Анатолий Рибаков
Прах и пепел (7)

7.

Преди да замине, Шпигелглас предаде на Шарок връзката с Марк Григориевич Зборовски — агента с псевдоним „Мак“, а също „Лале“. Шпигелглас бързаше, но фигурата „Мак“-Зборовски бе толкова важна, че той сметна за необходимо да укрепи този контакт със собственото си присъствие. Зборовски беше личен секретар, доверено лице и близък приятел на сина на Троцки Лев Седов, който издаваше в Париж „Бюлетин на опозицията“ и работеше за създаването на Ⅳ Интернационал.

Фактът, че Шпигелглас отдавна търси пътища към Троцки, не будеше у Шарок никакви съмнения. Навремето Шпигелглас разчиташе в тази работа на Скоблин и на най-близкия приятел на Скоблин в България, генерал Туркул. Убийството на Троцки от белогвардейци би изглеждало като акт на възмездие за поражението им в гражданската война. И хората на Милер и Драгомиров вземаха участие в това, когато Троцки от Турция се прехвърли в Европа. Но всичко се провали. Не стана.

В Мексико обаче, където Троцки заживя от януари 1937 година, нямаше руски емигранти-белогвардейци. Марк Зборовски остана единственият човек, способен чрез сина да проникне в обкръжението на бащата. А засега беше ценен източник на информация. Лев Седов му доверяваше всичко, включително и личната си кореспонденция с баща си, в писмата те наричаха Зборовски Етиен. За степента на доверието им в него говореше едно от писмата на Седов до баща му: „Докато отсъствам, ще ме замества Етиен, който е в най-тясна връзка с мен и заслужава абсолютно доверие във всяко отношение“. Копие от това писмо, както и от всички останали писма на сина до бащата, Зборовски предаде на Шарок. По този начин в Москва бяха осведомени за всяка стъпка на Троцки и неговите съмишленици. В информациите Лев Седов бе наричан „синчето“, Троцки — „стария“.

Зборовски хареса на Шарок, интелигентен, мълчалив евреин с ясен открит поглед и бавни движения. Роден през 1908 година в Уман, Украина, после живял в Полша, бил член на полската компартия, лежал една година в полски затвор, заминал с жена си за Берлин, после за Париж, през 1933 година го завербували. В Съветския съюз останали сестра му и двамата му братя.

При следващата среща Зборовски предаде на Шарок материали за подготовката на конгреса на троцкисткия Ⅳ Интернационал със списъците и адресите на очакваните делегати, предаде му и копия от последните писма на Седов до Троцки и на Троцки до Седов. Както и при първата им среща, движенията на Зборовски бяха бавни, погледът — ясен и открит, не беше като бъбривия Третяков или като нафукания Скоблин, в него я нямаше и самоувереността, която Шарок мразеше у поляците, правеше впечатление на външно мек, но вътрешно твърд човек, който си знае цената. Никакви излишни приказки. За гражданската съпруга на Седов — Жана Мартен — Зборовски каза, че отношенията там са все така сложни, Жана била екзалтирана личност, искала да ръководи и бившия си съпруг, Раймон Молине, и новия, Лев Седов. Но Молине се отдръпнал от политическа дейност, а с Лев Седов свързвало Жана само отглеждането на Сева Волков — внук на Троцки и племенник на Седов, когото той осиновил след самоубийството на сестра си Елизавета. Зборовски разказваше всичко това сдържано, дори с известно съчувствие към Седов.

Общо взето, Шарок разбираше защо Седов има доверие на Зборовски. На такъв човек е трудно да не се довериш. Разбира се, ако не знаеш, че за доверието Зборовски се отплаща с предателство, а за това предателство получава пари. Впрочем, след като пет години бе работил в органите, Шарок не се учудваше на нищо. Няма герои, няма апостоли, няма светци. Всеки човек може да бъде купен, продаден, сломен, прекършен, наплашен. От войника до маршала, от простия работар до министъра. В един парижки вестник например Шарок прочете статия от бивш жандармски полковник, който разказваше, че другарят Сталин, още когато се наричал Йосиф Джугашвили, бил платен осведомител на царската тайна полиция под псевдонима „Фикус“, в статията дори бяха цитирани документи за сътрудничеството на Джугашвили с жандармите. И Бурцев, великият разобличител на провокаторите, навремето бе твърдял, че в Централния комитет на болшевиките имало двама сътрудници на царската тайна полиция, той бе разкрил единия — Малиновски, другия не можел да назове, но бе доказал съществуването му. Сега жандармският полковник потвърди казаното от Бурцев и назова името на провокатора — Сталин.

Вярваше ли на това Шарок? Защо да не вярва? Нали той служи на съветската тайна полиция, защо Сталин да не е служил на царската? Шпиони, осведомители — всичко това съществува, съществувало е и ще съществува хилядолетия. Никой на този свят не е застрахован срещу такава работица. Но Шарок не говореше с никого за тази статия — не я е чел, не знае, не е чувал, хабер си няма. Само една думичка за това можеше да му струва главата. Винаги и навсякъде го ръководеше предпазливостта. Веднъж, като предаваше на Шпигелглас поредния „Бюлетин на опозицията“, каза: „Не искам дори да чета този бълвоч.“ Шпигелглас отговори: „Не, защо, човек трябва да познава враговете си.“ С такива разсъждения на Шпигелглас лошо му се пише. И на Троцки лошо му се пише. Най-добрият приятел на сина му е наш агент. И синът, и бащата му се доверяват, смятат го за най-предан човек, забравили са, че думите „предан“ и „предател“ имат един корен. Човек на никого не бива да вярва. Троцки не разбира това и е загубен. А другарят Сталин го разбира, не се доверява на никого, изтребва всички около себе си, в тази месомелачка загиват предатели, е, наистина, и верни хора.

В края на януари Зборовски съобщи на Шарок, че Седов не бил добре със здравето, оплаквал се от болки в корема. Вярно, всеки може да го заболи корем, но при това съобщение нещо просветна в очите на Зборовски, гласът му прозвуча някак особено. Шарок разбра — това е изключително важна новина, подобна ситуация е уговорена предварително — и с шифровано съобщение до Москва информира Шпигелглас. Той нареди да му се докладва ежедневно за здравето на „синчето“, а още утре в Париж щял да пристигне „Алексей“. Шарок трябва да организира срещата на „Алексей“ с „Мак“, без самият той да участва в нея.

Шарок веднъж бегло бе виждал „Алексей“ в Москва, на Лубянка. Тогава се учуди, че този незначителен наглед човек, бивш боксьор, толкова добре владее френски. Защо го владее толкова добре стана ясно, когато Шарок научи, че „Алексей“ бил от групата, ръководена от Яков Исакович Серебрянски.

При изпълнението на едно поръчение на тогавашния си шеф Шарок веднъж бе ходил у Серебрянски, в една къща на булевард „Гоголевски“, запозна се с жена му Полина Натановна, когато тя влезе в кабинета. Интересно лице. „Жена с минало“ — с уважение си помисли Шарок. Вече на улицата, премисляйки впечатленията си, реши, че Серебрянски прилича на римски патриций. Среден на ръст, набит, с едри черти на лицето. Много по-късно Шарок научи, че Серебрянски, бивш есер, ръководи в тяхното учреждение група за специални поръчения, тоест за акции по отвличане и ликвидиране на противници. Чекистите наричаха помежду си сътрудниците на тази група „Момчетата на Яша“. И „Алексей“ беше от нея, така че не беше трудно да се досети за целта на идването му в Париж.

„Алексей“ изчезна веднага след срещата си със Зборовски. Зборовски остана във връзка с Шарок и скоро съобщи, че здравето на Седов съвсем се влошило и го взели в болницата на улица „Narcisse Dias“ под името господин Мартен (по фамилията на Жана). Достъп до него имали само Жана и Зборовски. Сега съобщенията от Зборовски идваха ежедневно, Шарок ги предаваше в Москва. На осми февруари бил опериран апендиксът на Седов, операцията минала успешно. На девети, десети, единайсети, дванайсети, тринайсети състоянието на болния било добро, разхождал се из болничната стая. На четиринайсети — ново съобщение: предната вечер Седов неочаквано получил халюцинации. Тичал из клиниката, крещял нещо на руски, рухнал на дивана в кабинета на директора. Направили му второ кръвопреливане, но не успели да го спасят. На шестнайсети февруари, без да излезе от кома, Седов починал. Аутопсията не показала нищо особено. Пък и не е могла да покаже. Предаденият от „Алексей“ препарат е бил непознат за френските лекари, действието му предизвиквало смърт едва на десетия ден. Прахчето било сипано в храната на Седов, преди да го приемат в болницата.