Джо Наваро, Тони Сиара Пойнтър
Опасните личности (7) (Профайлър от ФБР учи как да разпознавате и да се защитавате от зловредни личности)

Референтни списъци относно опасните личности

В света, в който работех, никога не разполагахме с лукса да оценяваме даден индивид в продължение на дни или седмици. Решенията за това върху кого да се фокусираме, кого да разследваме, да проследим, да разпитаме, да конфронтираме, да ангажираме или да арестуваме трябваше да се вземат бързо. В крайна сметка, когато преговаряш с похитител, не можеш да му кажеш: „Изчакай за минутка, трябва да се допитаме до експерти каква личност си всъщност, за да знаем как да се справим с теб“. Нещата не стават така. Реалният живот се случва в реално време и решенията трябва да се вземат мигновено.

В кризисни ситуации общите ни познания за човешкото поведение са били от критично значение, но такава е била и специфичната информация, която постепенно сме събрали за поведението на тези опасни личности. С времето, докато изучавах и разговарях с тези индивиди, както и с експертите и жертвите, организирах техните ключови черти в списъци, които да ми помогнат да преценявам опасните индивиди в реално време в напрегнатите ситуации, с които се сблъсквахме всеки ден във ФБР.

Сега ще споделя с вас това, което преди знаеха само избрани криминални профайлъри от ФБР и което аз самият често използвах и усъвършенствах през годините.

Глава след глава ще ви опиша чертите, дефиниращи всяка от четирите типа личности, как се държат, как ни карат да се чувстваме и къде и как можем да се натъкнем на тях, с примери от ежедневния живот, от собствените ми криминални досиета и от пресата. Завършвам всяка глава с референтен списък за опасните личности във връзка с конкретния профил, описвайки ключовите предупредителни знаци с обикновени думи. Списъците съдържат практична, лесна за използване система за оценка, която да ви помогне да прецените къде в спектъра попада поведението на въпросната личност — от леко през умерено до тежко, или с други думи — от дразнещо през токсично до опасно.

Референтните списъци ще ви помогнат да разберете следното:

1. Най-често срещаните личностни черти и поведение, които казват: „Продължи с повишено внимание!“.

2. Чертите, поведенията и събитията, които изглеждат нормални, но всъщност предупреждават за опасност.

3. Какво можете да очаквате в бъдеще от този индивид.

4. Възможното ниво на опасност за вас и за хората, които общуват с въпросния индивид.

Всеки референтен списък е много детайлен и подробен — всъщност много по-подробен от тези, използвани от професионалните психиатри и психолози при диагностицирането на личностните разстройства. Когато погледнете тези списъци, може би ще се зачудите защо са толкова дълги. Отговорът е прост. Преценката на опасните личности е сложна и деликатна. Списъците са дълги, защото трябва да бъдат такива. Детайлите осигуряват точност и помагат да се избегне рискът от пренебрегване на значими или нюансирани типове поведение, които обикновеният човек може да е забравил или да не е осъзнал, че са важни и значими за идентифицирането на конкретни опасни личности. Когато става дума за спасяването на човешки живот — вашият или нечий друг, трябва да се взема предвид какво ще бъде полезно за най-широк кръг читатели, а също и какво е необходимо да се направи. Точно както опитният пилот използва дълъг предполетен и приземителен контролен списък, за да осигури максимална безопасност за пътниците на борда, така и ние трябва да използваме разбираеми референтни списъци, за да бъдем максимално бдителни и прецизни. Когато става дума за опасни хора, подробностите и точността трябва да надделяват над краткостта и неопределеността.

Докато четете тази книга и използвате списъците, ще забележите, че за разлика от много други книги по въпроса, в тази има много малко статистика. Според мен има сериозна причина за това. Когато казваме, че този или онзи личностен тип съставлява 1.6, или 2.8 процента от населението, смятам, че правим лоша услуга на читателите, като ги приканваме да се концентрират върху вероятностите (статистиката), а не върху поведението. Има опасност някой да си каже: „Е, вероятността да не пострадам е 96%, значи няма нужда да се притеснявам за общуването с този тип личност“. Много пушачи се заблуждават, фокусирайки се върху статистиката за хората, които не се разболяват от рак на белия дроб, а не върху поведението и стила на живот, които водят до тази болест. Точно този начин на мислене искаме да избегнем. Достатъчна е само една среща с една опасна личност — на улицата, на работа, в колата ви, в дома ви или в спалнята ви, — която да съсипе напълно живота ви. Затова тук се съсредоточаваме върху поведението, а не върху статистиките и вероятностите.

От проучванията (за повече информация се обърнете към петото издание на Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders, познато като DSM-5^[1]) ми е известно също, че определени разстройства често се диагностицират или асоциират предимно с определен пол: антисоциалното личностно разстройство например се диагностицира по-често у мъжете, докато граничното личностно разстройство е по-често срещано при жените.^[2] Тези две разстройства притежават много от поведенческите характеристики съответно на хищника и на емоционално нестабилната личност, обсъдени в тази книга. По същата причина, поради която не е препоръчително да се съсредоточаваме твърде много върху статистиката, би било грешка да асоциираме дадено разстройство или личностен тип с определен пол. Не трябва да ни заслепява вглеждането в статистиката или предубеждението към даден пол. Нужно е да се съсредоточим върху поведението. Именно поведението преди всичко определя опасните личностни типове.