Майкъл Крайтън
Жертвата (26)

Седми ден, 04:42

Спах неспокойно и сънувах кошмари. Сънувах, че пак съм в Монтерей, отново се женя за Джулия и стоя пред свещеника. Тя застана до мен в булчинската си рокля и когато повдигна воала, смаяно видях колко е красива, млада и стройна. Джулия ми се усмихна и аз й отвърнах, като се опитах да скрия тревогата си. Защото сега забелязвах, че е нещо повече от стройна — лицето й бе слабо, почти изпито. Почти само череп.

После се обърнах към свещеника, ала това беше Мей, която наливаше цветни течности в епруветки. Когато отново погледнах Джулия, тя бе разгневена и каза, че никога не била харесвала тази жена. Кой знае защо, аз бях виновен за това.

Събудих се облян в пот. Възглавницата беше мокра. Обърнах я наопаки и пак заспах. Видях се да спя на леглото, вдигнах очи и установих, че вратата на стаята ми е отворена. От коридора проникваше светлина. Върху леглото падна сянка. Рики влезе и ме погледна. Лицето му се очертаваше на фона на светлия коридор и не виждах изражението му, но той каза: „Винаги съм те обичал, Джак“. Наведе се да прошепне нещо в ухото ми и със закъснение разбрах, че се кани да ме целуне. По устните, страстно. Устата му се отвори. Облиза устните си с език. Бях много разстроен, не знаех какво да правя, ала в този момент се появи Джулия и попита: „Какво става?“ Рики припряно се отдръпна и даде някакво обяснение. Джулия се ядоса и рече: „Не сега, глупак такъв“. Рики пак даде някакво обяснение. „Това е напълно излишно, проблемът ще се реши от само себе си“ — отговори му тя. „При интервална глобална оптимизация детерминистичните алгоритми имат ограничителни коефициенти“ — каза й Рики. „Нищо няма да ти стане, ако не се съпротивляваш“ — заяви му Джулия. После загаси лампата и излезе.

И отново се озовах на сватбата си в Монтерей. Джулия стоеше до мен в бяло. Обърнах се да погледна публиката и видях трите ми деца, седнали на първия ред, усмихнати и щастливи. Около устните им се появи черна линия и се плъзна по телата им, докато накрая не ги обгърна целите. Те продължаваха да се усмихват, но аз бях ужасен. Втурнах се към тях, ала не успях да изтрия чернилката. „Не забравяй пръскачките, татко“ — спокойно каза Никол.

Събудих се. Завивките бяха усукани и мокри от пот. Вратата на стаята ми бе отворена. Върху леглото ми падаше светъл правоъгълник. Погледнах към монитора. Показваше 04:55. Затворих очи и известно време полежах, но не успях да заспя. Бях мокър и реших да взема душ.

Станах от леглото малко преди пет сутринта.

В коридора цареше тишина. Запътих се към баните. Вратите на всички спални бяха отворени, което ми се стори странно. Всички спяха. И лампите в стаите светеха. Видях, че Рики спи, видях Боби, видях Джулия и Винс. Леглото на Мей беше празно. И леглото на Чарли, разбира се.

Отбих се в кухнята да си взема лимонада от хладилника. Бях много жаден, гърлото ми болезнено пареше. И стомахът ми не бе съвсем в ред. Погледнах бутилката шампанско. Внезапно ме обзе странно предчувствие, като че ли можеше да са сложили нещо вътре. Извадих я и внимателно разгледах тапата и металното фолио, което я покриваше. Изглеждаше си нормално. Нямаше следи от игли, абсолютно нищо.

Просто бутилка шампанско.

Сложих я на мястото й и затворих хладилника.

Зачудих се дали не съм бил несправедлив към Джулия. Може наистина да смяташе, че е допуснала грешка, и да искаше да я поправи. Може просто да се бе опитвала да изрази благодарността си. Може да се бях държал прекалено сурово с нея. Прекалено коравосърдечно.

Защото като се замислех, какво толкова подозрително или лошо беше направила? Бе се зарадвала, че ме вижда, въпреки че беше прекалила. Бе поела отговорността за експеримента и се беше извинила. И незабавно се бе съгласила да се обади на военните. Беше приела моя план да унищожим рояка в телефонната централа. Бе направила всичко, за да покаже, че ме подкрепя и че е на моя страна.

Ала въпреки това не бях спокоен.

И разбира се, стоеше въпросът с Чарли и неговия рояк. Хипотезата на Рики, че Чарли някак си е носил рояка в тялото си, в устата или под мишницата си, не ми се струваше много логична. Тия рояци убиваха за секунди. Тогава как все пак роякът бе проникнал в стаята заедно с Чарли? Дали беше влязъл отвън? Защо не бе нападнал Джулия, Рики и Винс?

Забравих за душа.

Реших да отида в сервизното отделение и да поогледам пред вратата на телефонната централа. Може да бях пропуснал нещо. Джулия не беше млъкнала и това бе смущавало мислите ми. Сякаш не беше искала да разбера нещо.

Ето че пак бях суров към нея.

Минах през херметичната камера, продължих по коридора и през втората камера. Когато си уморен, въздушните струи те дразнят. Стигнах до сервизното отделение и се запътих към телефонната централа. Не забелязах нищо.

Чух тракане на клавиатура и надзърнах в биологичната лаборатория. Мей седеше пред терминала си.

— Какво правиш? — попитах я.

— Проверявам видеозаписа.

— Мислех, че не може. Нали Чарли е прекъснал кабелите.

— Така каза Рики. Обаче не е вярно.

Понечих да заобиколя масата и да погледна над рамото й. Тя вдигна ръка.

— Може би не бива да го гледаш, Джак.

— Защо?

— Хм, може би точно сега ще ти е трудно да го понесеш. Може би утре.

След тези думи аз естествено се втурнах да видя какво показва мониторът. И се заковах на място. Видях пуст коридор. Отдолу бе изписан часът.

— Това ли е? Това ли няма да мога да понеса?

— Не. — Мей се завъртя на стола си. — Виж, Джак, трябва да минеш последователно през всички охранителни камери и всяка от тях записва само десет кадъра в минута, така че е много трудно да си сигурен какво…

— Просто ми го покажи, Мей.

— Трябва да върна записа. — Тя натисна бутона „назад“. Подобно на много от новите охранителни системи, тази на „Займос“ използваше интернетска технология за превъртане. Така човек можеше да се върне обратно по стъпките си.

Кадрите запрескачаха, докато Мей не откри нужното място. Коридор. Главната сграда. Пак главната сграда от друг ъгъл. Херметична камера. Друг коридор. Сервизното отделение. Коридор. Кухнята. Стаята за игри. Коридорът на жилищния отсек. Външен изглед от пустинята. Коридор. Електростанцията. Изглед от пустинята. Друг коридор.

Запримигвах.

— От колко време го правиш?

— Около час.

— Господи!

Пак видях коридор. По него вървеше Рики. Електростанцията. Джулия, осветена от прожектора пред външната врата. Коридор. Джулия и Рики заедно, прегърнати, после коридор и…

— Чакай — казах аз.

Мей натисна един от клавишите. И мълчаливо ме погледна. Натисна друг клавиш и бавно превъртя кадрите напред. Спря на кадъра, който показваше Рики и Джулия.

— Десет кадъра.

Движението беше неясно. Рики и Джулия се приближиха един към друг. Прегърнаха се. Картината излъчваше усещане за спокойствие и близост. После страстно се целунаха.

— Пфу, мама му стара. — Извърнах се от екрана. — По дяволите!

— Съжалявам, Джак — рече Мей. — Не знам какво да кажа.

Зави ми се свят, сякаш щях да припадна. Седнах на масата с гръб към екрана. Просто не можех да го погледна. Дълбоко си поех дъх. Мей продължаваше да говори, ала не чувах думите й. Пак си поех дъх. Прокарах пръсти през косата си.

— Ти знаеше ли за това? — попитах аз.

— Не. Допреди няколко минути.

— Някой знае ли?

— Не. Понякога се шегувахме, че са гаджета, но никой от нас не го вярваше.

— Господи! — Отново прокарах ръка през косата си. — Кажи ми честно, Мей. Ти знаеше ли за това?

— Не, Джак. Не знаех.

Мълчание. Поех си дъх. Опитах се да преценя чувствата си.

— Знаеш ли кое е най-странното? — казах аз. — Най-странното е, че от известно време го подозирах. Бях съвсем сигурен, само не знаех с кого. Потресен съм, въпреки че го подозирах.

— Убедена съм.

— Изобщо нямаше да се сетя, че е Рики. Той е такъв… не знам, пада си подмазвач. И не е голям играч. Мислех си, че е избрала някой по-важен. — Спомних си разговора с Елън след вечеря.

„Откъде си сигурен какъв е стилът на Джулия?“

Това бе след като бях видял мъжа в колата. Мъжа, чието лице не бях успял да различа.

Елън: „Нарича се «отхвърляне на действителността», Джак“.

— Господи — изпъшках и поклатих глава. Бях разгневен, засрамен, смутен, бесен. Чувствата ми се меняха всяка секунда.

Мей чакаше. Не помръдваше и мълчеше. Седеше абсолютно неподвижно. Накрая попита:

— Искаш ли да догледаш записа?

— Още ли има?

— Да.

— Не знам, ако… хм… Не, не искам да го догледам.

— Може би е по-добре.

— Не.

— Искам да кажа, може би ще се почувстваш по-добре.

— Едва ли — отвърнах аз. — Едва ли ще го понеса.

— Може би не е каквото си мислиш, Джак. Поне не точно каквото си мислиш.

„Нарича се «отхвърляне на действителността», Джак.“

— Съжалявам, Мей. Но повече не искам да се преструвам. Видях го. Знам какво е.

Мислех, че завинаги ще съм с Джулия. Мислех, че двамата обичаме децата, имаме семейство, дом, съвместен живот. И Рики си имаше бебе. Просто беше странно. Струваше ми се абсурдно. Но пък нещата никога не стават така, както си мислиш.

Чух, че Мей бързо пише на клавиатурата. Обърнах се така, че да виждам нея, но не и екрана.

— Какво правиш?

— Опитвам се да открия Чарли. Да видя какво му се е случило през последните няколко часа.

Тя продължи да пише. Поех си дъх. Тя имаше право. Каквото и да ставаше в личния ми живот, нещата вече бяха доста напреднали. Нищо не можех да направя, поне в момента. Обърнах се към екрана.

— Добре — казах аз. — Да потърсим Чарли.

Редуващите се кадри бяха объркващи. На екрана се появяваха и изчезваха хора. Видях Джулия в кухнята. На следващия кадър бяха заедно с Рики. Вратата на хладилника бе отворена, после се затвори. Видях Винс в главната зала, после го нямаше. Видях го в коридора, след това коридорът беше пуст.

— Не виждам Чарли.

— Може още да спи — отвърна Мей.

— В спалните има ли камери?

— Да, но трябва да променя цикъла. Обикновеният цикъл не включва спалните.

— Трудно ли е да промениш цикъла?

— Не съм сигурна. С това се занимава Рики. Системата е доста сложна. Само Рики може да работи с нея. Да видим дали ще открия Чарли в обикновения цикъл.

Така че зачакахме да видим дали ще се появи на външните камери. Търсихме още десетина минути. От време на време трябваше да извръщам поглед, макар че редуващите се кадри, изглежда, не смущаваха Мей. Накрая го видяхме в коридора пред спалните. Търкаше лицето си. Току-що се бе събудил.

— Добре — каза тя. — Открихме го.

— Колко е часът?

Тя замрази кадъра. Беше 00:10.

— Само половин час преди да се върнем — отбелязах аз.

— Да. — Мей превъртя кадрите напред. Чарли изчезна от коридора, но после го видяхме да влиза в банята. Видяхме Рики и Джулия в кухнята. Усетих, че мускулите ми се напрягат. Но двамата само разговаряха. После Джулия сложи шампанското в хладилника и Рики й подаде чашите.

Не бях сигурен какво се е случило след това, защото имахме само по десет кадъра в минута. Това означаваше, че кадрите се редуват през шест секунди. Събитията изглеждаха размазани. Между отделните образи бяха пропуснати прекалено много неща.

Но ето какво се беше случило според мен:

Чарли се появи и заговори двамата. Усмихваше се бодро. Посочи чашите. Докато приказваха с него, Джулия и Рики ги бяха оставили. После Чарли вдигна ръка, за да ги спре.

И посочи чашата, която държеше Джулия. И каза нещо.

Джулия поклати глава и постави чашата в хладилника.

Чарли изглеждаше озадачен. Посочи друга чаша. Джулия поклати глава. Чарли вирна брадичка, сякаш започваше да се ядосва, и няколко пъти посочи масата с показалец.

Рики пристъпи напред, застана между Джулия и Чарли, сякаш искаше да прекрати спора им, и успокоително вдигна ръце.

Чарли не се успокои, а посочи мивката, пълна с мръсни чинии.

Рики поклати глава и сложи ръка на рамото му.

Чарли я отблъсна.

Двамата започнаха да се карат. Междувременно Джулия спокойно сложи и останалите чаши в хладилника. Изглеждаше безразлична към спора, който се водеше само на крачка от нея, сякаш не го чуваше. Чарли се опитваше да заобиколи Рики и да се добере до хладилника, но Рики му препречваше пътя.

Поведението на Рики предполагаше, че не смята Чарли за съвсем нормален. Отнасяше се с него предпазливо, като с човек, който не може да се владее.

— Дали Чарли е под въздействието на рояка? — попита Мей. — Затова ли се държи така?

— Не знам. — Втренчих се в екрана. — Не виждам никакъв рояк.

— Да — съгласи се тя. — Обаче е адски ядосан.

— Какво иска от тях?

Мей поклати глава.

— Да извадят чашите ли? Да ги измият? Да вземат други чаши? Нямам представа.

— На Чарли не му пука за такива неща — отбелязах аз. — Може да яде и от мръсна чиния, която току-що е използвал някой друг. — Усмихнах се. — Виждал съм го със собствените си очи.

Изведнъж Чарли отстъпи няколко крачки назад. За миг остана напълно неподвижно, сякаш бе открил някакъв смайващ факт. Рики му каза нещо. Чарли започна да сочи и да им крещи. Рики се опита да се приближи до него.

Чарли продължаваше да отстъпва, после се обърна към стенния телефон и вдигна слушалката. Рики светкавично се приближи, затръшна телефона и силно блъсна Чарли. Силата му ме изненада. Чарли беше едър мъж, но се просна по гръб на пода. После се изправи, като продължаваше да вика, обърна се и избяга от стаята.

Джулия и Рики се спогледаха. Джулия му каза нещо.

Рики незабавно се втурна след Чарли.

Джулия го последва.

— Къде отиват? — попитах аз.

Мей освободи задържащия бутон. На екрана проблесна надпис „Актуализиране на времето“ и пак започнаха да се редуват кадри от всички камери. Видяхме Чарли да тича по коридора, после се появи Рики. Нетърпеливо зачакахме, ала повече не видяхме никого.

Нов цикъл. Чарли в сервизното помещение, на телефона. Той погледна през рамо. След миг влезе Рики и Чарли затвори. Започнаха да се карат.

Чарли грабна някаква лопата и замахна към Рики. Първия път Рики се наведе. Втория път лопатата го удари по рамото и го повали на пода. Чарли силно замахна и се прицели в главата му, очевидно с намерението да го убие. Рики успя да отскочи само миг преди лопатата да изкънти в бетона.

— Боже мой! — ахна Мей.

Рики почна да се изправя. Чарли се обърна и видя, че в стаята влиза Джулия. Тя умолително протегна ръка (дали го молеше да остави лопатата?). Чарли гледаше ту нея, ту него. После в сервизното отделение влезе и Винс. Чарли като че ли изгуби желание да се бие. Те го обкръжиха и започнаха да се приближават.

Чарли ненадейно се втурна към телефонната централа, влезе вътре и се опита да затвори вратата. Рики светкавично го настигна и провря крак между вратата и касата. През стъклото лицето на Чарли изглеждаше гневно. Винс застана до Рики. Не виждах какво става. Джулия като че ли ги командваше. Стори ми се, че видях ръката й в пролуката на вратата, ала не бях сигурен.

Във всеки случай вратата се отвори и Винс и Рики влязоха в стаята. Картината беше размазана и накъсана, но тримата мъже явно се биеха. Рики успя да се вмъкне зад Чарли и му приложи ключ, Винс изви ръцете му зад гърба му и Чарли престана да се съпротивлява.

— Какво става? — попита Мей. — Те изобщо не споменаха за това.

Рики и Винс държаха Чарли изотзад. Чарли се задъхваше, гърдите му тежко се надигаха. В стаята влезе Джулия. Погледна Чарли и му каза нещо.

После се приближи и го целуна в устата.

Чарли се мъчеше да се отскубне. Винс го сграбчи за косата и задържа главата му. Джулия продължаваше да го целува. После отстъпи и в този момент видях черна река между устите на двамата. Беше само за миг, после избледня.

— Боже мой! — ахна Мей. Джулия избърса устни и се усмихна.

Чарли се отпусна и се свлече на земята. Изглеждаше замаян. От устата му излетя черен облак и се завихри около главата му. Винс го потупа по главата и излезе от стаята.

Рики се приближи до телефонните кабели и ги изтръгна. После се обърна към Чарли, каза нещо и също излезе.

Чарли скочи на крака, затвори вратата и я заключи. Ала Рики и Джулия само се засмяха, сякаш усилията му бяха напразни. Чарли отново се свлече на пода и се скри от поглед.

Рики прегърна Джулия и двамата се отдалечиха заедно.

— Вие двамата определено сте станали рано!

Обърнах се.

На прага стоеше Джулия.