Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Digital Fortress, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 218 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2008)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 2004

Оформление на корица: Петър Христов, 2004

 

 

Издание:

Автор: Дан Браун

Заглавие: Цифрова крепост

Преводач: Иван Златарски

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: английски (не е указан)

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-922-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2553

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна редакция от Mandor

Статия

По-долу е показана статията за Цифрова крепост от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Цифрова крепост
Digital Fortress
АвторДан Браун
Първо издание1998 г.
САЩ
ИздателствоБард
Оригинален езиканглийски
Жанрнаучна фантастика
Видроман
СледващаШестото клеймо
ISBNISBN 9844831039

„Цифрова крепост“ е роман, написан от американския писател Дан Браун. В книгата се разкриват тайните на АНС (Агенция за национална сигурност на САЩ). Тази тайна организация всъщност се оказва известна на едва 3% от американските граждани. Убит е бивш служител на АНС, който се слави със своята гениалност в областта на компютърните технологии. Създал е неразбиваем шифър за защита на електронните пощи, който застрашава работата на АНС и сигурността на САЩ.

67.

— Сюзан? — запъхтяно каза Хейл, заврял лице в нейното.

Все още я беше яхнал, отпуснал цялата си тежест върху нея. Опашната му кост се забиваше болезнено в слабините й през тънката материя на полата. От носа му капеше кръв и се стичаше по нея. Тя усети, че й се повдига. Ръцете му бяха върху гърдите й.

Но тя не усещаше нищо. „Докосва ли ме наистина?“ Трябваха й няколко секунди, докато осъзнае, че той не я опипва, а закопчава горното копче на блузката й.

— Сюзан? — повтори Хейл с труд, сякаш въздухът не му стигаше. — Трябва да ме измъкнеш оттук.

Но Сюзан беше замаяна. Не можеше да разбере нищо.

— Сюзан, трябва да ми помогнеш. Стратмор уби Чартрукян. Видях го с очите си!

Сюзан разбра смисъла на думите му чак след малко. Стратмор уби Чартрукян?! Хейл явно нямаше представа, че Сюзан го бе видяла да се крие долу.

— Стратмор знае, че го видях! — повиши глас Хейл. — И ще убие и мен!

Ако не бе останала без дъх от страх, Сюзан сигурно щеше да се изсмее в лицето му. Много добре познаваше манталитета на бившия морски пехотинец „разделяй и владей“. Измисляй лъжи и противопоставяй с тяхна помощ враговете един на друг.

— Истина е! — извика той. — Трябва да повикаме помощ! Мисля, че и двамата сме в опасност.

Но тя не вярваше на нито една негова дума.

Краката на Хейл явно започваха да се схващат и той се надигна, за да смени позата си. Отвори уста да каже нещо, но така и не можа.

В мига, в който тялото на Хейл се отлепи от слабините й и преди да осъзнае какво прави, някакъв рефлекторен инстинкт заби лявото й коляно с все сила в чатала на Хейл. Тя усети как капачката й размазва меката торбичка между краката му.

Хейл изви от болка и омекна. Сюзан побърза да се измъкне изпод него. Тръгна залитайки към вратата, макар да разбираше, че в това състояние е немислимо да се измъкне навън сама.

Застана зад дългата заседателна маса и заби пети в мокета. Масата бе на колелца. Тя я извъртя към вратата и забута с всички сили. За щастие колелцата бяха добри и масата се затъркаля почти без усилие и набра скорост.

На метър и половина от вратата Сюзан пусна масата, скочи встрани и покри лицето си с ръце. Масата се заби в стъклото и стената избухна в дъжд от ситни парчета. За първи път от построяването на „Крипто“ звуците на залата отвън проникнаха във „Възел 3“.

Сюзан отвори очи. Набрала инерция, масата се търкаляше напред макар и по-бавно, и се скриваше в мрака.

Сюзан обу обувките си, хвърли последен поглед на все още гърчещия се Грег Хейл и изскочи през дупката в залата на „Крипто“.