Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Digital Fortress, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 219 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2008)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 2004

Оформление на корица: Петър Христов, 2004

 

 

Издание:

Автор: Дан Браун

Заглавие: Цифрова крепост

Преводач: Иван Златарски

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: английски (не е указан)

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-922-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2553

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна редакция от Mandor

Статия

По-долу е показана статията за Цифрова крепост от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Цифрова крепост
Digital Fortress
АвторДан Браун
Първо издание1998 г.
САЩ
ИздателствоБард
Оригинален езиканглийски
Жанрнаучна фантастика
Видроман
СледващаШестото клеймо
ISBNISBN 9844831039

„Цифрова крепост“ е роман, написан от американския писател Дан Браун. В книгата се разкриват тайните на АНС (Агенция за национална сигурност на САЩ). Тази тайна организация всъщност се оказва известна на едва 3% от американските граждани. Убит е бивш служител на АНС, който се слави със своята гениалност в областта на компютърните технологии. Създал е неразбиваем шифър за защита на електронните пощи, който застрашава работата на АНС и сигурността на САЩ.

54.

Сюзан Флечър нетърпеливо влезе в тоалетната на „Крипто“ и бавно преброи до петдесет. Главата й бучеше. „Още малко — каза си тя. — Хейл е «Северна Дакота».“

Питаше се какви ли са плановете на Хейл. Смяташе ли той да обяви ключа публично? Или щеше да се полакоми и да опита да продаде алгоритъма? Както и да е, тя не можеше да чака повече. Беше крайно време. Трябваше да отиде при Стратмор.

Открехна предпазливо вратата и погледна към отразяващата стена в далечния край на „Крипто“. Нямаше никакъв начин да разбере дали Хейл наблюдава отвътре. Налагаше се да опита бързо да отиде при Стратмор. Не прекалено бързо, разбира се… не можеше да си позволи да даде повод на Хейл я да заподозре, че разполага с нещо срещу него. Посегна към вратата и тъкмо се готвеше да я доотвори, когато чу гласове. Мъжки гласове.

Гласовете идваха през отвора на вентилационната шахта долу до пода. Тя пусна вратата и клекна при решетката. Думите се заглушаваха от бученето на генераторите долу. Но разговорът като че ли идваше от нивото на свързващите железни мостове. Единият глас бе висок и пронизителен. Гневен. Май беше на Фил Чартрукян.

— Не ми вярваш, така ли?

Разгорещен спор, от който нищо не можеше да се разбере. После:

— Имаме вирус!

Нови крясъци.

— Трябва да се обадим на Джаба!

Шум от боричкане.

— Пусни ме!

Звукът, който последва, беше почти нечовешки — дълъг вой на ужас, сякаш измъчвано животно щеше всеки миг да умре. Сюзан замръзна до решетката. Воят секна така рязко, както беше започнал. Възцари се тишина.

В следващия миг, като по сценарий от евтин филм на ужасите, осветлението в тоалетната бавно притъмня. После лампите примигнаха и изгаснаха напълно. И Сюзан Флечър се озова в абсолютна тъмнина.