Анатолий Рибаков
Прах и пепел (8)

8.

Нещо му лютеше в гърлото, имаше хрема, лекарите го посъветваха да си стои вкъщи. Сталин не отиде в Кремъл.

Мрачен ден. По НЕГОВА заповед не чистеха снега на верандата. По него нямаше следи — значи никой не е приближавал. И както винаги, видът на недокоснатия бял сняг го успокои. Снегът висеше по дърветата, лежеше върху покрива на караулното помещение. Чистеха снега от покривите само когато ТОЙ отиваше в Кремъл, а докато ТОЙ беше на вилата, бе забранено катеренето по покрива и стъргането с лопати — не обичаше да му скърцат над главата, не обичаше да чува стъпки отгоре. Дори пътеката от външните порти до къщата не се разчистваше, страхуваха се да не ГО събудят с работа из двора.

В стаята беше здрачно, Сталин не палеше лампата — щеше да се изгуби чувството за уют, което той обикновено изпитваше в такива мрачни зимни дни сред тишината и спокойствието на дома си. Изми се. Не се избръсна, днес нямаше да се показва пред никого.

Валечка донесе таблата със закуската.

— Как се чувствате, Йосиф Висарионович? Здравенцето как е?

— Добре съм. Ще отида в библиотеката.

Тя го погледна плахо.

— Какво ме гледаш, не ме ли познаваш?

— Ами нали искахте да поседите вкъщи. Йосиф Висарионович. И лекарите…

— Лекарите разрешиха библиотеката — прекъсна я Сталин.

— Ами бива, много хубавичко, щом е тъй.

Това „бива“, „много хубавичко“ се изрази в следното: когато Сталин с валенки, кожух и ушанка излезе от къщата, пътеката от нея до библиотеката вече бе разчистена от снега, стълбището на библиотеката — дървена къща с един подземен етаж, бе пометено. И в самата библиотека беше топло, проветрено. Кога са успели?

Книгите бяха подредени правилно по стелажите, по раздели, по азбучен ред, ТОЙ лесно намираше нужната, не можеше да губи време за търсене. Карл Маркс бе казал, че любимото му занимание било да се рови в книгите. Маркс не е ръководил държава, имал е време да се рови в книгите. Ленин, който използваше Държавната публична библиотека, откъдето книгите не можеха да се изнасят, всеки път молеше да му дадат нужната книга за неделя, а в понеделник я връщаше. Като глава на правителство е давал пример за спазване на законите? Не. Просто интелигентски навик свято да се спазват библиотечните правила. Ленин всъщност беше книжен човек, оттам произлизаха големите му грешки. А за НЕГО книгата е работен инструмент, нищо повече.

На масата е „Разкази за детството на Сталин“. Отпечатали са един екземпляр за него и чакат съгласието му да пуснат тиража. Няма да получат НЕГОВОТО съгласие. Лоша книжка. Ненужна. Всичко е сладникаво, нагласено — добри родители, задружно семейство. Лъжи! Особено ГО дразнят „земляците“, авторът час по час ги цитира. Стараят се, кучите синове! Натрапват се за „приятели от детинство“, каквито не са били. ТОЙ не си спомня тези надменни, жестоки хлапета, които го презираха или не го забелязваха. Сега чуруликат като славейчета, искат да изтъкнат нищожните си персони, да останат в историята.

Писала я е рускиня, а книгата е изцяло погрузинчена. Искала е да МУ угоди, глупачката! Пълно е с грузински имена, и то детски: Зурико, Бесико, Темрико, Отарико, Гоги… Руските деца ще се смеят: Сосо, Сосико…

Вече има едно дете — Володя Улянов, хубавичък, беличък, къдрокосичък, едно такова руско господарче, нарисувано на всички значки, на всички флагчета, симпатично едно, разбираш ли, руско дворянско синче. За какво ни е още едно?! И то със странното и смешно име Сосико?! За съветските деца ТОЙ трябва да бъде не връстник, а могъщият вожд, другарят Сталин, с кител и ботуши, на децата им допада военната униформа. Ленин е вече нещо далечно, а ТОЙ е жив. И за съветските деца трябва да бъде жив — жив баща, жив Бог. Мъртвият Исус може да бъде дете. Исус и Ленин извършиха своето историческо дело и сега могат да бъдат очарователни дечица. А ТОЙ не, ТОЙ не може да бъде!

Като са се разровили! Някакъв си осетински учен, глупак, написал изследване, че видите ли, другарят Сталин бил от осетинския род Дзугата. Има такова село в Осетия — Дзугата, и всички хора с корени оттам са Дзугата. На кръстените на север били дадени руските окончания „ев“ или „ов“ — Дзугаев, Дзугатов, а на юг грузинският свещеник слагал „дзе“ или „швили“. Тъй че неговите предци станали отначало „Дзугашвили“, а после „Джугашвили“. Сега всички искат да си го присвоят — и осетинците, и грузинците.

Хитлер забранява да се пише за неговите предци. Добре прави! Бащата на Хитлер, Алоис, е бил извънбрачен син на селянката Шикългрубер, носел е фамилията на майка си, после изведнъж се намерил баща му Хитлер и Алоис станал Хитлер, и синът му Адолф също станал Хитлер. Правилно е решил Хитлер: защо трябва германският народ да знае всичко това? Да си правят шегички, да се подиграват, че нали, как щеше да звучи: „Хайл, Шикългрубер!“

Някакви идиоти се ровят в биографията на Ленин: предците на Ленин по баща били руснаци и калмици, по майка — шведи и евреи. Защо е нужно това на руския народ? Хитлер настоява за чистота на расата, а ТОЙ не настоява. Бащата на НЕГОВИТЕ деца е грузинец, майка им е рускиня, и то с малко германска кръв. Какво от това?! Руският народ е смесица на славяни с угрофини, на тюрки с монголи. Смесените бракове вътре в СССР трябва да се поощряват, именно те създават единния съветски народ. А браковете с чужденци трябва да се възпрепятстват. Те водят до шпионаж и предателство. До какво докараха Романовци браковете с чуждестранни принцеси? До това, че последният цар Николай Втори беше фактически германец, всички негови предци са били женени за германки, тъй че в Николай Втори не е останала руска кръв. И ето че народът го отхвърли: царят е германец, царицата — германка, как може той да воюва срещу своите, срещу германците?

ТОЙ не е потомък на царска династия и не му е нужна никаква генеалогия. Майка му е грузинка, баща му е записан грузинец, значи по произход е грузинец, а фактически е руснак, принадлежи преди всичко на руския народ, целият му живот и дейност са свързани с руския народ. А тоя учен глупак се е докопал и до енорийската книга за кръщавките на Горийската черква от 1878 година, където уж пишело: на 6 декември на жителите на Гори, селянина Висарион Иванович Джугашвили и неговата законна съпруга Екатерина Габриеловна, се роди син Йосиф. Новороденото бе кръстено от протойерей Хаханов с псалт Квиникидзе. Тайнството бе извършено на 17 декември. Излиза, че се е направил по-млад с една година? За какво го е направил? Не ще успеят да хвърлят сянка върху него.

НЕГОВАТА роля като вожд и ръководител в революцията, в гражданската война, в социалистическото строителство — ето такива сериозни изследвания трябва да се поощряват, а ровенето в личната му биография трябва да се прекрати веднъж завинаги.

На лист хартия Сталин написа със син молив:

До Детгиз^[1] при ЦК на ВЛКСМ

Аз съм решително против „Разкази за детството на Сталин“.

Книжката изобилства с маса фактически грешки, изопачавания, преувеличения, незаслужени възхвалявания. Авторката е била заблудена от любители на легенди, от дърдорковци (може би и „добросъвестни“ дърдорковци), от подлизурковци. Жалко за авторката, но фактът си остава факт.

Но не това е най-Важното. Най-важното е, че книжката съдържа тенденция да се вкорени в съзнанието на съветските деца (и изобщо на хората) култ към личността на вождовете, на непогрешимите герои. Това е опасно, вредно. Теорията за „героите“ и „тълпата“ е не болшевишка, а есерска теория. Героите правят народа, превръщат го от тълпа в народ — така казват есерите. Народът прави героите — това отговарят на есерите болшевиките. Книжката налива вода в мелницата на есерите. Всяка подобна книжка ще налива вода в мелницата на есерите. Ще вреди на нашето общо болшевишко дело. Съветвам ви да изгорите книжката.

16 февруари 1938 година

Й. Сталин

Сложи писмото в папката, отмести я, взе друга. Той преглеждаше всеки ден донесенията за Троцки, за неговия Ⅳ Интернационал, „Бюлетините на опозицията“. „Сталинизмът и фашизмът представляват симетрично явление. С много свои черти всяко от тях убийствено напомня другото…“ Троцкистка демагогия! Сходството между болшевизма и нацизма се състои в омразата им към западните буржоазни демокрации и преди всичко към високомерната Англия. С Хитлер те имат общи врагове и тези врагове ще ги съюзят като му дойде времето. А засега ТОЙ води своя игра със западните демокрации, плаши ги с Хитлер. Хитлер води своя игра, плаши ги със Сталин. Но да воюва срещу СССР, като има в тила си Англия и Франция, да се изтощи в такава война — Хитлер няма да го направи. Троцки прекрасно разбира това, предсказва НЕГОВИЯ съюз с Хитлер, иска да излезе пророк, не мирясва. „Сталин унищожава болшевишката партия… В историята Сталин ще влезе под презряното име на най-отвратителния от всички Каиновци… Паметниците, които си е издигнал, ще бъдат унищожени или взети в музеите и подредени в залите на тема «Тоталитарни ужаси». И победоносната работническа класа ще издигне паметници на нещастните жертви на Сталиновата злоба и подлост по площадите на освободения Съветски съюз… Сталинизмът ще бъде смазан, разгромен и покрит с безчестие завинаги…“

Кани се да смаже, да разгроми НЕГО! Мерзавец! Ще видим кой кого ще смаже! Ако Слуцки и Шпигелглас не се справят, ТОЙ ще намери други хора, които ще съумеят да изпълнят задачата на партията. Това семейство трябва да бъде изтребено до крак, нито един да не остане.

От същата папка Сталин извади списъка с членовете на семейството на Троцки. Отново, за кой ли път прочете:

Александър Давидович Бронщейн, по-голям брат на Троцки, — разстрелян през 37-а година в Курския затвор.

Борис Александрович Бронщейн, племенник на Троцки, — разстрелян през октомври 37-а година.

Олга Давидовна, сестра на Троцки, — осъдена на десет години затвор.

Александра Лвовна Соколская, първа съпруга, — умряла в лагер.

Нина Лвовна, по-голяма дъщеря на Троцки от първия му брак, — умряла през 1928 година от туберкулоза.

Нейният съпруг, Невелсон, разстрелян през 1937 година.

Дъщеря им Валя, родена през 1925 година, — следите й се губят в детския приемник на НКВД, досега не могат да я намерят, тунеядци такива!

Зинаида Лвовна Волкова, по-малка дъщеря на Троцки, — самоубила се.

Съпругът й, Платон Волков, — разстрелян през 37-а година.

Техният син, Всеволод Волков, роден през 1926 година живее в Париж при вуйчо си Лев Седов, по-големия син на Троцки.

Сергей Лвович Седов, по-малък син на Троцки, — разстрелян на 29 октомври 37-а година.

Александър и Юрий, племенници на Троцки, — разстреляни.

Живи са: самият негодник Троцки, втората му съпруга Наталия Седова, по-големият му син Лев Седов и единайсетгодишният му внук Всеволод Волков. Преди всичко трябва да се ликвидира Троцки. Лев Седов засега да не го закачат. Под кожата му е влязъл нашият агент Марк Зборовски, чрез него имаме пълна информация за всичко. Синчето после, след таткото.

Не биваше тогава да пуска Троцки в чужбина. Да го беше извадил на съд, като всички останали мерзавци. Ако беше постоял десет часа на един крак, всичко щеше да подпише. Негодниците Риков и Бухарин излязоха същите боклуци като Зиновиев и Каменев. Вярно, правят се на „идейни“: „Аз изпълнявам заповед на партията и ще потвърдя пред съда показанията си.“ Лъжци! Не издържат следствието и подписват всичко, което им дават. Кой знае защо Ваня Будягин не „изпълни заповедта на партията“. Хем колко го мъчиха! Той специално изпрати Андреев да види. Андреев видял и припаднал, какъв слабонервен излезе този член на Политбюро. Човек, който гледа, припада, а човек, с когото вършат всичко това, не припада. Значи, як човек. А онези, дето подписват, са слаби хора. Ягода измъчваше другите, но като подхванаха него, веднага всичко си подписа. И Троцки щеше да подпише. Ако бяха разпитвали пред него жена му, синовете и внуците — всичко щеше да подпише. Ако пък не подпишеше, щеше да пукне в затвора. Вярно, на Запад щеше да се вдигне шумотевица. И какво от това?! Каква вреда могат да нанесат те на Съветския съюз? Никаква. Ако им е изгодно, капиталистите са готови да търгуват и с дявола. Човеколюбието си е човеколюбие, златото си е злато. Ще преглътнат и процеса срещу Бухарин и Риков.

Процесът трябва да започне на втори март. Открит процес, със защитници, с представители на пресата, на дипломатическия корпус, на интелигенцията, особено на писателите. Нали Бухарин е специалист по поезията, нека чуят своя любимец.

Тихо кратко подсвирване прекъсна мислите му. Ослуша се… Пауза и отново тихо кратко подсвирване. Щурец ли беше? Да, май беше щурец. Откъде тук се е завъдил щурец? Отдавна не беше чувал щурец. Може би като малък… Не си спомня да е чувал щурец в Гори… На село, в заточение е чувал… Цвърчеше нощем. Не МУ пречеше, беше дори приятно, спокойно, подчертаваше тишината… Лежеше, мислеше, а зад печката тихичко, самотно цвърчеше щурецът, цвърчеше плахо, не нахално… Но нали тук няма печка, тук има централно отопление. Сигурно щурците живеят не само около печки. Някога Надя водеше децата в Художествения театър на спектакъла „Щурец в огнището“. Затова бе сметнал, че щурецът живее само край печката, но излиза, че не е само около печката. Да каже ли на Власик? Защо? Ще захванат да търсят, да тропат с ботушите си, ще разместят книгите. На кого пречи щурецът? Не е вреден, не е хлебарка, не е дървеница. Пее си, цвърчи си, нека си пее, нека си цвърчи самотникът!

Сталин стана, облече кожуха, сложи шапката, ослуша се. Щурецът бе замлъкнал. Почака малко… Не, мълчи щурецът, сигурно е заспал.

Сталин излезе на стълбището. Нощта беше тъмна, впрочем не беше нощ, сигурно още нямаше седем. Ярко светеха лампите в къщата, върху къщата, в караулното и в другите помещения. И алеята от библиотеката до къщата бе осветена от висящи на стълбове фенери. Виждаха се часовите край външните порти и в будките покрай оградата. Сталин постоя, подиша прохладния, по февруарски леко влажен въздух, пое към къщата.

Седна да се храни сам. Ежов чакаше в караулното помещение. Валечка разтреби масата. Сталин нареди да пуснат Ежов да влезе.

Той пристигна с папките си, дребничък, същинско джудже с теменужени очи. Малограмотен, тъп бияч. Не е способен сам да взема правилни решения. Пита ГО за всякакви дреболии, иска санкции за всяко действие, да се чудиш кой е народен комисар по вътрешните работи, ТОЙ или Ежов. Като го свалим, можем да освободим няколко военни, да покажем, че Ежов ги е осъдил несправедливо. Народът ще бъде доволен. И ТОЙ, и народът се излъгаха в Ежов. Пропаднал пияница. Алкохолик. Значи, бъбри. Такъв свидетел не МУ трябва. Ще го смени Берия. Берия е умен и решителен човек, разбира ГО от половин дума.

Сталин посочи стола, предупреди:

— Малко съм болен, хрема. Така че стойте по-настрана. Какво ми носите?

Ежов сложи на масата протоколите от последните разпити. Сталин ги прегледа. Всичко беше наред. Обвиняемите бяха подписали всичко, което той вчера добави в показанията им.

Сталин затвори папката.

— Как е Будягин?

— Все така не дава показания, другарю Сталин. Лично го разпитвах, и на очни ставки го разобличаваха, и… Не признава, другарю Сталин.

Сталин втренчи тежкия си поглед в Ежов:

— Ще се справите ли с Будягин?

— Непременно, другарю Сталин.

— Не — мрачно каза Сталин, — няма да се справите. Познавам Будягин още от заточението. И не се мъчете с него. Разстреляйте Будягин.

— Слушам, другарю Сталин.

— Нещо ново за Троцки?

— Има важно съобщение, другарю Сталин. Снощи в Париж, в една болница, е умрял синът на Троцки — Лев Седов.

Сталин не откъсваше от Ежов неподвижния си, тежък поглед.

— Защо е умрял?

— Докладвах ви, другарю Сталин. Край него има наш човек…

— Питам ви: защо е умрял? — прекъсна го Сталин.

— Имаше разпореждане от другарите Слуцки и Шпигелглас.

— Не тях, вас питам: защо е умрял?

— Предположенията бяха, че след смъртта на Седов Троцки ще вземе Зборовски в Мексико.

Сталин удари с юмрук по масата:

— Глупаци, гадове! След смъртта на сина си Троцки никога няма да вземе Зборовски при себе си. Обратното, ще вземе още по-сериозни мерки за безопасност. Идиоти! Подла, вредителска акция! Шпигелглас саботира главната задача. Слуцки е човек на Ягода. Защо го държите още?

— Докладвах ви, другарю Сталин. Арестуването му щеше да подплаши задграничната ни агентура, пуснахме му назначение за Узбекистан. Тия дни заминава.

Сталин се замисли, отново насочи тежкия си поглед към Ежов.

— Заминава, значи… Организирайте му хубаво изпращане.