Тери Гудкайнд
Изповедник (36)

Трийсет и шеста глава

КАЛАН СЕ УЧУДИ НА РЕПЛИКАТА НА ДЖИЛИАН. Вече знаеше, че този човек действително е способен да започне война, но не вярваше, че е успял да се завърне от света на мъртвите. И все пак, наблюдавайки суматохата около тях, тя съзнаваше, че сега не бе нито времето, нито мястото да го обсъждат.

Докато търсеше начин да се измъкнат, тя забеляза безредието, до което бе довела неконтролируемата ярост. Ако Джаганг умреше или дори само припаднеше, тя можеше да използва тази възможност, за да се измъкне заедно с Джилиан и Ничи. Дали за един пътешественик по сънищата бе от значение дали е в безсъзнание или не. Тревожеше се, че дори в безсъзнание той може да ги контролира чрез яките им.

Дори Джаганг да умреше или да загубеше съзнание, продължаваше да стои въпросът със заобикалящата ги огромна войска. На практика Калан беше невидима за всички, но Джилиан и Ничи, разбира се, не бяха. Нямаше да е лесно да прокаpa жена като Ничи и такава примамлива мишена като Джилиан покрай всички тези мъже. Въпреки това Ничи без съмнение възлагаше много надежди на Ричард.

— Наистина ли смяташ, че Ричард може да ни измъкне оттук? — попита Калан.

Ничи кимна.

— С моя помощ. Мисля, че знам един начин.

Според Калан Ничи не беше от жените, които биха се доверили на надежда или молитва. По време на мъченията, на които я подлагаше Джаганг, тя нито за миг не се опита да се уповава на заблуди или фалшиви надежди за спасение. Щом казваше, че има начин, тогава Калан бе склонна да мисли, че действително е така.

При едно затишие Калан мярна Ричард. Той замахна с меча си и промуши един мъж, преди войникът да успее да довърши удара си. Целият покрит с кървавочервени символи, Ричард веднага извади меча от тялото на мъжа и с движение назад заби дръжката му в лицето на онзи, който приближаваше отзад.

— Тогава това може да е последният ни шанс — каза Калан. Ничи изпружи врат да провери докъде е стигнал Ричард, след което пак огледа вихрещата се суматоха около ранения император.

— Не мисля, че ще ни се отвори по-добър. Или сега, или никога. Но с тези яки…

— Ако Джаганг е достатъчно объркан, може и да не ги използва, за да ни спре.

Ничи хвърли такъв поглед на Калан, сякаш искаше й да каже колко е нелепо да си мисли такива неща.

— Сега ме чуй — каза тя. — Ако нещо се обърка, ще направя всичко възможно ти, Джилиан и Ричард да се махнете оттук. Ничи вдигна предупредително пръст. — Ако се стигне дотам, възползвайте се от шанса. Чуваш ли ме? Ако се стигне дотам, не се осмелявайте да пропилеете възможността, която съм ви осигурила. Разбираш ли?

На Калан не й харесваше идеята, че Ничи смята да жертва живота си, за да им даде шанс да се измъкнат. Не виждаше защо нейният живот да е по-важен от този на Ничи.

— Ако обещаеш, че изобщо няма да си ги мислиш такива, освен, ако няма абсолютно никакъв друг изход. Предпочитам да намерим начин всички да се измъкнем.

— Това е единственият ми живот — отвърна Ничи. — Искам да го запазя, ако това имаш предвид.

Калан се усмихна и сложи ръка на рамото на Джилиан.

— Стой наблизо, но не ми се пречкай, ако се наложи да използвам нож. Не се страхувай да прибегнеш до твоя, ако е необходимо.

Джилиан кимна и Калан я поведе към терена, където за последно бе мярнала Ричард. Ничи вървеше плътно зад Джилиан.

Преди Калан да направи и десетина крачки, командир Карг, яхнал огромен боен кон, проби стената от биещи се мъже зад тях. Големият кон изпръхтя неодобрително.

Повел огромна гвардейска част, командирът прецени ситуацията с поглед. Тези мъже, също като телохранителите на Джаганг, бяха елитни войници. Всички до един бяха едри, с масивно телосложение и въоръжени до зъби. И като че ли бяха хиляди. Изглеждаха неописуемо свирепи. Те се хвърлиха срещу войниците, които тънеха в море от кръв.

Недалеч зад кралските гвардейци Калан видя огромни пламъци да се издигат към нощното небе. Яркочервеният блясък освети напрегнатите лица на мъжете, които се бореха за живота си. Вече нямаше значение срещу кого и за какво се биеха. Войниците бяха подивели в един полудял свят. Всеки беше сам за себе си.

— Сестрите идват — промълви Ничи, докато гледаше пламъците и пушека, които вряха в черното небе. — Нямаме много време. Опитайте се да стоите извън полезрението на гвардейците.

Калан кимна и заедно с Джилиан тръгнаха встрани от основната сила. Ничи имаше план как да ги измъкне. Ричард щеше да ги търси и затова Калан не искаше да се отдалечават от мястото, където той ги видя за последно.

Целта й беше да заобиколят основния сблъсък между редовните войници и гвардейците, докато се придвижват към мястото, където тя видя Ричард за последен път. Надяваше се, че като се отдръпнат встрани, няма да се отклонят много от посоката. В същото време искаше да стои далеч от нови сблъсъци. Елитните гвардейци не подлежаха на сравнение с редовната войска.

Командир Карг скочи от коня си.

— Къде е Джаганг? — извика той към стената от гвардейци, които охраняваха ранения император.

— Беше улучен от стрела — отговори един и даде знак да направят път на командира.

Калан видя Джаганг, който още стоеше на колене, подкрепян от един едър мъж, приклекнал до него. Беше блед, но в съзнание. Дишаше тежко и от време на време се изкашляше, оставяйки малки черни петна кръв по брадичката си. Едната му ръка стискаше стрелата, която стърчеше от дясната страна на гръдния му кош.

— Стрела! — извика Карг. — Как, за Бога, се случи това? Гвардеецът хвана Карг за металната ризница и го издърпа по-близо.

— Твоят човек го улучи!

Командир Карг изгледа кръвнишки войника и повдигна брадичката му с върха на ножа си.

— Махни си ръцете от мен.

Онзи пусна командира, но му отвърна със същия гневен поглед.

— А сега обясни какво имаш предвид — как така моят човек?

— Беше твоят нападател. Той улучи императора със стрела.

Лицето на Карг помръкна.

— Тогава ще го убия със собствените си ръце.

— Ако преди това не го убия аз.

— Чудесно. Тогава го направи. Не ме интересува кой ще го убие. Важното е да е мъртъв. Този човек е опасен. Не искам да се размотава наоколо свободен и да нанася още вреди. Само ми донесете главата му, за да знам, че всичко е приключило.

— Считай, че е свършено — отговори войникът.

Карг не обърна внимание на самохвалството на другия, докато избутваше останалите мъже по пътя си.

— Изправете императора на крака! — провикна се той. — Да го занесем в покоите му. Там има Сестри, които ще помогнат. Тук нищо не можем да направим.

Никой не се възпротиви. Гвардейците помогнаха на Джаганг да се изправи. Двама мъже, по един от двете му страни, сложиха рамене под ръцете му и му дадоха опора.

— Карг — промълви Джаганг с отслабнал глас. Командирът се приближи.

— Да, Ваше сиятелство?

По лицето на Джаганг се разля усмивка.

— Радвам се да те видя. Твоя е… за малко.

Командир Карг отвърна на императора с кратка многозначителна усмивка, след което се обърна и извика на гвардейците:

— Да тръгваме!

Джилиан стисна силно Калан от едната страна и Ничи от другата и те продължиха да се промъкват встрани, стремейки се никой да не ги забележи. Мъжете, които помагаха на Джаганг, започнаха да го изнасят през тълпата. Отрядът на Карг проправяше път през бойното поле с мечове и удари. Калан потръпна при мисълта да се озове пак в палатката на Джаганг. Държейки под око гвардейците, тя надзърна през рамо и потърси Ричард с поглед, но не го видя.

Навсякъде около тях се биеха пияни, разгневени войници, а гвардейците на императора започнаха да оформят клин, за да пробият път, по който да се измъкнат от това място и да стигнат до лагера на императора.

Почти всички факли отдавна бяха изгаснали в сражението. Гвардейците си носеха свои, но те се намираха далеч. Беше толкова тъмно, че Калан трудно различаваше дори игрището. Даже издигащото се плато над полетата Азрит беше изчезнало в мрака. Наложи й се да се ориентира по далечния склон, осветен от факли.

Чу се гръмовен тътен, който разтърси земята, после изригна огън. Сестрите явно използваха силата си, за да си проправят път през огромната армия и да се притекат на помощ на Джаганг. На игралното поле имаше стотици хиляди мъже. Никой не бягаше. Сега, закриляйки императора, гвардейците трябваше да избегнат тази тълпа.

Калан, Джилиан и Ничи също трябваше да избягат от тълпата, но те не разполагаха с хиляди тежко въоръжени мъже, които да им помогнат. Вместо това разчитаха на опита си да бъдат колкото е възможно по-незабележими. Вървейки прегърбени, за да изглеждат безвредни, те се стараеха да не поглеждат открито мъжете около себе си. Държаха качулките на наметалата си спуснати ниско над лицата, докато се промъкваха през относително спокойните местенца сред хаоса. Напредваха бавно. Още не бяха успели да се измъкнат от гвардейците, заети с ръкопашния бой в блъсканицата. По някакъв начин трябваше да минат през линията от гвардейци, а след това през войската отзад.

Внезапно от мрака изскочи командир Карг с чудовищна усмивка върху змийската си мутра и сграбчи Ничи за ръката.

— Ето те и теб.

Той дръпна качулката на наметалото й и я изгледа.

— Идваш с мен. — Той направи знак на един от хората си. Отведете и това момиче. Щом ще се забавляваме, поне да е като хората.

Джилиан изписка, когато онзи я изскубна от хватката на Калан и я задърпа със себе си след командир Карг и Ничи. Джилиан се опита да намушка мъжа, но той изтръгна острието от ръката й. Мъжете не виждаха Калан. Иначе щяха да хванат и нея. Тя пристъпи зад мъжа, който държеше Джилиан. Понечи да вдигне ножа си, но силна ръка я сграбчи за китката. Беше един от специалните й пазачи — шестият, чиито следи тя изгуби. Той се извиси зад нея. Калан го познаваше. Беше от по-умните. Не беше небрежен като останалите. Всичките му оръжия още си бяха у него.

Докато Ничи и пищящата Джилиан биваха завлечени надалеч от Калан, мъжът изви ръката зад гърба й, докато пръстите й изтръпнаха. Тя извика от болка. Онзи изтръгна ножа от ръката й с безжалостна физиономия, безразличен към нейното страдание. Тя го ритна в пищялите, опитвайки се да го накара да я пусне. Но вместо да я освободи, мъжът изви ръката й още повече, докато болката стана толкова непоносима, че тя не можеше да се съпротивлява повече. Той я забута в посоката, в която вървеше императорът. Ничи се обърна назад към Калан, докато командир Карг я влачеше през хаоса от мъже. Калан успя да зърне русата й коса между развилнелите се тела.

Ръката, която я държеше, пусна китката й и се вкопчи в предмишницата, за да я повлече назад през биещите се мъже към мрака. Калан се обърна, готова да заплюе в лицето звяра.

Но там стоеше Ричард.

Светът сякаш спря.

Сивите му очи проникнаха в душата й.

От толкова близо странните кървавочервени шарки по лицето му будеха ужас. Но усмивката на лицето му придаваше вид на най-нежния и грижовен мъж на света.

Той сякаш не можеше да прави нищо друго, освен да се усмихва, докато се взира в очите й. За момент дъхът й спря. Накрая все пак се сети да погледне надолу и видя специалния гард, който допреди миг я държеше за китката, да лежи на земята с глава, извита под неестествен ъгъл. Изглежда, не дишаше. При толкова много въргалящи се тела наоколо никой не обърна внимание на още едно. В края на краищата той беше просто редови войник, както всички останали, които се биеха.

Само дето той можеше да вижда Калан.

Мислите на Калан препускаха трескаво. Онзи мъж държеше Ничи и Джилиан. Тя бързо махна с ръка.

— Трябва да помогнем на Ничи и Джилиан. Командир Карг ги хвана.

Ричард не се поколеба. Сивите му очи се извърнаха в посоката, в която изчезна Ничи.

— Побързай. Не се отдалечавай.

След десетина крачки се озоваха обратно в разгара на битката. Но този път Ричард не беше изправен срещу редовните войници, а срещу елитната гвардия. Това, изглежда, нямаше значение. Той се придвижи през тях, посичайки ги със същата лекота, за да разчисти път за Калан, когато това се налагаше. Все пак се стараеше да ги отбягва при всяка възможност. Един мъж наблизо посегна с меча си, Ричард отстъпи встрани и го посече, като улови оръжието, преди да е докоснало земята. Подхвърли го на Калан. Тя го хвана и тутакси го използва, за да спре един мъж, впуснал се в атака срещу Ричард.

Стана й приятно да усети меч в ръцете си. Да може да се защитава сама. Двамата си пробиха път напред през гвардейците. Командир Карг се обърна назад и видя Ричард да се приближава. Той пусна Ничи и се обърна към нападателя си ухилен, готов за битка. Хората му усетиха, че командирът им иска да се справи сам с това, затова всеки продължи да си гледа работата.

— Е, Рубен, изглежда…

Ричард замахна и най-безцеремонно обезглави Змийската мутра. Не го интересуваше нищо извън това, което трябваше да бъде свършено. Не му беше до излишни уроци. Интересуваше го само елиминирането на врага.

Един гвардеец, който видя какво се случи, тръгна към Ричард. Ничи бързо се протегна и прокара ножа си през гърлото му. На лицето на онзи се изписа изненада, докато опипваше с ръка зейналата рана. Свлече се на коляно и се пльосна възнак на земята. След миг те се озоваха насред люта битка. При толкова много опитни мъже, които идваха след тях, Ричард вече не можеше да се удържи и настървено се спусна към елитните войници.

Разтревожена, че са прекалено много за него, Калан не можеше да го остави сам. Сега поне разполагаше с предимството да е невидима. Можеше да се движи между мъжете, които нападаха Ричард, и да нанася удари. Очаквайки съприкосновение с Ричард, мъжете се нанизваха върху острието й, което изскачаше от нищото. Двамата избиваха гвардията поголовно.

Внезапно Ничи също се впусна в атака. Тримата имаха една-единствена цел — да си пробият път и да се измъкнат.

— Трябва да стигнем до рампата! — извика Ничи на Ричард. Той извади меча си от тялото на едного и я изгледа намръщено.

— Склонът ли? Сигурна ли си?

— Да!

Ричард не се противопостави. Рязко смени посоката, прикривайки Джилиан, докато се промъкваше през безкрайната маса от едри мъже.

Докато пронизваха и разсичаха, Калан съобрази, че трябва да стои настрани от Ричард, за да разполага той с нужното му пространство. Повечето го нападаха изотзад. Никой не виждаше Калан, затова тя дръпна Джилиан достатъчно назад от пътя на Ричард, за да не могат гвардейците да я хванат и да я използват като щит в опит да се доберат до него. Калан можеше да я закриля по-добре от Ничи. Когато един вдигна меч срещу момичето, някой го покоси отзад.

Докато онзи издъхваше, погледът на Калан попадна върху усмихнато лице с най-странните златни очи на света.

— Тук съм, за да ви помогна, красива лейди.

Дори в почти непрогледния мрак мечът на мъжа блестеше.

Той беше облечен като войник от Ордена, но не беше от тях. Джилиан се опря на Калан, когато друг посегна към нея с меч, и в този момент мъжът със златните очи се завъртя и замахна към слепоочието на нападателя. Когато блестящият меч удари, главата на гвардееца се разпръсна на малки парчета кости и мозък.

Калан замига удивено.

Ричард видя какво става и спусна към тях. Непознатият, който внезапно започна да гледа вбесено, насочи блестящия меч към Ричард.

Ричард постъпи по възможно най-странния начин — просто остана на място.

Калан бе убедена, че този път Ричард ще бъде пронизан, но острието, което само преди миг раздроби главата на един, този път направи най-озадачаващото нещо. Точно преди да прониже Ричард, то се отклони встрани, като че ли той бе защитен от някакъв невидим щит.

Мъжът, още по-разярен, пак замахна напред, но мечът пак кривна и се плъзна покрай Ричард. Непознатият изглеждаше не само изненадан, но и разтревожен. Тревогата му преля в студена ярост.

— Мой!

Калан нямаше никаква представа за какво говори. Преди да успее да се зачуди, видя как Ничи пада, хванала се за гърлото. Нова орда гвардейци атакуваха с такава скорост, че Ричард бе принуден да се обърне и да се заеме с тях. В противен случай щяха да го убият. Внезапно с пълна сила се разгоря нова битка. Мъжете се втурваха напред, надавайки бойни викове, мечовете се запремятаха. Ричард се биеше с все сила, но трябваше да отстъпи. Докато вълната мъже прииждаше, пространството между Ричард и Калан се увеличаваше.

Калан започна да напада мъжете, които се трупаха около Ричард, но непознатият я хвана за ръката и я дръпна назад.

— Трябва да тръгваме. Сега. Той може да се справи с тези мъже. Дава ни шанс да се измъкнем. Трябва да се възползваме.

— Няма да го оставя да…

Изведнъж Калан се задъха, докато болката я завладяваше с пълна сила.

Мечът падна от хватката й. Ръцете й посегнаха към гърлото и сграбчиха яката. Тя изпищя въпреки опита да не го прави. Парещата болка беше толкова остра, толкова жестока, че беше невъзможно да не извика.

Тя падна на колене също като Ничи. Сълзи от агония се стекоха от очите й.

— Хайде! — извика непознатият. — Трябва да се измъкнем… побързай!

Калан беше неспособна да помръдне. Всичко, което можеше да стори, бе да си поеме дъх през разкъсващата агония.

През замъгления си от сълзи поглед тя успя да види ужаса и яростта върху лицето на Ричард, който напразно се опитваше да стигне до нея.

В същото време още повече елитни гвардейци придойдоха, решени да унищожат нападателя, който унижи императора и постави началото на бунта. Макар мечът му да убиваше с всеки един замах и мъжете да падаха мъртви около него, още и още врагове нападаха и Ричард беше отблъснат назад.

Калан се строполи по лице върху твърдата земя. Болката се спусна надолу по гърба й, стигна до краката и те се разтърсиха в спазми. Тя нямаше никакъв контрол над мускулите си.

Непознатият я хвана за ръката.

— Хайде! Трябва да се измъкнем!

Тя не можа да отвърне и той я повлече.