Хедър Уеб, Хейзъл Гейнър
Парфюмеристката от Монако (29)

23
Софи

Кан

Макар че поръчката на Грейс създаде истинска вихрушка от възбуда и вълнение, истината за състоянието на моите финанси все още ме тормозеше и имах чувството, че съм кацнала на махало. След закуска, състояща се от еспресо, резен шунка и кроасан, тръгнах към бутика. Бях в патово положение и беше време да взема някои сериозни решения относно парите.

Въздъхнах тежко, докато гледах към морето с цвят на аквамарин. Оставаха ми само две реални възможности: да продам земята или да помоля Люсиен да ми даде още назаем. Той можеше да си го позволи, това бе сигурно. Но всеки път, когато си помислех колко много ми беше дал досега, перспективата да поискам още караше стомаха ми да се свива на топка. Освен това напоследък двамата се виждахме доста рядко, понеже бяхме много заети. Когато научи, че Грейс Кели е избрала моя парфюм за сватбата си, реакцията му — която бе нескрита изненада, че е избрала „Дювал“ пред някое по-голямо и по-известно име, ме остави леко смутена и дори обидена. Нима вярваше толкова малко в мен? Всъщност истината бе, че той въобще не ми липсваше толкова, колкото би трябвало. Точно това, а може би дори повече от всичко останало, ме караше да изпитвам някаква вътрешна съпротива и нежелание да го моля за помощ.

— Имаш телеграма — съобщи ми Натали с усмивка, когато затворих вратата на бутика зад мен. — Мисля, че е отново от твоя Джеймс.

— Той не е моят Джеймс — отвърнах леко начумерено, но потръпнах от радост.

Погледнах клеймото от Ню Йорк. Какво правеше в Ню Йорк?

— Е? — нетърпеливо попита Натали.

Прочетох бързо телеграмата.

— Отразява сватбата на Грейс за вестника си! Сега е на презокеанския кораб заедно с нея, на път за Монако — пъхнах телеграмата в джоба си, опитвайки да скрия задоволството си, но без особен успех. — Иска да ме види там, когато пристигне.

Натали ме наблюдаваше напрегнато. Бях й разказала за целувката ни и как след това сме си писали. Тя знаеше, че не съм безразлична към него, въпреки връзката ми с Люсиен. Бях доволна и благодарна за разбирането и дискретността й. Все още не бях сигурна какво искам да направя — ако въобще щях да правя нещо. Когато не казах нищо, Натали зададе въпроса, който се въртеше и в моята глава.

— Е? Ще се срещнеш ли с него?

— Амии…

И в този момент телефонът зазвъня. Подскочих от неочакваното прекъсване и се разсмях, докато посягах към него.

— Бонжур. „Дювал“.

Гласът, който разпознах, моментално свали настроението ми в нокаут — беше кредиторът от „Банк Национал де Пари“ в Марсилия. След като ми обясни несигурното финансово положение на парфюмерия „Дювал“, лекомисленото и приповдигнато настроение, което телеграмата на Джеймс събуди в мен, изчезна и на негово място се настани отчаянието. Те искаха да ликвидират активите ми. В мига, в който оставих слушалката, ми се зави свят и трябваше да седна.

— Но какво става? — попита разтревожено Натали. — Всичко наред ли е, Софи?

— Искат да запорират сметките ми. Искат да съберат кредитите си — хванах главата си в ръце. — Нямам никакво време, Натали. Ще трябва да продам земята.

Погледнах снимката, на която Грейс се усмихваше на принц Рение, и си представих роклята й, която щеше да ухае на моя парфюм. Само след няколко седмици бъдещата принцеса щеше да бъде с моя парфюм. Нима наистина беше толкова късно?

* * *

Отидох в Грас. Върнах се там, където бях израснала, на мястото, което винаги смятах за сигурно.

Вървях по късата алея, водеща към двуетажната къща, където бях родена. Хоросановата мазилка на фасадата се бе напукала на места, но червеният керемиден покрив все още се държеше. От всички страни тя бе заобиколена с полета и ниви, които стигаха чак до хоризонта. Най-близките ни съседи бяха на няколко километра. Ние бяхме доста изолирани в покрайнините на града, нещо, което винаги съм обичала: усещането за простор и единение.

Но сега щеше да се наложи да се разделя с това място. Трябваше да го продам, все едно не бе нищо друго, освен един имот за продан според Люсиен, срещу нищо незначещата за мен размяна на франкове, подписани документи и празни ръкостискания.

Тъй като ме заляха вълни на отчаяние и гняв, седнах на стълбите, водещи към предната врата. Трябваше да бъда много по-настойчива и да воювам за творенията си още преди време. Трябваше да променя дизайна на опаковката и да намаля разходите по пакетирането, така щях да спестя пари. Трябваше да пътувам всеки ден от Грас и обратно, вместо да плащам за апартамента в Кан през всичките години. Сега поне той беше напълно изплатен.

Аз имах собственост в Кан…

Когато идеята ме осени, вдигнах глава и избърсах сълзите от лицето си. Днес недвижимата собственост сега в Кан сигурно струваше цяло състояние, тъй като градът бе станал световноизвестен покрай филмовия фестивал, който се провеждаше от десет години. Ако продам апартамента и бутика, щях да спася фабриката и земята, щях да спася и дома си. Но ако продам магазина, щях да загубя голяма част от приходите, както и директните контакти, и продажбите с клиенти. Как щях да общувам с тях, за да продавам парфюмите на „Дювал“? И освен това Натали. Как щях да й съобщя за решението си? „Дювал“ беше неин дом и кариера толкова, колкото и за мен. Тя работеше за нас от двайсет и пет години. Имаше изключително фин вкус, вдъхновяваше ме, когато оставах без идеи или посока, направляваше ме внимателно и ми даваше кураж, когато не бях сигурна. Не можех просто да я изгоня! Но, както изглежда, това бе единственият възможен отговор на проблемите ми.

Имаше и още нещо. Татко сигурно не би искал да види Натали наранена. Макар че никога не бяхме говорили за това, знаех, че тяхната връзка се бе развила и прераснала в нещо повече от приятелство. Виждала ги бях заедно, прегърнати страстно в офиса. Пазех тайната им през всичките изминали години. Виждах ги как си говорят щастливо. Видях дълбоката скръб и отчаяние на Натали, когато той не се върна от войната. Бях щастлива, че татко бе намерил истинското щастие с жената, която обичаше. И му се възхищавах, че бе продължил да прави всичко възможно, за да запази семейството и дома ни заради жената, за която бе женен. Любовта на майка ми към алкохола разруши всичко важно в живота й. Разбирах защо татко бе потърсил убежище и утеха при друга. Жена, която споделяше неговата страст и мечти, която му помагаше да ги осъществи, а не го хулеше и тъпчеше всеки ден и по всякакъв повод. Разбирах го и му простих.

А сега станах и влязох в къщата.

Както и очаквах, майка ми лежеше припаднала в шезлонга на терасата. Една полупразна бутилка от коняк и чаша лежаха на масичката до нея. Въздъхнах. Исках да не е така и непрекъснато й прощавах, но тя не се промени. Ако не можеше да помогне на себе си, как би могла да помогне на мен?

Вдигнах чашата и бутилката, отнесох ги в къщата и почистих масата. За мен това беше важно — аз обичах нещата да си бъдат на мястото. Това правех и винаги го бях правила.

След като й помогнах да стигне до леглото, оставаше да свърша само още едно нещо.

Въздъхнах уморено, обадих се в банката и ги помолих за малка отсрочка. Скоро щях да стана известна като създателката на парфюма за принцеса Грейс. Сега цялото ми бъдеще зависеше от младата жена, която в момента прекосяваше Атлантическия океан на път за Европа.