Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Digital Fortress, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 218 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2008)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 2004

Оформление на корица: Петър Христов, 2004

 

 

Издание:

Автор: Дан Браун

Заглавие: Цифрова крепост

Преводач: Иван Златарски

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: английски (не е указан)

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-922-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2553

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна редакция от Mandor

Статия

По-долу е показана статията за Цифрова крепост от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Цифрова крепост
Digital Fortress
АвторДан Браун
Първо издание1998 г.
САЩ
ИздателствоБард
Оригинален езиканглийски
Жанрнаучна фантастика
Видроман
СледващаШестото клеймо
ISBNISBN 9844831039

„Цифрова крепост“ е роман, написан от американския писател Дан Браун. В книгата се разкриват тайните на АНС (Агенция за национална сигурност на САЩ). Тази тайна организация всъщност се оказва известна на едва 3% от американските граждани. Убит е бивш служител на АНС, който се слави със своята гениалност в областта на компютърните технологии. Създал е неразбиваем шифър за защита на електронните пощи, който застрашава работата на АНС и сигурността на САЩ.

9

Системният оператор Фил Чартрукян бе дошъл с намерението да не се бави в „Крипто“ повече от минута — просто трябваше да вземе някаква документация, която бе забравил предния ден. Само че съдбата бе решила съвсем друго.

Веднага щом влезе в Лаборатория „Компютърна защита“, известна просто като Сис-Сек, той разбра, че нещо не е наред. Терминалът, който контролираше текущото състояние на TRANSLTR, бе оставен без надзор, а самият монитор бе изключен.

— Ей? — извика Чартрукян.

Но не получи отговор. Лабораторията спокойно можеше да е и на Луната — тук от часове не бе влизал човек.

Макар да бе само на двайсет и три и да бе относително отскоро на работа в Сис-Сек, го бяха обучили добре и той отлично помнеше инструкциите си: в „Крипто“ винаги има сис-сек оператор на смяна… особено в събота, когато криптолозите почиваха.

Така че той веднага включи захранването на монитора и се обърна към графика за дежурствата, окачен на стената.

— Кой е на смяна? — попита той на глас и прегледа списъка с имената. Според разписанието предната вечер в полунощ трябваше да застъпи новоназначеният Сайденбърг — и трябваше да изкара двойна смяна. Чартрукян огледа още веднъж пустото помещение на лабораторията, намръщи се и промърмори: — И къде си се скрил, по дяволите?

Загледан в плавно избиващия на екрана образ, Чартрукян се запита знае ли Стратмор, че лабораторията е оставена без надзор. На път за насам беше забелязал, че завесите на офиса му са спуснати, което означаваше, че шефът е тук, не че това бе нещо необичайно за събота — макар да държеше подчинените му да почиват в съботите, самият Стратмор, изглежда, работеше 365 дни в годината.

Едно нещо Чартрукян знаеше със сигурност — ако Стратмор научеше, че в лабораторията няма никой, нещастният новоназначен веднага щеше да се прости с работата си. Погледна телефона: колебаеше се дали първо да не потърси младия техник — сред колегите в Сис-Сек съществуваше неписаното правило да си помагат, за да не стават издънки. В „Крипто“ системните администратори от Сис-Сек бяха хора втора ръка и вечно трябваше да се борят за място под слънцето с „господарите на имението“. За никого не бе тайна, че това е царството на криптолозите, а на Сис-Сек позволяваха да дишат същия въздух само защото поддържаха играчките им в изправност.

Чартрукян взе решение и вдигна слушалката. Но тя така и не стигна до ухото му. Ръката му се вкамени, а погледът му се прикова върху най-сетне изплувалия на фокус екран пред очите му.

За всичките си осем месеца на тази си длъжност Фил Чартрукян не бе виждал в полето за часове на монитора за състоянието на TRANSLTR да се мъдри нещо различно от две нули. Днешният ден бе изключение:

ИЗТЕКЛО ВРЕМЕ: 15:17:21

— Петнайсет часа и седемнайсет минути?! — ахна той. — Невъзможно!

Отново включи и изключи екрана, което беше глупаво, понеже нямаше никакъв начин информацията на него да е грешна. И наистина, беше си същата.

Изведнъж Чартрукян настръхна. По същество системните администратори към Сис-Сек имаха една-единствена директива: да се пази TRANSLTR чист от компютърни вируси.

Чартрукян знаеше, че петнайсетчасовата непрестанна работа на TRANSLTR може да означава само едно: заразяване. По някакъв начин в TRANSLTR бе вкаран заразен файл, един от ефектите на който можеше да бъде драстичното забавяне на работата. Чартрукян автоматично се пренастрои в режим на работа при екстрени ситуации — вече нямаше никакво значение, че лабораторията е оставена без надзор. Най-важното в момента се казваше TRANSLTR. Той веднага извика журналния файл, в който се поддържаше списък на подадените за обработка файлове за последните четиридесет и осем часа, и започна да го преглежда.

„Как е могъл да мине заразен файл? Възможно ли е филтриращите програми да са пропуснали нещо?“

Като предпазна мярка всеки подаван на TRANSLTR файл първо се обработваше от „Гонтлит“ — навързани последователно шлюзове, пакетни филтри и дезинфекциращи програми, които сканираха входящите файлове за компютърни вируси и потенциално опасни фрагменти от код в тях. Файловете, съдържащи непознат за „Гонтлит“ програмен код, безкомпромисно се отхвърляха и се отделяха за ръчна проверка. От време на време „Гонтлит“ маркираше напълно безвредни файлове на основание откриване в тях на нещо, с което дотогава не се бе срещал. В такива случаи Сис-Сек провеждаше внимателно изучаване на структурата на файловете на ръка и само ако стигнеше до еднозначния извод, че няма опасност, файлът се въвеждаше ръчно за обработка от TRANSLTR.

Всъщност компютърните вируси бяха също толкова разнообразни, като бактериалните. Също като живите си „колеги“, компютърните вируси имаха една цел — да се прикачат към системата-приемник и да се реплицират. В този случай приемникът бе TRANSLTR.

Чартрукян се изненада да научи, че в АНС досега не са имали проблеми с вирусите. Вярно, „Гонтлит“ бе надежден страж, но все пак АНС „смучеше от дъното“, ненаситно поемаше огромни масиви цифрова информация, постъпващи от цял свят. Подобен начин на събиране на данни бе като безразборния секс — със или без защита рано или късно нещо се „лепва“.

Чартрукян приключи с прегледа на журналния файл. Само че бе още по-озадачен. Всички въведени в TRANSLTR файлове бяха определени като безопасни. „Гонтлит“ не бе открил нищо подозрително, което означаваше, че всеки подаден на TRANSLTR файл е чист.

— Тогава какво те мъчи толкова, по дяволите? — риторично попита той в празната стая. Усети, че се е изпотил. Зачуди се дали не е редно да съобщи неприятната новина на Стратмор.

— Сканиране за вирус — каза си той пак на глас, за да се успокои. — Трябва да сканирам компютъра за вируси.

Знаеше, че Стратмор също е наредил да се направи проверка за вируси в системата. Погледна още веднъж празното помещение на „Крипто“ и неохотно взе решение. Извика сканиращата за вируси програма и я стартира. Проверката щеше да отнеме петнайсетина минути.

— Моля те, мини без проблеми — прошепна той. — Бъди чист. Кажи ми, че всичко е наред.

Но в себе си Чартрукян усещаше, че нещата не са наред. Инстинктът му подсказваше, че във вътрешностите на „чудовището“ става нещо във висша степен необичайно.