Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Digital Fortress, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 219 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2008)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 2004

Оформление на корица: Петър Христов, 2004

 

 

Издание:

Автор: Дан Браун

Заглавие: Цифрова крепост

Преводач: Иван Златарски

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: английски (не е указан)

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-922-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2553

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна редакция от Mandor

Статия

По-долу е показана статията за Цифрова крепост от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Цифрова крепост
Digital Fortress
АвторДан Браун
Първо издание1998 г.
САЩ
ИздателствоБард
Оригинален езиканглийски
Жанрнаучна фантастика
Видроман
СледващаШестото клеймо
ISBNISBN 9844831039

„Цифрова крепост“ е роман, написан от американския писател Дан Браун. В книгата се разкриват тайните на АНС (Агенция за национална сигурност на САЩ). Тази тайна организация всъщност се оказва известна на едва 3% от американските граждани. Убит е бивш служител на АНС, който се слави със своята гениалност в областта на компютърните технологии. Създал е неразбиваем шифър за защита на електронните пощи, който застрашава работата на АНС и сигурността на САЩ.

26.

Бекър седеше на пейката срещу обществената болница и се питаше какво да направи в тази ситуация. Обажданията му до агенциите за придружителки не бяха дали резултат. Обезпокоен за сигурността на комуникациите от обществени телефони, Стратмор му бе наредил да не се обажда, докато не намери пръстена. Бекър се замисли дали да не се обърне за помощ към местната полиция — може би те разполагаха с данни за червенокоса проститутка, — но Стратмор бе забранил и това. „Ти си невидим. Никой не трябва да знае за съществуването на пръстена“.

Някакъв тих глас в периферията на съзнанието му шепнеше, че пропуска нещо… нещо може би критично важно… но макар да го чуваше, Бекър бе безсилен да се сети какво би могло да е това нещо. „Аз съм преподавател, по дяволите, а не проклет таен агент!“ Започваше да се пита защо Стратмор не бе изпратил професионалист.

Стана и безцелно тръгна по Кале Делициас. Вече падаше нощта и плочникът под краката му се стопяваше в мрака.

„Росна капка“.

Нещо в това абсурдно име не му даваше покой. Росна капка. Мазният глас на сеньор Ролдан от Escortes Belen не излизаше от главата му. „При нас работят само две червенокоси… две червенокоси… Имакулада и Росио… Росио… Росио…“

Бекър спря като вкопан. Изведнъж разбра. „И аз наричам себе си лингвист?“ Не можеше да повярва, че е пропуснал да забележи нещо толкова елементарно.

Росио бе едно от най-популярните испански имена. То предаваше истинските добродетели на едно младо католическо момиче — чистота, девственост, естествена красота. Понятия, които се подразбираха от буквалното му значение — „капка роса“!

В ушите на Бекър прозвуча гласът на възрастния канадец. Росна капка. Росио бе превела по този начин името си на единствения език, на който тя и клиентът й можеха да разговарят — английския. Развълнуван, Бекър се огледа за телефон.

Мъжът с телените очила го следваше на разстояние, от другата страна на улицата.