Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Digital Fortress, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 219 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2008)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 2004

Оформление на корица: Петър Христов, 2004

 

 

Издание:

Автор: Дан Браун

Заглавие: Цифрова крепост

Преводач: Иван Златарски

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: английски (не е указан)

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-922-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2553

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна редакция от Mandor

Статия

По-долу е показана статията за Цифрова крепост от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Цифрова крепост
Digital Fortress
АвторДан Браун
Първо издание1998 г.
САЩ
ИздателствоБард
Оригинален езиканглийски
Жанрнаучна фантастика
Видроман
СледващаШестото клеймо
ISBNISBN 9844831039

„Цифрова крепост“ е роман, написан от американския писател Дан Браун. В книгата се разкриват тайните на АНС (Агенция за национална сигурност на САЩ). Тази тайна организация всъщност се оказва известна на едва 3% от американските граждани. Убит е бивш служител на АНС, който се слави със своята гениалност в областта на компютърните технологии. Създал е неразбиваем шифър за защита на електронните пощи, който застрашава работата на АНС и сигурността на САЩ.

34.

Сюзан седеше сама във „Възел 3“ и чакаше трейсърът й да свърши. Хейл бе решил да излезе навън за глътка свеж въздух — решение, за което му бе благодарна. Странно, обаче самотата във „Възел 3“ не й носеше никаква утеха. Сюзан се улавяше, че не може да извади от главата си новината за връзката между Танкадо и Хейл.

— Кой ще пази пазачите? — прошепна тя. Фразата бе изместила останалите й мисли. Насили се да прогони натрапчивите думи от главата си.

Сети се отново за Дейвид. Надяваше се да е добре. Още й бе трудно да повярва, че е в Испания. Колкото no-скоро намереха ключа и приключеха тази история, толкова по-добре.

Седнала в тишината, тя загуби представа за времето. В един момент се сепна и се запита колко ли е седяла така. Два часа? Три? Погледна през стъклената стена към безлюдната зала на „Крипто“ и пожела проклетият терминал най-сетне да даде сигнал за край. Но във „Възел 3“ продължаваше да цари мъртва тишина. Слънцето вече залязваше. Флуоресцентното осветление в тавана се включи със съскане. Сюзан усещаше, че времето изтича.

Отново погледна прозореца на трейсъра и се намръщи.

— Хайде, моля те. Имаше толкова време… — Сложи ръка върху мишката и щракна курсора в прозореца за състояние на програмата. — Я да видим колко време се мъчиш?…

Цифровият часовник на трейсъра много приличаше на този на TRANSLTR — трябваше да показва часовете и минутите изтекло време след стартиране на програмата. Точно това очакваше да види. Но видя нещо съвсем различно и кръвта й спря във вените.

ТРЕЙСЪРЪТ ПРЕКЪСНАТ

— Трейсърът прекъснат?! — ахна тя. — Но защо?…

Обхвана я внезапна паника. Тя разтревожено запрелиства данните, търсейки в кода на програмата си възможните причини за прекратяване на работата на трейсъра. Но не намери нищо. Излизаше, че трейсърът бе прекратил работата си, защото така бе „решил“. Но за Сюзан това можеше да означава само едно — по някаква причина в програмата й се бе появил бъг.

Сюзан гледаше на бъговете като на най-влудяващата страна на компютърното програмиране. Поради факта, че компютрите стриктно изпълняват машинните инструкции в предписания ред, понякога дори най-невинните на пръв поглед грешки можеха да имат поразителен ефект. Прости програмни грешки като използване на точка вместо запетая биха могли да сринат работата на сложна система. Сюзан помнеше интересната история около възприемането на термина „бъг“. Тя беше свързана с първия компютър на света, „Марк 1“, лабиринт от електромеханични вериги, построен през 1942 в лаборатория на Харвардския университет. Един ден компютърът показал неизправности и никой не могъл да разбере причината. След дълги часове търсене лабораторният техник открил причината на проблема — забелязал, че между контактите на едно реле имало молец, който правел „късо“. От този момент компютърните неизправности били наричани „бъгове“.

— Нямам време за това — изохка Сюзан.

Намирането на бъг в програма е процес, който може да отнеме дни. Трябваше да бъдат прегледани хиляди редове програмен код, за да се забележи дребна грешка, същото като да се прегледа енциклопедия за една-единствена печатна грешка.

Сюзан разбираше, че има само един практически шанс да стартира трейсъра отново. Знаеше, че е почти сигурно, че трейсърът отново ще се натъкне на същата грешка и ще прекрати работата си. Алтернативата бе грешката да се търси систематично, а за това нямаха време нито тя, нито Стратмор.

Но в мига, в който стартира наново програмата и се зачуди каква ли ще се окаже грешката, осъзна, че нещо не се връзва. Та тя бе използвала същия този трейсър миналия месец без никакви проблеми. Как така изведнъж бе развил бъг?

Докато се чудеше какво изобщо става, се сети за нещо, което й бе казал Стратмор: „Опитах се да изпратя копие на твоя трейсър… През цялото време ми връщаше безсмислени данни“.

Думите натрапчиво се въртяха в главата й: „… връщаше безсмислени данни“.

Хм. Тя критично наклони глава. Възможно ли бе? Връщал е данни?

Но ако Стратмор е получавал някакви данни от трейсъра й, значи той очевидно е работел. А данните са изглеждали безсмислени, предположи тя, защото началникът й е въвел грешен низ за търсене. Това нямаше никакво значение — трейсърът е работел!

Сюзан се досети, че има още едно възможно обяснение защо трейсърът е прекратил работата си. Програмите можеха да прекратят изпълнението си не само заради програмни грешки — понякога имаше и външни причини: резки промени в захранващото напрежение, частици прах по печатните платки на компютъра, проблеми с окабеляването. Поради прецизната настройка на хардуера във „Възел 3“ до момента Сюзан не се бе замисляла за тази възможност.

Тя стана и бързо отиде до лавицата с технически ръководства. Дръпна дебелия подвързан със спирала том със заглавие „SYS-OP“ и го запрелиства. Намери каквото й трябваше, отнесе справочника при терминала си и въведе няколко команди. После изчака компютърът да извлече от паметта си списъка с командите, изпълнени от него през последните няколко часа. Надяваше се прегледът й да разкрие някаква външна причина за прекъсване, например команда за аварийно прекратяване от страна на захранващ блок с проблеми от някакъв характер или дефектирал чип.

След няколко секунди терминалът издаде къс звук. Пулсът й се ускори. Тя затаи дъх и впери поглед в екрана:

ERROR CODE 22

Това беше лъч надежда. Новината бе окуражаваща. Фактът, че запитването бе открило грешка с някакъв код, означаваше, че с трейсъра й няма проблеми. Трейсърът явно бе прекратил работата си поради външна аномалия, която бе крайно невероятно да се повтори.

Error code 22. Сюзан напрегна памет да се сети какво точно означаваше грешка с този код. Хардуерните неизправности бяха толкова рядко събитие във „Възел 3“, че не се бе налагало да запаметява тези кодове.

Тя прелисти наново ръководството и прегледа списъка с кодовете на грешки:

19: ПОВРЕДЕН ДЯЛ НА ТВЪРДИЯ ДИСК

20: ОТСКОК В DC-ЗАХРАНВАНЕТО

21: НЕИЗПРАВНОСТ НА НОСИТЕЛЯ

Когато стигна до номер 22, спря и се вгледа, неспособна да откъсне поглед. После озадачена направи повторна справка с изписаното на екрана на монитора. Не, нямаше грешка:

ERROR CODE 22

Намръщена тя върна поглед върху страницата на разтвореното ръководство. Написаното там нямаше смисъл. Обяснението бе възможно най-простото:

22: ОПЕРАТОРСКО ПРЕКЪСВАНЕ