Дан Браун
Цифрова крепост (11)

10.

— Енсей Танкадо е мъртъв? — На Сюзан й призля. — Убил си го? Нали каза, че…

— Не съм го докосвал и с пръст — прекъсна я Стратмор. — Починал е от сърдечен удар. От КОМИНТ ми се обадиха рано сутринта. Компютърът им открил името на Танкадо в полицейска справка на управлението в Севиля, изпратена за сведение в Интерпол.

— Сърдечен удар? — Сюзан го погледна със съмнение. — Та той беше само на трийсет.

— На трийсет и две — поправи я Стратмор. — Имал е вроден сърдечен порок.

— Не съм чувала подобно нещо.

— Има го в медицинския му картон към АНС. Разбираш, че не е нещо, с което би се хвалил, нали?

Но Сюзан имаше проблеми с невероятното съвпадение във времето.

— И някакъв вроден порок може да го довърши… просто така? — Всичко се нареждаше прекалено удобно.

Стратмор сви рамене.

— Слабо сърце… в комбинация с горещините в Испания. Добави към това и стреса от изнудването на АНС…

Сюзан помълча. Въпреки създалите се обстоятелства съжаляваше за кончината на един гениален криптолог, на всичко отгоре неин бивш колега. Мрачният глас на Стратмор я извади от мислите й:

— Единственото хубаво в цялата история е, че Танкадо е пътувал сам. Имаме всички основания да допускаме, че неговият партньор още не е научил за смъртта му. Испанските власти ни уверяват, че ще задържат съобщението колкото може по-дълго. Самите ние научихме само защото КОМИНТ следеше развитието на ситуацията отблизо. — Стратмор изгледа Сюзан внимателно. — Трябва да намеря неговия човек, преди да е разбрал за смъртта на Танкадо. Точно затова те повиках. Трябва да ми помогнеш.

Сюзан се обърка. Струваше й се, че „своевременната“ кончина на Енсей Танкадо разрешава всичките им проблеми.

— Шефе — възрази тя, — ако властите казват, че е починал от сърдечен удар, това сваля съмненията от нас. Партньорът му ще разбере, че АНС е с чисти ръце.

— Чисти ръце? — Стратмор като че ли не вярваше на ушите си. — Някой изнудва АНС и няколко дни по-късно е намерен мъртъв… и ние не сме замесени? Готов съм да се обзаложа на какво пожелаеш, че тайнственият приятел на Танкадо няма да види нещата в тази светлина. Каквото и да се е случило, в неговите очи ние ще сме виновни. В крайна сметка, нека сме справедливи: това може да е отрова, може резултатите от аутопсията да са фалшифицирани, може да са още ред неща. — Стратмор замълча за момент. — Каква беше първата ти реакция, когато ти казах, че Танкадо е мъртъв?

Тя сви вежди.

— Че сме го убили ние.

— Видя ли? След като АНС има ресурсите да изведе пет спътника „Райълайт“ в геостационарна орбита над Близкия изток, предположението, че можем да купим няколко испански полицаи, е повече от възможно.

Сюзан изпусна сдържания в гърдите й въздух. „Енсей Танкадо е мъртъв. Подозренията ще паднат върху АНС“.

— Ще можем ли да намерим партньора му навреме?

— Надявам се. Все пак имаме за какво да се захванем. Танкадо многократно завяваше, че работи с партньор. Според мен го е правил с надеждата да обезсърчи софтуерните компании, които биха искали да му навредят или да откраднат ключа. Нали заплашва, че ако му се случи „случка“, партньорът му веднага ще публикува ключа и всички фирми ще трябва да се конкурират с безплатно разпространяван софтуер.

— Умно — съгласи се Сюзан.

Стратмор продължи:

— Танкадо няколко пъти назовава партньора си: North Dakota — Северна Дакота.

— Очевидно става дума за някакъв псевдоним.

— Да… Все пак, просто за всеки случай, потърсих в интернет с низ „Северна Дакота“. Мислех, че няма да попадна на нищо интересно, но се натъкнах на имейл акаунт. — Стратмор помълча. — Разбира се, допуснах, че това не е интересуващият ни човек, но пак така, за всеки случай, разрових за този акаунт. Представи си изненадата ми, когато установих, че пощенската кутия към него е пълна с имейли от Енсей Танкадо. — Стратмор повдигна вежди. — И във всички съобщения се говореше за „Цифрова крепост“ и плановете на Танкадо да постави АНС на колене.

Сюзан изгледа шефа си скептично. Беше изненадана, че човек с неговия опит се е оставил да бъде разиграван така елементарно.

— Шефе — възрази тя, — Танкадо прекрасно е разбирал, че АНС прослушва обмена на имейли по интернет. Той никога не би използвал електронната поща, за да изпраща някому секретна информация. Това е капан. Енсей Танкадо нарочно ти е дал „Северна Дакота“. Знаел е, че ще потърсиш в интернет. Каквато и информация да е пратил на този адрес, той е искал да я намериш. С две думи, това е фалшива следа.

— Добър инстинкт — изстреля в отговор Стратмор. — Ако бяха няколко неща. Понеже не можах да намеря нищо интересно за „Северна Дакота“, реших да изменя малко низа, който търсех. Акаунтът, който намерих, е регистриран под друго име — NDAKOTA.

Сюзан поклати глава.

— Използването на пермутации е стандартна практика. Танкадо е знаел, че ще опитваш вариации, докато не намериш нещо. А NDAKOTA е даже прекалено очевидно.

— Може би — съгласи се Стратмор, написа нещо на един лист и й го подаде. — Но я виж това.

Сюзан погледна листа. И изведнъж разбра хода на мислите на началника си. На листа бе написан имейл адресът на „Северна Дакота“:

[email protected]

Вниманието й бе привлечено от комбинацията „ага“ в адреса. ARA бе съкращение от American Remailers Anonimous — добре известен анонимен сървър.

Анонимните сървъри бяха популярни сред ползващите интернет, които искат да запазят в тайна самоличността си. Срещу определена такса дадени компании предлагаха на изпращащите електронна поща възможност да останат анонимни, като играеха ролята на посредник в процеса. Беше все едно като да имаш пощенска кутия с номер: всеки потребител можеше да изпраща и да получава поща, без да разкрива истинския си адрес или име. Компанията получаваше имейли, адресирани до псевдоними, и после изпращаше съобщението до истинския имейл акаунт на клиента. По договор компанията римейлър се задължаваше никога да не разкрива самоличността или адресите на клиентите си.

— Вярно, не е доказателство — призна Стратмор, — но е крайно подозрително.

Сюзан кимна, изведнъж почти убедена.

— Искаш да кажеш, че на Танкадо му е било все едно дали някой ще търси и ще намери „Северна Дакота“, понеже неговата самоличност и адрес би трябвало да са защитени от ARA.

— Именно.

Сюзан помисли малко за изводите, които можеха да се направят на база на тази информация.

— ARA обслужва предимно американски акаунти. Допускаш ли, че „Северна Дакота“ е някъде тук?

Стратмор сви рамене.

— Напълно е възможно. За Танкадо предимството в това да има американски партньор е, че двете копия на ключа са разделени географски. Което в ред сценарии би могло да се окаже умен ход.

Сюзан за замисли. Съмняваше се, че Танкадо ще сподели голямата си тайна с друг, освен с много близък приятел, а доколкото си спомняше, Танкадо не бе имал много приятели в Щатите.

— „Северна Дакота“… — изхъмка тя, докато криптоложкият й мозък обработваше възможните значения на псевдонима. — Добре, а какво пише в неговата поща до Танкадо?

— Нямам представа. КОМИНТ са прехванали само изходящата поща на Танкадо. Към този момент единственото, с което разполагаме, е анонимният имейл адрес на „Северна Дакота“.

— Някаква вероятност да е фиктивен?

— В смисъл? — повдигна вежди Стратмор.

— Ами… Танкадо би могъл да изпраща лъжлива електронна поща с надежда да ни насочи по погрешна следа. Ние ще си мислим, че той е взел предпазни мерки, а от своя страна, той никога няма да изпрати на въпросния адрес нещо смислено и използваемо от нас. С други думи… може би работи сам.

Стратмор помисли и се засмя впечатлен.

— Хитра идея… ако не беше едно обстоятелство. Той не е използвал нито домашния си, нито служебния си имейл акаунт. Отивал е в университета Дошиша, сядал е пред произволен терминал и се е регистрирал в мрежата. Явно е имал акаунт там, но го е запазил в тайна. Този акаунт е много добре скрит и аз се натъкнах на него само по случайност. Така че… ако Танкадо е искал да прехващаме електронната му поща, защо е използвал таен акаунт?

— Може би е използвал таен акаунт, за да не заподозреш по-дълбокия му замисъл. А може и да го е скрил толкова добре, че все пак да се натъкнеш на него след известно ровене из Мрежата и да си мислиш, че си имал късмет. Което на свой ред придава на съдържанието на електронната му поща елемент на правдоподобност.

Този път Стратмор откровено се засмя.

— Трябвало е да станеш оперативен агент. Идеята не е никак лоша. За нещастие на всяко изпратено от Танкадо съобщение има и отговор: Танкадо пише, партньорът му отговаря.

Сюзан се намръщи.

— Добре тогава… Значи според теб „Северна Дакота“ съществува реално?

— Опасявам се, че е така. И трябва да го открием. Но без да вдигаме шум. Защото подуши ли, че сме по следите му, това ще е краят.

Сега вече Сюзан знаеше защо я е повикал.

— Нека опитам да се досетя — каза тя. — Искаш от мен да вляза в базата данни на ARA и да изровя оттам истинската самоличност на „Северна Дакота“?

— Госпожице Флечър, вие четете мислите ми — напрегнато й се усмихна Стратмор.

Опреше ли до дискретни търсения в интернет, Сюзан Флечър бе най-добрата. Преди година един високопоставен служител на Белия дом бе започнал да получава заплашителни писма по електронната си поща с анонимен имейл адрес. Бяха се обърнали към АНС да открие подателя. Макар АНС да имаше властта да поиска от интернет доставчика да разкрие самоличността на лицето, беше решено да се използва по-деликатен метод — „трейсър“.

Сюзан бе написала програма, маскирана като част от имейла. Идеята беше да я изпрати до анонимния адрес на автора на заплашителните писма, а препращащата компания — изпълнявайки поетите по договор задължения — щеше да я препрати до истинския му имейл адрес. Щом пристигнеше при адресата си, програмата щеше да извади от компютъра му този адрес и щеше да го изпрати в АНС, след което щеше да се самоунищожи. От този ден анонимните имейлъри бяха престанали да бъдат заплаха за АНС и се превърнаха в досадна дреболия.

— Ще можеш ли да го намериш? — попита Стратмор.

— Естествено. Защо не ме повика по-рано?

— Всъщност… — той се намръщи — в плановете ми изобщо не влизаше да те викам. Опитах се да изпратя копие на твоя трейсър, но ти си написала това проклето нещо на един от новите хибридни езици и така и не успях да го подкарам. През цялото време ми връщаше безсмислени данни. Накрая се наложи да призная поражението си и да се обърна за помощ пряко към теб.

Сюзан се засмя. Стратмор бе гениален криптолог програмист, но репертоарът му се свеждаше основно до разписване на алгоритми. При това положение техниките на по-нетрадиционното програмиране често му убягваха. В интерес на истината Сюзан наистина бе написала трейсъра си на един нов, хибриден програмен език, известен като „Лимбо“, и беше напълно естествено Стратмор да има проблеми с него.

— Ще се пробвам — усмихна се тя и тръгна да излиза от офиса. — Ако ти потрябвам, ще ме намериш пред терминала.

— Някаква представа колко време ще ти трябва?

Сюзан спря на вратата.

— Ами… зависи колко са експедитивни ARA в препращането на получаваната при тях електронна поща. Ако той е тук и използва нещо от рода на AOL или CompuServe, до един час ще имам номера на кредитната му карта и адреса, на който изпращат сметките му. Ако се включва през университет или някаква корпорация, ще отнеме малко повече. — Тя неуверено се усмихна. — А след това… останалото вече ще зависи само от теб.

Сюзан знаеше, че „останалото“ включва ударна група на АНС, изключване захранването на дома на нещастника, влизане през прозорците на дома му с парализиращи оръжия в ръка. Екипът сигурно щеше да вярва, че операцията има нещо общо с наркотиците. Стратмор просто щеше да мине по отломките от дома и щеше да открие самолично 64-символния ключ. След което щеше да го унищожи. „Цифрова крепост“ щеше да си остане в интернет, заключена завинаги.

— Внимавай с изпращането на трейсъра — предупреди я Стратмор. — Ако „Северна Дакота“ усети, че сме по следите му, ще изпадне в паника и няма да ми даде възможност да се добера до него, преди да се скрие с ключа.

— Удрям и бягам — увери го тя. — В мига, в който това нещо се добере до него, то просто ще изчезне. Няма начин да надуши, че сме го посетили и сме си отишли.

— Благодаря.

Сюзан му се усмихна мило. Стратмор не спираше да я удивява: беше способен да запази нечовешко хладнокръвие даже пред лицето на надвисналата катастрофа. Беше убедена, че точно тази му черта е в основата на служебното му издигане до висшите ешелони на властта.

Отново се обърна, за да излезе, и погледна надолу към TRANSLTR. Съществуването на неразбиваем алгоритъм бе концепция, с която тепърва трябваше да свиква. Молеше се наум да намерят „Северна Дакота“ колкото може по-бързо.

— Побързай — обади се Стратмор зад нея — и преди да е паднала нощта, ще можеш да си в Смоуки Маунтинс.

Сюзан замръзна. Знаеше, че не е споменавала пред Стратмор за екскурзията. Извърна се. „Нима АНС подслушва телефона ми?“

Стратмор се усмихна виновно.

— Дейвид ми каза тази сутрин за намеренията ви. И допълни, че ще си много ядосана от промяната в плана.

Сюзан се обърка.

— Говорил си с Дейвид тази сутрин?

— Разбира се. — Стратмор изглеждаше изненадан от реакцията й. — Нали трябваше да го инструктирам.

— Да го инструктираш? За какво?

— За пътуването му. Изпратих го в Испания.