Анатолий Рибаков
Прах и пепел (22)

23.

На 13 януари 1939 година кореспондентите, акредитирани в Берлин, предадоха съобщение за състоялото се предишната вечер откриване на новото здание на имперската канцелария. Те описваха размерите й, десетки пъти превишаващи размерите на предишната имперска канцелария, съобщаваха за грамадните колони от мрамор и също мраморните плочи, с които бил настлан вътрешният двор, за масивните, високи пет метра врати, за водещата към главната зала галерия, която, според указанието на Хитлер, била двойно по-голяма от галерията във Версайския дворец. Колосалният кабинет бил украсен с бронзова скулптура с човешки ръст, изобразяваща наполовина изваден от ножницата меч. Този меч, бил казал Хитлер, щял да вдъхва на дипломатите страх. Новата имперска канцелария била открита с голям прием за дипломатическия корпус.

Но най-важното във вестниците беше, че по време на приема Хитлер подчертано дълго разговарял със съветския посланик Мерекалов. След Хитлер при Мерекалов дошли и Рибентроп и генерал Кайтел. Съветският посланик бил в центъра на вниманието.

В своя доклад за Москва Мерекалов беше предпазлив: „Хитлер ме поздрави, попита ме за живота ми в Берлин, за пътуването ми до Москва, каза, че знае за срещата ми в Москва с германския посланик Шуленбург, и ми пожела успех.“ Предпазливостта на Мерекалов не изненада Сталин: той не беше в течение на тайните контакти, пък и беше зле с немския, а Хитлер говореше без преводач. Но значението на този факт беше ясно. Хитлер МУ дава сигнал: в течение е на тайните преговори, одобрява ги и е готов да подобри отношенията между СССР и Германия.

Това се потвърди и от прекратяването на нападките срещу ръководителите на Съветския съюз в германската преса.

Но още по-важно потвърждение се съдържаше в сложения на бюрото на Сталин доклад от антифашистката група на Шулце-Бойзен, която действаше в германското министерство на авиацията: сутринта на осми март в речта си, произнесена пред висши генерали и адмирали, Хитлер наредил не по-късно от петнайсети март да бъде окупирана цялата останала част на Чехословакия; до есента, преди пътищата да се разкалят, да окупират Полша; през четирийсет — четирийсет и първа година да бъде изтрит от лицето на земята „извечният им враг“ Франция и да се установи господство над Англия, да се завземат богатствата й и нейните владения по целия свят.

Сталин можеше да се поздрави. НЕГОВАТА прогноза излезе правилна: Хитлер заплашва Франция. Сега се чака НЕГОВАТА дума. Такава ответна дума беше докладът на Сталин пред Осемнайсетия конгрес на партията, изнесен два дни по-късно, на 10 март 1939 година.

При подготовката на Осемнайсетия конгрес Сталин отдели най-голямо внимание на състава на Централния комитет на партията, който предстоеше да се избира наново. Взе за основа списъка на членовете на ЦК, избрани на Седемнайсетия конгрес, зачеркна разстреляните, те бяха болшинството, срещу обречените на разстрел постави дебели кръстове, някои имена огради с молив, сякаш нарисува примка на бесилка, и ги свали надолу, при кандидат-членовете, други със също такава примка направи от кандидати членове и като се съобрази със сметките си, добави нови имена.

А към доклада пред Осемнайсетия конгрес на партията Сталин продиктува добавка. Като отбеляза, че Англия и Франция не са дали отпор на Германия, Сталин каза:

„Главната причина… желанието да не пречат на Германия да се оплете във война със Съветския съюз, да оставят всички участници дълбоко да затънат в тинята на войната, да ги оставят да отслабнат и да се изтощят взаимно, а после, когато те отслабнат достатъчно, да излязат на сцената със свежи сили и да продиктуват на отслабналите участници във войната своите условия. Хем евтино, хем приятно!… Трябва обаче да отбележим, че тази голяма и опасна политическа игра може да завърши за тях със сериозен провал.“

В Берлин разбраха посланието на Сталин.

На 15 март германските войски влязоха в Прага. Чехия бе включена в Германската империя под името „Протекторат Бохемия и Моравия“. След това германските войски завзеха литовското пристанище Клайпеда (Мемел). На 23 март падна Мадрид, републиканска Испания претърпя поражение. Откритото военно противостояние между СССР и Германия на испанска земя бе прекратено.

И тъй, пътят към съюз с Хитлер бе открит. Но съюз с фашистка Германия?! Трябва да се направят минимални политическите щети от тази стъпка.

Народът? Народът не е политическа сила. Той става политическа сила само в ръцете на политическия ръководител. Съпротивата срещу един рязък обрат е възможна само при наличие на политическа опозиция в страната. Такава няма. Унищожена е, изкоренена е завинаги. ТОЙ ръководи народа, народът е свикнал с НЕГОВИТЕ неочаквани обрати и маневри. В НЕГОВИТЕ ръце партията е лост с невиждана сила и послушание, способен мигновено да поведе държавата в нужната посока. Народът, хората са само поданици на държавата.

Западът? На Запад реакцията ще бъде нееднозначна. Буржоазията ще изпадне в истерия, социалдемократите също. Комунистите? Комунистическите партии са в ръцете МУ, живеят от съветско злато. Противници на НЕГОВИЯ курс ще се намерят сред западната интелигенция. Разбира се, ще им е нужен лидер. Такъв лидер има. Троцки. Той е с име, с ореол на герой от Октомврийската революция, той олицетворява социализма, който толкова привлича западната интелигенция. И най-важното, всеки ден предсказва съюза на Сталин с Хитлер и в очите на западните работници и интелигенти, неизкушени в голямата политика, ще излезе прав. В последните си статии Троцки пише:

„Катастрофата на Чехословакия е катастрофа на политиката на Сталин… Сега съветската дипломация ще се опита да действа за сближаване с Хитлер — с цената на нови отстъпки и капитулации… Сближаването на Сталин и Хитлер е много вероятно… След като разруши партията и обезглави армията, Сталин днес открито издига своята кандидатура за ролята на главен агент на Хитлер.“

Какъв негодник! Добре разбира необходимостта от политически маневри, а НЕГО залива с помия. Не е трудно да се предвиди как ще закрещи от радост, когато НЕГОВИЯТ съюз с Хитлер се състои и този нищожен Ⅳ Интернационал се превърне в голяма сила. Не може да му се отрече политическият усет, Троцки прекрасно предчувства бъдещите си шансове.

Премахването на Троцки от задача за отмъщение и възмездие се превръща в задача за ликвидиране на опасен противник. Вместо Слуцки и Шпигелглас сега в НКВД с това се занимават Судоплатов и Ейтингтон. Берия твърди, че те внимателно подготвят операцията. Бавно я подготвят! Трябва да поговори с тези хора.

Ейтингтон бил в командировка. Берия се яви със Судоплатов. Сталин го познаваше: преди две години беше идвал при него по някакви украински въпроси. Беше плах. Сега изглежда по-уверен.

С жест Сталин покани него и Берия да седнат. Те седнаха от двете страни на дългата маса. Сталин се разхождаше из кабинета, тихо говореше:

— Вие, разбира се, добре знаете колко злини причини Троцки на нашия народ. Неговите съучастници понесоха заслужено наказание. А техният главатар? Жив и здрав. — Сталин замълча, ходеше от ъгъл до ъгъл. Судоплатов погледна Берия, Берия едва забележимо кимна: не, паузата не означава, че другарят Сталин е свършил, той ще продължи мисълта си. — Десет години Троцки живее в чужбина. Нима за десет години не можехме да го обезвредим? Безспорно можехме. Не искахме. Саботирахме. Виновните за това ще бъдат строго наказани. Но повече не може да се чака. В днешната международна обстановка не можем повече да търпим това. Задава се война. Троцки стана помагач на фашизма. Троцкистите проникват в лявото движение, дезорганизират го и така отслабват помощта, която прогресивните сили биха могли да окажат на Съветския съюз. Трябва да нанесем удар по Ⅳ Интернационал. Как? Като го обезглавим.

Сталин застана пред Судоплатов, впери в него тежкия си поглед, рязко произнесе:

— Троцки трябва да бъде ликвидиран в течение на една година. Надявам се, че вие ще се справите с това. Заминавайте за Мексико. Ще ви бъдат създадени всички условия и оказана необходимата помощ.

Судоплатов се надигна, за да отговори.

— Седнете! — заповяда Сталин.

Судоплатов се отпусна на стола, но и седнал говореше, сякаш беше прав, в стойка „мирно“.

— Другарю Сталин! Ние ще направим всичко за изпълняване на вашето указание. Но аз не бива да заминавам за Мексико: не владея испански и ще привлека върху себе си нежелателно внимание.

— Ами Ейтингтон?

— Точно така сме решили, другарю Сталин. На място операцията ще възглави другарят Ейтингтон.

— Какво представлява той?

— На четирийсет години е. Опитен разузнавач, сигурен, находчив, твърд. Член на партията от 1919 година. Учил е във военна академия, работил е с другаря Дзержински. Много добре се изяви в Испания. Владее свободно английски, немски, френски и испански.

— Какъв е планът на операцията?

— Планирани са няколко варианта. Конкретният ще се реши на място. Общото помежду им е, че ще я осъществят комунисти, подготвени в Съветския съюз и воювали в Испания.

— Ами добре — каза Сталин, — действайте! Не жалете средства. Имайте предвид — той отново тежко изгледа Судоплатов, — ликвидирането на Троцки е поръчение от Централния комитет на нашата партия. — Подаде му ръка. — Желая ви успех, довиждане!

Сталин и Берия останаха сами.

— Какво носите? — попита Сталин.

Берия сложи пред него лист хартия. Беше донос от служител на Наркомата по външните работи, че в един частен разговор Литвинов се изказал неодобрително за външнополитическите действия на ръководството на партията и правителството.

Като познаваше характера на Литвинов, Сталин допускаше, че той е могъл да си позволи такова нещо. И изобщо беше време да се премине към по-широки преговори с германците. Литвинов не става за тази работа.

Естествено ТОЙ не бе забравил как тогава в Лондон Литвинов ГО защити от пияните докери. Разбира се, ТОЙ оценяваше факта, че през изминалите трийсет години Литвинов на никого не бе разказал за това. Но всяка благодарност си има граници. Един ръководител на държава няма и не може да има лични приятели, ТОЙ има само великото дело, което осъществява. И хората се делят на такива, които МУ помагат в това дело, и такива, които МУ пречат. Жалко, че другарят Литвинов не разбира това. На много хора такова неразбиране бе струвало живота. Но животът на Литвинов трябва да се запази. Литвинов може да потрябва пак.

В ъгъла на доноса Сталин написа: „За дело.“ Върна го на Берия:

— Засега не закачайте Литвинов. Но трябва да зная за всяка негова дума. Където и да е произнесена.

На 3 май Литвинов бе свален от поста нарком на външните работи и заменен на този пост от Молотов, който остана и председател на Совнаркома. На среднощната процедура по свалянето на Литвинов и встъпването на Молотов в длъжността присъстваха Маленков и Берия. Присъствието на Берия не беше случайно. До лятото на 1939 година бяха репресирани петима заместници на Литвинов, 48 посланици, 140 сътрудници на Наркомата по външните работи, повечето служители от съветските посолства. Някои посолства бяха изтребени до крак. Новата Сталинова политика трябваше да се осъществява от нови хора.