Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Digital Fortress, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 218 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2008)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 2004

Оформление на корица: Петър Христов, 2004

 

 

Издание:

Автор: Дан Браун

Заглавие: Цифрова крепост

Преводач: Иван Златарски

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: английски (не е указан)

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-922-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2553

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна редакция от Mandor

Статия

По-долу е показана статията за Цифрова крепост от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Цифрова крепост
Digital Fortress
АвторДан Браун
Първо издание1998 г.
САЩ
ИздателствоБард
Оригинален езиканглийски
Жанрнаучна фантастика
Видроман
СледващаШестото клеймо
ISBNISBN 9844831039

„Цифрова крепост“ е роман, написан от американския писател Дан Браун. В книгата се разкриват тайните на АНС (Агенция за национална сигурност на САЩ). Тази тайна организация всъщност се оказва известна на едва 3% от американските граждани. Убит е бивш служител на АНС, който се слави със своята гениалност в областта на компютърните технологии. Създал е неразбиваем шифър за защита на електронните пощи, който застрашава работата на АНС и сигурността на САЩ.

95.

Кръвта Христова… чашата на избавлението…

Хората се събираха край безжизненото тяло на седалката. Над главите им кадилницата плавно описваше широки дъги. Улохот се извърна и огледа централната пътека в двете посоки. „Трябва да е тук някъде“. После насочи вниманието си към олтара.

Трийсетина реда по-напред светото причастие следваше хода си, сякаш не се бе случило нищо особено. Падре Густафес Ерера, който поднасяше чашата за причастие, погледна с любопитство към тихото раздвижване на една от централните редици, но не видя причина за някаква тревога. Понякога някои от по-възрастните енориаши се вълнуваха прекалено много от докосването до Светия Дух и изпадаха в несвяст. Изнасяне на чист въздух обикновено се оказваше достатъчно.

Междувременно Улохот продължаваше трескаво да търси. Но от Бекър нямаше и следа. Стотина души бяха коленичили пред олтара в очакване да получат причастие. Улохот се запита дали и Бекър не е сред тях. Огледа превитите гърбове. Беше готов, ако трябва, да стреля от петдесетина метра и да опита да избяга.

El cuerpo de Jesus, el pan del cielo.

Младият свещеник, който поднесе на Бекър причастието, го изгледа неодобрително. Той, разбира се, можеше да разбере нетърпението на непознатия да получи причастието, но нямаше никакво извинение за тези, които се пререждат.

Бекър наклони глава и примерно сдъвка нафората. Усещаше, че зад него нещо става, че има някакво размърдване. Сети се за мъжа, от когото бе купил сакото, и се помоли той да се бе вслушал в предупреждението му да не облича неговото. Понечи да се обърне и да погледне, но се страхуваше да не види мъжа с очилата с телените рамки зад себе си. Сниши се още повече, стараейки се черното сако да покрие бежовите му панталони. Никакъв шанс.

Потирът наближаваше отдясно. Хората вече преглъщаха глътката вино, прекръстваха се и се надигаха да освободят място за следващите. „По-бавно!“ Бекър изобщо не бързаше да се изтегля от олтара. Но в присъствието на две хиляди души, дошли за причастие, и само на осем свещеници беше недопустимо да се бави само заради глътката вино.

Потирът беше пред десния съсед на Бекър, когато Улохот забеляза комбинацията от черно сако и бежови панталони.

„Estas ya muerto“ — „Вече си мъртъв“. Тръгна напред по пътеката. Сега вече нямаше да се церемони с него, времето за това бе отминало. Два изстрела в гърба, грабване на пръстена и бягане. Най-голямата стоянка за таксита в Севиля бе на половин пряка, на Матеус Гаго. Той отново бръкна за пистолета.

„Adios, Senor Becker…“

La sangre de Cristo, la copa de la salvacion.

Наситеният аромат на гъстото вино изпълни ноздрите на Бекър, когато падре Ерера наклони към устните му излъскания сребърен потир. „Малко е рано за пиене“ — помисли си Бекър, докато се навеждаше напред. Но в момента, в който тежката сребърна чаша се спусна под нивото на очите му, той забеляза някакво раздвижване — в сребърната повърхност на потира видя размитите очертания на стремително приближаваща се към него фигура.

Видя блясъка на метал и долови изваждането на оръжие. Мигновено и напълно рефлекторно, подобно на реакцията на спринтьор на стартовото блокче при звука на стартера, той се хвърли напред. Свещеникът падна ужасен по гръб, а потирът излетя във въздуха. Алените капки на виното обагриха мраморния под. Бекър прескочи парапета. Чу изкашлянето на единствен изстрел. Куршумът се заби в пода до него. В следващия миг Бекър вече прескачаше през три стъпалата в малкото коридорче, използвано от духовниците да се материализират на олтара сякаш по божията воля.

Запързаля се по гладкия под, миг по-късно мина през някакви завеси и се спусна по друго, този път дървено стълбище.

Болка. Бекър я регистрира с периферното си съзнание, докато пресичаше някаква гардеробна. Беше тъмно. Откъм олтара се разнасяха писъци. Чуваха се и тежките крачки на преследвач. Бекър се хвърли през някаква двойна врата и се озова в нещо подобно на кабинет. И тук беше тъмно, но все пак можеше да се види, че обстановката е пищна, а ламперията — от махагон. На отсрещната стена имаше разпятие в човешки ръст. Бекър спря. Дотук. Повече нямаше накъде. Чуваше бързото приближаване на Улохот. Погледна разпятието и прокле лошия си късмет.

— Проклятие! — безсилно изкрещя той.

Отляво се разнесе звън на строшено стъкло и той се обърна. Мъж в червени одежди ахна и го изгледа ужасено. Като котка, заловена с канарчето в зъбите си, мъжът избърса уста и се постара да скрие счупената бутилка с осветено вино за причастие в краката си.

— Salida! — извика Бекър. — Salida! — „Пусни ме навън!“

Кардинал Гуера реагира инстинктивно. В светата обител бе проникнал демон и искаше да напусне божия храм. Гуера щеше да удовлетвори желанието му… моментално. Защото демонът се бе появил във възможно най-неподходящ момент. Пребледнял, кардиналът посочи завесата на стената отляво. Зад нея имаше тайна врата. Беше организирал монтирането й преди три години. Тя извеждаше направо във вътрешния двор. На кардинала му бе омръзнало да напуска църквата през централния вход като обикновен грешник.