Дан Браун
Цифрова крепост (106)

105.

Огнена топка излетя нагоре през трите милиона силициеви чипа, съпроводена от уникален звук. Дращене на горски пожар, вой на торнадо, свистене на гейзер — всичко това събрано заедно в резониращия корпус. Беше като въздишка на дявол, носеща се из запечатана пещера в търсене на изход. Стратмор падна на колене, хипнотизиран от стремително приближаващия се зловещ звук. Звук, който предвещаваше превръщането на най-скъпия суперкомпютър в осеметажен огнен ад.

Мъчително бавно Стратмор се обърна към Сюзан. Тя стоеше като парализирана. Стратмор погледна с болка обляното й в сълзи лице. Сюзан сякаш блещукаше под флуоресцентната светлина. „Ангел!“ Потърси в очите й рая, който бе очаквал да намери, но видя там само смърт. Смъртта на нейното доверие. Любовта и честта бяха изчезнали. Фантазията, която го бе поддържала през последните години, бе умряла. Той никога нямаше да притежава Сюзан Флечър. Никога. В тялото му се разля внезапна пустота, пред която нямаше преграда.

Сюзан гледаше замаяна TRANSLTR. Знаеше, че там, в керамичната обвивка, към нея се носи огнена топка. Почувства бързото й издигане към кислорода, освобождаван от горящите чипове. Само след секунди „Крипто“ щеше да се превърне в нещо по-ужасно от пламтяща пещ.

Разумът й казваше да бяга, но мъртвата тежест на Дейвид Бекър я притискаше. Стори й се, че чува гласа му, умоляващ я да се махне по-скоро оттук, но нямаше къде да отиде. „Крипто“ бе запечатана гробница. Не че това имаше някакво значение, защото мисълта за предстоящата смърт не я плашеше. Смъртта щеше да сложи край на болката. Тя щеше да отиде при Дейвид.

Подът на „Крипто“ потрепери, сякаш от дълбините на бушуващо море се надигаше кошмарно чудовище. И тя отново чу гласът на Дейвид: „Бягай, Сюзан! Бягай!“

Стратмор бе тръгнал към нея… лицето му бе стар спомен. Погледът в сивите му очи бе лишен от живот. Патриотът, живял в представите й като герой, бе умрял, беше се превърнал в убиец. Изведнъж ръцете му отново я обхванаха, отчаяно се вкопчиха в нея. Той я целуна по бузата.

— Прости ми… — прошепна Стратмор.

Сюзан се опита да се отскубне, но той не я пускаше.

TRANSLTR се разтресе като ракета, готова всеки миг да се отдели от земята. Подът на „Крипто“ се разлюля. Стратмор я притисна още по-силно.

— Прегърни ме, Сюзан. Имам нужда от теб.

Изблик на гняв й даде силата, от която се нуждаеше. Гласът на Дейвид я призова: „Обичам те! Бягай!“ В неочакван прилив на енергия Сюзан се откопчи от ръцете на Стратмор. Грохотът ставаше оглушителен. Огнената стихия бе достигнала максимума на мощността си. TRANSLTR простена по шевовете.

Гласът на Дейвид сякаш я насочи. Тя се хвърли през залата и се закатери по стълбата към офиса на Стратмор. Зад нея TRANSLTR изрева смразяващо.

Когато и последният силициев чип се изпари, мощна термична вълна излетя през горния кожух на силоза и из въздуха се разлетяха парчета разбита керамика. Богатият на кислород въздух в „Крипто“ беше всмукан от образувалия се вакуум.

Сюзан стигна до горната площадка и сграбчи перилата в мига, в който течението я увлече, завъртя я и тя видя далече долу заместник-директора по оперативните въпроси — гледаше я. Около него бушуваше огнена буря, но погледът му бе спокоен. Устните му помръднаха и той прошепна последната си дума:

— Сюзан!

Нахлуващият в TRANSLTR въздух се превърна в нажежен ад. В къс, помитащ всичко блясък, командър Стратмор се превърна от човек в силует… и легенда.

Бръснещата взривна вълна удари Сюзан и я отхвърли на цели пет метра в офиса на Стратмор. Последният й спомен бе за изпепеляваща горещина.