Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Digital Fortress, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 218 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2008)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 2004

Оформление на корица: Петър Христов, 2004

 

 

Издание:

Автор: Дан Браун

Заглавие: Цифрова крепост

Преводач: Иван Златарски

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: английски (не е указан)

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-922-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2553

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна редакция от Mandor

Статия

По-долу е показана статията за Цифрова крепост от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Цифрова крепост
Digital Fortress
АвторДан Браун
Първо издание1998 г.
САЩ
ИздателствоБард
Оригинален езиканглийски
Жанрнаучна фантастика
Видроман
СледващаШестото клеймо
ISBNISBN 9844831039

„Цифрова крепост“ е роман, написан от американския писател Дан Браун. В книгата се разкриват тайните на АНС (Агенция за национална сигурност на САЩ). Тази тайна организация всъщност се оказва известна на едва 3% от американските граждани. Убит е бивш служител на АНС, който се слави със своята гениалност в областта на компютърните технологии. Създал е неразбиваем шифър за защита на електронните пощи, който застрашава работата на АНС и сигурността на САЩ.

7.

Сюзан беше смаяна. „Енсей Танкадо е написал програма, създаваща неразбиваем шифър“. Това й се струваше просто нелепо.

— „Цифрова крепост“ — поясни Стратмор, — така я е нарекъл. Абсолютното оръжие срещу разузнавателните действия. Ако тази програма стигне по някакъв начин до пазара, всеки третокласник с модем ще може да изпраща шифри, срещу които АНС ще е безпомощна.

Но тревогите на Сюзан бяха далеч от възможните политически последствия. Тя продължаваше да се бори със самата идея за съществуването на такава програма. Беше прекарала живота си в разбиване на шифри и дълбоко в себе си отказваше да приеме, че програмата изобщо може да съществува. „Всеки код е разбиваем… принципът на Бергофски“. Чувстваше се като атеист, внезапно озовал се лице в лице с Бога.

— Ако това нещо се изплъзне от контрол… — прошепна тя, — краят на криптографията ще стане неминуем.

— Което е най-малкият ни проблем.

— Не можем ли да купим Танкадо с пари? Зная, че ни ненавижда, но не може ли да му предложим няколко милиона долара? Няма ли начин да го убедим да не разпространява програмата?

Стратмор се изсмя:

— Няколко милиона?! Ти наистина ли нямаш представа колко струва това нещо? Всяко правителство с всичкия си ще наддава на този търг, ако се състои. Как си представяш един ден някой да се изправи пред президента и да му заяви, че все още подслушваме кабелите на иракчаните, но вече не можем да разчитаме прехванатите съобщения? Не става дума само за затрудненията на АНС — този проблем се отнася до цялата разузнавателна общност. Нашата организация обезпечава информационно много други — ФБР, ЦРУ, Бюрото за борба с наркотиците, всички те, образно казано, ще „ослепеят“. Пратките на наркокартелите, големите корпорации ще могат да осъществяват трансфер на парични средства, без да оставят никаква документна следа, което ще върже ръцете на данъчната служба, терористите невъзмутимо ще си говорят по интернет… ще настъпи истински хаос.

— ФЕГ обаче ще празнува — пребледняла напомни Сюзан.

— ФЕГ нямат дори представа с какво се занимаваме тук. Ако можеха някак да узнаят колко терористични атаки сме предотвратили благодарение на възможността ни да разбиваме шифри, предполагам, биха запели друга песен.

Сюзан беше съгласна, но беше и реалистка — ФЕГ никога нямаше да научат за ключовата роля на TRANSLTR. TRANSLTR наистина бе помогнал да се отразят ред атаки, но добитата по този начин информация бе засекретена и никога нямаше да стане достояние на широката общественост. И съображенията зад тази секретност бяха пределно прости: правителството не можеше да си позволи масовата истерия, до която би довело разкриването на истината. Никой не знаеше как ще реагират хората на новината, че само миналата година две фундаменталистки групи, действащи на американска територия, бяха спрени часове преди нанасяне на ядрени удари.

Атомната атака обаче не бе единствената заплаха. Миналия месец например TRANSLTR бе помогнал за предотвратяването на една от най-гениално замислените терористични атаки. Една антиправителствена организация бе разработила план с кодово име „Шеруудския лес“. Обект на операцията бе нюйоркската Фондова борса, а самата идея зад плана бе „преразпределение на богатството“. В течение на шест дни членовете на групата разположиха двайсет и седем излъчвателя в сградите около Борсата. При активирането си устройствата трябваше да създадат мощен магнитен поток и едновременното им задействане щеше да генерира магнитен импулс с мощност, достатъчна, за да изтрие съдържанието на всички запомнящи устройства на магнитен носител във Фондовата борса — твърдите дискове на компютрите, записания в ROM фърмуер, магнитните ленти с архивираната на тях информация и дори дискетите. Всички записи, удостоверяващи кой кому какво дължи, трябваше да бъдат изтрити безвъзвратно.

Поради естеството на действието им бе от първостепенна важност устройствата да бъдат задействани едновременно и поради тази причина излъчвателите бяха свързани по интернет. През периода, предшестващ момента на операцията, устройствата бяха обменили безкраен поток зашифрована синхронизираща информация. АНС естествено бе прехванала данните — бяха възприети като мрежова аномалия от неизвестен характер, в резултат на което не им бе даден нужният приоритет. Но след като TRANSLTR си свърши работата и разшифрова потоците, аналитиците веднага установиха, че става дума за предварителна синхронизация. Излъчвателите бяха локализирани и демонтирани цели три часа преди да бъдат задействани.

Сюзан разбираше, че без TRANSLTR АНС ще е безпомощна срещу висшите форми на електронен тероризъм. Тя погледна монитора с информацията за изтеклото време. „Над петнайсет часа, господи!“ Дори ако шифърът на Танкадо бъдеше разбит в следващата секунда, за АНС това щеше да е равностойно на загуба с нокаут. Отдел „Крипто“ щеше да се мъчи по цяло денонощие над две кодирани съобщения, а дори при сегашното темпо на обработка от 150 на ден, списъкът на прехванатите съобщения, чакащи ред на опашката, непрестанно се удължаваше.

— Танкадо ми се обади миналия месец — каза Стратмор и прекъсна размишленията й.

Тя го погледна.

— На теб?

— Да ме предупреди.

— Да предупреди теб? Че защо… нали те мрази?

— Обади се да ми каже, че оптимизира алгоритъма за създаване на неразбиваем шифър. Не му повярвах.

— Но защо да ти казва? — не се успокояваше Сюзан. — Предложи ли ти да го купите?

— Не, беше форма на изнудване.

Изведнъж парчетата от мозайката започнаха да се нареждат в главата й.

— Естествено… — удивено прошепна тя. — Искал е да изчистиш името му, нали?

— Нищо подобно — намръщи се Стратмор. — Поиска TRANSLTR.

— TRANSLTR?

— Да. Нареди ми да излезем с публично съобщение, в което да признаем пред света, че притежаваме TRANSLTR. Обеща, ако признаем, че четем имейлите на когото пожелаем, той да унищожи „Цифрова крепост“. — Стратмор забеляза съмнението в погледа на Сюзан и вдигна рамене. — Както и да е, вече е много късно. Той публикува свободно за всеки копие на програмата си на своя сайт. Всеки, който пожелае, може да си го свали оттам.

Сюзан пребледня.

— Нима го е направил?

— Чисто политически ход. Няма нищо, от което да се притесняваме. Достъпното копие на програмата е шифровано. Хората могат да го изтеглят от сайта му, но не могат да го разкодират. Много умно, наистина. Изходният код на „Цифрова крепост“ е кодиран и по този начин смисълът му е недостъпен.

Сюзан го погледна удивено.

— Но разбира се! Всеки може да има копие, но никой не може да отвори файла.

— Точно така. Образно казано, Танкадо размахва под носа на хората морков.

— Виждал ли си алгоритъма?

Началникът й я погледна изненадано.

— Разбира се, че не съм — нали ти казах, че е кодиран.

— Но нали разполагаме с TRANSLTR? Защо не го разкодираме? — И като видя изражението му, разбра, че правилата на играта вече са променени. — О, боже мой! — ахна тя, осъзнавайки гениалността на Танкадо: — Зашифровал е „Цифрова крепост“ със самата нея?

— Позна — мрачно потвърди Стратмор.

Сюзан беше смаяна. Формулата за „Цифрова крепост“ бе зашифрована с „Цифрова крепост“. Танкадо бе публикувал рецептата на гениалния си математически шедьовър, но текстът й оставаше неразбираем. Защото беше кодирана със самата себе си.

— Това е „сейфът на Бигълман“ — заекна тя поразена.

Стратмор кимна. „Сейфът на Бигълман“ бе хипотетичен криптографски сценарий, при който конструкторът на сейф създава чертежа на неразбиваем сейф. Той иска да запази тайната на изобретението си, затова изработва сейфа и скрива чертежа в него. Танкадо бе направил същото с „Цифрова крепост“. Беше скрил тайната на своя алгоритъм, зашифровайки го чрез описваната в самия него формула.

— А файлът в TRANSLTR? — поинтересува се Сюзан.

— Свалих го от сайта на Танкадо, както правят всички. Мога да заявя, че АНС е гордият притежател на алгоритъма на „Цифрова крепост“… единственият ни проблем е, че не можем да прочетем текста.

Сюзан не можеше да спре да се възхищава на изобретателността на Енсей Танкадо. Без да разкрива своя алгоритъм, той доказваше на АНС, че наистина е неразбиваем.

Стратмор й подаде изрезка от вестник. Беше преведен материал от „Никей Шимбун“ — японския еквивалент на „Уол Стрийт Джърнал“, — в който се споменаваше, че японският програмист Енсей Танкадо е завършил работата си над математическа формула, която според него можело да се използва за създаване на неразбиваем шифър. Формулата се наричала „Цифрова крепост“ и била достъпна за отзиви в интернет. Програмистът я предлагал на търг с идеята да я продаде на онзи, който плати най-много. По-нататък в материала се казваше, че макар в Япония да имало значителен интерес, няколко американски софтуерни компании нарекли твърдението нелепо и го сравнили с философския камък. По тяхно твърдение формулата била мистификация и на подобни приказки не трябвало да се обръща внимание.

— Търг? — попита Сюзан.

Стратмор отново кимна.

— В момента всяка софтуерна компания в Япония е свалила вече зашифрованото копие на „Цифрова крепост“ и несъмнено се опитва да разшифрова файла. Колкото по-дълго се мъчат, толкова повече се вдига цената.

— Това е абсурдно — възрази Сюзан. — Всички файлове, зашифровани с новите шифри, не могат да се разчетат от чуждо лице, което не притежава TRANSLTR. При това положение „Цифрова крепост“ може да е най-обикновен алгоритъм от категорията с публично известен ключ и пак никой няма да може да разчете файла.

— Съгласен съм, но в маркетингово отношение стратегията е отлична — каза Стратмор. — Само си помисли — има най-различни марки устойчиво на куршуми стъкло, но ако една фирма ти отправи предизвикателство да пробиеш тяхното… е, изведнъж се появяват маса желаещи да опитат.

— И японците наистина вярват, че „Цифрова крепост“ е нещо по-различно? Нещо по-добро от всичко останало на пазара?

— Хората може би страняха от Танкадо, но кой не знае, че той е гений? Та той практически е култова фигура сред хакерите. Щом Танкадо казва, че шифърът е неразбиваем, значи наистина е неразбиваем, и точка.

— Но за широката общественост всички съвременни шифри са такива!

— Да… — каза Стратмор и направи къса пауза, — засега хората вярват в това.

— Това пък какво означава?

Стратмор въздъхна:

— Преди двайсет години никой не можеше да си представи, че днес ще сме в състояние да разбиваме съвременните поточни шифри. Само че технологията не спря да се развива. Прогресът не спира. Длъжни сме да очакваме, че след известно време производителите на софтуер ще допуснат, че компютри като TRANSLTR вече съществуват. И понеже технологията се развива по експоненциална крива, не е трудна да се стигне до заключението, че днешните алгоритми с публично известен ключ ще загубят славата си на изключително надеждни. Неизбежният извод от това е, че ще бъдат необходими нови алгоритми, за да се изпреварят възможностите на утрешните компютри.

— И „Цифрова крепост“ е такъв алгоритъм?

— Именно. Алгоритъм, непреодолим по метода на грубата сила, никога няма да остарее, без значение колко мощни компютри ще опитват „зъбите“ си върху него. Мога с лекота да предскажа, че този алгоритъм ще стане световен стандарт, преди да сме се усетили.

Сюзан дълбоко пое дъх и прошепна:

— Бог да ни е на помощ. Ще участваме ли в търга?

Стратмор поклати глава.

— Танкадо ни даде шанс, от който не се възползвахме. Направи го кристално ясно. А и без това е прекалено рисковано: заловят ли ни, все едно че сме признали публично страха си от неговия алгоритъм. Все едно да изкрещим пред света, че притежаваме TRANSLTR и че „Цифрова крепост“ е непробиваем.

— Как стоят нещата с времето?

Въпросът й накара Стратмор да се намръщи.

— Танкадо възнамерява да обяви спечелилия търга утре точно по обяд.

— И после какво? — попита Сюзан със свито сърце.

— Обещал е да даде на победителя ключа.

— Ключа?!

— Това е част от плана: всички вече притежават алгоритъма, значи търгът е за ключа, отключващ текста.

— Но, разбира се — простена Сюзан. Всичко беше съвсем точно. Чисто и просто, Танкадо бе зашифровал „Цифрова крепост“ и както можеше да се предполага, единствен сред всички хора на земята притежаваше ключа за шифъра. Работата бе в това, че й бе трудно да си представи, че някъде там — може би надраскан на лист хартия в джоба на Танкадо — съществува 64-символен ключ, който може да обезсмисли събирането на електронна информация от разузнавателните служби на Съединените щати завинаги.

Призля й, докато си представяше подробностите в целия този сценарий. Танкадо щеше да предаде ключа на предложилия най-висока сума и въпросната компания щеше да отключи файла с „Цифрова крепост“. Тя, от своя страна, щеше да реализира алгоритъма в защитен срещу отваряне чип и цели пет години всеки слизащ от конвейера компютър щеше да стига до пазара с хардуерно вградена „Цифрова крепост“. Никой от производителите на компютри досега не бе и мечтал да създаде и вгради шифроващ чип, понеже нормалните алгоритми остаряваха прекалено бързо и слабостите им ставаха известни на всеки, за да има смисъл се влагат средства за подобна разработка. Но „Цифрова крепост“ никога нямаше да остарее — поради заложеното в него циклично изместване на открития текст, методът на грубата сила не можеше да открие правилния ключ. По същество това бе нов стандарт за цифрово кодиране. Валиден във вечността. Генериращ неразбиваеми шифри. Въздишка на облекчение от страна на банкери, брокери, терористи, шпиони. Един свят — един алгоритъм.

Царство на анархията.

— Какви са възможностите ни? — попита Сюзан. От опит знаеше, че отчаяните ситуации изискват отчаяни мерки… дори за АНС.

— Не можем да го премахнем… ако разбирам правилно намека ти.

Сюзан питаше точно това. През годините, прекарани зад стените на АНС, бе чувала слухове за неафишираните връзки на Агенцията с най-добрите професионални убийци на света — наемници, привличани да свършат мръсната работа на разузнавателната общност.

Стратмор поклати глава и добави:

— Танкадо е прекалено умен, за да ни остави подобна възможност.

Странно, но на Сюзан й олекна от това признание.

— Охраняват ли го?

— Не съвсем.

— Крие ли се?

Стратмор сви рамене.

— Напуснал е Япония. Проверява състоянието на залозите по телефон. Но ние знаем къде се намира.

— И въпреки това не възнамеряваме да предприемем нищо?

— Няма как. Той се е подсигурил: дал е копие на ключа на анонимен трети човек… просто, ако нещо му се случи.

„Естествено — помисли си Сюзан. — Ангел-пазител“.

— И случи ли му се нещо, мистериозният трети ще продаде ключа?

— По-зле… Ако Танкадо умре, партньорът му ще публикува ключа!

Това я обърка.

— Ще го публикува?

Стратмор кимна.

— Ще го сложи на някаква страница в интернет, ще го предаде на вестниците, ще плати да го изрисуват на билбордовете. С две думи: ще го подари на света.

Сюзан не повярва.

— Свободно сваляне от интернет?

— Точно така. Танкадо е преценил, че след като няма да е жив, няма да му трябват и пари, така че защо да не направи един прощален подарък на света?

Настана продължително мълчание. Сюзан си наложи да диша дълбоко, за да осъзнае ужасяващата истина. „Енсей Танкадо е създал неразбиваем шифър. И сега ни държи в ръцете си като заложници“.

Внезапно тя стана. В гласа й звучеше решителност:

— Трябва да се свържем с Танкадо! Не може да няма начин да го убедим да не публикува. Ще му предложим сума, която никой друг не може да си позволи! Ще изчистим името му! Ще направим каквото пожелае!

— Прекалено късно е вече за всичко това — уморено каза Стратмор. Помълча, пое дълбоко дъх и добави: — Тази сутрин в Севиля, Испания, Енсей Танкадо е намерен мъртъв.