Хедър Уеб, Хейзъл Гейнър
Парфюмеристката от Монако (22)

18
Софи

Кан, август

Върнах се в Кан в понеделник сутринта, по-объркана и с по-голямо нежелание, отколкото всеки друг път, когато бях напускала Грас. Събитията от уикенда — първо Джеймс, а след това и Люсиен, оставиха у мен чувство на объркване и раздразнение. В офиса набързо прехвърлих вестниците и списанието, които Натали ми бе оставила, с цел да разшири познанията ми за знаменитостите, в случай че някоя от тях влезеше в бутика, за да потърси убежище. С удоволствие видях фотосите на Грейс Кели в Кан, докато вървяха снимките на „Да хванеш крадец“^[1], режисиран от скъпия й Хич. Гледах лицето й и си спомнях колко мила и любезна беше, колко се смяхме двете през онази незабравима вечер в хотел „Карлтън“. Имах чувството, че тогава поставихме началото на едно приятелство и бях щастлива, че я познавам. Все още нямах новини от нея, след като й изпратих мострите на „Звездна светлина“, и се надявах да не съм била прекалено настоятелна.

Но имаше още един човек, когото очаквах да чуя. Бяха минали цели три дни без никаква вест от Джеймс. Вероятно майка ми го бе стреснала и уплашила с виковете и ударите с чантата си. Цялата почервенях от срам. Какво значение имаше всъщност? Аз бях приятелка на Люсиен.

— Днес ще ходиш ли да обядваш в „Максим“? — попита ме Натали и остави купчина разписки за плащания на бюрото ми.

— Не съм гладна. Ти върви без мен.

Тя ме изгледа подозрително, но и грижовно, докато аз неловко се размърдах в стола си.

— Изглеждаш притеснена, chérie. Някакви новини от Джеймс?

Поклатих глава.

Натали често ме наблюдаваше по начин, който ме караше да се чувствам като отворена книга. Сякаш можеше да види дълбоко вътре в мен, през пластовете и бариерите, до самата сърцевина на душата ми. Така, както една майка би трябвало да гледа дъщеря си. Исках да сложа главата си в скута й и да й разкажа всичко. Да споделя с нея моето объркване и вълнение. Вината, която изпитвах. Но нямаше нужда да произнасям на глас всичко това. Защото тя вече знаеше. Сложи ръката си върху моята.

— Bien. Защо не отидеш до студиото на мосю Роух? Той може би знае нещо.

Погледнах в разбиращите й очи. Наистина, защо не го направех? В края на краищата аз бях модерна млада жена. Нямаше нужда да чакам един мъж да направи първата крачка. Освен това Джеймс ми беше приятел и аз все повече се тревожех заради мълчанието му.

— Чудесна идея — отвърнах и станах от стола. — Ще го направя.

Нямаше да мине много време и мистерията щеше да бъде разрешена.

Мосю Роух цъкаше с език и клатеше с глава, докато ми обясни, че Джеймс се е върнал спешно в Англия, след като получил спешна телеграма, че негов близък приятел е на смъртно легло.

— Той замина, мадам — сви рамене мосю Роух. — Жалко. Правеше les photos magnifiques^[2].

Сърцето ми сякаш спря, докато му благодарях за отделеното време. Бързо се измъкнах от студиото. Джеймс си бе отишъл. Върнал се бе в Лондон, без да ми каже дори довиждане. Бях разочарована, бях наранена, че не беше се сетил да остави писмо и за мен, както бе направил с мосю Роух, но го разбирах. Верността му към приятеля не ме изненада. Постъпката му беше абсолютно естествена и разбираема.

Очите ми смъдяха, гордостта ми бе наранена, а сърцето — разбито. Тръгнах бавно към бутика, а пътят ми се видя по-дълъг от обикновено.

Твърдо решена да удавя разочарованието си в работа, хвърлих чантата на бюрото и отворих един плик, който лежеше най-отгоре върху купчината писма. Очаквах още сметки, но когато прочетох думите върху листа хартия в него, спрях. Приседнах на ръба на бюрото си и се зачетох.

Студио MGM Холивуд,

СА 90067

 

Моя мила Софи,

Исках да ти благодаря толкова много за прекрасните пакетчета, които ме очакваха в студиото.

Майка ми бе силно развълнувана и много доволна да има свой флакон „Нежна нощ“, но, вярвай ми, твоят „Звездна светлина“ е божествен! Наистина! Той не прилича на нищо друго, което съм използвала. Ти споменаваш, че е само мостра, но аз се надявам, че ще го произвеждаш с галони. Ти имаш голям талант, скъпа Софи. Това е истинска дарба. Трябва да я цениш и пазиш.

Не съм забравила урока, който ми преподаде на вечерята ни онази нощ в „Карлтън“: че всеки парфюм има повърхностни, сърдечни и основни нотки, и всяка от тях се излъчва в определен отрязък от време, докато остане само най-дълготрайният аромат. Твоят „Звездна светлина“ е целият от сърцето, скъпа моя. Това е сигурно!

След пътуването ми до твоята красива страна по-рано тази година, имам причина да вярвам, че характеристиката ти за парфюмите може би се отнася и за чувствата. Онова, което забелязваме първо у някой човек, скоро се превръща в нещо много по-продължително и трайно, докато сърцата ни бъдат истински пленени.

Спирам дотук, преди да съм казала прекалено много. Една жена трябва да запази някои от тайните си, нали?

С нежност, Грейс

Мис Кели за пореден път се появи точно навреме, когато имах нужда от нея. Тя изрече на глас моите тайни мисли, все едно седеше до мен. Очите ми се спряха на снимката, която Джеймс ми бе направил онзи ден в бутика. Сърцето ми се върна към целувката ни отпреди няколко дни.

И аз взех решението веднага.

Написах кратко писмо, в което изказах симпатиите си и пожелах на приятеля му мир и спокойствие, запечатах го и го прибавих към останалите писма, които Натали щеше да занесе по-късно в пощата. След което помислих малко и го сложих в чантата си, за да го пусна лично.

Една жена трябва да запази някои тайни само за себе си, в края на краищата.