Анатолий Рибаков
Прах и пепел (31)

32.

Многобройната германска делегация, придружена от охрана и прислуга, излетя от Берлин с два четиримоторни самолета „кондор“. В единия от тях, личния самолет на фюрера, беше Рибентроп. В Москва кацнаха по обяд на 23 август. Делегацията бе откарана в зданието на бившето австрийско посолство, предадено сега на Германия. Рибентроп хапна набързо и тръгна за Кремъл. Преговорите с Молотов бяха уговорени за 15:30. Вечерта му предстоеше среща със Сталин. Но когато влезе в кабинета на Молотов, Рибентроп видя там Сталин.

Това беше НЕГОВ ход, беше решил от самото начало да слиса Хитлеровия министър. Но се държа простичко, радушно, благоразположено. Тук ТОЙ не е дипломат, тук ТОЙ е домакин, арбитър. Може да разреши спор с една фраза, с една своя дума. Седеше в креслото си, внимателно слушаше Молотов, Рибентроп, преводача Павлов. Съветският проект за пакта беше кратък: СССР и Германия се задължават да се въздържат от взаимно насилие, агресия, нападение. Ако едната страна стане обект на военни действия от страна на трета държава, другата страна няма да подкрепя тази държава. Споровете между страните ще се разрешават единствено по мирен път. Договорът се сключва за срок от пет години и влиза в сила след ратифициране.

Рибентроп предложи поправка: договорът се сключва за срок не от пет, а от десет години и влиза в сила незабавно след подписването. Бързат, затова гледат да са любезни. Какво пък, можем да се съгласим, съветският народ ще подкрепи това: щом договорът влиза в сила незабавно, значи незабавно влиза в сила и мирът.

Преминаха към секретния протокол. Рибентроп извади от джоба си сгънат на четири лист, предаде го на преводача Хилгер. Хилгер го прочете точка по точка. Рибентроп не откъсваше очи от Сталин. Но по лицето на Сталин не можеше да се прочете нищо. Той слушаше с притворени очи Хилгер, който четеше на руски протокола за поделяне сферите на интересите на двете страни в Източна Европа… Хитлер МУ открива път към Прибалтика и му дава половината Полша, а въпроса за самото й съществуване ще решат по-късно. ТОЙ трябва още да помисли кое МУ е по-изгодно: да има обща граница с Германия, или да запази помежду им някакво късче от Полша.

— Това е всичко, господин Сталин. — Хилгер остави листа на масата.

Сталин заговори бавно, с паузи, като даваше възможност на Павлов да превежда.

— Мисля, че в общи линии протоколът е приемлив. Ще бъде полезно да се спомене за интересите на Съветския съюз в Бесарабия. На всички е известно, че Бесарабия винаги е влизала в състава на Русия и беше окупирана от Румъния през 1919 година.

След като изслуша превода, Рибентроп каза:

— Разбрах ви, господин Сталин. Незабавно ще поискам съгласието на господин Хитлер. Надявам се, че отговорът ще бъде бърз и положителен.

Отговорът се получи след два часа.

„Да, съгласен съм. Хитлер.“

Отложиха подписването на документите за полунощ.

За церемонията на подписването Сталин нареди да поканят началника на Генералния щаб Шапошников. Присъствието на един бивш полковник от царската армия ще импонира на германския генералитет, в миналото — офицери на кайзера. Нека знаят, че ТОЙ унищожи само няколко изменници, а основната маса на офицерството ГО подкрепя.

Молотов и Рибентроп подписаха договора и протокола. Както му е редът, размениха си папките и ръкостискания. Рибентроп помоли да го свържат по телефона с Хитлер. Пряката връзка бе установена от предния ден. Развълнуван и доволен от себе си, Рибентроп радостно докладва на фюрера, че всички документи са подписани, мисията се е увенчала с пълен успех. Докато разговаряше с Хитлер, Рибентроп по погрешка седна в креслото на Молотов.

„Съвсем се шашна от възторг“ — помисли си Сталин.

Минаха в стаята, където бяха сервирани вина и мезета. Там ги очакваха кореспонденти и фоторепортери. Всички пиеха и хапваха прави.

Сталин седна в едно кресло до стената, покани Рибентроп да седне до него. До Рибентроп застана германският преводач Хилгер, до Сталин — руският преводач Павлов.

— Интересно ми е да науча как вижда господин Рибентроп съветско-японските отношения? — попита Сталин.

Рибентроп изслуша превода, в знак на искреност сложи ръка на сърцето си.

— Господин Сталин, мога да ви уверя, че германо-японското приятелство в никакъв случай не е насочено срещу Съветския съюз. Нещо повече, ние, господин Сталин, сме в състояние да допринесем за уреждане на разногласията между Съветския съюз и Япония. Аз съм готов енергично да действам в тази насока.

Преди няколко часа МУ бяха донесли доклад от Далечния Изток. Настъплението на съветските войски в района на Халхин-Гол се развива успешно, основните сили на японската армия са изцяло обкръжени. Разбира се, Рибентроп не знае това.

— Съветският съюз не се страхува от война и е готов за нея — каза Сталин. — Ако Япония иска мир, толкова по-добре. Разбира се, помощта на Германия може да бъде полезна. Но ние от никого не искаме помощ. Разчитаме само на своите сили.

— Разбира се, разбира се, господин Сталин, вие сте абсолютно прав. Германия няма да започва никаква нова инициатива. Аз просто ще продължа с тях разговорите си, които водя вече от няколко месеца.

Схватлив! Не е бил прав Гьоринг, като го е нарекъл некомпетентен.

До тях се появи човек с фотоапарат.

— Господин Сталин — тържествено изрече Рибентроп, — позволете да ви представя господин Хофман, личен фотограф и приятел на господин Хитлер.

Сталин стисна ръката на Хофман, усмихна се и му посочи масата.

— Когато с господин Рибентроп отидем до масата, ще пием за ваше здраве.

Развълнуваният фотограф отговори:

— Ваше превъзходителство, за мен е голяма чест да ви предам сърдечни поздрави и благопожелания от приятеля ми Адолф Хитлер. Той би се радвал да се запознае лично с великия вожд на руския народ.

— Моля ви — отговори Сталин, — предайте на господин Хитлер, че това е и мое желание.

После Хофман отстъпи една крачка, насочи апарата си, фотографира Сталин с Рибентроп, благодари и се отдръпна към масата.

— А какво мислите за Турция? — попита Сталин. Турция граничи със Съветския съюз, Турция владее протоците — Босфора, Дарданелите — това е излазът на Черноморския флот към Средиземно море, а следователно, и към световния океан. Протоците бяха отдавнашен и остър проблем на руската политика.

— О, господин Сталин! — възкликна Рибентроп. — Аз правя всичко, за да постигна дружески отношения с Турция. Но с турците се преговаря много трудно, господин Сталин.

— Да, турците винаги се колебаят — потвърди Сталин.

— Ясно е защо, господин Сталин — подзе Рибентроп. — Англия хвърли пет милиона фунта стерлинги за антигерманска пропаганда в Турция.

Сталин се позасмя.

— Английските плутократи са сигурни, че всичко се купува и продава. Ей на, идваха при нас техни военни представители, десет дни само приказки. Така и не разбрахме какво искат всъщност. Ако можеха да ни купят, сигурно щяха да знаят какво да кажат. Но, както разбирате, нас е невъзможно да ни купят.

— Господин Сталин — закима Рибентроп, — извинете, но аз мога да ви кажа, че Англия е слаба, уверявам ви, господин Сталин. Бил съм посланик в Англия и знам, Англия е слаба и иска другите страни да подкрепят нейните високомерни претенции за световно господство.

Бяга от въпроса за протоците, прескочи към Англия. Нищо. Хитлер не може да се отърве от този проблем — СССР трябва да господства на Черно море. Ще мине време, ТОЙ ще поиска и протоците, и още много неща, които сега Хитлер не иска да даде.

— Съгласен съм с вас. — Сталин направи пауза, та Рибентроп да оцени това признание. — Англия господства в света само благодарение на глупостта на другите страни. Само няколко стотици англичани управляват Индия — не е ли смешно? Но войната те ще водят упорито, ще играят ловко с противоречията между страните. При това и Франция, съюзничката на Англия, разполага с армия, която не бива да изключваме от сметките… Ето, да попитаме Молотов.

Той направи знак на Молотов да се приближи.

Молотов остави чинията си на масата и отиде при тях.

— С господин Рибентроп обсъждаме въпроса за военната мощ на Франция — каза Сталин. — Вие какво ще кажете?

— Мисля, че Франция разполага с армия, достойна за внимание.

— Виждате ли! — каза Сталин на Рибентроп.

— Може би вие, господин Сталин, и вие, господин Молотов, разполагате с по-достоверни данни — отвърна Рибентроп, — но имайте предвид, господа, че „Западният вал“ е пет пъти по-силен от „Линията Мажино“.

Сталин се усмихна вътрешно. И Молотов се усмихна. Те прекрасно знаеха, че германският „Западен вал“ представлява само разпръснати укрепления от Люксембург до швейцарската граница и като единна отбранителна линия съществува само на хартия. Разбира се, и Рибентроп знаеше това. И все пак, за да придаде убедителност на думите си, високомерно добави:

— Ако се опита да воюва с Германия, Франция определено ще бъде победена. Германия има съюзници…

— По антикоминтерновския пакт ли? — иронично попита Молотов.

Рибентроп стана, после седна и развълнуван заговори:

— Господин Сталин, господин Молотов, господа. Искам да внеса пълна яснота по този въпрос. Искам съвсем определено и твърдо да заявя: антикоминтерновският пакт в никаква степен не е насочен срещу Съветския съюз, насочен е изключително срещу западните демокрации.

— Антикоминтерновският пакт уплаши само дребните английски търговци — каза Сталин. — Този пакт не можеше да уплаши никого другиго.

Нека Хитлер разбере: трябва да избира по-внимателно имената на своите съюзи. ТОЙ не се страхува от никакъв антикоминтерновски пакт.

Рибентроп не разбра или се престори, че не разбира насмешката…

— Именно, господин Сталин, именно. И аз не мисля, че този пакт е можел да уплаши съветския народ, господин Сталин. Досещах се за това, като четях съветската преса. Германците добре разбират всичко това. Знаете ли, господин Сталин, сред берлинчани, които са известни с остроумието си, вече няколко месеца се разнася такава шега: „Сталин тепърва ще се присъедини към антикоминтерновския пакт.“

Сталин се навъси. Германчето няма чувство за хумор. Тук Гьоринг е прав.

— Големи шегаджии са берлинчани — каза Сталин. — А какво е отношението на германския народ към уреждането на отношенията между Германия и Съветския съюз?

— Всички слоеве от германския народ, господин Сталин, го приветстват. Самите хора разбират, че ни пречат само интригите на Англия.

— Обикновените хора винаги искат мир — каза Сталин.

— Да — потвърди Рибентроп, — германският народ иска мир, но от друга страна, възмущението от Полша е толкова силно, че всички до един са готови да воюват. Германският народ няма да търпи повече полските провокации.

Сталин не бе възнамерявал да говори за войната между Германия и Полша. Без да дослуша превода, той стана, с жест покани Рибентроп на масата.

Сервитьорът наля шампанско. Сталин вдигна чашата си. Всички притихнаха.

— Знам — каза Сталин — колко силно германският народ обича своя вожд, затова ми се иска да пия за негово здраве.

Всички пиха за Хитлер. В този момент вече познатият на Сталин германски фотограф щракна с апарата си. Сталин го повика, кимна му към една свободна чаша, фотографът побърза да си налее шампанско и се чукна със Сталин.

— Кажете му — обърна се Сталин към преводача Павлов, — че такава снимка не бива да се публикува. Такава снимка може да бъде разбрана неправилно от съветските и германските хора. Германските и съветските хора може да си помислят, че ние тук не осигуряваме мир на хората, а пиянстваме.

— Извинете, господин Сталин, извинете — смути се фотографът, — вие сте абсолютно прав, сега ще отворя камерата и ще ви дам филма.

Сталин спря с жест фотографа.

— Няма нужда! Вярвам му. Кажете му, че са ми достатъчни неговите думи.

Сталин не биваше да вярва на фотографа. Както Хитлер, и той го излъга. След известно време снимката на Сталин, който пие за здравето на Хитлер, излезе в германския, а после и в световния печат.

Молотов вдигна чаша в чест на другаря Сталин.

— Именно другарят Сталин в речта си от март тази година, която бе правилно разбрана в Германия, промени напълно политическите отношения между нашите страни.

Молотов имаше предвид доклада на Сталин пред XVIII конгрес на партията.

После Молотов предложи наздравици за Рибентроп, за посланика на Германия Шуленбург и за германската нация.

Тостът на Рибентроп за господин Сталин, господин Молотов и за съветското правителство се изля в дълга и засукана тирада.

Навън вече се разсъмваше, настъпи утрото на 24 август. Приемът завършваше.

Като изпращаше Рибентроп до вратата, Сталин спря и чрез преводача Павлов бавно, натъртено и според него сърдечно каза:

— Предайте на господин Хитлер, че съветското правителство гледа на новия пакт много сериозно. Давам ви честната си дума, че Съветският съюз никога няма да предаде своя партньор.

— Господин Сталин — отговори Рибентроп — можете да бъдете сигурен, това ще бъдат първите думи, които ще предам на господин Хитлер.

 

 

На 31 август вечерта извънредната сесия на Върховния съвет на СССР ратифицира Договора за ненападение между СССР и Германия.

На 1 септември на разсъмване, в 4,45 сутринта, германската армия пресече границата на Полша и пое към Варшава откъм север, юг и запад. Започна Втората световна война, най-кръвопролитната война в историята на човечеството.