Камила Лекберг
Вещицата (27)

Случаят „Стела“

Разговорът с нея насочи мислите му в съвсем нова посока. Интуицията му подсказваше, че е на правилен път. В същото време това означаваше, че ще бъде принуден да признае пред себе си, а и пред другите, че е допуснал грешка. Грешка, която е съсипала живота на много хора. Не можеше просто да се оправдае с това, че е бил убеден в правотата на действията си. Още тогава можеше да получи отговорите, които бе получил сега. Но се бе подвел по най-лесното и очевидно решение. Едва по-късно животът го научи, че нещата често не са толкова прости, колкото изглеждат. И че животът може да се промени за секунда. Смъртта на Кейт му донесе смирение, което му бе липсвало по времето, когато наистина му бе необходимо.

Беше му трудно да погледне жената в очите. Когато го направеше, виждаше само самота и болка. И не знаеше дали не й прави мечешка услуга, като рови в миналото. Но въпреки това беше длъжен да поправи грешката си, поне доколкото можеше. Много неща обаче бяха непоправими. Нямаше как да върне отнетото.

Лейф паркира пред дома си, но остана в колата. Къщата беше твърде празна. Твърде пълна със спомени. Знаеше, че трябва да я продаде и да си вземе апартамент. Но нямаше сили. Кейт му липсваше вече толкова години. Животът без нея беше мъчение. Чувстваше го още по-отчетливо сега, когато не ходеше на работа. Бе опитал да си втълпи, че може да живее за децата и внуците, на много хора това като че ли им стигаше. Но Кейт беше запечатана във всяка една негова клетка. Тя беше причината Лейф да диша. Не знаеше как би могъл да оцелее без нея.

Слезе неохотно от колата. Стъпките му отекваха в пустата къща. Чуваше се единствено тиктакането на кухненския часовник, онзи, който бе донесла от дома на родителите си. Още един спомен от нея.

Лейф влезе в кабинета си. Понастоящем единствено тук чувстваше относително спокойствие. Спеше на дивана още откакто се пенсионира.

Както обикновено, бюрото му беше идеално подредено. Това беше нещо, с което се гордееше. Така беше и в службата. Бюрото му в участъка беше също толкова спретнато, колкото и това у дома. Това му помагаше да подрежда мислите си. Да придава ред и структура на наглед несвързани факти.

Извади папката с материали от случая. За кой ли път поред прегледа всичко, което вече знаеше. Но сега четеше с нова нагласа. И да, много неща съвпадаха. Твърде много. Лейф бавно остави папката. Беше допуснал грешка. Ужасяваща грешка.

* * *

Вендела се олюля на високите си токчета. Намираха се в спалнята на родителите на Басе. Виното й беше завъртяло главата и всичко й се струваше приятно и леко отдалечено. Посочи към Джеси, която лежеше на леглото.

— Как, по дяволите, я качихте тук?

Нилс се ухили.

— Поизпотихме се.

— Тая мацка не носи на пиене — каза Басе и кимна към Джеси.

Говореше завалено, но отново надигна бутилката бира.

Вендела погледна Джеси, която не реагираше по никакъв начин. Спеше толкова дълбоко, че изглеждаше почти като умряла. Гръдният й кош обаче се надигаше леко от време на време. Както всеки път, когато я видеше, Вендела се изпълни с гняв. Майката на Джеси беше извършила убийство, но това не й беше донесло никакви негативни последствия. Стана холивудска звезда, докато майката на Вендела трябваше всяка вечер да притъпява болката с алкохол. Джеси бе обиколила света, а тя гниеше във Фелбака.

На вратата се почука и Вендела отвори. От долния етаж прогърмяха шумните гласове и крясъци на гостите, които се надвикаха с My House на Фло Рида.

— Какво правите?

Пред вратата стояха трима деветокласници от Стрьомстад с премрежени погледи.

— Организирахме си частно парти — каза Нилс и махна с ръка. — Влизайте, момчета.

— Кой е това? — попита най-високото момче.

Май се казваше Матиас, Вендела не беше сигурна.

— Една мацка, дето само се натиска на мен и на Басе — каза Нилс и поклати глава. — Цяла вечер си проси кур, така че накрая я качихме тук.

— Скапана курва — каза завалено Матиас, застанал по средата на стаята, загледан в Джеси.

— Гледайте какви снимки качва в нета — каза Нилс и извади телефона си.

Намери снимката, на която Джеси показваше гърдите си, а момчетата се опитаха да фокусират погледите си.

— Адски са големи — ухили се едно от тях.

— Ляга си с кого ли не — каза Нилс, след което довърши бирата си и размаха празната бутилка. — Кой иска още? Какво парти е това, ако нямаме пиене?

Всички смотолевиха нещо и Нилс погледна Вендела.

— Ще ни донесеш ли още?

Тя кимна и излезе от стаята, залитайки.

Успя да се добере до кухнята, където Басе бе складирал още алкохол. На големия кухненски плот имаше няколко бутилки. Вендела хвана кутия бяло вино в едната ръка и голяма бутилка водка в другата. Взе и няколко пластмасови чаши, които захапа с уста.

На няколко пъти за малко да падне, докато се качваше по стълбите. Накрая стигна до спалнята и успя да почука с лакът. Басе отвори вратата и я пусна вътре, след което се върна на леглото до Нилс и спящата Джеси.

Матиас и другите седяха на пода. Басе им раздаде чаши и им наля смесица от водка и бяло вино. Вече никой не усещаше вкуса.

— Тая мацка трябва да си научи урока — каза Матиас и отпи стабилно от сместа.

Поклащаше се нестабилно дори докато седеше.

Вендела погледна скришом към Нилс. Дали да довършат плана си? Замисли се за майка си и всичките й неосъществени мечти. За живота й, който бе унищожен в онзи ден преди трийсет години.

И двамата кимнаха.

— Трябва да я бележим по някакъв начин — каза Нилс.

— Имам маркер — каза Вендела и извади от чантата си маркера, който специално бе взела. — От ония, дето не могат да се изтрият.

Момчетата от Стрьомстад се изкискаха. Най-ниското от тях кимна ентусиазирано.

— Да! Надраскай курвата.

Вендела отиде до леглото и посочи Джеси.

— Първо трябва да я съблечем.

Започна да разкопчава блузата на Джеси, но копчетата бяха малки, а пръстите й така пиянски непохватни, че не можа да откопчае нито едно. Накрая просто хвана краищата и дръпна.

Нилс се засмя.

— That’s my girl!^[1]

— Свали й полата — каза тя на Матиас.

Той се доближи до леглото и започна да дърпа полата на Джеси, кикотейки се. Отдолу се показаха грозни бели памучни гащи и Вендела направи гримаса. Защо ли не се учудваше?

— Помогнете ми да я обърна настрана, за да разкопчая сутиена й — каза тя.

Цял куп охотни ръце се пресегнаха да й помогнат.

— Уау!

Басе се вторачи в гърдите на Джеси. Когато я завъртяха обратно по гръб, тя се размърда леко и измънка нещо насън, но не се чу какво.

— Още пиене!

Нилс подаде водката на Матиас и един по един всички си наляха. Вендела седна до Джеси.

— Дайте ми бутилката.

Нилс й я даде, а Вендела подхвана главата на Джеси и я надигна леко. С другата си ръка изля водка право в отворената й уста.

— Тя също трябва да участва в партито — каза тя.

Джеси се закашля и разпухтя, без да се събуди.

— Чакай, трябва да снимам това! — каза Нилс. — Позирай с нея.

Той извади непохватно телефона си и започна да прави снимки. Вендела се наведе над Джеси. Най-накрая властта принадлежеше на нейното семейство. Останалите четири момчета последваха примера на Нилс и също извадиха телефоните си.

— Какво да напишем? — попита Басе, който не спираше да зяпа гърдите на Джеси.

— Ще се редуваме — каза Вендела и махна капачката на маркера. — Аз ще започна.

Тя написа УЛИЧНИЦА върху корема й, което предизвика бурна радост сред момчетата. Джеси помръдна леко, но не реагира по друг начин. Вендела даде маркера на Нилс, който се замисли. После смъкна гащите на Джеси, нарисува стрелка към пубиса й и написа „Glory Hole“^[2]. Матиас се изхили глуповато, а Нилс направи победоносен жест и предаде маркера нататък. Басе не изглеждаше много уверен, но накрая отпи голяма глътка водка, приближи се до главата на Джеси и написа „КУРВА“ на челото й.

Скоро Джеси беше покрита с подобни думи. Всички снимаха трескаво с телефоните си, а Басе все още не можеше да откъсне очи от нея.

Нилс се ухили към него.

— Слушайте, Басе май иска да остане насаме с Джеси.

Той изпъди всички от стаята и вдигна палец към Басе. Вендела затвори вратата след тях. Последното, което видя, бе как Басе разкопчава панталоните си.

* * *

Патрик погледна часовника. Изненада се, че Ерика още не се е прибрала, но това го зарадва, защото означаваше, че явно се забавляват. Познаваше я достатъчно добре, за да знае, че в противен случай би си намерила някакво извинение да се прибере рано.

Отиде в кухнята и разчисти масата. Децата се бяха изморили след поредния ден на игри при приятели и заспаха необичайно рано, така че в къщата бе мирно и тихо. Патрик дори не беше пуснал телевизора. Мислите се въртяха безразборно в главата му и той имаше нужда да ги подреди на спокойствие. Днес направиха важно откритие. Истински пробив. Само че не знаеше какво означава. Неа всъщност беше умряла в стопанството, така че бяха длъжни сериозно да разгледат възможността извършителят да е някой от семейството. По-рано през деня се наложи да кажат на Ева и Петер, че не могат да се върнат у дома, тъй като на техниците им оставаше да претърсят из основи целия парцел и бараката зад къщата и щяха да работят до късно.

Патрик пусна миялната и извади бутилка червено вино от шкафа. Наля си една чаша и излезе на верандата. Седна на един от плетените столове и се загледа към морето. Мракът все още не беше особено гъст, въпреки че бе дванайсет през нощта. Небето изглеждаше тъмнолилаво с розови оттенъци, а Патрик можеше да долови шума на прибоя. И на двамата с Ерика това им бе любимото място в къщата, но Патрик осъзна колко рядко сядаха тук през последните години. Преди да се появят децата, често прекарваха вечерите на верандата. Говореха, смееха се, споделяха мечтите и надеждите си, правеха планове и полагаха основите на съвместното си бъдеще. Но това беше отдавна. След като сложеха децата да спят, вече бяха твърде изморени за планове, дори за мечти. Вместо това най-често засядаха пред поредното безсмислено телевизионно предаване, докато Ерика не го сръчкаше насред някое похъркване и не го попиташе дали не е по-добре да се качат горе и да си легнат. Не би заменил живота с децата за нищо на света, просто му се искаше да им оставаше малко повече време за… ами, за любовта. Тя си беше там, присъстваше неизменно в ежедневието им, но най-често се ограничаваше до любвеобилни погледи, докато двамата връзваха връзките на близнаците, или до бързи целувки покрай кухненския плот, докато Ерика правеше сандвичи на Мая, а той топлеше кашата на момчетата. Животът им беше като добре смазан механизъм. Влак, който се движеше уверено по релсите, които бяха положили през вечерите на верандата. Но му се искаше от време на време да могат да спрат влака и да се насладят на гледката.

Знаеше, че трябва да спи. Но не обичаше да си ляга без Ерика. Беше някак тъжно да се свие в своята половина от леглото, докато нейната зее празна. От много години имаха ритуал, когато си лягаха. Освен ако не беше някоя от твърде редките им интимни вечери, те се целуваха за лека нощ и после се държаха за ръце под одеялото, докато заспят. Така че той предпочиташе да остане буден и да я изчака, макар да знаеше, че утре трябва да става рано. Така и така, ако отидеше да си легне, щеше само да се върти в леглото.

Наближаваше един часът, когато някой дръпна вратата. Чуха се ругатни и дрънчене на ключове. Патрик наостри уши. Възможно ли беше милата му съпруга да е попрекалила с питиетата? Не беше виждал Ерика пияна от сватбата им насам, но съдейки по очевидните й затруднения с външната врата, изглежда, това се бе случило отново. Остави чашата вино, мина през всекидневната, като едва не се препъна в картината, която Ерика беше купила от галерията, и продължи към антрето. Ерика все още не бе успяла да си отключи, а с ругатните, които се чуваха от другата страна на вратата, би се гордял всеки моряк. Той завъртя ключа и натисна дръжката. Ерика остана на място със своя ключ в ръка, взирайки се изненадано ту в него, ту в отворената врата. После грейна.

— Хееей! Скъпи!

Тя се хвърли на врата му и Патрик трябваше да се хване, за да не падне.

— По-тихо, децата спят — каза той през смях.

Ерика кимна сериозно и сложи пръст на устата си, мъчейки се да запази равновесие.

— Ще бъда тихааа… децата спяаат…

— Точно така, мъниците спят — каза той и подаде ръка на съпругата си.

Отведе я в кухнята и я настани на един стол. После наля кана вода и я остави пред нея заедно с една чаша и две таблетки ипрен^[3].

— Изпий водата. И вземи два ипрена. Иначе утре ще си труп…

— Толкова си мил — каза Ерика, опитвайки се да фокусира погледа си върху него.

Очевидно си бяха пийнали на моминското парти. Зачуди се дали изобщо би искал да знае в какво състояние е майка му. По-скоро не.

— Начи… Кристина… — каза Ерика и изпи на екс първата чаша вода, а Патрик й наля нова. — Начи, Кристина… Такова, майка ти…

— Да, знам коя е Кристина.

Беше му наистина забавно. Искаше му се да я снима, но не смееше. Знаеше, че ако го направи, Ерика ще го убие.

— Тооолкова е хубава майка ти — каза тя и кимна.

Изпи и втората чаша и изхълца, а Патрик отново й наля от каната.

— Страаашно хубави крака има — каза Ерика и поклати глава.

— Кой има хубави крака? — попита той, опитвайки се да подреди малко бъркотията в главата на Ерика.

— Майка ти… Кристина. Свекърва ми.

— Аха, майка ми има хубави крака. Окей. Good to know.^[4]

Накара я да изпие още една чаша. Утрешният ден можеше да се окаже предизвикателство за Ерика. Той трябваше да отиде на работа, а предполагаше, че майка му, която беше обичайната детегледачка, няма да е в детегледно състояние…

— Танцува тооолкова добре! Трябва да я поканят в Let’s Dance. Не мен. Аз не мога да танцувам… — Ерика поклати глава и изпи последната чаша вода и двете таблетки, които Патрик й подаде. — Но беше забавно, танцувахме ча-ча-ча. Представяш ли си… Ча-ча-ча! — Тя изхълца, стана и го прегърна. — Обииичам те. Искам да танцуваме ча-ча-ча…

— Миличка, не съм сигурен, че в момента си във форма за танци.

— Ама искам! Хайде… Не искам да си лягам, преди да сме танцували…

Патрик претегли възможностите. Да отнесе Ерика на ръце до горния етаж не беше вариант. Най-добре беше да й угоди, а после да я убеди да се качи горе с него.

— Добре, скъпа, да танцуваме ча-ча-ча. Но нека отидем във всекидневната, иначе се опасявам, че ще изпотрошим всичко в кухнята.

Той я отведе до всекидневната, а тя застана срещу него, сложи едната си длан на рамото му, а с другата го хвана за ръката. Олюля се няколко пъти, но накрая успя да застане стабилно. Хвърли един поглед към портрета на Лейф, който стоеше облегнат на стената до тях.

— Лейф, можеш да гледаш. Ти ще си нашата ча-ча-публика…

Тя се засмя на собствената си шега, а Патрик леко я разтърси.

— Съсредоточи се. Нали ще танцуваме? А после отиваме да си легнем. Окей? Обеща ми.

— Да, ще си легнем… А може да правим и нещо повече…

Тя го изгледа продължително. Патрик усети как очите му се насълзяват от алкохола в дъха й и едва не се закашля. Това сигурно беше първият път, когато подобно предложение от нейна страна не го изкушаваше.

— Ча-ча-ча — каза той настоятелно.

— Да, точно така — отвърна Ерика и изпъна гръб. — Значи, правиш ето така с краката. Раз, два, ча-ча-ча… Схващаш ли?

Патрик опита да проследи движенията, но Ерика като че пристъпваше абсолютно безцелно. Освен това се препъваше, което не улесняваше целия процес.

— Значи, първо дясно… и после ляво…

Развеселен, Патрик опита да повтори стъпките, но в интерес на истината не внимаваше много. Беше твърде зает да си представя колко дълго ще може да я бъзика за тази вечер.

— Раз, два, ча-ча-ча, после дясно, таковата, ляво…

Тя залитна и Патрик я улови. Погледът й отново се спря на портрета на Лейф. Тя присви очи.

— Дясно… и ляво… — измърмори Ерика, а после се обърна към Патрик с премрежен поглед. — Сега разбирам какво не се връзва…

Тя облегна глава на рамото му.

— Какво? Какво не се връзва? Ерика?

Разтърси я, но тя не отговори. Патрик я чу как хърка. Божичко. Сега как щеше да я отнесе до горния етаж? И какво бе имала предвид? Дори не знаеше, че е имало нещо, което не се връзва.