Метаданни
Данни
- Серия
- Патрулите (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Сумеречный дозор, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- З. Петков, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 64 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Корекция
- — Добавяне на анотация
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Сумрачен патрул от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Сумрачен патрул | |
| Сумеречный дозор | |
| Автор | Сергей Лукяненко |
|---|---|
| Първо издание | 2004 г. Русия |
| Оригинален език | руски |
| Жанр | фентъзи |
| Вид | роман |
| Поредица | Нощен патрул |
| Предходна | Дневен патрул |
| Следваща | Последен патрул |
| ISBN | ISBN 954-761-223-9 |
„Сумрачен патрул“ (на руски: Сумеречный дозор) е фантастичен роман на руския писател Сергей Лукяненко. Това е третата книга от тетралогията след „Нощен патрул“ и „Дневен патрул“ и преди „Последен патрул“.
Както във всички предишни части от поредицата и „Сумрачен патрул“ е разделен на 3 части:
- Ничие време
- Ничие пространство
- Ничия сила
Сюжет
Роденият като Човек не е способен да стане Различен. Така е било винаги. На това се крепи равновесието между Нощния и Дневния патрул, между Светлите и Тъмните магове. Но какво би се случило, ако някой разбере как да превръща в Различни съвсем обикновени хора? Ако Светлият маг Хесер и Тъмният маг Завулон бъдат принудени да работят заедно? Ако в елитния жилищен комплекс „Асол“, в едно малко подмосковско село и в бързия влак Москва – Алма Ата бъде поставено на карта самото съществуване на Различните... и хората?
| Предишна: | Поредица: |
Следваща: |
|---|---|---|
| Дневен патрул | Нощен патрул | Последен патрул |
История трета
НИЧИЯ СИЛА
Пролог
Той рядко сънуваше.
А сега дори не спеше. И все пак това беше почти сън, почти блян — миг преди пробуждането…
Лек, чист, почти детски блян…
— Продухване… налягане… ключът е на старт…
Сребристата колона на ракетата сред лека мъгла.
Плющящите под дюзите пламъци.
Всяко дете мечтае да стане космонавт — докато не чуе за десети път „Какъв искаш да станеш, космонавт ли?“
Различните престават да мечтаят за космоса, когато станат Различни.
Сумракът е по-интересен от чуждите планети. Новооткритата сила е по-притегателна от славата на космонавта.
Но сега отново му се привиждаше ракета — стара, нелепа ракета, издигаща се в небето.
Земята, плуваща под краката или над главата ти.
Дебелото кварцово стъкло на илюминатора.
Странни мечти за Различен, нали?
Земята… облачен воал… светлинките на градовете… хора. Милиони. Милиарди.
И той — гледащ към тях от орбита.
Различен в космоса… какво може да по-смешно от това? Само Различния срещу Пришелеца. Веднъж той гледаше фантастичен филм — и изведнъж си помисли, че сега е моментът, в който смелата Рипли трябва да влезе в Сумрака… и да бие, да бие, да бие тромавите, безпомощни гадове.
Помисли — и се разсмя.
Пришълците не съществуват.
Но космоса съществува. Само че преди не беше ясно защо.
Сега той разбра.
Стоеше със затворени очи, бленувайки за малката, бавно въртящата се под краката му Земя.
Всяко дете мечтае да стане великан — докато не се замисли за какво му е това.
Сега той знаеше всичко.
Частите на пъзела се събраха в едно.
И неговото предназначение като Различен.
И неговата нелепа мечта за космоса.
И малкото томче, подвързано с човешка кожа, изписано с прилежен ръкописен почерк.
Той взе книгата, лежаща на дъсчения под.
Отвори на първата страница.
Буквите не бяха избледнели — пазеше ги лека, но надеждна магия.
Този език отдавна не звучеше по Земята. На индолог би напомнял на санскрит, но едва ли някой би разбрал, че това е „пайчаши“.
Но за Различния е достъпен даже мъртвия език.
„Нека ви опази Слоноликия, клатещ глава ту нагоре, ту надолу, като Шива, разхождащ се нагоре-надолу по Уме! Нека Ганапати ме изпълни със сладостната влага на мъдростта!
Името ми е Фуаран, аз съм от жените в славния град Канакапура.
Изпълнителят на Желанията, съпругът на Парвати, щедро ме награди в дните на своята младост, дарявайки ми умението да ходя в света на призраците. Докато в нашия свят цветчето, въртейки се от вятъра, пада от цъфтящото дърво, в този свят минава цял ден — такава е неговата природа. И в този свят е скрита велика сила…“
Той затвори „Фуаран“.
Сърцето бързо тупкаше в гърдите му.
Велика сила!
Появила се от ръцете на вещица, загинала преди почти две хилядолетия.
Безстопанствена, безпризорна, скрита даже от Различните.
Ничия Сила.