Дан Браун
Цифрова крепост (87)

86.

Сюзан спря задъхана на вратата. Тревор Стратмор седеше сгърбил рамене пред терминала си. Потното му чело лъщеше на светлината на монитора. Сирените отдолу продължаваха да реват.

Сюзан изтича до бюрото му.

— Командър? — Но Стратмор не помръдваше. — Командър! Трябва да изключим TRANSLTR. Налага се да…

— Той ни измами — проговори Стратмор, без да вдига глава. — Танкадо заблуди всички ни…

Тонът му издаваше, че е разбрал. Всичките раздувки на Танкадо за неразбиваеми алгоритми, за обявяване на търг за ключа… всичко това се бе оказало постановка, мистификация. Танкадо бе подвел АНС да следи електронната му поща, беше ги накарал да мислят, че има партньор, и най-сетне ги беше подлъгал самички да изтеглят от сайта му потенциално много опасен файл.

— Полиморфните низове… — запъна се Стратмор.

— Знам.

Началникът й бавно вдигна поглед.

— Файлът, който собственоръчно изтеглих от интернет… се оказа…

Сюзан се опита да запази хладнокръвие. Всички фигури в шахматната партия бяха променили местата си. Оказа се, че неразбиваем алгоритъм няма, както впрочем не съществуваше и „Цифрова крепост“. Предоставеният от Танкадо за изтегляне файл бе зашифрован вирус, вероятно „запечатан“ с добре известен и отдавна съществуващ на пазара шифър за общо ползване — достатъчно надежден, за да не навреди на простосмъртните — а само на АНС. TRANSLTR бе разбил с лекота защитната обвивка и бе освободил вируса.

— Полиморфните низове… — изграчи началникът й. — Танкадо каза, че те били част от алгоритъма. — И стовари глава върху бюрото си.

Сюзан разбираше отлично болката му. Той просто се оказваше напълно изработен. Танкадо изобщо не бе възнамерявал да позволява на някаква фирма да купува алгоритъма му. Защото алгоритъм нямаше. Цялата работа бе една ловко съставена измама. „Цифрова крепост“ бе призрак, фарс, стръв, създадена специално за АНС. Всеки направен от Стратмор ход всъщност бе режисиран от Танкадо, който през цялото време бе дърпал конците.

— Аз заобиколих „Гонтлит“ — простена Стратмор.

— Не си знаел.

Той стовари юмрук върху бюрото.

— Трябваше да зная! Псевдонимът му… помисли само. За бога — НДАКОТА! Виж го!

— Какво искаш да кажеш?

— Та той ни се надсмива в лицата! Това е анаграма!

Сюзан се замисли. NDAKOTA е анаграма? Тя си представи буквите и започна да ги размества наум. Ндакота… Кадотан… Октадан… Тяндока… Коленете й омекнаха. Стратмор беше прав. Наистина бе ясно като бял ден. Как не го бяха забелязали? Това изобщо не беше позоваване на американски щат… просто Танкадо им се присмиваше в лицето! Той дори бе изпратил на АНС предупреждение, очевиден ключ, че той самият е NDAKOTA. Защото буквите се пренареждаха в ТАНКАДО. Само че най-добрите разбивачи на шифри в света бяха пропуснали да забележат това, точно както бе разчитал той.

— Танкадо ни се е присмивал — каза Стратмор.

— Трябва да спреш TRANSLTR — заяви Сюзан.

Но Стратмор бе забил празен поглед в стената.

— Шефе! Изключи го! Един Бог знае какво става там вътре.

— Опитах — прошепна Стратмор, с глас толкова тих, че Сюзан не бе сигурна, че го е чула правилно.

— Какво означава „опитах“?

Стратмор завъртя екрана на терминала си към нея. Мониторът беше с намалена яркост в странен оттенък на тъмновиолетово. В долната част на екрана брояч показваше броя опити да бъде спрян TRANSLTR. След всеки опит следваше един и същи отговор:

SORRY, UNABLE TO ABORT.

SORRY, UNABLE TO ABORT.

SORRY, UNABLE TO ABORT.

Сюзан се вцепени. „Прекъсването невъзможно“? Но защо? Страхуваше й се, че вече знае отговора. „Значи това било отмъщението на Танкадо: унищожаване на TRANSLTR!“ Години наред Енсей Танкадо се беше борил светът да научи за TRANSLTR, но никой не му бе повярвал. И той бе решил да унищожи чудовището. Беше се борил до смърт за онова, в което твърдо бе вярвал — правото на личността да има тайни.

Сирените продължаваха да раздират слуха им.

— Трябва да изключим захранването централно! — реши Сюзан. — И то веднага!

Знаеше, че ако побързат, ще могат да спасят великата машина за паралелна обработка. Всеки компютър на света — от РС-тата, които се продават по магазините, до системата за контрол на полетите в НАСА — има вградени „бушони“ за подобни ситуации. Вярно, не ставаше дума за елегантно решение, но предимството му бе, че винаги работеше. Наричаше се „дръпване на шалтера“. Като изключеха централно захранването на „Крипто“, щяха да принудят и TRANSLTR да спре да работи. За вируса щяха да мислят по-късно. Ако не друго, можеха да форматират твърдите дискове на суперкомпютъра. Преформатирането щеше да изтрие цялата външна памет — данни, програми, вирус… всичко. В повечето случаи преформатирането бе свързано със загубата на хиляди файлове, понякога резултатите на многогодишен труд. Но машините за паралелна обработка са създадени да мислят, не да помнят. Така че всъщност в TRANSLTR не се съхраняваше нищо особено. След разбиването на поредния код той изпращаше резултатите в главната база данни на АНС за…

Сюзан изстина. В миг на кристална яснота на съзнанието тя вдигна юмрук пред устата си и спря неволния си вик.

— Главната база данни!

Стратмор гледаше в тъмнината. Гласът му прозвуча някак безтелесен. Явно и той бе направил връзката.

— Да, Сюзан. Главната база данни.

Сюзан кимна. Танкадо бе използвал TRANSLTR, за да вкара вирус в главната база данни!

Стратмор й посочи монитора. Сюзан погледна екрана, този път под диалоговия прозорец. Там по цялата широчина се четеше:

РАЗКАЖЕТЕ НА СВЕТА ЗА TRANSLTR

САМО ИСТИНАТА ЩЕ ВИ СПАСИ СЕГА…

Сюзан потръпна. Най-важните тайни на нацията се съхраняваха в АНС: военни комуникационни протоколи, кодове за потвърждение на SIGINT, самоличности на агенти, работещи зад граница, чертежи на най-съвременни оръжия, сканирани документи, търговски споразумения… списъкът беше наистина безкраен.

— Танкадо не би посмял! — заяви тя. — Да разруши секретната информация на цяла страна? — Не можеше да повярва, че дори Енсей Танкадо би посмял да атакува базата данни на АНС. После погледна съобщението:

САМО ИСТИНАТА ЩЕ ВИ СПАСИ СЕГА…

— Истината? — прошепна тя. — Истината за какво?

Стратмор имаше проблеми с дишането.

— TRANSLTR — с мъка изрече той. — Истината за TRANSLTR.

Сюзан кимна. Това вече беше логично. Танкадо принуждаваше АНС да разкаже на света за TRANSLTR. Което си бе чисто и просто изнудване. Той поставяше АНС пред избор: или признайте пред света за TRANSLTR, или загубете базата данни. Тя гледаше със страхопочитание текста пред очите си, защото на последния ред на екрана едно късо съобщение мигаше заплашително:

ВЪВЕДЕТЕ КЛЮЧОВАТА ФРАЗА:

Сюзан гледаше онемяла мигащите три думи. Разбра всичко: вирусът, ключовата фраза, пръстенът на Танкадо, гениалната схема за изнудване. Ключът нямаше нищо общо с отключването на алгоритъма, той просто бе антидот. Ключът щеше да спре вируса. Сюзан бе чела много за подобни вируси — крайно опасни програми, включващи в себе си и лекарството — таен ключ за дезактивиране. „Танкадо не е имал намерение да унищожава базата данни на АНС… той просто е искал да ни накара да уведомим обществеността за TRANSLTR! И едва тогава е щял да ни даде ключа, за да спрем вируса!“

Разбираше и че планът на Танкадо не се бе развил, както бе замислено. Танкадо изобщо не бе планирал да умре. Беше планирал да седи в някой испански бар и да слуша по Си Ен Ен пресконференцията за свръхсекретния американски суперкомпютър за разбиване на шифри. А после е смятал да позвъни на Стратмор, да му прочете ключа от пръстена си и да спаси по този начин базата данни в последната секунда. После щеше да се посмее и отново да изчезне някъде, превърнал се в герой на ФЕГ.

Сюзан удари с юмрук по масата.

— Този пръстен ни трябва! На него е единственият ключ! — Беше й ясно: след като не съществуваше „Северна Дакота“, не съществуваше и копие на ключа. Така че дори АНС да изпееше всичко за TRANSLTR, Танкадо го нямаше, за да им спаси данните.

Стратмор мълчеше.

Ситуацията бе много по-сериозна, отколкото Сюзан си бе представяла. Но най-шокиращото бе, че Танкадо бе оставен да стигне толкова далеч. Той очевидно бе знаел какво ще се случи, ако АНС не получи пръстена, и въпреки това в последните секунди на живота си бе направил опит да им попречи да се доберат до него — беше го дал на случаен човек. От друга страна, осъзна Сюзан, би ли могло да се очаква от него друго: да запази пръстена за тях, след като е мислел, че го убива АНС?

И все пак Сюзан не можеше да повярва, че Танкадо би допуснал това да се случи. Той беше пацифист. Неговото кредо не бе да сее разрушение, той само бе искал всичко да е ясно. В основата на всичко бе TRANSLTR. И правото на хората да имат тайни. Целта му бе само светът да разбере, че АНС слуша. Да се изтрие базата данни на АНС бе акт на агресия и Сюзан просто не си представяше Танкадо да желае това.

Сирените я върнаха към реалността. Тя погледна смазания си началник и разбра какво си мисли. Не само на плановете му за „задна врата“ в „Цифрова крепост“ беше писано да не се осъществят, но заради проявеното лично от него безразсъдство той бе поставил АНС на прага на най-голямата разузнавателна криза в цялата история на Съединените щати.

— Шефе, вината не е твоя! — настоя тя. — Ако Танкадо не беше умрял, щяхме да можем да преговаряме с него… щяхме да имаме възможности за изход.

Но командър Стратмор не чуваше нищо. Животът му бе приключил. Беше прекарал трийсет години в служба на страната си. Това трябваше да се превърне в неговия звезден миг — „задна врата“ в шифъра, избран за световен стандарт. Вместо това бе вкарал вирус в главната база данни на Агенцията за национална сигурност. И нямаше начин той да се спре… без да се изключи централното захранване и да се загубят всички битове безценни данни. Единствено пръстенът можеше да ги спаси и след като Дейвид не го бе намерил досега…

— Трябва да изключа TRANSLTR! — Сюзан реши да поеме нещата в ръцете си. — Ще сляза долу да дръпна главния прекъсвач.

Стратмор бавно се обърна към нея. Беше пречупен.

— Аз ще го направя — с дрезгав глас каза той. Стана и докато се опитваше да се измъкне иззад бюрото си, залитна.

Сюзан го накара да седне и каза решително:

— Не. Отивам аз. — Тонът й не оставяше място за спор.

— Добре — въздъхна Стратмор. — Най-долното ниво. До фреоновите помпи.

Сюзан тръгна към вратата. На прага се обърна и извика:

— Командър! Това не е краят. Не сме победени! Ако Дейв вид намери пръстена навреме, можем да спасим базата данни!

Стратмор не каза нищо.

— Обади се в центъра за поддръжка на базата данни — нареди тя. — Предупреди ги за вируса! Ти си заместник-директор на АНС. Такива хора не се предават!

Бавно, като в каданс, Стратмор вдигна глава. И кимна трагично като човек, който взема най-важното решение в живота си. Сюзан се впусна в тъмнината.