Дан Браун
Цифрова крепост (109)

108.

Асансьорът на Стратмор се спускаше бързо. Замаяната Сюзан вдишваше дълбоко чист въздух. Изведнъж асансьорът забави ход и спря. Миг по-късно се чу специфичният шум от зацепване на зъбни колела и след малко кабината отново се задвижи, този път хоризонтално, явно подхваната от конвейер. Плавно ускори и се понесе с грохот към главния комплекс на АНС. Скоро отново спря и вратата се отвори.

Като кашляше задавено, Сюзан излезе в тъмния бетонен коридор. Намираше се в някакъв тунел… тесен и нисък. Пред нея се простираше двойна жълта линия — и се губеше напред в тъмнината.

„Подземната магистрала…“

Тръгна в тунела с преплитащи се крака, докосваше с ръка стената за сигурност. Вратата на асансьора зад нея се затвори с щракване. И Сюзан Флечър за пореден път се озова в мрак. Тишина.

Никакъв звук освен едва доловимо бучене откъм стените. Бучене, което се засилваше…

Изведнъж пред нея сякаш пукна зора. Тъмнината изтъня до мъгляво сияние. Стените на тунела започнаха да придобиват форма. Без никакво предупреждение някаква малка количка изскочи иззад завоя и фаровете я заслепиха. Сюзан се притисна до стената и затвори очи. Количката профуча покрай нея и миг по-късно се чу остро свистене на гуми в бетон. Бръмченето се разнесе отново — този път се приближаваше от обратната посока. След малко количката спря до нея.

— Госпожице Флечър! — чу се изумен глас.

Сюзан погледна смътно познатия й мъж на седалката.

— Господи! — ахна мъжът. — Мислехме, че сте мъртва…

Сюзан го гледаше неразбиращо.

— Чад Бринкерхоф — смутено се представи той, като продължаваше да оглежда изучаващо вкаменената криптоложка. — Личен помощник на директора.

Сюзан най-после успя да отвори уста.

— Компютърът…

— Знаем. Качвайте се!

Фаровете на електромобила осветяваха бягащите назад стени.

— В главната база данни е проникнал вирус — каза Бринкерхоф.

— Знам — прошепна Сюзан.

— Нуждаем се от вашата помощ.

Сюзан се бореше с напиращите да бликнат сълзи.

— Стратмор…

— Знаем вече — прекъсна я Бринкерхоф. — Заобиколил е „Гонтлит“.

— Да… и… — Но това вече бяха думи, които не можеше да се насили да произнесе. „Той уби Дейвид!“

Бринкерхоф сложи ръка на рамото й.

— Почти стигнахме, госпожице Флечър. Още съвсем малко…

Бързият електромобил модел „Кенсингтън“ зави и спря. В стената на тунела имаше перпендикулярен проход, слабо осветен от червени лампи на тавана.

— Хайде — подкани я Бринкерхоф и й подаде ръка да слезе.

После тръгна пред нея в коридора. Сюзан вървеше като в мъгла. Покритият с теракота под плавно се спускаше. След малко наклонът се увеличи и Сюзан се хвана за перилата. Въздухът стана забележимо по-хладен. Продължиха да се спускат.

Тунелът се стесни. Отнякъде се разнесе ехо на чужди стъпки — уверената походка на човек, който знае къде отива. Бринкерхоф и Сюзан спряха и се обърнаха.

Към тях се приближаваше грамаден чернокож мъж. Сюзан го виждаше за пръв път. Мъжът я изгледа с пронизващ поглед и попита с глас, нетърпящ противоречие:

— Коя е тази?

— Сюзан Флечър — побърза да отговори Бринкерхоф.

Грамадният мъж изви вежди. Макар с мокри дрехи и покрита със сажди, Сюзан бе по-впечатляваща, отколкото си я бе представял.

— А командър Стратмор? — попита той.

Бринкерхоф поклати скръбно глава.

Мъжът не каза нищо, само отмести за момент очи. После отново погледна Сюзан.

— Лиланд Фонтейн — представи се той и й подаде ръка. — Радвам се, че сте добре.

Сюзан го гледаше неспособна да каже каквото и да било. Знаеше, че все някой ден би трябвало да се запознае с директора, но не си беше представяла, че срещата им може да стане при подобни обстоятелства.

— Елате, госпожице Флечър — каза Фонтейн и тръгна пред тях. — В момента ни трябва цялата помощ, която можем да получим.

Коридорът свършваше с метална стена. Фонтейн въведе код за влизане, като вкара ръката си във вградената криптокутия и след това сложи дясната си ръка върху малък стъклен панел. Отдолу проблесна светлината на скенер. Миг по-късно масивната стена с грохот започна да се плъзга наляво.

В АНС имаше само едно място, смятано за по-свещено от залата на „Крипто“, и Сюзан Флечър разбираше, че й предстои да влезе в него.