Анатолий Рибаков
Прах и пепел (28)

29.

В Париж пристига испанският комунист Жак Морнар, трябва да го свърже със Зборовски. Зборовски ще запознае Морнар с американската троцкистка Силвия Агелоф — участничка в предстоящия троцкистки конгрес. Такава задача постави Ейтингтон. Шарок я предаде на Зборовски и го помоли да му разкаже за тази дама.

— Госпожица е — уточни Зборовски. — Преводачка, говори свободно френски, италиански, испански, естествено, и английски, знае и руски — майка й е рускиня. Сестра й Рут работи в Мексико, в Кайоакан, в личния секретариат на Троцки. Когато Силвия навестява Рут, привличат и нея към работата в секретариата. И Лев Давидович, и Наталия Ивановна Седова я обичат, ценят я и абсолютно й вярват.

В тона на Зборовски се долавяше симпатия към Силвия Агелоф. Бе се отнасял дружелюбно и към Лев Седов, което не му попречи да го изпрати на другия свят. Но той продължаваше да представлява интересите на Троцки в Париж, издаваше „Бюлетин на опозицията“, именно затова, както твърдеше Зборовски, Троцки му отказвал да го прехвърли в Мексико — в Европа бил по-необходим. Впрочем Зборовски допускаше, че на Троцки и жена му щеше да им е тежко да виждат край себе си човек, който ежедневно ще им напомня за покойния им син. Шарок не възразяваше срещу тези обяснения, но беше убеден, че у Троцки или у някого от обкръжението му е останало недоверие към Зборовски. Затова не го допуска при себе си. Следователно, пътищата за проникване в Кайоакан, набелязани от Судоплатов и Ейтингтон и толкова точно и навреме изказани от Шарок, са единствено правилните.

Шарок веднага позна Морнар, висок красив испанец с очила, мустаци, брадица и малки бакенбарди — беше го виждал през февруари трийсет и седма година в разузнаваческата школа на НКВД край Москва. Тогава той не носеше нито брадицата, нито мустаците и се казваше Рамон, или май беше Лопес. Младо момче на двайсет и три — двайсет и четири години, говореше френски, любезно, деликатно, остана няколко дена, после го прехвърлиха в друга школа, изглежда, там, където подготвяха „Момчетата на Яша“. Тогава НКВД интензивно се занимаваше с работите на Испания, негови хора се внедряваха там в различни политически движения и най-вече в троцкистката младежка организация, изпращаха се агенти и се провеждаха необходимите акции за ликвидиране на политически противници. Именно такъв завербуван агент беше младият испанец. Шарок го запомни, защото той се натрапи да дойде с него на ски. Никога по-рано не бил карал, а тогава решил да опита. Тръгнаха тримата: той, Шарок и Арвид — швед или може би норвежец. Арвид се втурна напред, скри се между дърветата, а испанецът упорито се мъкнеше подир Шарок, въпреки че ските му постоянно падаха и самият той, мине не мине, се просваше в снега. Пък и беше леко облечен, дори без шапка, а се изви и виелица, февруарско време… Шарок съжали момчето, каза му: „Я по-добре се прибирай. Ще настинеш!“ Испанецът го погледна обидено, дори злобно и тръгна обратно. Тъкмо тази неочаквана обидчивост и агресивност у този наглед мек и симпатичен човек бе запомнил Шарок. На другия ден испанецът си замина, без да се сбогува с никого.

Така че той не беше никакъв Жак Морнар, вярно, паспортът му беше белгийски, чужд, взет от Испания, от Интербригадата. Щом един доброволец пристигнеше в Испания, вземаха му паспорта, паспортите заминаваха на цели пакети за Москва. Паспортите на убитите след внимателно проучване на биографията, семейството и роднините на загиналия се даваха на агенти от съветското разузнаване. Даваха им и паспорти на живи хора, след като майстори от най-висока класа подправяха имената.

Какъв точно беше паспортът на Жак Морнар — на убит белгиец или подправен — Шарок не знаеше, но по паспорт Морнар беше на трийсет и три години, значи му бяха прибавили шест-седем годинки. Тъкмо за да изглежда по-възрастен, той си бе пуснал мустаци и брадица — Силвия Агелоф, която трябваше да прелъсти, беше на двайсет и осем.

И Шарок носеше мустаци и малка брадица. Дали испанецът го позна? Трудно е да се каже. Не показа такова нещо. И на руски не продума. Печено момче. Държеше се все така любезно, деликатно, но в движенията му се бе появила неприпряност, подчертано достойнство, дори аристократичност — и това влизаше в създавания портрет на трийсет и три годишен солиден човек.

Шарок свърза Морнар със Зборовски. Морнар съобщи изработената от Ейтингтон легенда: бащата на Морнар бил белгийски консул в Техеран, Морнар скъсал със знатното си семейство по идейни съображения, виждал царящата в света социална несправедливост, но към политиката бил равнодушен, не искал да се занимава с нея, щял да работи в Париж като фотокореспондент в белгийската пресагенция. Освен това Ейтингтон му наредил чрез Силвия да получи доверието на съпрузите Росмер, близки приятели на Троцки. Именно в тяхната вила в градчето Rekigny край Париж щеше да се състои троцкисткият конгрес.

Шарок одобри умната постъпка на Ейтингтон: беше подбрал чудесна професия за Морнар — фотокореспондент, който не се занимава с политика. Както Шарок се убеди от няколко разговора с Морнар, той нямаше добро образование и като политик нямаше да мине, щеше да предизвика подозрение. В този смисъл семейство Росмер бяха стари вълци, не можеш ги измами.

След няколко дена се обади Зборовски, каза, че запознанството ще се състои на другия ден в едно кафене на улица „Николо“ в един часа следобед. Той и Морнар ще дойдат в без десет.

Шарок се появи малко по-късно, мина покрай Зборовски и Морнар и седна наблизо, за да ги вижда добре.

В кафенето влязоха две жени, Зборовски стана и тръгна към тях. По описанието Шарок лесно отгатна коя от тях е Силвия: средновисока блондинка, макар и с хубава фигура, но далеч не красавица, белезникава, не привличаше вниманието. Морнар не е за завиждане. И такъв хубавец да се влюби в нея? Кой ще повярва? Но няма как, задачата си е задача.

Зборовски заведе жените на своята маса, Морнар стана. Всички си стиснаха ръцете, седнаха. От мястото си Шарок ги виждаше добре, те разговаряха оживено, но не високо, когато някой повишеше тон, Шарок улавяше отделни думи. Ще се поддаде ли Силвия на очарованието на Морнар? Възсуха е по характер, занимава се с политика, такива или остават стари моми, или се омъжват за грозни съмишленици. А Морнар е невежа в политиката. Какво „взаимно разбиране“ или „духовна близост“ може да има помежду им тогава? Може да има само физическа близост. Ще посмее ли тя да се свърже с красавец? Всяка жена си знае възможностите, знае какво й е дала и какво не й е дала природата. Единствената надежда на Силвия е фигурата. Вярно, това е съществено. Има ли една жена хубава фигура, с нея е хубаво в леглото. И той, когато видя Каля на трамвайната спирка, най-напред се загледа във високите й бедра. Когато бедрата са високи, жената може да се работи по всякакви начини, което те и правеха неведнъж, но дали щяха да продължат в същия дух беше проблематично. И досега беше пред очите му сцената, когато Абакумов я награби. И макар че Шарок тогава се закле пред Каля, че никога няма да си спомнят за това, спомняше си го. Преди да замине за Париж не й се обади. Пък после ще видим. Кога ли ще се върне в Москва — след месец, след година, след две?

А междувременно на масата на Зборовски разговорът все повече се оживяваше. Морнар разказваше нещо, Силвия се смееше. Когато си плати сметката и тръгна към изхода, Шарок си помисли, че Морнар има шансове.

Морнар съумя да използва шансовете си. Зборовски съобщаваше, че се срещал всеки ден със Силвия, ходели на театър, по ресторанти. Морнар закарвал Силвия у семейство Росмер в Rekigny, после я прибирал. Силвия го запознала с тях. Всичко вървеше добре.

Във вилата на семейство Росмер се състоя учредителният конгрес на Ⅳ Интернационал. Зборовски предаде на Шарок манифеста и другите приети там документи. Предаде му и публикуваната във вестниците статия на Троцки: „Десет години бяха нужни на кремълската клика, за да задуши болшевишката партия и да превърне първата работническа държава в мрачна карикатура… Само десет години… Ала през следващото десетилетие програмата на Ⅳ Интернационал ще се превърне в пътеводна звезда за милионите и те ще знаят как да щурмуват земята и небето!“ Шарок изпрати всичко това в Москва.

Най-сетне Зборовски съобщи: Морнар и Силвия заживели заедно в двустаен апартамент в центъра на Париж, до храма „Парижката света Богородица“. Закусвали в американския бар „Пан-Ам“ на площад „Опера“. Така че задачата, поставена от Ейтингтон, била изпълнена. На Шарок му оставаше само да дава на Морнар пари, много пари.