Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Digital Fortress, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 219 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2008)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 2004

Оформление на корица: Петър Христов, 2004

 

 

Издание:

Автор: Дан Браун

Заглавие: Цифрова крепост

Преводач: Иван Златарски

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: английски (не е указан)

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-922-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2553

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна редакция от Mandor

Статия

По-долу е показана статията за Цифрова крепост от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Цифрова крепост
Digital Fortress
АвторДан Браун
Първо издание1998 г.
САЩ
ИздателствоБард
Оригинален езиканглийски
Жанрнаучна фантастика
Видроман
СледващаШестото клеймо
ISBNISBN 9844831039

„Цифрова крепост“ е роман, написан от американския писател Дан Браун. В книгата се разкриват тайните на АНС (Агенция за национална сигурност на САЩ). Тази тайна организация всъщност се оказва известна на едва 3% от американските граждани. Убит е бивш служител на АНС, който се слави със своята гениалност в областта на компютърните технологии. Създал е неразбиваем шифър за защита на електронните пощи, който застрашава работата на АНС и сигурността на САЩ.

18.

Изправен зад стъклената външна стена на кабинета си в токийския небостъргач, Нуматака всмукна дълбоко от пурата и се усмихна. Просто не можеше да повярва на невероятния си късмет. Отново бе разговарял с американеца и ако всичко се развиеше според плана, Танкадо вече трябваше да е елиминиран и неговото копие на ключа — иззето.

Колко е иронично, размишляваше Нуматака, че това копие щеше да попадне у него. Токуген Нуматака се бе запознал с Танкадо преди много години. Младият програмист бе дошъл да търси работа в „Нуматек Корп“ веднага след завършване на гимназията. Нуматака естествено го бе отпратил. Не че бе имал някакви съмнения в гениалността на младежа, просто по онова време бяха натежали други съображения. Макар Япония да бе стъпила на пътя на промените, Нуматака бе от старата школа и живееше според кодекса на гменбоко — кодекса на честта и достойнството. Нямаше място за никакво отклонение от перфектното. Ако наемеше недъгав, това щеше да опозори компанията му. Така че бе отхвърлил молбата на Танкадо, без дори да я погледне.

Отново погледна часовника си. Американецът — „Северна Дакота“ — трябваше да се обади всеки момент. Нуматака се надяваше, че всичко е наред.

Ако ключовете бяха така истински, колкото му бяха обещали, трябваше да отключат най-искания софтуерен продукт за цялата компютърна ера: напълно неразшифриуемия алгоритъм за цифрово кодиране. Нуматака щеше да вгради алгоритъма в гарантирани срещу отваряне и запечатани със спрей чипове с висока степен на интеграция и щеше да залее масовия пазар с тях, предлагайки ги на производители на компютри, правителства, индустрии, а кой знае… може би дори и на черния пазар — на международните терористи.

Усмихна се доволно. Изглежда, както обикновено, бе заслужил благословията на седемте бога на късмета. „Нуматек Корп“ бе на прага да придобие единственото копие на „Цифрова крепост“. Двайсет милиона долара бяха много пари, но като се имаше предвид за какво се даваха… хм, получаваше продукта направо на безценица.