Анатолий Рибаков
Прах и пепел (14)

14.

От магазина на НКВД на „Болшая Лубянка“ Шарок купи водка, вино, мезета, натъпка цяла чанта. Жилището му беше на Остоженка, на малката уличка „Зачатиевский“. През двайсетте години някакъв непман беше скроил апартаментчето от бивши господарски чертози. Непманът отдавна беше обърнал петалата нейде на Нарим или в Соловки, на мястото му се бе настанил един професор, но и той бе хвърлил топа на Колима или във Воркута, та жилището получи Шарок. Две стаи, кухня, баня, тоалетна, два стенни гардероба, ниша, изобщо, всичко както му е редът, и на Шарок му беше удобно — близо до Арбат, където живееха майка му и баща му, и за органите беше добре — когато служителят е в чужбина, квартирата се използва за явки с осведомители, ключовете са в отдела. Втория комплект ключове бяха у родителите му — те ходеха там в неделя, в деня за явки не — според уговорката. Каля веднъж намекна: „Искаш ли да наглеждам жилището?“ Той се позасмя: „Миличка, мислиш ли, че в моето учреждение няма кой да го наглежда? Докато ме няма, да не си приближила насам.“ Каля изпълни единствено желанието си в банята винаги да виси пеньоарът й.

Но когато той пристигаше в Москва, тя усърдно изпълняваше ролята на домакиня, разтребваше, миеше, чистеше, демонстрираше къщовност, вече три години се срещаха, демек, време е нещо да решаваме. И сега подреждаше масата, стройничка, весела, с големи и силни ръце. Беше довела приятелката си, високо момиче с черна коса и стройни нозе, с позлатени обици на ушите, приличаше малко на циганка. Представи му я:

— Приятелката ми Аза.

Пуфкайки с цигарата си, приятелката добави:

— Циганката Аза.

Така се представи и на Абакумов:

— Циганката Аза.

— Наистина ли? — усъмни се Абакумов.

— Защо, не приличам ли?

Аза закърши рамене също като циганка.

— И ние ги умеем тези работи…

За учудване на Шарок и Абакумов разтресе тлъстите си рамене, вярно, не като Аза, но горе-долу като циганите.

— От нашия катун си — одобри Аза.

— И ще спим в една шатра — заключи Абакумов.

Държеше се така, сякаш познаваше момичетата отдавна, толкова бяха минали през ръцете му, че вече не различаваше познатите от непознатите. Влезе шумно, шофьорът донесе след него един пакет и си тръгна, щом получи нареждането кога и откъде да го вземе. А на Шарок Абакумов нареди:

— Отваряй пакета!

— Виктор Семьонович, защо? Нали виждате, на масата има всичко.

— Едно подкрепление няма да навреди. Какво е казвал Наполеон? Какво е нужно за победата? Да се съсредоточат главните сили по главното направление. Какво ще кажете, момичета, прав ли е бил Наполеон Бонапарт? Чували ли сте за такъв? Чели ли сте Тарле?

Ей че простак, помисли си Шарок, не може правилно едно име да произнесе. Пък и не е чел Тарле, чул е само, че Сталин е наредил да му се върне званието академик, и естествено веднага си е купил книгата му „Наполеон“, сложил я е в библиотеката си.

— Знаем кой е Наполеон, чели сме. — Аза седеше, преметнала крак връз крак, и пушеше цигара.

— Ще проверим — весело каза Абакумов, — а сега, милички, да похапнем, гладен съм като вълк.

Каля междувременно беше разгънала пакета, извади на масата арменски коняк, наслага по чиниите хайвера, сьомгата, свинското варено, гроздето.

— С какво ще започнем? — попита Абакумов и посегна към водката.

— С каквото ни е в ръцете, с него ще започнем — тръсна обици Аза.

— Правилно — погледна я Абакумов, — като ще пием, водка да е, като ще любим — хубавица да е, крадем ли — милион да е.

Той пиеше чашка след чашка, караше и другите да пият: за запознанството, за жените — Каля и Аза, за роднини и близки… И лапаше като свиня, чак грухтеше.

Юра пиеше с мярка. Предстоеше му разговор. Животът му беше поставен на карта. Щом скалъпват „дело на Шпигелглас“, значи им трябват участници. А Ежов го спасяваше с прехвърлянето в друг наркомат. Да знаеш, че те спасявам! А като не искаш, ще плащаш! Още тази нощ ще дойдат да го приберат. И ще заварят Абакумов в леглото с жена. По законите на другарството трябва да го предупреди. Но ще оцени ли той това? Веднага ще духне. И от затвора няма да го измъкне. Нека тогава се обвърже с него. Ако пък днес не дойдат, утре Абакумов ще вземе мерки. Трябва да го спаси. Инак, ако приберат Шарок, и той ще изгори. „С кого сте се срещали?“ — „С другаря Абакумов. Пиянствахме в моя апартамент с жени.“ Да го видим как ще отрича!

Междувременно Абакумов си свали сакото, остана цивилен, разкопча си ризата, под която се показаха рунтавите му гърди, и вече зашари с косматото си ръчище под полата на Аза, тя пък се гъне ли, гъне, демек, вижте ме колко съм страстна — и тя вече се беше натряскала. Заблестяха и очичките на Каля, смее се, та се превива. А неговата глава трябва да бъде свежа. Абакумов може и да е с висок чин, но за трошене на кокали много ум не е нужен, в Париж не могат да пратят такъв, там трябват шпигелгласовци, судоплатовци, шароковци, хора, на които се крепи съветското разузнаване, — професионалисти. Той се е справял с генерал Скоблин, с министър Третяков, ще се справи и с простака Абакумов, ще го накара да се върже с тая работа, ще го изнуди. Само да не се напие. Шарок незабелязано си наливаше газирана вода вместо водка, добре че чашките бяха от дебело зелено стъкло, та не се виждаха мехурчетата, пък и Абакумов не го следеше какво пие. А той пиеше, ядеше, бъркаше под полата на Аза, а между другото и Каля попоглеждаше, бучкаше я с пръст в гърдите: „Ей това се казва балконче, браво, моме, всичко си имаш.“ Ако Шарок го нямаше, и двете щеше да ги тръшне в леглото.

После поиска да пуснат грамофона, стана да танцува с Аза. Пиян, пиян, но се държеше на краката си, дебел, як, дори правеше фигури, без да е ясно танго ли танцува или „камаринская“, и в движение разсъбличаше Аза, разкопча всичко по нея, а тя нищо, само стрелкаше с поглед Каля и Шарок, клатеше глава: вижте, добри хора, какво ме прави тоя нахалник!

Плочата свърши.

— Къде можем да си починем? — изхриптя Абакумов.

Шарок му посочи вратата на спалнята.

Абакумов повлече Аза за ръката.

— Хайде в шатрата, циганко малка!

Аза пак стрелна с очи Каля и Шарок, сви рамене: вижте го какво прави с мен! Но безропотно последва Абакумов.

Шарок и Каля легнаха на дивана.

— На сутринта ще влезете двете в банята — каза й Шарок, — побавете се там, за да си поприказвам с Виктор Семьонович.

Не стана нужда да чака сутринта. Тъкмо беше задрямал, и го събуди гласът на Абакумов. Шарок протегна ръка, запали аплика над дивана. Абакумов стоеше насред стаята, дебел, само по долни гащи, над тях беше увиснал коремът му. Аза седеше до масата по комбинезон.

— Стига си спал, момко, пролет е навън… — Абакумов седна до Аза наля газирана вода. — Ставайте, приятели, да погуляем още.

Шарок си навлече гащетата под чаршафа, стана и също приседна до масата.

— Ставай, Каля! — нареди Абакумов.

— Не ме гледайте, Виктор Семьонович, гола съм.

— Чудо голямо! Не съм ли виждал голи жени?

Каля се прикри с ръце и изтича в банята, върна се с пеньоар.

Шарок кимна на Аза и каза:

— Идете да се измиете. Аз ще ви повикам.

Жените излязоха, скоро от банята се чу плискане на вода.

Абакумов наля водка на себе си и на Шарок.

— Хайде.

Пиха.

— Виктор Семьонович, исках да се посъветвам с вас за нещо.

Шарок разказа разговора си с Ежов като по стенограма, каза също, че Ежов бе останал недоволен.

Абакумов бучкаше мезетата с вилица, дъвчеше ту едно, ту друго и поглеждаше Юра.

— Докладва ли на Судоплатов?

— Кога? Николай Иванович ме пусна късно. Страхувах се да не закъснея за срещата с вас. Мислите ли, че Судоплатов може да ми помогне?

— Не може — неочаквано трезво и внушително отговори Абакумов, — но трябва да знае. Ще го извика другарят Лаврентий Павлович Берия и ще го попита: „Известно ли ви е, че подмамват вашите служители да вървят в друг наркомат?“ — „Не, не ми е известно“ — ще отговори Судоплатов. „Аха, така значи, другарят Шарок води преговори зад гърба ви. Играе двойна игра! Как да оценим това?!“ Схвана ли мисълта ми?

— Прав сте, Виктор Семьонович.

— Днес, щом отидеш на работа, право при Судоплатов. Ще му разкажеш всичко, както го разказа на мен. Подчертай: „Не съм давал съгласие. Смятам, че съм длъжен да ви докладвам.“ И после си стой спокойно. Изчакай. Останалото ще свърша аз.

Той изведнъж се наведе напред, погледна Шарок изпод вежди.

— Абакумов не забравя верните приятели. Ясно?

— Ясно, благодаря, Виктор Семьонович.

— Да пием за това. Ти цялата вечер лочи минерална вода вместо водка. Видях те. Разбирам: готвил си се за разговора. Не те осъждам. Но сега да пийнем.

Отметна глава назад и гаврътна чашката.

— С твоята работа приключихме — каза Абакумов, — сега ще гуляем. Както се пее в песента: „Ще пием, ще се веселим, че кратък е животът да се насладим.“ Аза си я бива, опитна женска, ами Каля как е?

Шарок мигновено изтрезня, схвана скрития смисъл на този въпрос.

— Не съм за първи ден с Каля, Виктор Семьонович, дори смятахме…

Абакумов го прекъсна, не го остави да довърши:

— Тъкмо затова трябва да пробваш нещо свежо. Ще се разменим! Нямаше как, беше в ръцете на тази свиня. Ще иде днес при Ежов и ще изтърси: „Отбих се снощи у Шарок, като у стар колега, а той, кучият син, се напил и ви оплюва, разправя, че сте го примамвали да напусне органите, ей че животно, негодник!“ И тогава ще го отведат направо от отдела и ще го разстрелят, колко му е!

— Как ще се справя след вас с Аза?

— Ще се справиш, младо момче си! Ами къде са жените?

Той стана, открехна вратата на банята…

— Напличкахте ли се?! Как беше оная песен: „Момичките се къпят, циците им се люшкат…“

— Сега ще се облечем, Виктор Семьонович — каза Каля.

— Че защо ще се обличате? И без това ще се събличате.

— А, не, така ни е по-удобно.

Каля излезе по пеньоар, Аза — по комбинезон.

Абакумов веднага наля водка на всички.

— Хайде, момичета, подкрепете се.

Шарок отиде в кухнята, повика Каля, мрачно и угрижено каза.

— Говорих с него, обеща да помогне. От него зависи не само съдбата, но и животът ми. Схвана ли?

— Да, да, разбира се — уплашено промълви тя.

— Аза не му е харесала, давала го важна. Предупредих те: не ми води префърцунени. Ще трябва ти да отработиш нейния дял…

Отначало тя не разбра за какво говори, после, когато смисълът на казаното стигна до нея, избухна:

— Ти да не си откачил?! Ами че аз веднага ще се махна! Какви ги приказваш?!

— Това, което чуваш. Заради мен, в името на моя живот. — Той с всичка сила стисна китката й. — Моля те. Кълна ти се, никога няма да си спомним за това. Толкоз! И да не ти хрумне да се ерчиш! Предупреждавам те! Не отидеш ли — за мен ще е смърт, но и за тебе ще е смърт!

Върнаха се на масата.

— Сега ще потанцуваме — развика се Абакумов с парче шунка в устата. — Юрка, настройвай музиката. Я хайде, Каля, да порипаме с тебе.

Сграбчи я, притисна я до себе си, гол, дебел, космат, запристъпва из стаята, като се мъчеше да пъхне ръката й в гащетата си, и когато се озоваха пред спалнята, отвори вратата и побутна Каля навътре.

Тя се извърна, умолително погледна Шарок.

Той рязко, повелително й махна с ръка: върви!

На сутринта Шарок отиде при Судоплатов, докладва за разговора си с Ежов.

— Ваша лична работа е как да решите този въпрос — сухо забеляза Судоплатов.

А вечерта извикаха Шарок при Лаврентий Павлович Берия.

Шарок беше виждал Берия само на портрети. Разбира се, художниците го ласкаеха, но лицето на Берия и в живота се оказа неестествено гладко, сякаш го бяха надули с помпа и му бяха окачили пенснето.

Освен Берия в кабинета имаше още двама: Судоплатов и някакъв офицер, който приличаше на Серебрянски, но с фини черти и живи очи, които го правеха красив и привлекателен.

Шарок застана мирно и докладва за пристигането си.

— Седнете!

Като пронизваше Шарок с малките си очички, Берия попита.

— Каква е ситуацията със Зборовски?

— След смъртта на Лев Седов единственото, което той запази, е достъпът до работите на троцкисткия Международен секретариат — стегнато отговори Шарок.

— Има ли възможност да бъде внедрен в обкръжението на Троцки?

— Съвсем малка. Подозираха Зборовски в убийството на Седов. Подозрението отпадна. При Седов непрекъснато се намираше съпругата му Жана Мартен, Зборовски не бе докосвал храната на Седов. И все пак недоверието остана. Зборовски помоли Троцки за разрешение да отиде в Мексико. Троцки му отказа.

Офицерът, който седеше до Судоплатов, изучаващо гледаше Шарок.

— Какви перспективи виждате? — попита го Берия.

Шарок прекрасно разбираше, че става дума за премахването на Троцки, но бе длъжен да говори само в предложените му рамки: за внедряването на човек в обкръжението на Троцки. Освен това разбра: отново получава шанс — може да стане човек на Берия. Като подбираше внимателно думите си, Шарок каза:

— Струва ми се, че плановете за проникване при Троцки бяха поначало нереални. Беше предвидено да му се подхвърли човек от белите, генералите Туркул, Милер и Драгомиров подготвяха хора. В Турция и в Европа те имаха някакви шансове, но в Мексико — никакви. Охраната на Троцки се състои от американци и мексиканци, именно измежду тях трябва да се подбере човек. Най-добре мексиканец или във всеки случай испаноезичен човек.

— Добре… — каза Берия и някакви нотки в гласа му подсказаха на Шарок, че е улучил десетката, неговите разсъждения съвпадат с плановете на тези хора. — На трети септември е свикан учредителен конгрес на Ⅳ Интернационал. Вие трябва още утре да заминете за Париж и да бъдете в течение на тази говорилня.

— Слушам, другарю Берия!

Обърна се към него на фамилно име. Би било глупаво да нарича „заместник нарком“ човек, който ако не днес, утре ще бъде нарком.

— Вашите ръководители… — Берия кимна към Судоплатов. — С Павел Анатолиевич се познавате…

— Тъй вярно, познаваме се.

Берия се обърна към съседа на Судоплатов, представи го:

— Наум Исакович Ейтингтон.

Ейтингтон подаде ръка на Шарок, усмихна се.

— Ще работим, нали?