблъскваха, тя трепваше и се обръщаше. Много от зрителите изстенваха, сякаш лично бяха поели удара.

Часовникът отмерваше реда на всеки отбор, а резултатът се променяше непрестанно. Калан следеше неотклонно развоя на играта и на няколко пъти видя Ричард да пропуска сигурни точки. Сякаш се забавяше точно колкото да го настигнат преследвачите. Един път дори стреля и пропусна.

Образно казано, отново се хвърляше в калта. Този път обаче не тя не можеше да разбере защо.

С напредването на играта ставаше все по-ясно, че той манипулира резултата и се опитва да не трупа преднина. Ако се случеше отборът на императора да отбележи, не след дълго той също отговаряше с изравнителна точка, но после не прибягваше до следваща, докато императорският отбор не отбележеше своя.

От начина, по който се движеше, Калан съдеше, че поради някаква причина той не само се въздържа, но и сякаш пести силите си. Противниковият отбор даваше всичко от себе си, а Ричард, каквото е необходимо и нищо повече.

Този завързан резултат нажежаваше емоциите по склоновете до трескаво очакване. Мнозина подвикваха окуражително, пляскаха с ръце, свиреха и ревяха одобрително за своя отбор, докато другите размахваха юмруци и го проклинаха. Тук-таме между зрителите избухваха кавги и сбивания, но бяха винаги кратки, понеже всички искаха да следят играта.

Калан, която пък следеше и придвижването на Ничи, забеляза, че тя вече е успяла да се отдалечи на повече от десет крачки от Джаганг. Никой не й обръщаше внимание. Джаганг на два пъти хвърли разсеян поглед назад и остана доволен, че тя е наблизо.

Калан различи много жени от онези, които се придвижваха с лагера по периферията на игрището и те също бяха полудели от възбуда и започваха да разголват гърди пред преминаващите мъже. Докато територията близо до страничните линии бе много предпочитана и често разпределяна с бой, жените можеха да се движат свободно до края на игрището. Купища мъже, които знаеха колко възбудени са тези жени, колко силно искат да привлекат вниманието на играчите, ги насъскваха. Жените жадно приемаха вниманието. През оглушителния шум наоколо Калан чуваше как някои от накацалите по-близо по оградите врещят по преминаващите играчи с развратни обещания за победителите.

По принцип жени с такова поведение сред хората на Ордена не биха останали на свобода за дълго, но сега войниците бяха далеч по-заинтересовани от ставащото на терена. Поведението на жените само подсилваше покварената атмосфера. Всичко това бе част от играта.

Когато Ничи бе достатъчно близо, Джилиан се протегна и я докосна по ръката.

— Добре ли си? — прошепна тя, колкото да я чуе сред тълпата. — Толкова се тревожехме за теб.

Ничи я погали по бузата и кимна усмихнато в отговор.

— Намислил е нещо — изрече едва доловимо Ничи, като се наведе леко към Калан.

— Знам.

— Това може да е твоят шанс да избягаш. Ще направя всичко възможно, за да ти помогна. Имай готовност.

Калан не знаеше какъв шанс има изобщо да избяга с тази яка около врата. Но макар да й се струваше нереалистично, самата мисъл повдигна духа й. Може тя да нямаше реални шансове да се измъкне, но това би могло да е възможност за нещо друго — нещо, което да спаси други.

Следващия път, когато Ничи я погледна, Калан повдигна леко ръка и показа онова, което криеше в длан.

— Ето. Вземи.

Ничи само се намръщи и Калан за кратко обърна длан нагоре, колкото Ничи да види дръжката на ножа. Острието бе долепено до китката под ръкава на ризата й.

— Задръж го — каза Ничи. — Може да ти потрябва.

— Имам още два.

Ничи я погледна изненадано за миг, после килна леко глава, за да й покаже да даде ножа на Джилиан. Джилиан открехна малко наметалото си, колкото Ничи да види, че Калан вече й е дала нож.

— Не ме бива особено с ножовете — погледна отново Калан Ничи.

— Не е трудно — сложи дръжката в ръката й Калан. — Когато настъпи моментът, просто забий острието в тялото на човек, когото изобщо не харесваш.

— Мисля, че с това мога да се справя — обърна крадешком сините си очи към Джаганг тя.

Гледайки застаналата на слабата светлина на факлите Ничи с разпилени по силните рамене руси къдри, Калан си помисли, че тя е може би най-красивата жена, която е виждала през живота си. Но не бе само красива. Въпреки всичко, което Джаганг й причиняваше, тя оставаше безстрашна. В нея имаше вътрешна сила, благородство.

— Той Ричард Рал ли е? — попита Калан.

Сините очи на Ничи се върнаха върху Калан и за миг изглеждаха празни.

— Да.

— Какво прави тук?

— Той е Ричард Рал — едва доловимо изви устни в усмивка Ничи.

— Знаеш ли какво е намислил?

Ничи поклати съвсем леко глава и огледа набързо всички пазачи, за да се увери, че никой не им обръща внимание. През пролуките между тях видя да прелитат мъже с боядисани в червено лица.

— Наистина ли това е Ричард? — попита Джилиан. Ничи кимна.

— Откъде си сигурна? С тази боя… откъде си сигурна? Аз познавам Ричард, а не съм.

Ничи погледна надолу към Джилиан.

— Той е.

Тонът й излъчваше такова спокойствие и увереност, че не оставаше място за съмнение. Калан си помисли, че Ничи сигурно би го разпознала и в непрогледна тъмнина.

— Той откъде ме познава? — попита Калан.

Ничи отново се взря в очите й един безкраен миг.

— Сега не е времето да говорим за това. Просто бъдете готови.

— За какво? Какво мислиш, че възнамерява да прави? Какво според теб изобщо може да направи?

— Ако познавам Ричард добре, значи възнамерява да започне война.

— Сам-самичък? — примигна изненадано Калан.

— Ако се налага, да.

Отпред на терена императорският отбор отбеляза точка, малко преди сигналът на рога да сложи край на тяхното нападение. Тълпата полудя. Калан трепна от мощния рев нивото на шума бе убийствено.

Сега отборът на Ричард изоставаше с една точка.

Докато чакаше хората да заемат местата си и рогът да даде ход на нападението на Ричард, всички едновременно подеха напев с дълбоко грухтене, като потрепваха с крак.

У-ха! Тупване. У-ха! Тупване. У-ха! Тупване.

Сякаш целият свят се завърташе в ритъма на всяко У-ха. Земята потреперваше при всяко тупване. Дори Джаганг и личните му телохранители се присъединиха. Всичко това придаде на нощта някакъв зловещ, първичен, първобитен привкус, сякаш всичко цивилизовано бе отстъпило място на животинската свирепост.

Привържениците на императорския отбор предпочитаха техните хора да разкъсат претендентите на парчета, вместо да ги оставят да отбележат точка. Привържениците на отбора на Ричард искаха техните да премажат всички, които се опитват да ги спрат.

Напевът бе всъщност зов да се пролее кръв.

Оставаше само един ред за атака, така че отборът на Ричард трябваше да отбележи сега, иначе губеше мача. Ако обаче отбележеха само една точка, щяха да изравнят и трябваше да играят допълнително време.

Калан от време на време виждаше Ричард, който, без да показва никаква емоция, бе събрал хората си около себе си. Даде им кратък таен сигнал. Когато се обърна, погледът му мина през тълпата. Очите им се срещнаха за миг.

Силата на създадената връзка накара сърцето на Калан да забие лудо, а коленете й да омекнат.

Погледът му отмина тъй бързо, както и бе дошъл. Никой освен Калан не би го забелязал, пък и да беше, нямаше да разбере защо го е направил.

Калан разбра.

Проверяваше местоположението й.

Това бе моментът, заради който се бе изрисувал с онези червени символи. Това бе моментът, заради който бе задържал резултата равен. Бе сломил всички отбори, срещу които се бяха изправили, за да е сигурен, че ще е тук, на това място, точно в този момент.

Калан нямаше представа защо, но точно заради този момент беше всичко.

Той рязко изрева бойния вик и се впусна в атака.

Като го гледаше така, покрит със страшните червени символи, с напрегнати мускули, хищнически поглед, концентрирана мощ, гладки движения… Калан имаше чувството, че сърцето й всеки миг ще се пръсне от силните удари.