Джей Кристоф
Божигроб (16)

13.
Измъкване

Напоеният с дъх на карамфил дим се изви в морския въздух, изнизвайки се на тънки колони от ноздрите на Мия. Тя всмукна за последно от цигарилото, смачка угарката в стената и въздъхна доволно.

— ’Паст и кръв, имах нужда от това.

— Знаех си, че ще ти липсват.

Аш се усмихна, затъкна един кървавочервен кичур зад ухото си. Беше се боядисала за заблуда — ако по някакъв жесток удар на съдбата човек от Църквата ги видеше заедно от разстояние, Аш можеше да мине за Джесъмин. Измамата беше съшита като с бели конци, но както обичаше да казва Господин Благ, цялата тази работа беше съшита от край до край с бели конци.

Мия поблагодари с едно кимване, затвори очи, облегна се на стария кожен диван и се заслуша в тютюневото жужене в кръвта си.

— Радвам се да те видя отново — обади се Аш.

Мия отвори очи, присви ги и я погледна. Господин Благ скочи на облегалката и провеси опашчицата си през рамото й. Затъмнение се уви около кръста й и сложи глава в скута й. Нито един от спътниците й нямаше доверие на Ашлин, а даже и след като бяха задвижили целия този план в действие, Мия също не можеше да се насили да й повярва. Аш уби Джес. И беше убила Трик. Беше убила всеки, който стоеше на пътя на отмъщението й.

Нима тя е много по-различна от теб?

Все пак Аш не беше издала на луминатите местонахождението на антикварницата на Меркурио…

Ашлин огледа парцалите, с които беше облечена Мия.

— Радвам се да видя, че си се облякла добре за случая.

— Срещна ли много трудности по пътя? — попита Мия.

Аш поклати глава.

— Господин Мърморко бързо ни намери.

Прозвуча странният смях на Затъмнение. Господин Благ наклони главицата си към Ашлин и прошепна с глас като пушек:

— … нахалство…

Ашлин се усмихна доволно на котката сянка, измъкна кама от колана си и набоде на нея една ябълка от купата с плодове на близката масичка. Със сръчно движение в китката я метна право в протегнатата ръка на Мия.

— Ние чакахме в Бяла крепост според плана — обясни Аш. — Щом Леонид пристигна, а ти не беше сред придобивките му, разбрах, че нещо здраво се е объркало. Обаче не си представях, че така сме я втасали, докато господин Умник не ни намери.

— … престани…

— … НЕ, ПРОДЪЛЖАВАЙ, МОЛЯ ТЕ…

Аш пренебрегна сенките и вместо това изви вежди към Мия. Момичето отхапа шумно от ябълката и дълго дъвчи, преди да отговори:

— Признавам, че планът срещна малко… спънки.

— Винаги си имала талант да омаловажаваш нещата, Корвере. — Ашлин набоде още една ябълка от купата и започна да я бели със сръчни движения. — Живееш в крепостта, която е принадлежала на баща ти, преди да го обесят за предателство. Собственост си на жената на джустикуса, когото уби. В гладиатски обор, който се е пръкнал най-много преди половин година и има само един венец до името си. Това как ти се струва?

— Оцелях в Ситото — сви рамене Мия.

Аш мушна парченце ябълка между устните си.

— Забелязах, че не си умряла.

— А сега дадох и кръвната клетва — продължи Мия. — Вече съм истински гладиат. Планът остава същият. Просто трябва да мина през друг колегиум, това е всичко.

— Ще трябва да се биеш два пъти по-здраво — отбеляза Аш. — Леонид вече си е осигурил места на Магни с победите от предишни години. А Леона не притежава нищо, което да наподобява политическия капитал на баща й. Тя трябва да спечели поне още три венеца, преди да може да се бие в големите игри.

— Ако ми трябва някой, който да ми изтъква очевидното, вече си имам Господин Благ, Ашлин.

— … някои неща са достатъчно важни, за да се посочват по два пъти…

— Вижте, никой не знае по-добре от мен, че сме затънали до гуша в лайна — сопна се ядно Мия. — Но ако някой от вас може да измисли по-добър начин да очистя едновременно Дуомо и Скайва, без Червената църква да надуши нещо, цялата съм в слух, по дяволите.

— Казах ти го и преди, Мия — отвърна Аш. — Аз мога да очистя Дуомо вместо теб. И аз съм обучавана в Църквата. Може да отплаваме обратно до Божигроб още сега и…

— Не, казах ти — намръщи се момичето. — Дуомо е мой. Скайва е мой. Искам да гледам тези кучи синове в очите, когато умират. Искам да знаят, че съм била аз.

— … КРЪВТА ТРЯБВА ДА СЕ ИЗМИЕ С КРЪВ… — изръмжа Затъмнение.

Аш бутна още едно парче ябълка между зъбите си и повдигна вежди към Господин Благ. Макар двамата да се караха по всички останали въпроси, когато ставаше дума за безумието на Мииния план, те бяха на едно мнение.

— … мия, може б…

— Не! — отсече рязко тя. — Така ще действаме. А и такава беше сделката ни, Ашлин. Ти ми помагаш да пречукам Скайва и Дуомо, а аз и Меркурио ти помагаме да очистиш Духовенството.

— Ти няма да ги очистиш само заради мен, Мия. Дай да си говорим честно.

— Ти сигурна ли си, че все още помниш какво значи честност, Ашлин?

Момичето захапа устна и бавно кимна.

— Добър удар.

— Упражнявах се.

— Трябва да ти напомня, че съм тук, за да ти помогна, Мия.

— Аз очиствам Дуомо. Аз очиствам Скайва. Такава беше сделката, която сключихме.

И така беше. Колкото и да бе безумен планът, след като часове наред бяха седели в божигробския параклис, нито Меркурио, нито Ашлин успяха да измъдрят по-добър. Скайва отдавна не се появяваше на обществени места, а Дуомо прекарваше повечето време в Базилика Гранде. И изведнъж двамата да се появят заедно на Магни, на разстояние, от което може да бъдат очистени, като при това Дуомо няма да носи проклетата Троица на врата си… Все едно колко трудно щеше да се докопа дотам, възможността беше прекалено добра, за да се пропусне.

И тъй, Меркурио докладва на Духовенството, че сделката с браавите се е издънила и че сега Мия преследва картата по сушата. След това тримата се бяха заели да издирят най-добрите колегиуми, за да може Мия да стигне до игрите, макар че Меркурио не беше особено щастлив от участието на Ашлин. Вярно, момичето искаше да си отмъсти на Червената църква почти толкова отчаяно, колкото и Мия. Вярно, беше по-добра лъжкиня от Мия — двамата с брат й едва не унищожиха Църквата сам-самички. Но фактите бяха такива, че Мия и старият й учител й имаха доверие само тогава, когато всичко беше пред очите им.

А и Мия беше пратила Затъмнение да държи Аш под око и момичето не можеше да диша, без демонът да я чуе. Когато обаче плуваш през пълно с дракони море, не вреди да имаш компания, ако не за друго, то поне да има кого да изядат драконите вместо теб.

Ашлин се изтегна като котка, лапна още едно парче от ябълката.

— Съгласна съм — рече тя. — Просто посочвам и други варианти. Но сделката беше сключена и аз ще се придържам към нея. Нека никога не се разчува, че съм жена, която не държи на думата си.

Господин Благ й се присмя и опашчицата му се уви около врата на Мия.

— … напротив, според мен това трябва да се казва на висок глас и колкото може по-често…

Ашлин размаха кокалчета.

— Кой говори на теб, господин Добро настроение?

Затъмнение надигна глава и шепотът й отекна по дъсчения под.

— … КАКТО МОЖЕ БИ СИ СЕ ДОСЕТИЛ, В ТВОЕ ОТСЪСТВИЕ АЗ И ДОНЯ ЯРНХАЙМ СЕ РАЗБИРАХМЕ ОТЛИЧНО…

— … защо ли не се изненадвам…

— … ТИ НЯМАШ ЛИ СИ МИШКИ, КОИТО ДА ГОНИШ, ПИСАНЧО?

— … ти нямаш ли си чатал, който да душиш, драга мастийо?

— Добре, стига вече, стига — намеси се Мия. — Трябва да се върна в прекрасната си смрадлива килия във Вранско гнездо, преди да са открили, че липсвам. Трябва да научим колкото може повече за Леона. Знаем отлично какво представлява баща й, но самата доня е малка загадка.

— Значи добре, че разпитах наоколо — усмихна се Ашлин.

Тя си отряза ново парченце от ябълката и я сложи на езика си.

Мия повдигна вежди:

— Изплюй камъчето.

— Кажи моля — усмихна се Ашлин.

— Аш… — изръмжа Мия.

Тя се ухили широко, облегна се на дивана.

— Тук съм едва от един ден. Има още какво да науча. Но знам, че Леона се е омъжила за Ремус преди около три години. Хванала му окото на последните Магни, а скоро след това Ремус поискал ръката й от баща й. Доста добър улов за дъщеря на обикновен сангуила — да се омъжи за джустикуса на легиона на луминатите. Според мен показва колко силно политическо влияние има баща й.

Мия отхапа от ябълката и попита с пълна уста:

— Бракът им е бил уреден по сметка?

— На това ниво всички бракове са уредени по сметка. — Аш си отряза тънко кръгче и го мушна между устните си. — Но доколкото разбирам, Леона не се е омъжила насила. Ремус беше богат. Хубавец. Политическата му звезда тъкмо изгряваше. Тя е имала доста голяма изгода от това да се пъхне в леглото му. Затова на твое място щях да гледам да не се изпусна, че аз съм му прерязала гръкляна.

— О, проклятие, понеже аз смятах да си призная на висок глас!

Ашлин се подсмихна и сложи ново парченце в устата си.

— Ами Аркад? — попита Мия и пак отхапа шумно. — Той дълги години е бил шампионът на Леонид. Защо е екзекутус на Леона, а не на баща й?

Ашлин пак сви рамене.

— Тук съм едва от един ден. Дай ми време.

— Нуждая се от всички лостове, до които мога да се докопам. — Мия обърса устата си, изправи се и се протегна. — Затова колкото повече научиш за моята домина, толкова по-добре.

Аш кимна към дрипите, с които беше облечена Мия, и многозначително огледа голите й крака и корем.

— Ако не друго, усетът й за мода ми допада.

Мия подмина закачката, отиде до прозореца и се озърна за неприятелски очи. Когато не откри заплаха, преметна крак през перваза и понечи да се прехвърли навън.

— Мия!

Тя се обърна и погледна Ашлин с вдигната вежда. Ръцете на момичето се завъртяха отстрани до тялото й и задърпаха шева на бричовете.

— Пази се там, в крепостта — рече тя.

Мия погледна към Затъмнение, която още стоеше свита на кравайче върху дивана като черно петно.

— Дръж си очите на четири — рече тя.

— … ТОЛКОВА, КОЛКОТО МОГАТ БЕЗОКИТЕ… — отвърна не-вълчицата.

И с това Мия изчезна. Надолу по стената и на улицата, където се загърна презглава в сенките. Върна се скришом във Вранско гнездо с Господин Благ, който я водеше към постелята й.

Замисли се как я гледаше Ашлин. Целувката им в деня, когато си тръгна от Планината. Всичко това е било прах в очите от страна на Ашлин, Мия беше сигурна. Само игра, с която да придвижи напред плановете си за унищожаване на Духовенството. Мия го знаеше. Всички го знаеха. Ашлин Ярнхайм беше отрова. Но от спомена за онази целувка мислите й се понесоха към онази нивганощ в леглото на Гай Аврелий, към вкуса на устните на онази лийсийска красавица. Запита се дали всичко това не беше прах в очите от нейна страна — още една уловка, за да се доближи до сина на сенатора и да нанесе смъртоносния удар. Запита се дали на част от нея не й беше приятно и дали имаше значение, ако й е било.

Запита се защо изобщо се пита.

Не изпускай от очи трофея, Корвере…

Когато се върна във Вранско гнездо, назъбената врата беше все така плътно затворена, а стражите — на пост. Беше късен час и малко вероятно беше да пратят прислужник до Врански отдих, преди да събудят гладиатите за закуска. И тъй Мия се протегна към сенките в краката й, към сенките в двора и като си пое дълбоко въздух,

прекрачи
            през
                   пространството
                                    между тях.

Падна на колене в прахта със замаяна глава, а изгарящата светлина на двете слънца жулеше отгоре. Поне виното беше изветряло и не я напъваше да повърне, но усещането хич не беше приятно. Капитанът на стражата — момче с набито око на име Ганик, се обърна, когато тя тупна на земята. Но Мия беше скрита под наметалото в сянката на стената и той, като не видя нищо притеснително, бавно се върна на поста си.

Минаха няколко минути преди Мия да събере достатъчно сили, за да се изправи, после крадешком се промъкна през двора, и напътствана шепнешком от Господин Благ, заобиколи крепостта и тръгна към отворената веранда отзад. Слезе пипнешком по стълбите и накрая откри железните решетки, които отделяха казармите от останалата част от вилата. Спря се да си поеме малко дъх, мислейки с ужас за предстоящото замайване, после хвана сенките в неприветливата малка килия. И като стисна здраво очи,

прекрачи
         от мрака
                 в краката си
                  в килията зад решетките.

В тъмнината на казармите жегата не беше и наполовина толкова силна, но на нея й се повдигна, храната се върна по хранопровода и изду бузите й. От покрива на базиликата насам Мия ставаше все по-добра в прекрачването през сенките — като всеки мускул, мислеше си, който заяква, колкото по-често го използваш. Но второ прекрачване след първото явно й дойде в повече, особено когато слънцата припичат тъй ярко в небето. Тя преглътна мъчително, клекна върху сламата и стисна камъните под нея, за да спре въртенето на стаята. Като се ослуша, от килиите наоколо чу единствено тихо хъркане и въздишки.

— … всичко изглежда чисто… — прошепна Господин Благ в ухото й.

Тя почака още малко и светът бавно се върна на мястото си. И накрая в безопасността на килията си Мия захвърли наметалото от сенки и примигна в полумрака на подземието право срещу отварящите се очи на Сидоний.

— Мътните ме взели — измърмори той. — Виж ти…

Мия тутакси скочи в другия край на килията, стисна мъжа за врата и запуши устата му. Сидоний заби нокти в гърба й, мускулите му се издуха и той заръмжа. Сборичкаха се. Сид беше по-едър, Мия по-бърза и всеки се мъчеше мълчешком да надвие другия върху сламата. Бяха се стиснали за гърлото, вените им бяха изпъкнали, очите на Сид се пълнеха със сълзи.

— М-ми… — изгъргори той.

Но даже докато Мия го душеше, неговите ръце също стиснаха по-здраво. Гърлото на Мия се затвори, гърдите й загоряха, мозъкът й остана без кръв. Тя беше още замаяна от прекрачването в сенките и нямаше представа дали едрият айтриянец ще се предаде преди нея. Нямаше представа какво ще направи той, ако тя се откажеше…

— М… мир — успя да изпъшка Сидоний.

Мия отпусна едва-едва ръцете си и погледна в очите му. Здравенякът направи същото и в дробовете й влезе струйка въздух. Бавно като топящи се ледове тя отслаби хватката, пръстите на мъжа се отделиха от шията й. Мия се изтърколи от едрия айтриянец и се оттегли в единия ъгъл на килията.

— ’Паст и кръв — прошепна Сидоний, като потриваше врата си. — З-защо беше това?

— Ти видя — прошепна Мия.

— Е, и?

— Ти знаеш. Каква съм.

Сид сгърчи лице, като се мъчеше да преглътне. Прошепна толкова тихо, че тя едва го чу:

— Здрачин.

Мия си замълча, вперила черните си очи в неговите.

— И затова ли заслужавам да ме удушиш? — не отстъпи той.

— По-тихо говори — изсъска Мия и огледа другите килии.

— … съвет, който всички заинтересовани би следвало да спазват…

Очите на Сидоний се е разшириха, когато котката сянка се появи върху рамото на Мия.

— Ритни ме… — измърмори той.

— … щедро предложение, но не, благодаря…

— И аз ти благодаря, задето ми каза, че всичко изглеждало чисто — прошепна Мия.

Не-котката наклони главица.

— … не мога винаги да бъда съвършен…

Мия и Сидоний се спогледаха от двата края. В погледа на мъжа се четеше страх, страх от неизвестното, страх от нея. Но въпреки това Сидоний запази хладнокръвие, не отвори уста и само я заразглежда с любопитство.

— Какво, защо не викаш с цяло гърло за стражите? — попита го Мия. — Не дрънкаш да ме разпънат на кръст, защото съм вещица?

— Вещица ли? — присмя й се Сид. — Да ти приличам на някой селяндур с размътен ум?

— Признавам, че го приемаш по-добре от повечето хора.

— Видял съм много свят, Гардже. И ти не си най-странната птица в него. Далеч не си. — Айтриянецът се облегна на решетките и скръсти ръце. — Значи е вярно… това, което говорят за вас?

— Че вкисваме млякото, откъдето минем, и изнасилваме девици, откъдето…

— Че минавате през стени, малка блуднице. Събудих се преди половин час да пусна една вода и гледам, че тя няма. После, хоп, появяваш се от нищото.

— Не стана така, Сидоний.

— Знам какво видях, Вранче.

От вилата над тях се чу тътрене на нозе. Стъпките на готвача по дъсчения под, смяната на караула отвън. Скоро екзекутусът щеше да слезе при тях да ги буди за първата серия изтощителни упражнения.

Мия погледна Сидоний в очите, като внимателно го изучаваше. Мъжът беше хитър, разбойник, пълен смотаняк по отношение на жените. Но не беше глупак. Тя му нямаше вяра, ни най-малко. Обаче двамата заедно бяха пролели кръвта си на пясъците в Чермост и това все имаше някакво значение. И все пак тя за нищо на света нямаше да му разказва за себе си, без той да й даде нещо в замяна…

Погледна белезите по кокалчетата му и тежките мускули, които подсказваха, че е прекарал живота си в битки. Студенината в сините очи говореше за дълги пътища и още по-дълги години. Дамгосаната върху кожата му дума СТРАХЛИВЕЦ…

— Колко свят си видял? — попита тя.

— Лийс — отвърна той. — Ваан. Айтрия. Навсякъде, където ме водеха знамената.

Мия повдигна вежди. Спомни си поведението на Сид по време на Ситото. Той крещеше заповеди като човек, свикнал да командва. Обмисляше тактиката като…

— Бил си в айтриянския легион — рече тя.

Сид поклати глава.

— Бях луминат, Гардже. Служих на джустикуса пет години.

Мия присви очи, коремът й се обърна на лед.

— Служил си на Маркус Ремус?

— На Ремус ли? — присмя й се той. — На онзи коварен мерзавец? ’Паст, не. Служих на джустикуса преди него. На истинския джустикус, девойче. На Дарий проклетия Корвере.

Сърцето на Мия подскочи в гърдите й. Езикът залепна за небцето в устата й. Черна майко, този мъж беше служил при баща й!

Но в това нямаше логика…

— Аз… — Мия се покашля. — Чувала съм, че цялата армия на Кралесъздателя била разпъната на кръст… по бреговете на Хора. Павирали стъпалата към сградата на Сената с черепите им.

— Аз не бях там, когато армията на Корвере и Антоний се пръсна. — Сид потърка жигосаното място на гърдите си, гласът му стана някак далечен. — Винаги съм се чудил дали нямаше да мога да направя нещо, ако бях…

Сид прокара ръка през тъмната си остригана коса. Кимна към околните стени. Към решетките, които ги обграждаха.

— Знаеш ли, това някога беше къщата на Корвере — въздъхна той. — Някога той и семейството му прекарваха лятото тук, струва ми се. Малко момиченце. Син в люлката. После я дадоха на онази змия Ремус. И като си помислиш, че тук ще свърша дните си. Заключен в подземието на онзи мръсник. И ще печеля кръв и слава за вдовицата му, докато червата ми боядисат пясъка.

Така значи. Сидоний беше направил повече от това да служи на баща й. Беше му останал верен, когато цялата република се бе обърнала срещу него…

Зъбите на Гърлото, никога не си е представяла такова нещо! Откъде да й мине през ума, че ще срещне един от бащините си луминати, и то точно под този покрив? Ако преди не беше усещала никаква близост към този мъж, с когото се биха в Чермост, сега тя изпълни гърдите й. От начина, по който Сидоний говореше за баща й, й идеше да разцелува мръсника му глупав.

Истинският джустикус, беше казал той.

Когато всички други му викаха просто Дарий Корвере, предателя.

Мия разтри издрания си врат и сянката й се накъдри, докато Господин Благ пиеше страха й. Досега с никого не беше говорила за дарбата си. Хората се страхуваха от това, което не разбираха, и мразеха онова, от което се страхуваха. Но при цялата й необичайност Сидоний не изпитваше нищо подобно на страх.

Той е чудак…

— Не мога да минавам през стени — призна си тя.

Очите на Сид се проясниха и той погледна към другия край на килията.

— Просто… Прекрачвам. В известен смисъл. Между сенките, искам да кажа.

— ’Паст и кръв! — измърмори здравенякът.

— Но след това ми се повръща — додаде тя. — И мога да ставам невидима. Но когато го правя, съм почти сляпа. Честно казано, това не е най-прекрасната дарба.

— Ами спътниците ти?

— Кажи здравей, Господин Благ.

— … здравей, господин благ…

— Значи можеш да излизаш от килията по всяко време, когато поискаш?

Мия сви рамене.

— В известен смисъл.

Айтриянецът поклати глава объркано.

— Тогава какво, в името на Всевиждащия и четирите му проклети дъщери, правиш все още тука, Гардже?

Един страж дръпна лоста на мекверка и назъбената врата се вдигна нагоре с тресене. Екзекутусът влезе в казармите с наежена сива брада и навития камшик в ръка.

— Гладиати! — изрева той. — Тишина!

И като сви рамене към Сид, Мия стана, за да започне работата за деня.