Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Digital Fortress, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иван Златарски, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 220 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
ИК „Бард“, 2004
Оформление на корица: Петър Христов, 2004
Издание:
Автор: Дан Браун
Заглавие: Цифрова крепост
Преводач: Иван Златарски
Година на превод: 2004
Език, от който е преведено: английски (не е указан)
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2004
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-585-922-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2553
История
- — Добавяне
- — Допълнителна редакция от Mandor
Статия
По-долу е показана статията за Цифрова крепост от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Цифрова крепост | |
Digital Fortress | |
Автор | Дан Браун |
---|---|
Първо издание | 1998 г. САЩ |
Издателство | Бард |
Оригинален език | английски |
Жанр | научна фантастика |
Вид | роман |
Следваща | Шестото клеймо |
ISBN | ISBN 9844831039 |
„Цифрова крепост“ е роман, написан от американския писател Дан Браун. В книгата се разкриват тайните на АНС (Агенция за национална сигурност на САЩ). Тази тайна организация всъщност се оказва известна на едва 3% от американските граждани. Убит е бивш служител на АНС, който се слави със своята гениалност в областта на компютърните технологии. Създал е неразбиваем шифър за защита на електронните пощи, който застрашава работата на АНС и сигурността на САЩ.
38.
Хейл я изгледа втренчено.
— Какво има, Сю? Изглеждаш ужасно.
Сюзан потискаше надигащия се в нея страх. Само на три метра от нея мониторът на Хейл светеше като лампа.
— Аз… нищо ми няма — неубедително отговори тя; бореше се с напиращото й да изскочи от гърдите сърце.
Но Хейл стоеше и я гледаше с недоумение.
— Да ти налея вода?
Само че Сюзан не можеше да му отговори. Проклинаше се. „Как можах да забравя да затъмня проклетия монитор?“ Съзнаваше че в мига, в който Хейл разбере, че е ровила през терминала му, ще заподозре, че е разбрала истинската му самоличност — „Северна Дакота“. Страхуваше се, че е готов на всичко, та тайната му да не напусне „Възел 3“.
Какви бяха шансовете й за успех, ако се втурнеше към вратата? Близки до нула.
Изведнъж някой заудря по стъклената стена и Хейл и Сюзан трепнаха едновременно. Беше Чартрукян — удряше с потните си юмруци по стъклото отново и отново. Изглеждаше като човек, видял Армагедон.
Хейл се намръщи и каза на Сюзан:
— Веднага се връщам. Пийни вода. Много си бледа. — И излезе.
Сюзан пое дълбоко дъх, бързо се върна при терминала на Хейл и намали яркостта. Мониторът потъмня.
Сърцето й биеше бясно. Тя погледна през стената — двамата мъже оживено разговаряха в залата на „Крипто“. Чартрукян явно не бе изпълнил заповедта да си ходи у дома. Младият сис-сек беше изпаднал в паника и сега изливаше тревогите си пред Грег Хейл. Сюзан знаеше, че това няма никакво значение Хейл несъмнено бе в течение на всичките им проблеми.
„Сега само трябва да се добера до Стратмор — каза си тя. — И то максимално бързо“.