Джо Наваро, Тони Сиара Пойнтър
Опасните личности (23) (Профайлър от ФБР учи как да разпознавате и да се защитавате от зловредни личности)

Параноидната личност

Във филма от 1999 г. „Американски прелести“ актьорът Крис Купър изигра брилянтно ролята на дръпнатия съсед полковник Франк Фитс — морски пехотинец в пенсия. Дори само от кадрите без реплики можете да усетите, че нещо в това семейство не е наред. Съпругата на Фитс е почти като робот и се бои да говори. Когато външният звънец звънне, всички замръзват. Фитс реагира както винаги: вместо да отиде да отвори вратата, той разпитва съпругата и сина си кой може да е.

Фитс се бои от непознати и от любопитни съседи и държи всичко в къщата под ключ. Според него светът се разпада и той е един от малцината, които осъзнават това. За щастие, той е напълно наясно какво трябва да се направи по въпроса. Критикува яростно хомосексуалистите, чужденците, чернокожите — дори и собствения си несъвършен син. Няма доверие на семейството си и непрестанно се съмнява в лоялността им. В семейство Фитс липсват смях и романтика. Не са им гостували приятели от години. Всичко трябва да се прави по неговия начин. Всички се движат бавно, методично, избягвайки всичко, което може да възбуди подозренията му или да възпламени гнева му.

Неумолим, гневлив и ужасен моралист, Фитс е превърнал в ад живота на всеки, който общува с него, особено на семейството си. Фитс е параноидна личност.

Но в реалния живот няма такива хора, смятате вие. Грешите. Има милиони такива личности — в една или друга степен. Един от тях ми беше съсед.

Господин П., който живееше до нас, докато растях в предградията на Маями, рядко излизаше от дома си — или само за да се развика на децата, които играеха в квартала. Беше пенсионер и седеше до прозореца, държейки под око всеки минувач. Съпругата му нямаше приятели и рядко излизаше. Веднъж я поздравихме и той й се разкрещя, задето ни е махнала с ръка. Беше отровил няколко животни, случайно попаднали в двора му, и се хвалеше с това, за да ни предупреди.

Никога не видяхме господин П. да се усмихва или да се смее — в него нямаше и искрица радост. Веднъж, когато у дома дойде пътуващ търговец с два куфара, пълни с мостри за завеси, господин П. повика полицията. Не знам какво си е помислил, но знам, че майка ми трябваше да излезе от работа, за да се справи с това неудобство, както и с много други през годините.

Децата в квартала го смятаха просто за странен. За нас беше необичайно, че на съпругата му не й е позволено да говори с майките от квартала. Някои биха казали, че е ексцентричен. Но това, на което обществото не ни учи, е, че този човек е параноидна личност. Ако знаехме това, щяхме да му предоставим личното пространство, за което така жадуваше, и да избегнем повтарящите се унизителни случки, които родителите ни преживяха, опитвайки се да се сприятелят с него, докато той ги посрещаше с ръмжене.

Параноидните личности са погълнати от ирационално недоверие и страх. Подозренията им не знаят граници. Скованото им мислене е непробиваемо за логиката и ги прави осъждащи, предубедени и напрегнати. Те виждат само мрачната страна на нещата. Направете нещо мило за тях и ще ви заподозрат в низки мотиви. За тях алтруистите са опортюнисти със скрити намерения.

Всички ние имаме вътрешна алармена система, която ни предупреждава за опасност. Но при параноидните личности тази система сякаш се задейства от всичко, надавайки вой заради вас, заради мен, заради съседите, колегите, етническите групи, чужденците, правителството и т.н. Техният изкривен мироглед е превзел живота им и може да причини същото на всеки, който общува с тях.

Когато изнасям лекции, често моля хората, които познават такъв човек, да вдигнат ръка. Отначало се вдигат само няколко ръце. Но докато изброявам ключовите черти — лесно обидчив, склонен да спори, ревнив, злопаметен, съмняващ се в мотивите на хората, оспорващ правилата, изпитващ страх, неприязън или омраза към различните — виждам как лампичките в главите на публиката светват и се вдигат все повече ръце. Понякога хората се засмиват или завъртат очи, когато разпознаят някой колега, когото всички са се научили да избягват. Или притварят очи с тъжния вид на хора, които са били наранени жестоко.

През годините, прослужени в силите на реда, сме се занимавали безброй пъти с пораженията, които тези хора нанасят. И все пак дори и ние бяхме склонни да не ги описваме или да не ги разбираме правилно. Подобен провал може да има смъртоносни последици.

Джери Кейн и синът му Джоузеф Кейн от Литъл Рок, Арканзас, били параноидни личности, които се отнасяли с огромно подозрение към правителствените служители и полицията и смятали, че законите не се отнасят за тях. Така че, когато офицер Бил Евънс и сержант Брандън Подърт ги спрели за дребно пътно нарушение, те не казали и дума. Бащата и синът Кейн направо открили огън с автоматично оръжие и убили и двамата полицаи. Действията били заснети от камерата в колата на полицаите и видеото все още може да се изгледа в Ютюб. Ако тези полицаи знаеха, че си имат работа с хора, които не са просто странни или ексцентрични, а са параноидни личности със силно отрицателно отношение към правителството и силите на реда, може би днес все още щяха да са живи.

Огледайте се наоколо и ще забележите тези личности:

• Шофьорът, който смята, че сте го засекли умишлено, затова започва да ви следва, като надува клаксона, присветва с фарове, прави груби жестове и ругае. Може дори да ви проследи до дома ви.

• Мъжът, който смята, че всички флиртуват със съпругата или приятелката му, така че на парти си вре носа във всичките й разговори, особено с мъже, и се старае въпросните мъже да не се задържат твърде дълго край нея.

• Ужасната личност, с която сте излезли на среща и която ви взема просто за публика на своята всезнаеща персона, оспорва всичко, което казвате, или омаловажава идеите ви (и не сте изненадани, когато установите, че няма приятели).

• Роднината, който непрекъснато изтъква предимствата на някакъв псевдонаучен лек или е открил поредния гуру, който вижда света точно като него.

• Колегата, който непрестанно пуска жалби и после пита защо другите са получили повишения или бонуси, а той не.

• Жалбоподателят, който почти всяка седмица се явява пред правителствените служби, за да протестира за някакви неща или да заплашва, че ще заведе дело.

• Анонимният автор на язвителна онлайн атака, който ви обвинява, че имате скрити цели и знае какви са „истинските ви намерения“.

• Дръпнатият съсед, който настоява да ви разкаже за Новия световен ред, за разни конспирации или тайни организации, които контролират федералното правителство.

• Бившият служител или интимен приятел, който, разгневен от начина, по който са се отнесли с него, се появява в офиса неканен и въоръжен.

• Брилянтният учен, когото никой не слуша, затова той се мести във вмирисана барака в Монтана, където, за да ни предупреди за заплахата от развиващите се технологии, изпраща бомби (общо 16 на брой) по пощата, убивайки трима души и ранявайки 23 (д-р Тиодор Джон Качински-Тед — „Юнабомбър“).

Това не са просто ексцентрични хора. Те са водени от ирационален страх и недоверие. Свръхчувствителни и хиперактивни са. А когато бъдат ядосани, отхвърлени или засрамени, може да избухнат и да станат изключително опасни.

Когато се съчетае с нарцисизъм, параноидното личностно разстройство захранва насилието на всички нива: от престъпници през водачи на култове до диктатори, които живеят според собствените си правила, демонизират другите и унищожават всичко, което се изпречи на пътя им. Нужно е само някое непредвидено събитие, които да послужи като спусък, и се стига до случаи като този с Кристофър Донър (бивш полицай от Лос Анджелис), който бил свръхчувствителен, чувствал се пренебрегнат и не бил способен да обуздае страховете си, затова през 2013 г. нападнал бившите си работодатели, като убива двама души и въвлякъл полицаите в напрегната патова ситуация, приключила с престрелка.

Въпреки опасността, която представляват, това са сред най-малко проучените и непознати типове личности. Трудно е да бъдат лекувани донякъде, защото не смятат, че им има нещо, и поставят под въпрос намеренията на всеки, който се опита да им помогне. Твърде често те са оставени на милостта на патологията им, както и всички ние.