Тери Гудкайнд
Изповедник (14)

Четиринайсета глава

ЗЕД ПОВЕДЕ НИЧИ И КАРА към част на Кулата, представляваща лабиринт от коридори и зали, охранявани от непробиваеми щитове. Пътят им се осветяваше от стъклени сфери в метални скоби, които се възпламеняваха с приближаването им към всяка следваща, след което плавно потъваха в мрак. За Ничи Кулата беше гигантско, притихнало, страховито място. Тя бе не само необятна, но и ужасно сложна като конструкция. И Ничи не можеше да си представи що за проблем би могъл да тревожи Зед.

Не след дълго към мълчаливата им група се присъединиха Рика, русокосият д’харанец Том и Фридрих. Ничи предположи, че всички са я чакали да се събуди след трагичния си сблъсък с Шеста. Сигурно Зед ги беше помолил да стоят и да чакат, което само засили притесненията на Ничи.

— Изглеждаш несравнимо по-добре от снощи — поздрави я Рика, докато прекосяваха уютна стая, чиито стени бяха украсени от край до край със стотици картини.

— Благодаря ти, вече съм добре.

Ничи забеляза, че всички картини представляват портрети, макар че стиловете им се различаваха драматично. На някои се виждаха хора в церемониални роби, заели тържествени пози, другаде моделите седяха сред прелестни градини или бяха уловени в разговор край колонади, или седяха на пейки и си почиваха.

Направи й впечатление, че на почти всички картини се виждаше част от Кулата. Беше някак тъжно да си помислиш, че всичките тези хора някога са живели в Кулата, че това място е кипяло от живот, а сега изглеждаше пусто и самотно.

Рика й хвърли кос поглед.

— Тази нощница… не беше ли розова?

— Мразя розовото.

Рика изглеждаше разочарована.

— Наистина ли? Като те обличахме с Кара, си помислих, че много ти отива.

В първия момент изненадана от подобно твърдение, изречено от Морещица, Ничи внезапно разбра историята с розовата нощница. Това беше опит да бъде изведена от мрачната пустош на лудостта. Рика се опитваше да захвърли оковите на чувствата, които задушаваха Ничи още от дете. Всичко в нейния живот, целият й свят, бе грозно и жестоко. Розовата нощница беше символ на невинност и красота — неща немислими и забранени на жени като Морещиците.

— Благодаря ти — усмихна се Ничи. След кратка пауза додаде: — Нощницата е много хубава, просто розовото не е моят цвят. Ако искаш, като се облека, мога да го възстановя и да си я носиш.

— Аз ли… не знам дали…

— Много ще ти отива, честно.

Рика явно се почувства смутена и не знаеше как да реагира.

— Наистина ли…?

Ничи кимна.

— Ще ти стои идеално. Настоявам да я вземеш.

— Ами… ще си помисля.

— Ще я изпера и ще се постарая розовото да е точно такова, каквото би ти отивало най-добре — додаде накрая Ничи.

— Благодаря — усмихна се Рика.

Ничи съжали, че Ричард не е с тях, за да присъства на толкова редкия случай, в който Морещица се усмихва.

След малко й хрумна друго. Ричард не само би се зарадвал на прогреса на Рика, но и би станал свидетел на това как Ничи, Господарката на смъртта, се научава да споделя с друг човек радостта от живота, пък било то и по отношение на толкова незначителен детайл. Ничи едва сега осъзна, че двете с Рика са направили крачка напред заедно. За секунда успя да погледне на живота през призмата на Ричард.

Той й липсваше болезнено. Какво не би дала, за да зърне усмивката му само за миг. Липсваше й толкова много, че бе готова всеки момент да избухне в сълзи.

Рика я изгледа косо.

— Добре ли си? Нали нямаш някакви сериозни последствия след сблъсъка с вещицата? Изглеждаш малко… отнесена.

Ничи разсея притесненията й с махане на ръка и смени темата.

— Откри ли Рейчъл?

Докато излизаха от една просторна зала, покрита с гоблени с пасторални мотиви, Морещицата изгледа Ничи с непроницаем поглед.

— Не. Чейс се прибра сутринта и каза, че е открил следите й извън Кулата. Отиде да я търси.

Рейчъл бе другата връзка на Рика с обикновените радости на живота. Ничи знаеше, че Морещицата е влюбена в момичето, макар че никога не би го признала.

— Не знам какво й е щукнало — подвикна Зед през рамо, докато завиваха към един по-тесен коридор. — Не й е присъщо да изчезва така.

— Дали може да е свързано с посещението на Шеста? — зачуди се Ничи.

Рика поклати глава.

— Чейс каза, че следите на Рейчъл са единствени. Не личи Шеста да е била с нея.

— И ти ли мислиш това, което и аз? — обърна се Кара към Ничи.

— Питаш за урока, който Ричард ни даде за следите ли?

Кара кимна.

— Спомена, че следите могат да се скрият с помощта на магия.

— Така е — съгласи се Зед. — Но Рейчъл изчезна преди идването на Шеста. Ако вещицата е искала да скрие следите с магия, защо ще крие само своите, а не и тези на Рейчъл.

Ничи се закова на място и се завъртя към портала, през който минаха току-що. От двете му страни имаше по една позлатена колона. Напряко на тях беше опряна гравирана със символи греда.

— Тук нямаше ли щит? — смръщи чело тя.

Мрачният поглед на Зед бе категоричен отговор. Двамата се затичаха да настигнат другите. В края на коридора той ги поведе към спираловидна стълба вдясно.

Беше достатъчно просторна, за да слизат по нея двама души едновременно, но доста стръмна и човек трябваше да внимава в краката си. Спиралата на стъпалата се врязваше дълбоко в плътта на скала, прорязана от искрящите нишки на различни минерали.

От долната площадка поеха към мястото, където задържащото поле се откъсваше от скалния масив. Намираха се много близо до стълбището, където ги изненада Шеста. Ничи си помисли, че тези коридори са странно притихнали, след като вещицата бе вилняла на воля из тях. Като човек наясно с тези неща, Ничи се запита как е възможно. Магьосниците, изградили това място и защитите му, би трябвало да са се погрижили да го охраняват от всякакви видове магия, включително от магията на вещици.

— Ето тук се появи за пръв път — обяви Зед, като посочи педантично подредените каменни блокове на отсрещната гранитна стена, издялана в самата планина. Ничи се вгледа по-внимателно и забеляза тъмни петна, които не изглеждаха много естествени. Продължи да оглежда внимателно нагоре и забеляза още от тях.

— Какво е това? — попита.

Зед прокара пръст през едно от петната.

— Кръв.

Ничи примигна. Втренчи се в лепкавата течност.

— Кръв ли?

— Кръв — кимна мрачно той.

— Истинска кръв?

— Съвсем истинска.

— От някакви животни ли? — Ничи се сети, че появяването на вещицата бе предшествано от огромен рояк ужасени прилепи. — Може да е от прилепи?

— Човешка кръв.

Тя загуби ума и дума. Погледна Кара.

— Така е, сигурни сме — отвърна Морещицата в отговор на незададения въпрос в погледа й.

— Предавам се — рече накрая Ничи. — Защо от тази стена ще се процежда човешка кръв?

— Не е само от тази — поправи я Зед. — Открихме кръв на различни места, без ясна система.

Ничи огледа пак петната. Нямаше намерение да ги докосва.

— Значи имаме проблем — заключи. — Да имаш някаква представа какво означава това? — обърна се след малко към Зед.

— Означава, че самата Кула кърви. Че загива.

На Ничи не й оставаше друго, освен да примигне изумено.

— Загива ли?

Зед кимна с мрачно лице.

— Нали си спомняш онзи щит, който ти направи впечатление, че не действа? Стоял си е на мястото в продължение на хиляди години, а изведнъж не работи. Подобни неща забелязах на различни места из Кулата. Щитовете отказват. Кулата страда. Колкото и талантлива да е Шеста, не би трябвало да може да проникне във вътрешността, без да задейства алармите. Те просто са отказали. Затова не сме разбрали, че е вътре. Затова успя да ни изненада.

Ако всичко с Кулата беше наред, дори алармите по някаква причина да бяха отказали, щитовете не биха й позволили да се движи свободно. Но все пак тя успя да проникне в строго охранявани крила. Доколкото ми е известно, подобно нещо се случва за пръв път. Вярно, в миналото е имало пробиви, но те са били успешни или защото нарушителят е бил изключително изобретателен и талантлив, или защото е разчитал на помощ отвътре.

Шеста вилня във вътрешността на Кулата сам-самичка, без да се активира нито една аларма, без нито един щит да се опита да я спре. Единственото й неудобство е било да заобиколи някои от все още действащите щитове.

— Хармониите… — пророни Ничи. — Ричард е прав. Може ли да се направи нещо?

— Да. Можем да намерим Ричард и да го убедим да отвори правилната кутия. Лавинният огън е заразен от Хармониите. И не само той, а цялата магия, точно както предполагаше Ричард. Налага се да освободи силата на Орден, за да има шанс тя да прочисти света не само от лавинния огън, но и от заразата, оставена от Хармониите.

— Зед, Орден е създаден с определена цел — възрази Ничи, да противодейства на лавинния огън. Едва ли ще тръгне да прочиства света от разни зарази. Няма такова предназначение.

Зед отметна кичур непокорна бяла коса от лицето си.

— Самата ти каза, че силата на Орден, както всяка друга сила, може да бъде използвана не само по конкретното си предназначение, а за по-мащабни цели. Ричард трябва да използва силата на Орден не само за да ни прочисти от лавинния огън, но и да унищожи заразата, оставена от Хармониите.

Ничи не можеше да прецени дали подобна мащабна операция е мъдро решение, дали изобщо е възможно, но не му беше сега времето и мястото да го обсъждат. Бяха много далеч от възможността да накарат Ричард да направи това. Преди да предприемат каквото и да било, трябваше да го открият. После идваше проблемът с отварянето на кутията на Орден, който Ничи още не беше споделила със Зед, понеже не искаше да го тревожи излишно. Все пак ги чакаха достатъчно проблеми, които се нуждаеха от незабавно решаване.

— Междувременно трябва да евакуираме Кулата — обяви Зед.

Думите му я свариха неподготвена.

— Но ако Кулата отслабва, трябва да сторим точно обратното — да я защитаваме. Тук, вътре, има безценни неща, които за нищо на света не бива да допускаме да попаднат в чужди ръце. Не можем да рискуваме Джаганг и Сестрите да докопат мощните магически предмети, които се съхраняват тук — поне доколкото все още има действащи такива.

— Точно затова трябва да напуснем Кулата — настоя Зед. Ако го направим, ще мога да я приведа в състояние, което няма да позволи пробив отвън. Има подобен механизъм, който, доколкото ми е известно, все още не е бил прилаган. Но друго решение не ми хрумва.

Ничи се вгледа в петното кръв на каменната стена.

— След като Кулата е болна и магията я напуска, какво те кара да се надяваш, че подобни мерки ще успеят да сработят?

— В древните книги, които обясняват защитната схема на Кулата, се споменава за кървящи стени. Зловещото предупреждение с кръв е знак, че Кулата е в сериозна опасност. Доколкото ми е известно, подобно нещо не се е случвало никога. За пръв път се налага да се предприемат толкова сериозни мерки. Има начин да се запечата всичко, като се използва концентрирана сила.

— Концентрирана сила ли?

— Тя се съхранява в депо, което ми отне почти цял ден да открия.

— Какво представлява то?

Зед посочи близката медна врата, където държаха кутията на Орден, преди Шеста да я открадне.

— Представлява кутия от кост с големината на кутиите на Орден. Нямам представа от кост на какво животно е направена. Цялата е гравирана с древни символи. Вътре в нея се съхранява конструктивна магия, за която се твърди, че е свързана със същността на Кулата. Сътворена е от същите магьосници, които са правили защитите на това място. Може да се сравни със закваска, която човек оставя настрани, за да разполага винаги с мъничко в случай на нужда. За да омеси с нейна помощ хляб. Това заклинание съдържа елементи от първоначалната магия на Кулата. Забележителен подход, като се замисли човек.

— Колко време ще продължи да действа тази конструктивна магия, след като веднъж бъде активирана?

— Нямам представа — призна Зед мрачно. — Направих някои проби и се надявам, че времето ще е достатъчно, но не мога да гарантирам. Остава ми само да направя всичко възможно.

— Ами ако Хармониите са увредили и тази закваска? — намеси се Фридрих.

Тъй като от години бе женен за магьосница, Фридрих, макар самият той да не бе роден с дарбата, знаеше доста за магията.

— Пробвах да покрия с верификационни мрежи някои повредени сектори в Кулата, като алармите. Не действат. Когато направих същото с кутията от кост, нещата се получиха без проблем. Значи има надежда.

— А не можем ли да останем вътре в Кулата и пак да я приведеш в подобно състояние? — попита Кара.

— Твърде опасно е. Тази процедура не е била прилагана никога. Нямам представа как точно действа, нито какво би могло да стане. Би трябвало никой да не може да проникне в Кулата. Подозирам, че е някаква форма на светлинно заклинание. И вероятно оставането вътре, докато Кулата е в такова състояние, крие много опасности.

— Не бихме могли да знаем дали в момента няма и други нарушители.

— В момента ли? — наежи се Кара.

— Ами да, след като защитните й сили са отслабнали, а алармите не работят… Не бихме усетили, ако из коридорите се мотаят хора, които нямат работа тук. Възможно е Шеста да е все още наблизо. Чейс не откри никакви следи от нея. Може да са се промъкнали и Сестри на мрака. Няма как да разберем.

Още по-притеснителното е, че е възможно проникване и през Плъзгата. Единствен Ричард може да я приспи — ние не можем. Тя не може да отказва услугите си на никой, стига той да притежава нужната сила. Не е изключено Джаганг да изпрати през нея Сестри на мрака. Не разполагаме с достатъчно хора, за да й осигурим денонощна охрана. След като не можем да приспим Плъзгата и вече не разчитаме на алармите и щитовете, сме уязвими на всякакви атаки. Може да се предполага, че това заклинание е предназначено да елиминира всеки, който се намира в Кулата след неговото активиране. След като предприемаме такава крайна мярка, трябва да отчитаме опасностите.

Мисля, че трябва да напуснем мястото и едва тогава да активираме заклинанието.

— А как ще се върнем? — попита Кара.

— Ще трябва да затворя Кулата. Знам как да дезактивирам заклинанието. Но след като веднъж го направя, няма да имам втори шанс да използвам същата процедура. Така че не бива да прекратявам крайната мярка, преди да е крайно наложително или докато заразата, оставена от Хармониите, не бъде заличена от света на живите.

Ничи въздъхна.

— Не мога да се сетя за никакви аргументи срещу задействането на този план. Явно е единствената възможност да спасим Кулата — поне засега.

— Пък и не можем просто да си стоим тук и да не правим нищо — додаде Зед.

— Несъмнено — подкрепи го Ничи.

В главата й вече се оформяха идеи за действие. Имаше доста места, където би било добре да отиде.

— Най-важното според мен е — подхвана Зед, като огледа всички втренчени в него лица — да върнем силата на Ричард. Ако успее да намери пътя към дарбата си, навярно ще му е от полза.

Имам причина да вярвам, че е лишен от нея благодарение на заклинание, направено в свещените пещери на Тамаранг. Ако някой няма по-добра идея, предлагам да отидем до Тамаранг и да помогнем на Ричард, като елиминираме онова, което блокира дарбата му.

Двете Морещици кимнаха.

— След като смяташ, че ще помогне на Господаря Рал, да вървим — каза Кара.

— Съгласен съм — рече Том.

— Опасявам се, че ще ви забавя — обади се Фридрих. — Вече не съм млад. Може би е по-добре да остана в района, в случай че Ричард се появи. Ще е добре да знае какво става. Ще се скрия някъде и ще държа Кулата под око.

— Звучи разумно — призна Зед.

— Аз мисля, че ще е най-добре да тръгна към Народния дворец — изрази мнението си Ничи.

— Защо? — свъси чело Зед.

— Бих могла да използвам Плъзгата. След като стигна в Народния дворец, пак чрез Плъзгата мога да дойда при вас в Тамаранг. Така е доста по-бързо, така че ще имам време да проверя някои неща в Двореца.

— Какви например? — попита Зед.

— Сега, когато Ричард го няма и не може да разчита на силата си, Натан изпълнява ролята на Господаря Рал. Връзката с Господаря Рал е единственото, което ни пази от пътешественика по сънищата. Искам да видя как се справя.

Зед кимна замислено.

— В Двореца има защити, издигнати с магия, както тук, в Кулата — каза Ничи. — Ан и Натан сигурно знаят, че Хармониите увреждат магията. Трябва да знаят какво става тук, за да са подготвени.

Най-важното обаче е да си върнем кутията на Орден. Шеста е от Стария свят. Ан и Натан са живели там доста дълго. Те не са се познавали с вещицата преди, но може би вече са измислили как да се справят с нея. Все някой в Стария свят има представа за възможностите й и ако Ан и Натан са се свързали с него, ще ми кажат.

Зед въздъхна.

— Да, права си. Но ако научиш нещо, ела първо в Тамаранг, за да ми кажеш, не хуквай да я гониш сама. Може да се нуждаем от помощта ти, както и ти от моята. Шеста вече доказа, че е опасна. Ако разберем къде се е скрила, ще трябва заедно да начертаем план за действие.

— Съгласна съм — кимна Ничи. — Ами Плъзгата? Какво ще стане, след като аз я използвам? Дали някой няма да успее да се промъкне в Кулата?

— Защитната мрежа взема специални предпазни мерки при всички входове. Това важи и за Плъзгата. След като ти тръгнеш, ще активирам защитата.

— Идвам с теб — обяви Кара на Ничи. Не беше молба.

— Тогава аз тръгвам със Зед — побърза да каже Рика. — Някой трябва да се грижи за него.

Зед я изгледа ядно, но не каза нищо.

Кара прокара русата си плитка през дланта си.

— Звучи разумно. Значи — решено.

Сякаш двете Морещици решиха как ще протекат събитията оттук насетне. Ничи започваше да оценява канското спокойствие на Ричард.

— Да си съберем багажа — подкани ги Зед. — Скоро ще съмне.

Ничи дръпна Рика настрани.

— Веднага щом се преоблека, ще ти оправя нощницата, за да можеш да си я вземеш.

— Добре — усмихна й се Рика.

Ничи прочете по лицето на Морещицата вълнение от това, че ще притежава нещо красиво, което по никакъв начин не се връзва с обичайната й униформа. Реши да запази позитивизма на тази мисъл, вместо да се притеснява за предстоящото пътуване с Плъзгата. Този път Ричард нямаше да е с нея, за да й помага.