Камила Лекберг
Вещицата (39)

Благодарности

Да пиша за седемнайсети век беше трудно и предизвикателно, но също така и невероятно забавно. Изчетох купища книги, търсих в интернет и се консултирах с експерти. Въпреки това едва се докоснах до повърхността на това интригуващо време и всички грешки, съзнателни и несъзнателни, са изцяло мои. Това се отнася за цялата книга. Позволих си свободата да нагодя някои факти спрямо историята. Това е привилегия на писателите и разказвачите.

Както винаги, когато пиша роман, има доста хора, на които да благодаря. Книгите не се създават във вакуум, те са групова работа, макар аз да съм тази, която натиска клавишите.

Въпреки притеснението, че погрешка мога да забравя някого, искам да благодаря на ключовите за книгата хора както от професионалния, така и от личния ми живот.

Издателката ми Карин Линге Норд и редакторът ми Йон Хегблум положиха огромни усилия по ръкописа на „Вещицата“ — поради обема на книгата работата беше още по-тежка от обикновено. Със старание, нежност и любов те оплевиха цветната леха и изгладиха тези части от историята, които се нуждаеха от това. Осъзнавам каква фантастична работа свършиха и съм им безкрайно благодарна. Искам също да благодаря на Сара Линдегрен от „Форум“ и Тересе Седерблад и Йоран Вибери от издателство „Бониер“. С проверката на фактите ми помогнаха и Никлас Ютерберг, Мириам Сефстрьом, Ралф Тиблин, Андерш Тореви, Микаел Тернфалк, Касем Хамаде, Ларш Форшбери и Кристиан Глауман. Помощта ви беше безценна!

Благодаря и на хората, които ми помагат да се справям с ежедневието. На майка ми Гунел Лекберг, на Анете и Кристер Шьолд, Кристина Мелин, Сандра Вирстрьом, Андреа Туба и Муа Браун. Също и на фантастичните ми големи деца, Виле, Мея и Шарли, които не се боят да измият чиниите или да гледат Поли, когато аз трябва да работя. Прекрасни сте!

Благодаря и на Йоаким и бандата от агенция „Нурдин“. Вие сте супер и очаквам с нетърпение бъдещите ни подвизи.

Благодаря и на моята приятелка и сестра (макар и не кръвна) Кристина Салиба, на Шон Канинг, който се превърна не просто в ценен ресурс за екипа ми, ами и в мой добър приятел, и на цялата талантлива и прекрасна компания.

Искам специално да спомена и Йоханес Клингсбю, който ме вдъхнови за един важен персонаж от книгата. По време на благотворителния търг на „Мюзикелпен“ той спечели възможността да участва в книгата и по този начин подпомогна щедро дейността им. Срещу него наддаваше Фредрик Данермарк, годеникът на приятелката ми Сесилия Ерлинг, с която се запознах в Let’s Dance. Той загуби от Йоханес и беше много разочарован, тъй като искаше това да е подаръкът му за Сесилия в деня на сватбата. Ето защо реших като сватбен подарък от мен и Симон Сесилия все пак да получи роля в романа. Благодаря и на двама ви, че придадохте допълнителна достоверност на историята ми.

Благодаря и на всичките си приятели. Както обикновено, не искам да изброявам имена, защото сте толкова много и толкова добри, че би било ужасно да забравя някого от вас. Въпреки това Денис Рудберг заслужава почетно споменаване, както винаги. С теб се виждам може би най-рядко, но благодарение на теб през цялата ми писателска кариера най-мъдрите и най-добрите съвети винаги бяха въпрос само на едно телефонно обаждане. И като стана дума за умни съвети, не мога да не спомена и Мия Тьорнблум… Благодаря ви, че винаги ме надъхвате!

И накрая моята любов Симон. Откъде да започна? След като написах предната книга, ни се роди очарователна дъщеря. Поли. Тя е малкото ни слънчице и любимка на цялото семейство. Написах този роман по време на първата й година на този свят. Ако ти не беше страхотният мъж, който си, това нямаше да бъде възможно. Ти си скалата, на която винаги мога да се подпра. Обичам те. Благодаря за всичко, което правиш за мен и децата. Благодаря, че ни обичаш.